Семейството е сплотеност, споделяне и даване – интервю с Данаил и Дияна Петкови

ЕВ: Скъпи Данаил и Дияна, много Ви благодаря, че приехте да участвате с това интервю в Седмицата на брака. За нас е чест да почерпим от вашия семеен опит. Снимките ви показват щастлива и удовлетворена семейна двойка, която се радва на възхитителни успехи и в професионален план, и по отношение на възпитаните и прекрасни деца, които ви носят радост. Разкажете, моля ви, за онези, които не ви познават, как станахте едно и каква е ролята на вярата ви в Христос при изграждането на това семейство.

Данаил: Както аз, така и Дияна сме израснали в християнски семейства.  Моите първи 20 години са преминали в ЕПЦ Бургас – първата петдесятна църква в България. Израснал съм с хора, допринесли за развитието на протестантството в България и с истории на незабравими личности, живели преди нас, членове на тази църква, които са положили основите на Петдесятното движение. 

Вторите ми 20 години преминаха в църква „Благовестие” Бургас. Тя беше създадена след промените, в началото на 90-те. Много бурни години, както за България, така и за църквите. Съживлението от тези години допринесе за създаването и растежа на много нови църкви в страната. Дияна идва в Бургас да продължи своето образование, и като млада християнка, естествено търси църква, към която да се присъедини. И така ние се запознахме в църква „Благовестие”. 

Тази година ще празнуваме 30 години брак, за което съм благодарен на първо място на Бога, на второ място на Дияна. Благодарен съм на роднините и приятелите, които са ни подкрепяли, насърчавали, пазили. Благодарен съм и на ЕПЦ Бургас, „Благовестие” и на сегашната ни църква “Trinity” за това, че са ни дали много през годините.

Дияна: Нашата история започна от църква „Благовестие“ в град Бургас и по-точно, на младежките ни събирания. Там се запознахме, бяхме в обща компания, ходехме на служби, младежки събития, разходки и хижи заедно с останалите младежи, докато един ден нашето приятелство мина на друго, по-специално ниво. Църквата и вярата са били винаги неразделна част от нашия живот, то без тях няма накъде.

ЕВ: В Седмицата на брака припомняме централната роля на семейството. Бог казва, че не е добре за човека да бъде сам. Какви са наблюденията ви за семейния живот отвъд океана? Със сигурност има какво да научим…

Данаил: Не деля хората на живеещи в тази или онази държава. Уважавам еднакво хората, останали да живеят в България и тези, решили да емигрират. Както и хората, решили да се преместят от малък град в столицата, например. Бог е един и същ навсякъде. Естествено една такава промяна е голямо предизвикателство и води до чувствителни сътресения, както за хората, които заминават, така и за роднини, приятели, църква. 

Не е лесно да пристигнеш на място, където никога не си бил, с четири куфара, четири чанти и две деца и да започнеш от под нулата на 40-41 години. В такъв момент трябва да си близо до Бога на първо място, и на второ място семейството трябва да е сплотено и да гледаме в една посока. Важен момент, понякога подценяван, е намирането на църква на новото място. Както и успешното интегриране. Бог показва милост към нас, всеки ден, за което съм му много благодарен.

Дияна: Няма да е нещо ново, ако кажа, че решението да емигрираш, си е голям скок в неизвестността. Много възможности – да, но и много предизвикателства се крият и ако преди да скочиш не си търсил Онзи, Който знае бъдещето, то по-добре не скачай!

Е, на нас цялата подготовка ни отне 3 години. Три години, през които Бог ни научи на доверие, на търпение, на постоянна молитва, на смирение, на сплотеност, на покорство и на още много, много други ценни неща, които идвайки тук, ни помогнаха да се справим ЗАЕДНО като семейство.

В Библията се споменава, че Бог има специално отношение към три групи хора – сираците, вдовиците и чужденците. Знам, че много братя и сестри в нашето положение ще се съгласят, че далеч от страната, в която сме родени, далеч от близки роднини и приятели, далеч от църквата ни, САМО и ЕДИНСТВЕНО Бог е този, на Когото можем да разчитаме да ни насочва в решенията и да ни пази от неприятности. С увереност и безкрайна благодарност мога да кажа, че през всичките тези повече от 10 години в Канада, Бог винаги, винаги е бил верен. Стараем се и ние да Му бъдем верни в онова, което ни е поверил.

Пристигайки тук, на първо място благодарение на Бога, а и на предварителните проучвания, които Данаил беше се постарал да направи още преди да тръгнем, много бързо си намерихме църквата, в която сме и до днес – Trinity Pentecostal Church, Montreal. Тук намерихме нашето духовно семейство и Бог промисли отново да можем да сме полезни на Него, а и на братята и сестрите. 

Да си призная, често когато съм на служба, просто поглеждам към събранието и душата ми ликува, защото си давам сметка, че в Небето ще е подобна картинка – хора от всякаква раса, възраст и цвят на кожата ще хвалят Господа заедно и от цяло сърце. (I can only imagine)

Много свидетелства имаме, откакто дойдохме тук и аз се старая да ги записвам, за да не забравяме никога колко милостив е Господ и че всичко, което сме и което имаме, е единствено благодарение на Него.

С една дума – този наш скок в неизвестността сплоти нашето семейство, предизвика ни да открием неща у себе си, които не сме подозирали, че можем, но с Бога няма нищо невъзможно. Слава да бъде на Името Му!

ЕВ: Вашите деца са пораснали. Наскоро синът ви създаде свое семейство. Огромна радост е да ги видим да изповядват вяра в Христос. Как се опазихте да не проектирате собствените си мечти и копнежи в техния живот, а от друга страна, да вложите и инвестирате у тях вашите християнски ценности?

Данаил: Нашите деца споделят. За което съм много благодарен. За избора им за професионално развитие, не зная дали техният избор е повлиян от наши мечти и желания, сигурно е комбинация от различни фактори. Колкото за вярата в Христос, за спасението, за живота ни тук на тази земя и след това, никога не е стояла алтернатива пред мен, дали искам или не искам нашите деца да следват този път. Няма универсална рецепта как да възпиташ детето и да бъдеш сигурен, че винаги ще следва този път. Това е процес, който продължава цял живот. Разговори, време заедно, молитва заедно, споделяне, също така Климент и Сара са хората, които ни познават най-добре, както мен, така и Дияна. Думи и дела, дела и думи. И така, всеки ден, до края.

Дияна: За да отговоря на първия въпрос ще кажа, че за мен беше важно онова, което моите родители направиха назад във времето, когато аз трябваше да избера какво бих искала да правя цял живот. Помня, че ми казаха хубаво да си помисля. Да си дам сметка, че която и професия да избера, винаги ще има и хубави, и лоши моменти и ако онова, което правя не е по мое вътрешно убеждение и по мой избор, то тогава аз бих била един много нещастен човек, обвинявайки всичко и всички за лошия си избор. 

Двамата с Данаил оставихме Климент и Сара сами да решат накъде да се насочат професионално, знаеки че ние сме до тях и винаги сме готови да ги подкрепим с каквото можем. С радост мога да кажа, че Бог и в това се погрижи и сме доволни от техния избор.

Като отговор на втория въпрос бих казала, че ние никога не сме били лицемерни у дома. Споделяме с децата ни откровено онова, което преживяваме, без да се преструваме на „супер християни“. От малки те са част от всичко онова, което сме правили като служение – домашната група, неделното училище, приготвянето на Господната вечеря, подготовката на различни празненства в църквата…Те винаги са виждали и плюсовете и минусите от всяко едно служение и как Бог винаги се е намесвал и благодарение на Него всичко е ставало по най-добрия начин, точно навреме. Аз мисля, че Бог е този, Който ги учи. Той е този, Който им влага желание да Му служат и да продължават въпреки трудностите.

Благодарна съм че и тук служат непрестанно и с цяло сърце. Докато бяха по-малки много ми помагаха в Неделното училище тук, а сега са в хвалението, продължават да помагат в приготвянето на Господната вечеря, във видео служението, в подготовката на събития в църквата и пр. Славата е изцяло на Бога, защото Той ни е благословил с точно тези деца!

ЕВ: Служението е неизменна част от християнския живот, но малцина християни отделят от времето си, за да се посветят. Вие служите за Царството с дарбите си, без да се скъпите. Възможно ли е да има успешно християнско служение, ако няма успешен брак? Има ли връзка между двете?

Данаил: Човек може да играе театър известно време. След това маските падат. И е тъжна картинка. Може ли да се случи? Да. Има ли начин да се продължи? Да. 

Може да има падания, както в личния живот, така и в служението. Бог прощава, но човек трябва да внимава. Възстановяване има, но нека не се стига до там. Също така трябва да има баланс между служение и брак. Има време за служене, има време и за семейството. Нарушаването на този баланс води до болезнени резултати. Да служим на Бога с дарбите си е прекрасно и силно препоръчително. Не е добре само да топлим един стол в църква един път в седмицата. Но и да не оставяме семейните си задължения.

Дияна: Успешно християнско служение без успешен брак би било равно на фарс. Рано или късно всичко ще рухне и когато паднат маските картинката ще бъде грозна, жалка както за така нареченото „успешно семейство“, така и за всички останали.

По Божия воля всичко онова, което правим като служение малко или много, го вършим заедно и това ни сплотява. Допълваме се и в повечето случаи дори не ни се налага надълго да си обясняваме кой какво трябва да прави. Разбираме се от половин дума, както се казва. Често се случва децата да кажат, че и двамата реагираме по един и същи начин на нещата, дори и коментарите ни са абсолютно идентични. Може би това се дължи и на близо 30-те годинки семеен живот, но и затова ще кажа слава на Бога, че ни е събрал и ни държи заедно всеки ден.

ЕВ: Кой библейски цитат, принцип или любима ваша книга бихте препоръчали на нашите читатели за Седмицата на брака?

Данаил: Споделям любим стих, който насърчава принципа на даване. “Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!” Еклисиаст‬ 11‬:1‬ 

Да даваме. Да даваме от времето си, от дарбите си, от средствата си. 

Да даваме каквото можем. 

Да хвърляме хляба си по водата.

Бог знае кога и как да благослови и да даде отговор.

Дияна: Тук отговарям, без да се замислям – Авакум 3:17-19. 

За мен този стих е жив, реален, изпитано Божие слово, помогнало ми да преодолея много тежки битки в живота ми. 

Дон Моен има една страхотна песен “I will sing”, която е написал точно по този стих. 

Обичайте се, скъпи семейства, Бог да Ви дава благодат и попътен вятър в океана на семейния живот!