Жажда за контрол

„Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.”

                                     (Притчи 27:1)

Най-големият кошмар на пристрастения към одобрението е отхвърлянето, на пристрастения към властта – унижението, на пристрастения към удобството – страданието, а на пристрастения към контрола – несигурността.

Въпреки че мързеливецът отказва да планира (Притчи 20:4), обратната грешка е да мислиш, че можеш да контролираш бъдещето – и целия си живот – чрез планиране и управление.

Онези, които вярват, че могат да премахнат несигурността, се хвалят с утрешния ден, смятайки, че са планирали всеки непредвиден случай.

Хората със свръхпотребност за контрол трудно споделят властта, не могат да делегират и са склонни да манипулират хората, като използват чувство за вина и натиск, за да ги накарат да направят това, което искат.

Но вие не знаете какво ще се случи. Бъдещето е изцяло в ръцете на Бога (Притчи 16:1,3,9). Увереността по отношение на бъдещето е възможна за мъдрия човек, но тя не се основава на собствените ни способности. Тя трябва да бъде „реалистична, скромна и основана на страха от Господа“.

Тази прекомерна увереност в способността на човека да контролира живота винаги е преследвана от натрапчивия грях на тревогата (Матей 6:19-34), точно както желанието за власт е преследвано от гняв, страхът от човека – от малодушие, а обичта към удоволствията – от скука.

Изпитвате ли силно безпокойство, когато загубите пряк контрол върху дадена връзка или ситуация?

Молитва: Господи, Ти си Бог и аз няма да намеря покой никъде другаде освен в Твоята воля, а „тази воля е безкрайно, неизмеримо, неизразимо отвъд най-големите ми представи за това, което [Ти] замисляш.“

Амин.

Превод: Радостин Марчев