Социология на желанията

„Не завиждай на злите хора, нито пожелавай да си с тях, защото сърцето им размишлява насилие, и устните им говорят за пакост” 

             (Притчи 24:1-2)

Социолозите знаят, че сме склонни да смятаме за най-правдоподобни идеите на хората, с които прекарваме най-много време и към които изпитваме най-голямо възхищение. 

Ако „седим в компанията на присмиватели“ (Псалм 1:1) или на жестоки и насилници (стих 2), ще станем като тях. Лесно е да завиждаме на присмехулниците и жестоките хора, защото те често постигат успех благодарение на своята безмилостност.

Днес ние вярваме, че можем да създадем собствената си идентичност чрез своите свободни избори. Може да си мислим, че сме „верни на себе си“, когато се отърсим от ограниченията на традиционните ценности и морал, но в действителност просто позволяваме на една нова общност да ни каже кои сме. 

„Въпросът за индивидуалната идентичност винаги е и въпрос за общността – от семейството и църквата, училището и бизнеса, та чак до нацията и държавата. Общностите създават пътищата, по които вървим.”

Защо общувате с хората, с които общувате? Дали изборът ви е повлиян от желанието да приличате на хората, с които прекарвате най-много време?

Молитва: 

Господи, тъй като съм твърде зает, за да прекарвам продължително време с вярващи, аз съм формиран от други общности – чрез социалните медии, новинарските емисии и потока от реклами и брошури, които ме връхлитат всеки ден. Мотивирай ме да търся приятели, които вярват, и след това ми помогни да ги намеря. Амин.

Превод: Радостин Марчев