Вяра в действителност

Ще запазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото той на Тебе се надява.

              Исая 26:3

Да се опитваш да контролираш собствения си живот е изтощително. Ако ме питаш откъде знам, та това е моята битка днес!

Казвам, че вярвам на Бога с устата си, но в действителност се претоварвам, опитвайки се сама да поправя и контролирам нещата, измисляйки най-лошия сценарий, за да се опитам да се подготвя. Бог със сигурност не иска да нося този товар.

Затова дойде насърчението и мъдростта от 2 Летописи 16. Истините в това слово ми помогнаха да продължа да избирам да вярвам на Бога, не само с думите си, но и с действията си:

 „Защото Господ оглежда цялата земя, за да помага на онези, чиито сърца са изцяло предани на Него“ 

            Второ Летописи 16:9

Бог не е сляп за нашите обстоятелства или нашите избори и заслужава да Му се доверим.

Ние служим на Бога, Който вижда. Той е всезнаещ, вечно присъстващ Бог, Който непрекъснато осъзнава всеки детайл от живота ни. 

„Ето окото на Господа бди над тези, които благоговеят пред Него и които се надяват на милостта Му"

Псалом 33:18

„Очите на Господа бдят над праведните и ушите Му слушат техните вопли.

Псалм 34:16

„Защото очите на Господа са обърнати към праведните и ушите Му – към молитвите им, но лицето на Господа се отвръща от онези, които правят зло.“

1 Петър 3:12

И Бог не само осъзнава, но и търси да укрепи онези, които са готови да се уповават от сърце на Него.

„Не бяха ли етиопците и ливийците по-многобройни и с много повече колесници и конници? Тогава обаче ти се довери на Господа и Той ги предаде в твоите ръце."

Второ Летописи 16:8

Бог е бил верен преди и отново ще бъде верен.

Страхът ни кара да забравяме. Ето защо трябва целенасочено да погледнем назад и да проследим Божията ръка на вярност в живота си. Божията вярност преди ни уверява, че отново ще бъде верен. 

Той не се променя. Той е същият вчера, днес и завинаги.

Нека не декларираме само с думи, че имаме вяра. Да живеем чрез вярата, че Бог е добър, верен и надежден. Нека спрем да тичаме, за да оправяме нещата по нашия начин, а да обърнем очите си към Бога. 

Той вижда. Той знае. Грижа го е. Можем да бъдем спокойни.