
Книгата на пророк Малахи 1:6
БОГ КАЗВА…,
а ние си мърморим:
С какво показахме презрение към името Ти?
Всичко в поведението ни, животът ни, служението ни,
а дори и бъдещето ни, се определя от отговора,
който ще дадем на този въпрос:
Кой за нас е Бог?
„Син почита баща си и слуга – господаря си.
Ако съм Аз баща, къде е почитта към Мене?
И ако съм господар, къде е страхът от Мене?
– казва Господ на силите на вас свещеници,
които презирате името Ми.
Но вие казвате: С какво показахме презрение към името Ти?“ Малахи 1:6
Разочаровани ли сме от пророческите думи за нас? А защо?
Похвала ли сме очаквали да чуем от Бог?
Не е ли видна в нас липсата на респект към Святото Му Име?
Нима не е осезаема повсеместната липсата на богобоязливи поклонници и на благоговеещи свещеници? Дори ние, които наистина сме повярвали в Бог и сме получили прошка, и милост, и Духът Му, не обръщаме ли гръб на Словото Му, не пренебрегваме ли заповедите Му, не подминаваме ли с пренебрежение предупрежденията Му?
Да не би да сме очаквали Светия Бог да се съгласи с нашата непочтителност и да приеме нашето пренебрежение?
Не знаем ли, че всяко проявено високомерие към Словото Му и всяка надменност и незачитане на Волята Му, е неуважение, враждебност и оскърбление спрямо самият Бог!
Не води това и до арогантност, мерзост и падение в служението ни пред Него?
О, каква болка и обида се таят в думите Господни:
„Дано някой от вас би затворил вратата на храма,
за да не палите огън на олтара Ми напразно!
Аз не благоволя към вас –
казва Господ на силите, –
нито ще приема принос от ръката ви.“
* * *
Срам ни е Господи!
Покайваме се Свети Боже за всяко наше високомерие
и всяка проява на непочтителност!
Съгрешили сме Ти!
Прости ни!
Вашият коментар