Белите воини

Кокичетата – белите пеперуди на зимата, скъсали пашкула на  студената  пръст. Разтварят венчелистчета  пред очите ми в топлината на споделеното кафе. Подарени от мили ръце на приятел, кацват на  масата, в опит  да надникнат в сърдечния ни  разговор. От радост  затрептяват с листенца  като бели гълъби. Грациозно прошумоляват между чашките кафе и изтанцуват пролетта пред очите ми. 

Ароматът им говори за напоена земя и вкус на прясна зимна трева. Ухание на нежна цветна фрезия. Шептят ми кокичетата чистото слово на предвестника, дошъл чрез сърцето на човек. Малки, верни и безстрашни воини на слънцето!

Белите одежди на хората, пророчески носещи с думите си  напъпващата пролет и топло лято. Людете – воини, огласящи с тръбата на Божии глашатаи  предстоящата битка, но и предизвестената победа. Дръзналите да оповестят Слънцето на живота ни воини на Христовата църква. Небоящи се от студ, сняг и вятър. Окаляни, защото са размахвали до преди малко молитвен меч с късото си стъбълце. Мокри от напъна да устоят и пробият твърдата упоритост на земната ни греховна природа.

Със сведена снежна  главица стоят на пост в зимните градини на мятащото се в безмирие и обърканост човечество. Говорят смирено от  тъмната земя с чистотата на белите си одежди. Карат хората да се усмихнат в надежда, защото макар и малки са  успели да надвикат тъмнината.

Облекли нежността и любовта на небето, воюват неуморно за Неговото царуване тук, на земята. А после политат като бели пеперуди от букетчетата към очите и сърцата на деца и старци. Мощни молитвени стражи, съблекли страха и срама, наметнали мантията на бяла победа  и  свята чистота! 

Предвестници на победата са воините – кокичета, смели бели пеперуди на човешката вяра в Онзи, Който съблича пашкулите на греха и облича в Своята чиста бяла праведност и хора, и кокичета, и пеперуди!