У гордостта няма съчувствие

„Има поколение, което е чисто пред своите си очи, обаче не е измито от нечистотата си. Има поколение – колко високо са очите им и колко са надигнати клепачите им!”

                                                   (Притчи 30:12-13)

Очите на горделивите са надменни, буквално те „издигат зениците си“. Те не гледат хората в очите, за да ги разберат и да общуват с тях като с равни. Те гледат покрай тях към целите, които имат за себе си и за които другите са просто инструменти и предмети. Те виждат другите като средство за постигане на своите цели, като носещи им признание, възхищение и други възможности да напомпат самочувствието си.

Гордостта прави съчувствието почти невъзможно. Гордостта ни пречи да забелязваме хората, да се поставяме на тяхно място, да разпознаваме, когато те са наранени или нещастни. Тя ни кара да сме погълнати от собствените си планове и нужди.

Ако горделивите хора видят, че някой страда, те си мислят, че са твърде умни, за да позволят това да се случи и на тях, или пък се самосъжаляват за собствените си проблеми, за да ги е грижа за чуждите.

За разлика от тях, погледнете как Исус въздиша дълбоко за глухонемия (Марк 7:34), плаче при гроба на Лазар (Йоан 11:35) и ни съчувства като наш първосвещеник (Евреи 4:14-16). Ето един човек, Който ни гледа в очите и е напълно способен да види нашите проблеми.

Търсят ли ви хората, за да говорят с вас за проблемите си? Ако не, дали това е така, защото не сте особено съпричастни?

Молитва:

Господи, изповядвам, че собственото ми самосъжаление и вглъбяване в себе си ме правят нетърпелив към хората, които имат проблеми. Искам да се обграждам с хора, които не се нуждаят от подкрепа. Но ако Ти беше направил това, къде щях да бъда аз? Възпроизведи Твоето съчувствително сърце в мен.

Амин.

Превод: Радостин Марчев