Утрешният ден

Някои дни са спокойни.

В други, като днешния, прошепвам: "Господи, не зная как ще се справя утре."

Искам план… 

Искам някаква пътна карта с подчертани отговори и перфектен тайминг, за да увелича ефективността и въздействието на това, което върша. Но по-често Бог ни дава точно и достатъчно само за днес. 

Като манната в пустинята. 

Като насъщния хляб.

И се уча, и вярвам, че този урок не е пренебрегване.

Това е вяра над страха.

Това е ежедневна благодат.

Това е доверие в Бога.

Това е и грижа. 

Това е любов.

Той е Баща небесен, който казва: "Позволи ми да нося това, което ти  не можеш и не трябва да носиш. "

Господ Исус Христос е казал: "Не се тревожи за утрешния ден, защото утрешният ден ще бъде загрижен за себе си. ” (Матей 6:34)

Не защото утре няма значение.

Това е така, защото Бог вече е там.

Той е във всяко  "какво ще стане, ако". 

Той е с нас в чакането. 

Той е в широко отвореното неизвестно.

И нищо от това не може да Го изненада, нито да Го откаже.

Така че днес нека си отпочинем в тази проста истина:

Утрешният ден е в Божиите ръце. И силните Му  ръце никога не отказват.

Не е нужно да знаем какво следва. Просто трябва да знаем кой го държи.