18 Юни / ЛЕВИТ

прочит за деня: Левит 4-6 глава

НЕЗНАНИЕТО

„Говори
на израилевите синове и им кажи: Ако
някой съгреши от незнание, като извърши нещо от всичко, което ГОСПОД е
заповядал да не се върши…” ( Левит 4:2)

Ако четеш тези повтарящи се пасажи, вече може би си започнал да се уморяваш да четеш и не си сигурен дали има нещо важно за теб. Жертви – животни, жертви – животни… В цялото това повторение има смисъл! Открих нещо много интересно: в двете глави, 4 и 5-та, изразът: „Ако някой съгреши от незнание” се повтаря 5 пъти, а в Числа 15 глава е използван дори 6 пъти.

Бог знае, че ние можем да съгрешим от незнание и затова предварително има план как да излезем от тази ситуация. Не е ли чудесно, че Бог дава отговора преди да сме разбрали, че ще имаме проблем?!

Направи ми впечатление, че въпреки незнанието си,
когато човек, водач или цялата нация съгреши, то те няма да бъдат невинни. Тоест,
незнанието не ни оневинява, защото вече сме допуснали нарушаване на принципи и
закони…

Понякога човек разбира че е съгрешил едва след като
някой му посочи греха, който вече е направил.

„А когато някой първенец съгреши и
от незнание извърши нещо, което ГОСПОД, неговият Бог, е заповядал да не се
върши, и стане виновен, ако му се посочи
грехът му, който е извършил, да донесе за приноса си козел, мъжки, без
недостатък…” (Левит 4:22)

Тук има съкровища, пригответе да ги събирате! Ние понякога може да съгрешим от незнание, но колко е важно да имаме някой или нещо /по-добре няколко/, които да ни посочат греха и ние да се обърнем към Бог чрез покаяние. Забелязал съм, че това се отнася за практични житейски неща в живота на християнина, за които в Библията не е писано конкретно. Тогава, чрез слушане на поучение, в което има тълкование на Писанието и което обяснява този житейски въпрос, човек разбира, че не е постъпил правилно на работното си място, в училище, с приятелите си, с времето и притежанията си и нещо друго.

Нужно е смирение, за да приемем, че сме сбъркали от
незнание… И от нас не се очаква да се оправдаваме, а да се покаем! „Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега
заповядва на всички хора навсякъде да се покаят”…(Деяния 17:30)

Бог може да стигне до нас по различни начини. Затова трябва винаги да имаме отворени духовни очи и уши, за да разберем, когато Той иска да ни каже нещо. Може да използва книга или личната история на някого – от нета, по телефона или в компания. Може хора около нас да споделят неща, които не са мислели предварително. Друг път проповедникът да сподели мисли и откровения, дадени му на момента. Случва се някой да се моли за нас и чрез молитвата му да чуем Божия глас… или част от хвалебна песен, дочута в колата или в църквата, да докосне сърцата ни с изобличение.

Разбира се, писаното Слово е като духовно
огледало, в което можем да се оглеждаме винаги. И когато го правим, може внезапно
нещо да изскочи и да привлече вниманието ни.

Тогава просто слушай…

Пламен
Борисов