Книгата на пророк Малахи/я – УВОД

    Малахия, чието име означава “мой ангел” или “мой посланик”, е последният от старозаветните пророци. Неговите пророчества слагат край на един хиляда годишен период ,на пророчески изявления, които да прогласяват Божиите послания към Израел от Моисей до Малахия.

Тази заключителната книга на Старозаветният канон е наричана още “печатът” на пророците. След Малахия, в Израел не се издига друг пророчески глас в продължение на повече от400 години.

    Личната история на Малахия не е известна. Но по всяка вероятност, той е съвременник на Неемия. Малахия пророкува приблизително сто години след завръщането на пленените юдеи в тяхната родина. По това време, град Ерусалим и Вторият храм /Зоровавеловият /вече са построени, но началният ентусиазъм на хората е спаднал. След един съживителен период по времето на Неемия /Неем.10:28-39/, народът и свещениците отново забравят Бога и изпадат в механично спазване на закона. Като усеща нарастващото отстъпничество, пророк Малахия прави призив за покаяние и предупреждава непокорните и бунтуващите се.

Стилът на „Малахия“ е уникален и е изграден на основата на “Господ казва  – ние казваме”. В книгата на пророк Малахия има поне 23 въпроса, следвани от отговори. А изразът “казва Господ на Силите” се среща 20 пъти в краткото пророчество на Малахия, което е само от 55 стиха.