Кой днес чете вестници

Кой днес чете вестници?

Може би единствено тези, които си купуват Минаха години, Трета възраст и други подобни заглавия…

Кой изобщо в съвремието чете нещо друго, освен медицински статии в интернет при здравословен проблем, готварски рецепти, диети, хороскопи, или някоя и друга книга от сорта "Как да спечелим приятели?" или "Как да спечелим първия си милион"?

Не само четивата, но и по-достъпният, по-лекият начин за информиране – телевизията – полека губи влиянието си и интереса на зрителите, предпочитащи да гледат ютуб, тик-ток или други интернет платформи.

Дали пък отговорът на въпроса се крие не в думата "вестник", а в "евангелски"?

Да, не всеки се интересува от духовни теми. Не всеки има място в сърцето и съзнанието си, наред с грижите по забързаното ежедневие, за поглед и фокус към небето.

Но в моменти на тежка духовна суша, на неразрешим проблем, безнадеждна безизходица и безпомощност, всеки осъзнава, че го боли онова нещо, чието съществуване и потребности е игнорирал, докато не го е заболяло до невъзможност да се прави, че го няма – душата.

И тогава някои тръгват по гледачки, баячки, търсейки облекчение.

А други – като изнурен пътник в пустинята – извор, като беден гмуркач – перла, като осъден на смърт – помилване – се срещат с Благата вест. С отговора на питанията си, с изходния път – с Христос – Спасителя.

И както влюбеният се интересува жадно от всяка информация, от всеки детайл за любимата личност, така човекът, вкусил от сладостта на Небесното царство, се вълнува за още и още от него и тази тема не му омръзва, но може да слуша и говори за нея денем и нощем.

Разбира се, 2025 година е белязана с нарастване на източниците на информация и комуникация, в това число и на тези, свързани с вярата и духовността. Но, както на всяка друга тематика, така и на тази, в огромното море от източници има и много плява, а и доста фалшификати, не само лишени от силата на Благата вест, но вредни, объркващи, заблуждаващи, девалвиращи скъпоценността на християнството.

Съществуват проверени, надеждни платформи, на които имаме доверие в останалите сфери – нуждаем се от "верен часовник" и в духовната тематика, с който да си сверим информацията, позициите си, да утолим душевната жажда и глад, без да ни заболят "стомасите"…

Всъщност, за мен Евангелски вестник не е точно вестник. Той е институция. Много явления на духовния небосклон са избухвали ярко като комета и, подобно на нея, са залязвали и изчезвали със същата бързина, с която са изгрявали. Но Евангелски вестник вече 30 години грее като пътеводител, като морски фар, с нежна, но постоянна и спасителна светлина и кани уморения пътник у дома.

Определено фактът, че времето не е заличило, не е победило Евангелски вестник, особено в години, когато участта на неговите светски събратя е забвение, потвърждава значимостта, важността, уникалността на вестника и необходимостта от него и днес. Той ни информира за съществени събития в християнския свят, насърчава ни, изобличава ни, кара ни да се замислим, чрез разнообразието от теми и автори ни говори за многообразната Божия благодат. Утешава ни, събужда ни, провокира ни, дава ни усещане за съпричастност, принадлежност към евангелския свят, за общност. 

Той не е просто вестник, той е Благ вестител, той прокламира Вечния, Живия, Извора на всяка благост, милост и радост. 

В това е неговата уникалност, специалност. 

Затова оцелява и е нужен. 

Защото "на Господа трябва", 

защото удовлетворява вечната потребност на безсмъртните човешки души – нуждата от Благата, сладката вест, че има надежда, има бъдеще, има Спасител, 

че има по-важни въпроси от насъщния хляб, 

че не само с хляб ще живее тук човек, но и с всяко Слово на Бога. 

Защото в началото бе Словото, бяха думите, които носят живот.