P52: Най-старият Нов Завет

Доний К. Донев

През 1920 Бернард Грийнфел закупува колекция от папируси от Египет. Сред тях намира няколко малки фрагмента от ръкописи с големина 6-9 см. Фрагментите са съхранявани в библиотеката Джон Райландс в Манчестър до 1934, когато С.Х. Робъртс от колежа Св. Джон в Оксфорд ги каталогизира. Робъртс разпознава гръцкия текст по ректо (лице) и версо (гръб) на ръкописа като част от Евангелието според Йоан (съответно 18:31-33 и 18:37-38). Робъртс веднага публикува откритието си в статията „Непубликувани фрагменти на Четвъртото евангелие от библиотеката Джон Райландс” (Манчестър, 1935).

Палеографията класифицира фрагмента P52 към периода на римския император Адриан (117-138 г.). Тази дата е само около 20 години по-късна от предполагаемото време на написването на автографа на Четвъртото евангелие в Ефес. Оригиналният разказ на евангелието, който най-вероятно е бил на арамейски език (известен сред учените като прото-Йоан), в последствие е преведен на гръцки и записан във формата на евангелие. P52 се явява най-ранният познат препис на автографа, а с това и най-старият познат днес новозаветен текст. Ето и текстът, съдържащ се във фрагмента P52. Буквите извън скобите не се четат в ръкописа.

Ректо (Йоан 18:31-33):
[На нас] не е позволено да убиваме [никого
така че с]ловото на Исус да се изпълни
като [предсказваше] с каква смърт
ще [умре. Вл]езе така, в
преторията пак [П]илат и повика
Исус и [каз]ва Му: Ти ли си Царя [Юдейски]

Версо (Йоан 18:37-38):
Аз се родих [затова] и Аз за[това се родих] на
[свет]а [да свидетелствам] за истината.
Всеки, който [е от истината] слуша Моя глас.
[Каза му] Пилат Му каза: Какво е истина?
[И това] като каза излезе
[при ю]деите и им каза:
Аз [никаква не] намирам вина в Него.