Опасността от „дигиталното християнство“

По време на КОВИД пандемията писах, че новите технологии са едновременно благословение и проклятие за християните. Една от опасностите, за които предупредих е, че докато излъчването на живо на богослуженията позволява да достигаме до много повече хора, то също така може да „убие” желанието на някои да посещават физически църква. Няколко години след като изолацията приключи чувам от различни пастири, че това наистина се случва и че те все още се борят да върнат църковни членове, които предпочитат да присъстват на наделната служба „онлайн”. Разбира се, подобно поведение изключва нуждата от каквото и да е реално включване в живота на местната църква. Нещо повече, от удобното пространство на собствения ни дом е много лесно да решим да избираме всяка седмица различни служби, църкви, говорители и проповеди – според своята „нужда“ ли дори моментно настроение. В края на краищата възможностите са само на няколко клика по клавишите. А твърдението (според мен напълно основателно), че това не заслужава името християнство е разпалено оспорвано…

Това обаче е само една от новите опасности, които дигиталният свят представя пред нас. През последните години (може би бавно, но все по-ясно) си давам сметка за още няколко. Едната е намаляващият праг на концентрация за четене, която е пряко следствие от влиянието на екраните. Реалният резултат е, че хората все по-трудно са в състояние да четат сериозна литература, понеже не могат да останат съсредоточени за повече от (да кажем) 10 минути. След това вниманието им се отклонява. Тук не става дума просто за липса на желание. То, разбира се, е проблем, но той е същестувал винаги. Сега към него се прибавя и известна доза неспособност. Как това може да се преодолее, какви нови начини могат да използват християните (и всички останали), за да се образоват, асимилирайки адекватно нова информация (вкл. в богословските семинарии) е дълга тема, но въпросът е сериозен.         

Неочакваният резултат от всичко това е, че пренаситеността с информация доведе не до по-добра осведоменост, а до по-голямо невежество. В интернет хората имат достъп до огромен обем данни. Което обаче не означава, че те автоматично се „ъплоудват” в главите ни. Точно обратното, неспособността да четем системно и продължително означава, че повечето хора вероятно просто няма да прочетат материал по-дълъг от 2 екранни страници. След това идва проблемът с отсяването. Човек трябва да притежава определени умения, за да отличи добрата от лошата информация и достоверната информация от дезинформацията – качество, което далеч не всички имат – или правят усилието да развият. Това, съчетано с напълно безпроблемния достъп до фалшиви новини и конспиративни теории, доведе до едно поляризиране на мненията и дори до разделения в църквата, каквото преди просто не съществуваше.

Не само „миряните” са изправени пред подобни опасности. Изкушенията за пастири, които желаят да използват социалните мрежи, за да бъдат „инфлуенсъри”, никак не са малко. През последните години наблюдавам как някои от тях публикуват материали, които може и да привличат внимание, но са подвеждащи или направо неверни. Подобно отношение от тези, които претендират, че проповядват истината, е безотговорно. Хората ще са прави да се запитат защо трябва да вярват на техните проповеди, ако те очевидно не могат да разграничат истината от лъжата в интернет.

Същото важи с пълна сила и за техните проповеди. От много години мрежата се превръща във все по-важен източник на материал за посланията, звучащи от амвоните. Под това нямам предвид използване на чужди проповеди – нещо, което е очевидно нередно. Има редица други практики, които не попадат толкова ясно в графата „кражба”, но въпреки това са проблемни. Спомням си как преди години обсъждахме с един пастир съвместна проповед по специален случай. Докато планирахме той ми спомена, че обмисля да използва като илюстрация пример от друг говорител, който беше достъпен онлайн. Според мен в това само по себе си няма нищо лошо. Самият аз постоянно търся интересни примери, случки, факти и цитати, които мога да използвам. Имаше време, когато дори си ги записвах, за да не ги забравя. Проблемът в случая беше, че посланието, от което искаше да вземе примерът, беше много известно. Източникът със сигурност щеше да бъде разпознат от някои слушатели, което щеше да намали неговото въздействие и може би дори да предизвика негативни реакции. Проповедниците със сигурност трябва да се научат да обмислят подобни неща.

Впрочем, аз съм убеден, че с все по-широкото навлизане на изкуствения интелект, растящите му възможности ще бъдат впрегнати в „писане” на проповеди. Има цял куп начини AI да се използва в подготовка на проповеди – някои от тях очевидно неетични и други, които следва внимателно да се обмислят.  Това е една цяла нова тема, по която трябва да се мисли и говори. И без съмнение не след дълго ние ще чуем повече за нея – макар че не съм сигурен, че това, което ще излезе наяве, ще ни хареса. Със сигурност обаче ни предстоят интересни времена с уникални предизвикателства.