Празнувай светлината!

Празнувай светлината!

Празнувай светлината!
Обичаме празниците и празнуваме всеки повод. Хубаво е! Веселбата и съпътстващото ни добро настроение, привдигат духа ни и ни разведряват от сивотата на повтарящите се дни. От това би следвало да имаме повече празнични дни. Когато направим празник на някого или на нещо, ние всъщност му отдаваме почит, издигаме го над другите неща в деня си и го възвеличаваме по някакъв начин. 

 

Дали осъзнаваме и изобщо търсим ли смисъла на това, което празнуваме? 

 

Сутришните ми мисли се разбуниха от мои лични търсения за изхода от тъмнина. Може да се усещаме объркани, може да мислим, че сме стегнати в капан, който е поставен в най-тъмния ъгъл, а всъщност ние да имаме ключа за изхода. Да държим връзката с ключове не е достатъчно да отворим вратата и да излезем на свобода. Има още други фактори, които е нужно вътре в себе си да преборим, за да поставим Верния ключ в ключалката и да го завъртим. 

 

Когато е много тъмно, а ние имаме огромна връзка с ключове в възможно дори да нараним ръцете си, докато намерим Верния ключ и успеем да отворим. Понякога това може да ни отнеме “цялото време” тук. Жалко ще е и ако изтървем ключовете си и не успеем да ги намерим никога повече в тъмното. Може и да си казваме – “Само ако беше поне малко светло!”, но това няма да ни помогне, нужна е лична воля.

 

В рутината на дните си ние приемаме смяната на светло-тъмно като даденост, нямаме нужда да разсъждаваме за някаква важност и необходимост от светлината, докато не попаднем под пълен мрак. 

 

„И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.“

Битие‬ ‭1‬:‭4‬ ‭

 

„Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.“

Йоан‬ ‭12‬:‭36‬ ‭

 

„Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях.“

‭‭1 Йоан‬ ‭1‬:‭7‬ 

 

Дадена ни е светлина, даден ни е живот, можем да се възползваме абсолютно безвъзмездно от всичките ѝ дарове тук и то по равно (за което непрекъснато се борим) за всеки. За всеки жив човек има изгрев, за всеки от нас има място и време, където да огрее лицето си и да се затопли, според колкото и както желае. Бог е благоволил и ни е дал най-големия шанс тук – да я живеем Светлината. Допуснал е да огрее душите ни отвътре и да стопи всеки лед от съмнения и срах и въжделения. Дал ни е живот чрез всяко съживително светло слово, оставено за нас чрез Неговите светли хора. Бог изпрати хора, които да подготвят света за идващата спасителна светлина, за да не бъдат изненадани и подведени от заблуди. Бог озарява първо сърцата и после дава мощната сила на Собствената Си Светлина.  Просветлението е дошло до сърцата ни, чрез най-великата Светлина в света. Бог изпрати Сина Си, за да ни разкрие силата на това чудо. 

 

„Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него. Не беше той светлината, но дойде да свидетелствува за светлината. Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.“

Йоан‬ ‭1‬:‭6‬-‭9‬ 

 

И днес, над 2 000 години по-късно, още и още ние се чудим кое и как да наречем, защото търсим своите прагматични отговори и търсим в тъмното Верния ключ сред огромната връзка с подобия. 

 

„И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.“

Йоан‬ ‭1‬:‭5‬ ‭

 

“ Христос бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име.”

Йоан‬ ‭1‬:‭10‬-‭12‬ 

 

Отключили веднъж изхода, ние мигновено сме озарени от лъч, неестествена мощна и ярка Светлина. Получаваме истинската си свобода и можем да вървим изправени в Божията увереност и благодат. 

 

„Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат.”

Йоан‬ ‭1‬:‭16‬ ‭

 

Колко е важна Светлината, колко сме зависими от нея. Светлината е живот, мракът е смърт. Защо тогава празнуваме мрака и неговите производни?! 

 

„И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.“ 

Йоан‬ ‭3‬:‭19‬ ‭

 

Какво празнуваме всеки ден, в който позволяваме на мрачните си мисли и страхове да въздигнат своята сила и да ни поробят?! 

 

„Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му.”

Йоан‬ ‭3‬:‭20‬ 

 

Празнуваме ли и днес собственото си заробване под силата на мрака?! Аз отказвам да бъда подвластна на всеки мрачен подтик и да въздигам славата на подлия враг – цар на тъмнината, страха, гнева, огорчението и мъглата от всички отрицателни емоции! Бог да ми е на помощ с цялото Величие на Своята Светлина и да озари дните ми тук и сега! Амин! Той е верен! 

 

„Но, който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.“

Йоан‬ ‭3‬:‭21‬ 

 

„Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“

Йоан‬ ‭8‬:‭12‬ 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.