„Евангелски вестник“ е посвещение – интервю със Стойко Петков

Уважаеми читатели, по повод 30-годишнината на Евангелски вестник, през следващите седмици ще имаме удоволствието да споделим с вас няколко интервюта с хора, които са участвали активно в служението на медията в различни периоди от нейното съществуване.

Ще публикуваме и мнения на автори, които са допринасяли със своите творби, за да бъде вестникът това, което е днес. Съвсем разбираемо е първото интервю да бъде със Стойко Петков, управител на Християнско сдружение „Студио 865“ и издател на „Евангелски вестник“.

Г- Петков, поздравления! Вашата медия отбелязва 30 години. Във време на безспирни промени, това е истинско постижение. Как се появи интересът Ви към християнско служение чрез медиите?

Ст. П.:

Малко преди политическите промени у нас, заедно с двама мои приятели  (Петър Христов и Димитър Стоянов) от Евангелската петдесятна църква в Бургас, почувствахме силно желание да направим „нещо“ за популяризирането на християнската вяра. Макар да не знаехме какъв точно ще бъде медийният ни проект, виждахме в медиите инструмент за едновременно достигане до много хора. По онова време в страната подобна възможност практически не съществуваше. Единствените религиозни (протестантски) медийни канали, достъпни за българите, бяха извън страната: „Транссветовното радио (ТСР)“, което излъчваше на къси вълни от Монте Карло, и „Ибра радио“, което също имаше емисии на български език на къси вълни от Лисабон. Другите, така наречени „черни радиостанции“, предлагаха религиозни беседи предимно около църковните празници.

Без да ни е напълно ясно как ще се осъществи всичко, през септември 1989 година успяхме да напуснем България и се свързахме с ТСР. По това време английският офис на организацията администрираше и финансираше програмите на български език. Именно тогава падна Берлинската стена и настъпиха политическите промени в Източния блок, което драстично промени възможностите за подобна дейност. От ТСР ни предложиха да започнем с няколко седмични програми, но през януари 1990 година все още нямахме необходимите условия за работа в България. Тогава друга християнска медийна организация ни предостави звукозаписното си студио в малко градче до Виена, Австрия. Така започнахме едновременно да учим и да работим по този проект. През април 1991 година регистрирахме Християнско сдружение „Студио 865“, завърнахме се за постоянно в страната и оттогава всички наши медийни проекти се реализират с творческия потенциал на християните в България.

Какви дарби и способности считате за незаменими за това ваше служение?

Ст. П.:

Несъмнено талантът и дарбите са важни, но за мен ключови са посвещението, желанието за работа и стремежът към развитие. Това не е комерсиален проект и пътят е труден. Ако не те води вярата и убеждението, че това, което правиш, е полезно и стойностно, много бързо би се отказал.

Как се роди идеята за „Евангелски вестник“?

Ст. П.:

През 1993 година се възстанови сдружението Обединени евангелски църкви (ОЕЦ), а „Студио 865“ стана първият асоцииран член на този алианс. По това време вече имахме натрупан опит: работехме активно с радиопрограми, бяхме записали и издали първите албуми със съвременна християнска музика. Също така технически обезпечихме евангелизационната кампания на Били Греъм „ProChrist '93“ за България. Това бяха сателитни излъчвания на Европейската евангелизация през март 1993 от Есен, Германия, като в осем града у нас бяха наети зали, където на голям екран се излъчваше на живо конференцията. Това изискваше много предварителна работа по превод и дублаж на видеоматериалите, както и сериозна организационна работа по места, за която разчитахме и получихме подкрепа от всички деноминации.

На фона на тази дейност и нашия постоянен стремеж към изграждане на единство между деноминациите, идеята за общ печатен орган дойде като естествена стъпка, която реализирахме в края на 1994 година. Да, след промените вестник „Зорница“ беше възстановен, което несъмнено радваше четящите протестанти, но концепцията на „Евангелски вестник“ беше да бъде информационно-коментарно издание, излизащо всяка втора сряда. Повечето други издания, независимо дали са вестници или списания, бяха месечни или излизаха още по-рядко. Въпреки че „Евангелски вестник“ не е официален орган на ОЕЦ, колегите от другите конфесии и до днес го възприемат като основен евангелско-протестантски вестник.

Как се прие тази медия от протестантските църкви в България? (А също и от Католическата, и от Православната, поне в първите години?)

Ст.П.:

Още от самото начало имахме прекрасни взаимоотношения с колегите от вестник „Зорница“, с излизащиите тогава вестници „Християнски вести“, и с органа на Епископската конференция на Католическата църква в България – „Истина – Veritas”, както и със списанията „Благовестител“, „Витания“ и други.

Разбираемо, някои по-консервативни евангелски църкви подходиха с известно предубеждение към новото издание. Въпреки това, почти всяка по-голяма местна протестантска църква прие да разпространява вестника. Читателските писма, готовността на хора да предоставят статии или да дават интервюта за вестника, бяха още една ясна индикация за приемането и утвърждаването на изданието.

Имахте ли някакъв опит или пример за издаването на християнски вестник?

Ст. П.:

В далечното минало, за определен период, вестник „Зорница“ е бил седмичник, но в българската християнска преса нямаше друго издание с такава честота на публикуване. Разглеждахме чужди вестници и се опитвахме да адаптираме някои от добрите им практики към нашия контекст.

Как се разпространяваше „Евангелски вестник“ през годините?

Ст. П.:

Разпространението ставаше чрез абонамент през „Български пощи“, свободна продажба в системата на „Разпространение на печата“ (РП), както и чрез абонамент и продажба директно през местните църкви. Това беше много трудоемко начинание. Получавахме напечатания тираж всяка втора сряда сутрин и веднага започваше едно интензивно пакетиране и разнасяне.

Имаше ли „ограничения“ при публикуване в „Евангелски вестник“?

Ст. П.:

Не, но ние винаги сме се опитвали да бъдем внимателни с по-дискусионните теми. Следователно, може да се каже, че автоцензурата е била водеща. Реално, нямаше и механизъм някой директно да упражнява контрол над съдържанието.

Какво е мнението ви за развитието на вестника през тези 30 години и каква е била целта Ви?

Ст. П.:

През тези 30 години „Евангелски вестник“ премина през различни етапи – от изцяло хартиен формат с трудоемко създаване и разпространение до активно онлайн присъствие днес. Развитието беше белязано от стремежа да бъдем адекватни на времето, да отговаряме на нуждите на читателите и да използваме наличните технологии за по-широко разпространение на християнското послание.

Основната ни цел винаги е била двустранна: от една страна, да информираме евангелската общност за важни събития, тенденции и богословски теми, като същевременно предоставяме платформа за коментари и анализи от християнска гледна точка. От друга, да бъдем мост към по-широкото общество, представяйки евангелските ценности и вяра по разбираем и актуален начин. Стремели сме се да насърчаваме единството между християните.

Каква е разликата при издаването на хартия и в електронен вариант?

Ст. П.:

Огромна! Сега достигаме до много повече читатели и, което е изключително важно, имаме достъп до хора от така наречения „външен кръг“ – такива, които може би никога не биха си купили хартиен християнски вестник, но сега попадат на наши статии онлайн чрез търсачки или социални мрежи.

Електронният вариант позволява моментална реакция, интерактивност чрез коментари и споделяния, както и глобален обхват. Разходите за разпространение са значително по-ниски, макар че поддръжката на качествена онлайн платформа също изисква ресурси. Хартиеното издание имаше своя чар и усещане за нещо материално, което някои читатели все още ценят, но дигиталната епоха отвори несравними възможности за разпространение на информацията.

Каква е ролята на „Евангелски вестник“ в протестантството в България? 

Ст. П.:

Смятам, че „Евангелски вестник“ играе няколко ключови роли.

На първо място, той е информационен център – предоставя новини и актуална информация от живота на протестантските църкви в България и по света.

Второ, той е платформа за диалог и изразяване на мнения по важни богословски, църковни и обществени въпроси.

Трето, вестникът допринася за изграждането на общност и единство, като свързва вярващи от различни деноминации и региони.

Четвърто, той служи като исторически архив, документирайки развитието на протестантството в България през последните три десетилетия.

И не на последно място, стремим се да предоставяме ресурси за насърчение, които да подпомагат духовния растеж на читателите.

Моля, споменете някои предизвикателства, както и възможности, които срещате като управител на християнски медии? 

Ст. П.:

Предизвикателствата са много.

На първо място е финансовата устойчивост – християнските медии не са комерсиално печеливши и разчитат на дарения и подкрепа от читатели.

Второ, поддържането на релевантност в бързо променящия се медиен пейзаж и привличането на по-младата аудитория.

Трето, борбата с дезинформацията и представянето на балансирана и библейски обоснована гледна точка в един все по-поляризиран свят.

Четвърто, намирането и задържането на квалифицирани сътрудници, които съчетават професионализъм с християнско посвещение.

Възможностите обаче също са огромни. Дигиталните технологии ни дават безпрецедентен достъп до хора по целия свят. Можем да създаваме разнообразно съдържание – текст, аудио, видео – и да го разпространяваме мигновено. Имаме възможност да изграждаме онлайн общности и да взаимодействаме директно с аудиторията си. И най-важното, имаме възможност да бъдем глас на надежда и истина в един свят, който отчаяно се нуждае от тях.

Какъв съвет бихте дали на онези млади християни, които се интересуват от служение в областта на комуникациите и масмедиите?

Ст. П.:

Първо, изградете здрава библейска основа. Вашето послание трябва да бъде вкоренено в Божието слово.

Второ, стремете се към професионализъм и развийте таланта си. Не е достатъчно да имате добри намерения; трябва да овладеете занаята на комуникацията – било то писане, дизайн или видео продукция.

Трето, познавайте културния си контекст, за да можете да говорите на езика на своята аудитория и да отговаряте на техните въпроси.

Четвърто, развивайте критично мислене и медийна грамотност.

Пето, бъдете смирени, готови да се учите и да работите в екип.

И най-важното – правете всичко с молитва и в зависимост от Светия Дух, защото без Неговото водителство и сила, усилията ни са напразни.

Търсете ментори и не се страхувайте да експериментирате.

Какво е бъдещето на един онлайн вестник във време, когато подрастващите четат все по-малко, но пък не откъсват поглед от екраните, вълнувайки се от видео клипове с нискокачествено съдържание? 

Ст. П.:

Бъдещето е предизвикателно, но не и безнадеждно. Онлайн вестникът трябва да се адаптира. Това означава не просто да публикува текстове, а да предлага разнообразно и ангажиращо съдържание, което включва кратки и въздействащи видео формати, инфографики, подкасти, интерактивни елементи. Качеството на съдържанието е ключово – то трябва да бъде дълбоко, автентично и отговарящо на живота на младите хора, дори и представено в по-кратка форма.

Трябва да се фокусираме върху изграждането на общност около съдържанието, а не просто върху пасивното му потребление. Да се научим да разказваме историите на вярата по начин, който резонира с визуалната култура на младите. Може би ролята на "вестника" ще се трансформира повече в "медийна платформа". Ние не се стремим да се конкурираме с нискокачественото съдържание, а да предлагаме смислена алтернатива, която храни ума и душата. Нуждата от истина, надежда и смисъл остава – просто трябва да намерим правилните канали и език, за да ги предадем на следващото поколение.

Какво ще пожелаете на екипа и на читателите на „Евангелски вестник"?

Ст. П.:

На екипа бих пожелал преди всичко Божия мъдрост, неотслабващ ентусиазъм и творческо вдъхновение. Да продължават да служат с посвещение, професионализъм и разбиране на потребностите на времето и на хората. Да бъдат смели в отстояването на истината и състрадателни в подхода си.

На читателите пожелавам да бъдат активни и ангажирани. Да използват вестника като ресурс за своя духовен растеж и като инструмент за споделяне на вярата си. Нека бъдат критични, но и да имат своя принос, защото „Евангелски вестник“ е общо дело на всички нас.