17 Май / ЙОВ

прочит за деня: Йов 39-40 глава

ВЪПРОСИ

Божият глас продължава
могъщо да се носи из бурята… Бог продължава да задава въпроси на Йов. Този
път въпросите на Господ насочват погледа на Йов към животните в дивата природа.
Въпроси, които изявяват Божието величие и показват човешката нищожност.
Въпроси, чрез които може да бъде разпознат съвършения Божий план за света и да
бъде осъзната необятната Му любов към хората…

Чрез въпросите си Бог
насочва погледа на Йов към животни, създадени по удивителен начин, впечатляващи
със своята уникалност… Дивите кози и кошутите, дивият осел, дивият вол, щраусът,
конят, орелът, ястребът – животни, чиито изумителни инстинкти и качества са
подчинени на Божията воля и чийто живот е основан на Неговата милост…

„Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли
кога раждат кошутите?… Кой е пуснал на свобода дивия осел? Можеш ли да
впрегнеш дивия вол за оране? Или ще бранува ли той полетата зад тебе? Ще се
облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него
работата си?

Крилата на щрауса пляскат весело, но крилата и перата му благи ли са? Отнася
се жестоко с малките си… трудът му е напразен, защото не го е грижа от
опасности…

Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива? Ти ли го
караш да скача като скакалец?

При твоя ли заповед се възвишава орелът и прави гнездото си по височините?…“

Аналогията, която Бог прави с животните,
за да помогне на човека да осъзнае величието и любовта Му към хората, ми се
струва позната. Сещам се за думите на Христос от Проповедта на планината: „Затова ви казвам, не се безпокойте за живота
си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си както ще облечете…
Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и
пак Небесният ви отец ги храни…“

Интонацията на Божият глас
става особено величествена в 40-та глава и Бог задава поредния въпрос, който
звучи страшно. Въпросът търси лична равносметка: „Този, когото е изобличил Всемогъщият, ще се бори ли с Него? Нека този,
който се препира с Бога,  отговори на
това“.

Йов знае, че въпросът е
зададен лично към него. Сякаш усещам треперенето му. Йов се чувства нищожен, смирен,
изобличен… засрамен. „Ето, аз съм
нищожен; какво да ти отговоря? Слагам ръката на устата си“.

Господ проговаря отново:
„Опаши сега кръста си като мъж: Аз ще те
попитам, а ти ми отговаряй. Ще отмениш ли Моята присъда? Ще съдиш ли Мене, за
да оправдаеш себе си?“

И макар, че въпросът в текста
е зададен лично към Йов, аз съм убедена, че Бог задава тези въпроси и към нас. Ще Ми се довериш ли? Ще престанеш ли да Ми
държиш сметка за работата Ми в твоя живот? Не виждаш ли могъществото и любовта
Ми навсякъде около теб? Забрави ли кой Съм? Забрави ли, че Аз съм те направил и
знам кое е най-доброто за теб?

Надя Кирякова