29 Март / ЙОВ

прочит за деня: Йов 25-26 глава

ЖАЖДА ЗА РАЗБИРАНЕ

Диалогът между Йов и прятелите му сякаш постепенно преминава от словесна битка в приятелски разговор. Билдад се опитва да промени сюжета. Думите му, които лично аз навикнах да оприличавам на опасно оръжие, сега ми наподобяват на протегната ръка… макар и все още на голямо разстояние…

Билдад тактично избягва да дава отговори на въпросите, които Йов задава чрез монолозите си в последните глави. Вероятно след трезва равносметка, вместо да води изтощителни спорове и да убеждава Йов в справедливостта на осъдителната си позиция, Билдад решава да повдигне тема, която да ги обедини в единомислие, вместо да увеличи дистанцията помежду им.

Обединителната нишка, която Билдад намира е величието на Господ. Едно е сигурно – и Йов и приятелите му вярват, че няма подобен на Господ… Билдад набляга точно на това: „Господството и страховдъхновението принадлежат Нему“.

След изявяването на тази истина, Билдад събира смелост и заявява още една. Но ако тя не беше обвита в меката обединителна нишка на единомислието, би действвала отново като опасно оръжие… „Как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?“

Зададен по този начин, въпросът противопоставя величието на Господ с нищожността на човек. „Ето, и самата луна не е светла, и звездите не са чисти пред Него, колко по-малко човекът, тази ларва и синът от човек -този червей“.

Кой би дръзнал да не се съгласи с това?

Въпреки това жаждата на Йов да бъде разбран правилно от приятелите си остава неутолена…

Представям си как вероятно Билдад изпитва удовлетворение, че този път действа с добро; че този път не нанася силен удар… че този път не влиза в ненужни спорове…

Йов обаче го изобличава и му дава да разбере, че думите не му носят утеха, че промяната на темата (макар сама по себе си да е промяна в добра посока), не успокоява духа му, не топли сърцето му, не лекува раните му: „Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!“

След отправеното изобличение, Йов поема протегнатата ръка и… улавя нишката на единомислието – Йов се съгласяваа с Билдад, че Господ е Велик и няма подобен на Него. Без излишна самоувереност, Йов заявява, че онова, което знаем за Бог е нищожно в сравнение с истините за Него. Йов се възхищава от дълбочината на неразкритото – Величествен, Безкраен, понякога Неразбиравем… Кой е подобен на Бог?

Изводите за нас днес?

Благата дума смекчава удара. Единомислието – обединява. Но когато човек има нужда да говори за проблема си, за кървящите си рани, за разбития си живот, за болката в сърцето… тогава промяната на темата, (с цел да се избегне неудобното дискутиране на тежкия проблем), не утолява жаждата за разбиране и съчувствие…

Чудя се как ли би реагирал Йов, ако вместо да търси обединение около истината за Божието величие и човешката нищожност, Билдад беше потърсил обединение около друг вид истина. Например: „С перата Си ще те покрива; И под крилата Му ще прибегнеш; неговата вярност е щит и закрила“. (Псалм 91:4)

Надя Кирякова