23 февруари / ИСАЯ

прочит за деня: Исая 40-44

ЦЕНТЪР
И ПЕРИФЕРИЯ

Стигнахме до може би най-прекрасните глави в Исая. Дотук
бяха повече предупреждения и изобличения, насочени към отделни общности и
народи. С пръснати тук-там сред тях бисери за поемане на дъх и изпълване с
надежда, като 9, 11, 12, 25, 26, 35 глави. Но от 41 гл. започва истинска
канонада от Божии обещания. Срещу всяко съм сложила по едно „О”  в Библията си и те са буквално през няколко
реда. Разбира се тези обещания влизат в сила при определени условия. Винаги има
едно „ако”, винаги има „наша част”. И ако ние изпълняваме „нашата част” и ги
четем и изповядваме на глас пред Бога и целия духовен свят, в сърцата ни
нахлува голяма сила.

Бог знае състава ни. Знае склонността ни, като„острови”, пръснати в морето на света, да поставяме „аза” си в центъра. Да се капсулираме, да сме си самодостатъчни. И всичко друго, включително и Бог, да е периферия. Познат Му е островният ни манталитет. Затова ни напомня непрестанно, че ТОЙ Е ЦЕНТЪРЪТ – „Аз Господ, първият и последният …Аз те избрах…Аз ще ти помагам…Аз ще те направя…Аз Господ те призвах…Аз съм Господ; това е Моето име; и няма да дам славата Си на друг…”

АЗ
СЪМ ЦЕНТЪРЪТ, ВСИЧКО ДРУГО Е ПЕРИФЕРИЯ – сякаш ни казва Той.

И когато
мълчим в Неговото присъствие и Го чакаме в безмълвие и увереност, ни издига на
крилете на Духа Си. Избистря фокуса ни. Възцарява се в сърцето ни. Изпраща
всичко друго, ВСИЧКО ДРУГО в периферията. И подновява силата. Освобождава ни от
тиранията на егото ни, от индивидуализма ни, от островния ни манталитет, от
прагматизма ни.

Помага ни да видим другите острови, целия архипелаг. Да се видим като част от Тялото. Да видим „другаря си” през Неговите очи, да видим сърцето му, потенциала му. Да разберем, че е поставен до нас с цел много по-голяма от нашите предпочитания и стремежи. И да закопнеем за оня безценен дух на другарство и взаимопомощ, когато „Всеки помага на другаря си и казва на брат си: Дерзай! И… дърводелецът насърчава златаря, и този, който кове с чука – онзи, който удря на наковалнята, като казва: Добре е споено, и го закрепва с гвоздеи, за да не се клати.” (41:6,7) Да се видим нас, „островите”, поставени като „елха, явор и кипарис” ЗАЕДНО, за да знаем, да разсъдим и да разберем, че ръката Господня е направила това и Святият Израилев го е създал с цел и за Своя слава. (41:19,20)

Светлана Каролева