11 Април / ПСАЛМИ

прочит за деня: Псалми 42-44 глава

НЕГОВАТА ПЕСЕН

Псалм 42 оживя за мен в един много труден период от живота
ми. Тогава боледувах тежко. Освен физическата немощ и болките, страдаше и
душата ми, поради неизвестността и битката с чувството за обреченост. Престоите
в болница се редуваха с безпомощност удома. Силите ми отпадаха с всеки ден.

„Сълзите ми бяха хляб
за мене денем и нощем, когато ми казваха: Къде е твоят Бог?“ (ст.3)

Когато успявах да събера малко сили, посещавах другите болни
в отделението. Четях им от Библията за Исус Христос, Който от любов към нас е
станал жертва за греховете ни. Изпращах ги с молитва към операционната… Но
често те ме питаха: Защо тогава си тук, и защо Той не ти помага?

Истината е, че Той ми помагаше, но аз очаквах да оздравея в
един миг и отново да ходя с „шествието в
Божия дом с глас на радост и на хваление с множеството, което празнува“.
Църквата – местната, от която бях част, и Христовата невяста – воюваше за мен и
това ми даваше кураж да продължа. Денем Господ показваше милостта Си – благословения
и мъдрост се изливаха върху докторите и те взимаха мъдри, макар и рисковани,
решения за лечението ми. Обаче нощем…

Нощите бяха най-трудни. В тишината, когато всички заспиваха,
битката в ума ми се ожесточаваше: „Бог те е забравил. Отхвърлил те е. Ти си
сама. Оставена. Сигурно си виновна. Няма кой да ти помогне…“ Сражавах се. До
кръв! Извиквах в паметта си всички библейски стихове, които сега Святия Дух ми
напомняше и ги изповядвах на глас в лицето на врага. Но атаките му идваха на
талази и заплашваха да ме потопят. Казвах на „Бога, моята канара: Защо си ме забравил? И защо ходя нажален поради
притеснението на неприятеля?“ А Той милостиво ми изпращаше ангели да се
погрижат за мен – посещение в болницата, телефонна молитва, топла домашна супа
и стотици съобщения с думи на утеха, кураж и насърчение.

Получих и един МР 3 плеър от скъпа приятелка.

Музиката изпълни нощите ми с благост. Понякога повтарях една
и съща песен отново и отново, докато думите й се превърнеха в моя молитва и в
моя изповед. Хвалението преместваше погледа ми от това, което се случваше с мен
и около мен и го насочваше към „върховете
на Хермон и хълма Мицар“ (ст.6) откъдето идваше помощта ми.

„Нощем песента Му
звучи в мене, молитва към Бога на живота ми.“(ст.8)

Вече очаквах нощите с нетърпение, а не със страх. В тъмното
всички утихваха и аз можех свободно да се пренеса в „дворовете Господни“.

„Както еленът пъхти за
водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже“ (ст.1)

Надеждата поддържаше душата ми жива, докато един ден
започнаха да пристигат добри медицински резултати. След време дойде и денят, в
който вече знаех, че съм здрава. Оттогава все повтарям на душата си:

„Недей да отпадаш,
душе моя! Не се смущавай дълбоко в мене! Надявай
се на Бога; защото скоро пак ще Го
славословя; Той връща усмивката на лицето ми; Той е Спасителят мой и Бога мой.“(по ст.11)

Даниела Енчева