Вечна радост

„Светъл поглед весели сърцето, и добри вести угояват костите.” 

                (Притчи 15:30)

Ако други стихове ни увещават да се вглеждаме по-внимателно, за да видим как се чувства даден човек, тази притча предлага да се вгледаме в очите, особено в тяхната светлина. Говорим за очи, които блестят, сияят, светят, без да имаме предвид някаква буквална светлина, която преминава през тях.

Наблюдателните хора знаят, че дори думите на даден човек да са бодри, липсата на светлина в очите може да разкрие тъга. Ако пратеникът тук е сияещото лице на приятел, който носи някаква окуражаваща новина, научаваме колко важни са взаимоотношенията за един радостен живот.

Така че, за да има радост в сърцата ни, се нуждаем от хора със светлина в очите. Но откъде да я получат? Павел казва на християните, че те могат да имат радост, която изобщо не зависи от обстоятелствата, а произлиза от мислене и размишление върху това, което Бог е направил и ще направи за нас (Филипяни 4:4, 11-13).

Следователно има радост, която идва единствено чрез върховното послание – благовестието, което буквално означава „радостна вест“. Ако вярвате в Исус, тогава наистина сте видели „голяма светлина“ (Матей 4:16) и е неизбежно очите ви да я отразяват към другите.

Би ли казал някой, че вашата радост и щастие стоплят сърцето му?

Молитва:

Господи, дай ми радостта, от която се нуждая, за да изживея деня. Липсва ми радост, защото не прекарвам продължително време в подробна благодарност както за временните, така и за духовните дарове и благословения. Аз не се радвам достатъчно просто на това, че съм в Твоето присъствие. Провокирай ме да правя нещата, които носят Твоята радост в живота ми.

Амин.

ПРЕВОД; РАДОСТИН МАРЧЕВ