1 Май / 2 ЦАРЕ

прочит за деня: 2
Царе 5-9 глава

ДОБРИТЕ НАМЕРЕНИЯ

Обичайно
всеки от нас е изпълнен с добри намерения. Ние се стараем да сме добри и да се
движим по Божиите стандарти за добрина. Не са единични случаите обаче, в които
все още прокрадваме нашите си плътски щения зад някои добри намерения. Нещо
повече, напълно сме убедени, че те ни дават право да предприемаме действия и да
се месим тук и там без това да ни е работата. Във 2 Царе 6:6-7 обаче, има ярък
пример, който показва, че такава намеса може понякога да е пагубна за нас:

„А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза посегна към Божия ковчег и
го хвана, защото воловете го раздрусаха. ⁷ И Господният гняв
пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия
ковчег.“

Оза имаше добри, даже похвални, намерения – да задържи Божия ковчег да не падне, а това му струваше живота. Честно ли беше това? Нима трябваше да го остави да се прекатури?! Като беше наблизо, защо да не помогне, лошо ли е? Библията обаче, казва, че Оза направи грешка. Работа ли му беше на Оза да спасява Божия ковчег и изобщо да стои там? Цар Давид си знаеше мястото и вървеше пред ковчега, Оза, обаче – до ковчега. Защо? Той по-близък ли беше с Бог? Господ беше дал специална заръка на Моисей, че само левитите могат да извършват дейностите в скинията и дори не всички от тях, а само едно определено племе можеше да носи Божия ковчег. Имаше подробни разпоредби за всяко нещо в скинията, кой докъде има право да се доближава, заради Божията святост. Осветени и одобрени да носят ковчега бяха само определена част от левитите. Даже и Давид, който е цар и Божий помазаник не можеше да носи или допира ковчега на завета. Оза обаче, въпреки разпоредбите, се набърка където не му е работа и неосветен се допря до нещо пресвято. Това си е чисто оскверняване. Добрите му намерения изобщо не го оправдаха пред Бог. Още нещо, Оза забрави, че става въпрос за живия Бог. Той се отнесе покровителствено към Божия ковчег, сякаш това е обиталище на идол, за който трябва да се грижиш да не падне и да се счупи, а не като към Всемогъщия Бог, Който може да направи много повече от това да не му падне ковчега. Грубото незачитане на разпоредбите на Бог и на Неговия авторитет направи да пламне гнева Му срещу Оза.

Опасно е да фамилиарничим с
Бога, да Го покровителстваме, да не си знаем мястото, да се представяме пред
другите, че сме Му много близки. Рано или късно Бог ще ни разобличи. Опасно е
също да се бъркаме с добрите си намерения там, където не ни е работа, сякаш те
ни дават правото „да помагаме“ вземайки контрола над ситуацията. Оза не можа да
каже: „…ама аз за добро го направих“. Често пъти и ние правим грешки, бъркайки
се в чужди отношения, а после вдигаме рамене и се оправдаваме с добри
намерения. Библията показва обаче, че нищо не те оправдава когато не си знаеш
мястото, понеже е трябвало и е имало как да го узнаеш.

Боряна
Стайкова