Търпеливи или докачливи

„Благоразумието на човека му дава търпение, и слава е за него да се не взира в престъпление.”

                                     (Притчи 19:11)

Част от тялото, която е наранена или възпалена, реагира мигновено при докосване. Еврейската дума за търпение тук означава спокойно лице, а не такова, което мигновено се мръщи, когато е провокирано.

Когато хората кажат нещо, което не ви харесва, отвръщате ли веднага? Или забавяте своя отговор и действие вместо да реагирате първосигнално? Защо сме толкова докачливи? Дали не е защото чувстваме, че трябва да защитим своята слава или чест. Това е нашето его, което е чувствително.

Това би трябвало да ни подскаже нещо. Ние не обръщаме внимание на частите на тялото, освен ако с тях не се случва нещо нередно. Не казваме: „Днес лактите ми работят чудесно!“ Но егото привлича вниманието към себе си всяка минута.

Грехът е изкривил нашата идентичност, самата основа на самочувствието ни. Ние се уждаем от спасителна, променяща благодат. Ако егото ни работеше правилно, щяхме да знаем, че истинската слава е да оставиш дреболията или раздразнението да отмине, без да се занимаваш с нея. Исус казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Това е истинската слава.

Чувствате ли се сравнително лесно засегнати, пренебрегнати и унизени, и приемате ли критиката трудно?

Молитва:

Господи, днес бях много обиден на някого. Да, бях уморен и стресиран заради много неща. Но какво от това? Ти си бил под много по-голям стрес и никога не си отвърнал с гневна дума. Позволи ми да се удивлявам и да Те хваля за Твоето търпение, докато то започне да се проявява и в мен.

Амин.

Превод: Радостин Марчев