29 Март / ЙОВ

прочит за деня: Йов 25-26 глава

ЖАЖДА ЗА РАЗБИРАНЕ

Диалогът между Йов и прятелите му сякаш постепенно преминава от словесна
битка в приятелски разговор. Билдад се опитва да промени сюжета. Думите му,
които лично аз навикнах да оприличавам на опасно оръжие, сега ми наподобяват на
протегната ръка… макар и все още на голямо разстояние…

Билдад тактично избягва да дава отговори на въпросите, които Йов задава
чрез монолозите си в последните глави. Вероятно след трезва равносметка, вместо
да води изтощителни спорове и да убеждава Йов в справедливостта на осъдителната
си позиция, Билдад решава да повдигне тема, която да ги обедини в единомислие,
вместо да увеличи дистанцията помежду им.

Обединителната
нишка, която Билдад намира е величието на Господ. Едно е сигурно – и Йов и
приятелите му вярват, че няма подобен на Господ… Билдад набляга точно на
това: „Господството и страховдъхновението
принадлежат Нему“.

След изявяването на тази истина, Билдад събира смелост и заявява още една. Но
ако тя не беше обвита в меката обединителна нишка на единомислието, би
действвала отново като опасно оръжие… „Как
може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?“

Зададен по този начин, въпросът противопоставя величието на Господ с
нищожността на човек. „Ето, и самата луна
не е светла, и звездите не са чисти пред Него, колко по-малко човекът, тази
ларва и синът от човек -този червей“.

Кой би дръзнал да не се съгласи с това?

Въпреки това жаждата на Йов да бъде разбран правилно от приятелите си
остава неутолена…

Представям си как вероятно Билдад изпитва удовлетворение, че този път
действа с добро; че този път не нанася силен удар… че този път не влиза в
ненужни спорове…

Йов обаче го изобличава и му дава да разбере, че думите не му носят утеха,
че промяната на темата (макар сама по себе си да е промяна в добра посока), не
успокоява духа му, не топли сърцето му, не лекува раните му: „Каква помощ си дал ти на немощния! Как си
спасил безсилната мишца!“

След отправеното изобличение, Йов поема протегнатата ръка и… улавя
нишката на единомислието – Йов се съгласяваа с Билдад, че Господ е Велик и няма
подобен на Него. Без излишна самоувереност, Йов заявява, че онова, което знаем
за Бог е нищожно в сравнение с истините за Него. Йов се възхищава от
дълбочината на неразкритото – Величествен, Безкраен, понякога Неразбиравем…
Кой е подобен на Бог?

Изводите за нас днес?

Благата дума смекчава удара. Единомислието – обединява. Но когато човек има
нужда да говори за проблема си, за кървящите си рани, за разбития си живот, за
болката в сърцето… тогава промяната на темата, (с цел да се избегне
неудобното дискутиране на тежкия проблем), не утолява жаждата за разбиране и
съчувствие…

Чудя се как ли би реагирал Йов, ако вместо да търси обединение около
истината за Божието величие и човешката нищожност, Билдад беше потърсил
обединение около друг вид истина. Например: „С перата Си ще те покрива; И под крилата Му ще прибегнеш; неговата
вярност е щит и закрила“. (Псалм 91:4)

Надя Кирякова