Да станеш едно с жертвата

В 10 глава от Евангелието на Лука Господ Исус умножава благовестието на Царството и се грижи за освобождаването на угнетените като изпраща 70 ученика с мисия. Практически Той им дава същата власт над силите на тъмнината, каквато Той упражнява в предишните глави.

Тогава при Него идва един законник и в хода на разговора Исус разказва притчата за Добрия самарянин.

От три години насам в контекста на войната в Украйна тази притча предлага много по-абсурден сюжет. Свещеникът и левитът, които подминаха пострадалия човек, обясняват надълго и широко, че нападнатият от разбойници сам си е виновен. Предизвикал е разбойниците сигурно защото самите те като са минавали, не е имало никакви разбойници. Даже явно пострадалият е нападнал разбойниците и ако ги бяха срещнали те, това никога нямаше да се случи.

Всъщност през половината време днес се говори как пострадалият не е изобщо пострадал, а през останалата, че пострадалият сам си е виновен. Днес левитът и свещеникът биха поискали 50% от имота на пострадалия, като компенсация за безпокойството, което им е причинил. Иначе ще повикат обратно разбойниците, за да го довършат.

Добрият самарянин днес не заслужава похвала. Той е глупак, измамен да изгуби времето си и похарчи част от състоянието си за жертвата, която не е никаква жертва. Вместо като левита и свещеника просто да заеме страната на по-силния. Днес повече от всякога разбираме, че Господ е Добрият самарянин. Да, презрян от всички!

Ние не разбираме колко сме отвратителни в мислите и постъпките си, докато сме в позицията на уважаваните и социално успешни левит и свещеник. Не различаваме насилник от жертва, обвиняваме жертвата и се надсмиваме на положението ѝ, досадени сме от гледката на пребит и издъхващ човек, дето ни се пречка на пътя.

Господ е Добрият самарянин. Той, отхвърленият, се смилява над жертвата, допира се до раните ѝ, слиза от добичето си и тръгва пеш по прашния път, возейки жертвата вместо Себе Си. Става едно с жертвата, нейните рани, стонове и унижение стават Негови. Господ моли гостилничаря да помогне, давайки събраното и обещавайки да дава още за това.

Чудното е, че свещеникът и левитът трябваше да направят това. Издъхващият е техен брат. И братството, и призванието им, и претенциите им предполагаха да помогнат те.

Днес трябва да изберем на кого да приличаме. Но ако изберем да приличаме на Добрия самарянин, това означава да изберем и Неговото отхвърляне. Да предпочетем живота на Един, Който променя своята посока и губи време и средства за изпречилия се на пътя пребит човек. Трябва да разберем, че промиването и превързването на рани не е отвратително и недостойно за нас занимание, а част от живота на Онзи, с когото избрахме да се отъждествим.

И разбираме, че няма как да го направим, освен ако не си дадем сметка, че пребитият и близо до умиране човек сме самите ние. И Някой ни показва милост, и някой се оцапва с нас, и Някой се идентифицира с нас.

А след това ни казва: „Иди и ти прави така.“