Мъдрост от грешката

Опитностите, които получаваме, са най-висшето благоволение, било те добри или лоши. Само нашето съзнание и изборите, които правим, ни осигуряват добра полза от тях. Случва ни се да повтаряме грешки, несъзнателно или дори напълно съзнателно, когато си мислим, че не бихме навредили на друг. Истината е, че грешката си е грешка и тя е допусната, за да ни смири, изправи и да надгради нашия дух. Не обичаме да говорим за собствени грешки, защото егото ни се наранява и отново страхът да не бъдем отхвърлени ни раздалечава от най-важния Авторитет и от възможността да почерпим мъдрост в Него.    Вярвам, че Бог не иска да се обвиняваме прекомерно, да се разкъсваме от самосъжаления или да носим тежестите на непосилна вина. Не! Господ реално понесе нашите грехове, отми ги и ги опрости, там на кръста, за всеки, който Го познава и е готов да се покае. Покаянието е някаква висша форма на пречистване. Ние несъзнателно, понякога, посипваме “главата си с пепел”, “разкъсваме дрехи” и се “хвърляме в тъмната яма на вината”. НЕНУЖНО и може, дори да е пагубно за душите ни. Бог е дал начина Си, по който да можем да преминаваме през грешките си.    „И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече. Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“ ‭‭Йоан‬ ‭8‬:‭10‬-‭12‬    „По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо. Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.“ Йоан‬ ‭5‬:‭14‬-‭15‬ ‭   „Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.“ – Откровение‬ ‭3‬:‭3‬   Благословен е всеки, който е разбрал и приел опрощението от Господ, който е приел Христос за свой Спасител! Респектът, който е нужно да имаме към Него, е дължим не само заради нашето духовно облагодетелстваме, а заради Неговото върховенство и неоспорим Абсолют.    Как ние изразяваме това върховно уважение? Дали вярно разбираме границата на нашето приятелство с Христос? И къде поставяме нашето смирение и страхопочитание пред Онзи, Който е благоволил в нас?    За да имаме вярно отношение към владичеството на Христос и господството на Господ ние се нуждаем от просветена мъдрост! Като човеци сме склонни да обследваме свои линии и трактовки за ученията, които достигат до нас, но често тази мъдрост не е истинска. Можем да бъдем повлияни от множество духове, можем също да имаме заблуда, ако Божият Дух не владее сърцето ни. Макар да познаваме Неговите стандарти по човешки е възможно ние да правим свой прочит. Това е твърде опасно и е нужно на първо място да имаме смирение, да зачитаме страха от Господ над този от човеци, нужно е да бъдем съчувствителни слушатели и най-вече да обичаме със сърцата си Бога. Тази си любов ние изразяваме чрез грижата и служението си към другите.    Как се научаваме да изпитваме святото страхопочитание към Вездесъщия, което ще ни награди с мъдрост Свише ?   Нужно ни е просветено познание, идващо единствено от Неговото слово. Нужен ни е огледален образ, на близки съслужители, които с готовност и обич ще ни изправят в пътя без осъждения. Бог е Този, Който ще отсъди, когато за това е дошло времето ни. Нужно ни е смирение, чрез което да подтиснем емоциите и гласовете си на себеправедност и ще получим добрия плод от всяка волно или неволно направена грешка. Споделена с Бог и покаяна, грешката ще добави мъдрост в нашето израстване тук и ще ни води в правата пътека към Вечността.   „Страх от Господа е начало на мъдростта. Но безумните презират мъдростта и поуката.“ Притчи‬ ‭1‬:‭7‬ ‭   „Глас на един, който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, направете в безводното място прав друм за нашия Бог.“ Исая‬ ‭40‬:‭3‬ ‭   Преминавайки с Божията мъдрост през “безводното място” на нашите човешки грешки, ще получим силата да търсим Неговото становище и правда в “собствените” си мъдрости. Бог ни дава в изобилието на живота ни още и повече от всичко, което да обогати опитността ни и да развие нашия разум, когато “приклоняваме ухо” за Неговите слова.    „Сине мой, внимавай в мъдростта ми. приклони ухото си към разума ми, за да опазиш разсъдливост, и устните ти да пазят знание.“  Притчи‬ ‭5‬:‭1‬-‭2‬    Бог е верен!