100 години вдъхновение

През 1967 година колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес публикува романа „100 години самота“. През 2009 година той е обявен за най-влиятелната книга в световната литература за последния четвърт век. 

Спомних си това заглавие, сядайки да опиша случилото се вчера тържествено събитие – 100 години от създаването на Евангелска петдесятна църква в град Стара Загора. Защо точно него, ще споделя накрая.

Рожденият ден на църквата е в началото на 1924 година. Сто години по-късно хора от различни поколения, пръснати по целия свят, се събраха, за да споделят своята радост и да разкажат истории, свързани с ЕПЦ Стара Загора.

Залата беше препълнена и всеки знаеше, че предстои нещо много вълнуващо.

За два часа водещите ни преведоха през далечната и близката история на църквата. С много снимки, видеа и наратив се потопихме във вълнуващи моменти. 

Видяхме и чухме за всеки пастир, който е служил в църквата. Запознахме се с хората, които са израснали в църковното общество, но са служили и служат на различни места.

Бяхме благословени чрез презентации на настоящите служения и с изпълнения на живо – на децата от неделното училище, църковния хор и хвалебния екип.

Вълшебно беше да видиш познати лица, макар и променени, които не си срещал през последните 20 години. Чудесно беше да прегърнеш хора, с които имаш толкова много преживявания.

По оригинален начин бяха поднесени приветствия от пастири и служители от различни места, някои „родени“ в тази църква, а други дошли за този повод. Осъзнавайки колко е трудно един служител да бъде максимално кратък, водещите връчиха „специална мисия“, като ги помолиха поздравът да бъде само от една дума. Трудна задача и затова повечето споделиха изречение. Ето и част от благословенията:

„Бъдете благословени и знайте, че трудът Ви в Господа не е напразен!“

„Не отпадайте от благодатта на Господа!“

„Вдъхновявайте така, както мен сте вдъхновили!“

„Съграждайте се в свято свещенство!“

„Продължавайте да се държите за вечния живот!“

„Продължавайте във вяра, надежда и любов!“

История след история… Презентация след презентация… Изпълнение след изпълнение… Присъстващите не можеха да останат безучастни и емоциите растяха до кулминационния момент, когато влезе и сладката изненада – тортата. На рожден ден, дори това да е за 100 – годишнина, не може без нея.

Запалването на свещите беше съпроводено от хор от детски гласчета, произнасящи молитвата: „Отче наш“.

И това не беше краят. След официалната част с часове не можехме и не искахме да си тръгнем. Разговаряхме за настоящето. Споделяхме спомени. Из коридорите, стаите и залите се чуваше смях и глъч.

Такава е 100-годишната история на нашата църква. Трудности, предизвикателства, страдание, но и много красиви моменти – сватби, водни и духовни кръщения, благославяне на деца, програми, абитуриентски балове, богослужения…

Нека ви върна на „100 години самота“ и Маркес. В случая на Евангелска петдесятна църква в Стара Загора това заглавие е неподходящо. Със сигурност има хора, които са се чувствали самотни и неразбрани, но повече приляга: „100 години вдъхновение“.

Ако бяхте на тържеството, щяхте да се съгласите с мен. Толкова много хора са били вдъхновени от това, което Бог прави в църквата, след което самите те са вдъхновявали други. А още по-красивото е, че това вдъхновение не е спряло с „остаряването“, а не може и да се изчерпи. Не може да се изчерпи, понеже вдъхновението идва от Вдъхновителя! А Бог вече 100 години благославя църквата. 

Не знам колко от нас ще доживеят столетие, но тази неделя (30.06.2024) отбелязахме тържествено 100 години от съществуването на Евангелска петдесятна църква в гр. Стара Загора. 

Това е моята църква, макар че в последните 12 години служа другаде. Тя е мястото, където приех Христос за Спасител, бях кръстен с Духа и във вода, започнах служението си и преживях много незабравими моменти.

Преживях и още един – 100 години на Петдесятната църква в Стара Загора.

Съжалявам, че много от Вас, не бяха на мястото на събитието!