За християнския мит

Струва ми се, че в стремежа ни да превърнем християнството в научно обоснован светоглед, сме го лишили от красивата му, сакрална , “дива”  страна. Поокастрили сме всички необясними и неудобни клончета на този див и величествен дъб, за да заприлича на скучен геометрично оформен градински елемент. Колкото повече се опитваме да направим вярата ни в Триединния Бог приемлива за популярните на епохата ни стандарти, толкова повече я лишаваме от живот. Христовият светоглед пращи от живот, Христос е самият живот – земен и неземен. 

Модерната епоха сякаш се е вторачила в емпиричните факти като единствената възможна и приемлива истина. Ние противопоставяме концепцията за факт срещу концепцията за мита- сякаш мит означава лъжлива измислица, точно противоположна на фактите. А християнската картина показва пълнотата на различните измерения или сфери на истината- от фактологичната, емпирична и историческа истина до митологичната метаистина. Без мита, светът на истините е само и единствено материалистичен – лишен от красивия и изпълнен със смисъл живот. 

Всъщност никой от нас не обитава строго и единствено материалистичен свят. Ако го правим, неизменно ще бъдем диагностицирани с някоя пагубна (лична или обществена) патология. Никой от нас не се вълнува от емпиричните факти в дълбокомислен или дългосрочен аспект. Например някои такива факти на нашето ежедневие включват ставане сутрин, сутрешна хигиена, кафе, закуска, работа, вечеря и сън и т.н.- с някое отклонение тук- там. Но не това са истините, които помним с дълбоко усещане за смисъл и не това са основите за историите, които пишем или четем. 

Това, което помним и разказваме векове наред, са историите на богатия,  смислен, духовен живот, който материалистичния светоглед с насмешка се опива да нарече мит, да го заклейми като неверен или просто измислен. В същото време дълбоко в себе си ние се възхищаваме на хората, които живеят този живот, неопитомен от материалистичните окови. 

Хората с гордост и умиление споменават подвизите на герои от своя народ или род. С благоговение разказват на своите деца и внуци приказки и легенди за смели воини, които побеждават страшни чудовища, за добри бащи или майки, които жертват всичко за децата си, за смели младежи, които стигат до дъното на света в саможертвени приключения, за смисленото страдание, за себеотрицанието и саможертвата, за доброто приятелство и изкупителната любов. Всички обичаме класическите легенди с диви приключения. Историята и проверката на времето са запазили разказите за Одисей, Еней, Орфей, Персей, Крал Артур, Беоулф, Свети Георги, Пророк Илия, Мойсей, Самсон… Всяка от тези истории влиза в категорията на мита – разказ, който представя метаистина – механизъм на самата реалност, който оперира във всяка сфера от живота. 

Библейският сборник от Писания обрисува точно такава богата, многопластова митична и историческа картина, която е едновременно дива, необуздана, жива, нежна и свирепа, любяща и жестока, необяснима и ясна, саможертвена и изкупителна. 

Емпиричен факт е, че „кодът“ на живота се крие в семето, а самият живот започва, когато семето намери своята плодотворна среда. Това важи за жълъда, пшениченото зърно и шишарката, които-  заровени в земята, се превръщат в дъб, пшеница и бор. Важи и за сперматозоида, който когато се зарови в яйцеклетката, се ражда нов живот. Такъв е механизмът на живота. Това са факти, които го описват. 

А митът описва същия този механизъм като повтаряща се фрактална схема във всяка друга сфера от живота. Библейският мит разказва за Всемогъщия Бог, Който сътвори нашия космос – видим и невидим,  и го напълни с живот. Размахът на това творение е необхватен за нашите представи. Повествованието ни описва космическия конфликт между създанията и Създателя. Описва човешки и духовни бунтовници, които нарушиха добрата структура и ред на творението. Бунтовниците, които трябваше да управляват земното царство редом с Върховния Владетел-Творец бяха пратени в изгнание, но това не отмени космическата война, която тепърва се разгръщаше.   

Тук е голямата тайна на тази история. Творецът обича Своите врагове. Неговата борба не е срещу тях. Борбата Му е срещу покварата, с която човеците пропиха себе си и цялото творение, срещу смъртта, която намери отворена вратичка в покварения живот. 

Библейският разказ говори за Небесния владетел, Който се отказа от слава, святост и величие и се превърна в богочовешко животворно Семе. Богът на вселената се облече в  човешко естество и дойде сред нас като бебе. Порасна и живя между нас- като праведник без капчица поквара. Бе съден и убит като престъпник. 

Умря. 

Трансцедентното Семе бе заровено в нашата земя. 

Спомняте ли си какъв е механизмът на живота и реалността? Какво се случва, когато семенце се зарови в плодотворна почва? 

А спомняте ли си какво се случва в приказките, когато е замесено вълшебно семе? 

Какво се случва, когато Самото Божествено Семе се зарови в дълбините на пръстта?

Три дни след погребението на Христос настана времето на Новото Творение. Възкресението на Бога произведе изобилен живот. Живот, който не е безнадежден заложник на себичните, природните, инстинктивните стремежи да напълним стомаха, да се наспим, да имаме повече от всичко, да изблъскаме някого зад или под нас, да се вълнуваме само от себе си. 

Животът най-накрая можеше пак да поеме в правилна посока. 

Приятелството и любовта между Бога и човека имаха отворени врати. 

Мирът беше постигнат. Космическият конфликт е в обрат. 

Святото, красивото и радостта имат място в живота ни. 

Надеждата повече от всякога е оправдана. 

Човечеството никога не е спирало в различни форми да празнува този саможертвен механизъм.  Защото интуитивно или осъзнато, ние, хората, знаем, че няма нищо по-смислено от това. 

Вярата в Триединния Бог приема най- богатия и всеобхващащ мит за живота. Християнството има благодатта да разказва мит, който в някаква степен се покрива и с исторически факти. Рождество и Великден обхващат точно този празничен цикъл на Божествената добронамерена саможертва и изобилен, смислен, благодатен живот. 

Митът разказва за Самата Любов, която сътворява, жертва се, примирява врагове, връща добрия ред в творението и вдъхва нов пълноценен живот: 

„Както Отец Ме обикна, така и Аз ви обикнах. 

Пребъдете в Моята любов. 

Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, 

както и Аз спазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в любовта Му. 

Това ви говорих, за да ви изпълни Моята радост и радостта ви да бъде пълна. 

Тази е Моята заповед: да се обичате взаимно, както Аз ви обикнах. 

Няма любов, по-голяма от тази, човек да отдаде живота си за своите приятели. 

Вие сте ми приятели, ако изпълнявате всичко, което ви заповядвам. 

Това ви заповядвам: да се обичате взаимно.“                       Йоан 15:9-14,17

Няма любов, по-голяма от тази, човек да отдаде живота си за своите приятели. 

Няма нищо по-животворно.

Няма нищо по-смислено.

Няма нищо по-сигурно. 

Няма нищо по-истинско. 

За тази метаистина разказва митът. 

Честито Рождество Христово!