ВТОРОЗАКОНИЕ, глава 8.c

ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ ЧУДЕСА… „Твоят Бог, те е водил през тези четиридесет години из пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае какво има в сърцето ти…“ Вт.8:2,3 „А Аз ви водих четиридесет години по пустинята и дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ви не овехтяха на краката ви,хляб не…

ВТОРОЗАКОНИЕ, глава 8.c

ВТОРОЗАКОНИЕ, глава 8.c

ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ ЧУДЕСА…

Твоят Бог, те е водил през тези четиридесет години из пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае какво има в сърцето ти…“ Вт.8:2,3

„А Аз ви водих четиридесет години по пустинята и дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ви не овехтяха на краката ви,хляб не ядохте и вино и спиртни питиета не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.“  Вт.29: 5

Невероятно, Нали!
Бог е водил, хранил и опазвал израилтяните в пустинята цели четиридесет години.
Това е дълготрайно чудо!
Обикновено чудесата са само за миг и са за един или няколко души, а това чудо се е задържало четиридесет години, при това за огромен брой хора! Представяте ли си, всяка сутрин, 6 дни в седмицата, манната чудодейно се е спускала около стана в достатъчно количество, за да изхрани над един милион и половина евреи (виж Числа 1:45 – преброените  мъжете от 20 години на горе, които са можели да излязат на бой, без левитите, са били 603 550 хиляди души. Момчетата под 20 години, старците и всички жени и момичета не са били включени в това преброяване.)

Манната е била необяснимо чудо от където произлиза и името ѝ  – „какво е това?“. За израилтяните това е било небесна храна и ангелски хляб (Пс.78:25), но дали си даваме сметка, че е трябвало да я ядат по 3 пъти, всеки ден, без промяна на менюто, цели четиридесет години.

Това освен чудо си е било и сериозен урок и изпит по постоянство.

Ние бихме ли го издържали?

Също толкова време са носили едни и същи обувки и едни и същи дрехи. Новородените са повивани с пелените на порасналите, а след това са носили дрешките им, а след това дрехите на бащите и майките си, които са преминали от този свят. В пустинята не е имало МОЛ нито поръчка на храни и стоки по интернет…

За нас, разглезеното потребителско общество на 21 век, това е абсолютна непонятна ситуация! Ние толкова сме свикнали с памперсите, приборите за еднократна употреба, разнообразната храна и с дрехите за носене по един месец, че всяко нещо чиято употребата му надхвърли един сезон, се превръща в демоде и вехтория, която трябва да се изхвърли.

Световното човешко общество се е превърнало в огромна ненаситна машина за правене на отпадъци, с които изтощаваме и замърсяваме планетата.  Лакомията, глезотията и краткотрайните ни егоистични желания, подхранени от лукави производители на стоки с кратък период на употреба и нечестиви търговски корпорации, за които продажбите са по-важни от живота и благополучието на потребителите, ни превръщат в пристрастени и зомбирани потребители.

Страшно е, нали!

Ето ви и един въпрос с много лека трудност:

За какво се водят войните, за принципи или за търговски пазари?

За Бог обстоятелствата при които живеем, храната която употребяваме и облеклото което носим, не са по-важни от живота, любовта, морала и връзката с Него. Бог толкова много ни обича, че като добър и отговорен баща, е готов да ги ограничи, да лиши  и да ни накаже така, че да спре настъплението на  егоцентризма и да ни върне към морала, общението и Богопоклонението.

Кризите, които настъпват за нас днес ни подсказват, че е дошло време за нашето превъзпитание? Бог няма да ни остави да се провалим и ще бъде готов да удължи кризите в които живеем  толкова, колкото е нужно да си научим урока!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.