Църквата: Божият народ, който обичаме и изграждаме

Предишната част можете да си припомните тук.

III. Църквата: Божият народ, който обичаме и изграждаме

В Лозанския завет (1974 г.) се казва: „Евангелизирането на света изисква цялата Църква да занесе цялото Евангелие на целия свят.“ Темата на Четвъртия Лозански конгрес (2024 г.) е: „Нека Църквата заедно да възвестява и показва Христос“. Следователно начинът, по който виждаме „Църквата“, е от голямо значение. Ние разбираме, че учението за Църквата не е получило достатъчно внимание през тези десетилетия на забележителна християнска експанзия в света и няма пълно съгласие за това какво е Църквата и какво е нейното значение в живота на християнина и за нашия свят. Възникналото в резултат на това объркване е отворило пътя за необичайни църковни форми, които изопачават ценностите на Христос и Неговото благовестие. Това също така е увеличило разочарованието сред кръстените вярващи, което ги кара да се дистанцират от официалната или институционална църква. Християните днес, особено вярващите от първо поколение, се нуждаят от по-дълбоко библейско разбиране за Църквата, което да им вдъхне дълбока признателност и вярност, как да „се държат в Божия дом, църквата на живия Бог, стълб и основа на истината“ (1 Тимотей 3:15).

Църквата е общността на Божия народ.

Древният Апостолски символ изповядва общата ни вяра в „общението на светиите“. Чрез спасителното дело на Исус Христос и чрез действието на Светия Дух триединният Бог събира и обединява Своя народ в едно общение на светии. Това общение с Бога и с нашите братя и сестри в Църквата не е наше дело; то е Божий дар. На Петдесятница Бог разкрил това единство, когато Исус излял от Отца обещания Свети Дух върху Своя народ. Той го изпратил да възвестява благата вест и да привлича други хора към Неговата нова общност, кръстени като членове на Тялото Христово и обитавани от Духа като Божи храм. И до днес Господ Исус продължава да излива Светия Дух върху Църквата и Светият Дух продължава да прославя Господ Исус във и чрез Църквата. (1 Кор. 12:27; 2 Кор. 6:16)

Всички, които са се съединили с Христос чрез лично покаяние, вяра и Божията благодат, имат Него за своя глава и заедно представляват Неговото тяло. Следователно, макар да сме спасени като отделни личности, ние не сме спасени сами, а заедно един с друг. Като ученици на Исус Духът ни свързва с Христос и ни прави части на Неговото тяло чрез вяра в пролятата Му кръв. Християнското кръщение е знак и печат на Божията благодат, публична декларация за новата ни вярност към Христос и за новата ни идентификация с Неговата Църква. (1 Кор. 12:13)

Църквата е една, свята, католическа и апостолска.

Заедно с Христовия народ през вековете и по целия свят ние изповядваме с думите на Никейския символ на вярата, че Църквата е „една, свята, католическа и апостолска“.

В целия свят и в цялата история Църквата е един Божий народ, едно Христово тяло и един храм на Светия Дух чрез едно кръщение от Духа, и една Христова невеста. Във времето, пространството, културата и езика ние сме една Църква, обединена от Христос и Неговото завършено дело, обитавана от Светия Дух и събрана заедно в Божията любов. (Ефес. 4:4-6; 2 Кор. 11:2)

Като видимо изражение на Христос в света, Църквата е призована към Христова святост, която се проявява чрез решимостта ни да живеем като хора, отделени за Бога, и изявяващи христовия характер и поведение. (2 Тим. 2:21; 1 Петър 1:14-16)

Църквата на Исус Христос е всемирна (всеобща и всеобхватна), тъй като всички, които принадлежат на Христос – независимо от етническа принадлежност, пол, местоживеене, положение или способности – принадлежат еднакво към Неговата нова общност, Църквата. Следователно има място за всеки член, защото всяка част е необходима, за да допринася за целостта на Църквата. Има място за момчета и момичета, за жени и мъже, за служители и мисионери, за домакини, възпитатели, работници, професионалисти и бизнес водачи.

Във всемирната Църква никоя човешка култура не може да претендира за превъзходство. Всички те трябва да се преклонят в покорство пред Бога на цялата мъдрост като при това всяка от тях дава своя принос за разбирането на Писанието и проповядването на благовестието. По този начин Бог ни обединява, за да възвестяваме и показваме Неговата слава в цялото ни разнообразие. Местната църква е единствената видима проява на всемирната Църква. Тя разкрива славата на Божия храм, в който всички, които принадлежат на Исус Христос, подобно на живи камъни, имат своето подобаващо място. (1 Кор. 3:16-17; 12:12-27; Еф. 2:20-21; 1 Петър 2:4-10)

Тази една, свята, всемирна църква е също така и апостолска. Тя започва своето публично свидетелство за Благата вест за Исус Христос с изливането на Духа в деня на Петдесетница и оттогава проповядва същата вест на целия свят. В цялата история и на всяко място Църквата е апостолска, като стои в приемственост с дванадесетте апостоли на Христос, като се придържа към тяхното учение, веднъж завинаги поверено на Божия народ и предавано от поколение на поколение. Чрез дара на това живо и действено слово Бог изгражда Своята Църква, като ни дава вяра и нов живот, и така я формира по подобие на Христос. (Римляни 10:17; 1 Петър 1:23; Юда 3).

 Превод: Радостин Марчев