ВТОРОЗАКОНИЕ, глава 14.1

ДЕСЯТЪК – I Четиво с продължение… „Да даваш десятък от всичките си произведения, които си посял, които нивата ти ражда всяка година. И десятъка от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овцете си да ядеш пред Господа, твоя Бог, на място, което Той ще избере,…

ВТОРОЗАКОНИЕ, глава 14.1

ВТОРОЗАКОНИЕ, глава 14.1

ДЕСЯТЪК – I

Четиво с продължение

„Да даваш десятък от всичките си произведения, които си посял, които нивата ти ражда всяка година. И десятъка от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овцете си да ядеш пред Господа, твоя Бог, на място, което Той ще избере, за да установи името Си там; за да се научиш да се боиш всякога от Господа, твоя Бог.“ Вт.14:22-23

Десятъка е щекотлива тема за новозаветните християни.
Онези, които настояват да го практикуваме, се основават с възможните благословения от даването, а тези които го отричат, отричат го като старозаветно правило, незасягащо техните новозаветни практики.

За нас е все още рано да вземем своето решение, за това нека се впуснем в изследване на библейските основания за десятъка.

Библията говори за три „вида“ или начина на принасяне на  десятъка.
Първият вид десятък е трябвало да бъде принасян за издръжка на левитите, на които Мойсей, по заповед от Бога не е завещал наследство, в Обетованата земя. В Числа 18:20-21 е записано: „Господ рече още на Аарон: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство между израиляните. А на синовете Левиеви, ето, Аз давам в наследство всичките десятъци в Израил, за службата, която изпълняват в шатъра за срещане.“

Десятъкът, който са получавали левитите се е състоял от една десета част от годишния приход от всичко, което израилтяните са изкарвали от обработката на земята, която са имали в наследство. Това е било една десета част от зърно пожънато от нивите им; една десета част от плодове или онова, което са произвеждали от плодовете на дърветата и десятък от прираста на стадата, които  са притежавали. „И всеки десятък от едър и дребен добитък, десятъкът от всичко, което минава при преброяване под жезъла, да бъде свят на Господа“. Левит 27:32

За десятъка от стадата е имало едно особено условие, на което трябва да обърнем внимание. При преброяването на прираста от стадата за годината, всяко десето животно било отделяно за Господа. Указанието е било: „Да не издирва посветителят добро ли е животното или лошо, нито да го променя; но ако го промени някога, то и едното, и другото, което го е заменило, да бъдат святи; животното да не се откупва.“ Левит 27:33

Всяко десето животно, което преминавало при преброяването е било „свято“ за Господа, т.е. отделено, посветено на Господ и никой не е имал да право да разполага с него. Но ако някой е дръзвал да подмени по-хубаво животно с по-лошо и подмененото, и избраното са били определени за Господа.

Потомците на Левий, които са получавали десятъка за да се прехранват, е трябвало през цялото време да бъдат посветени на Живия Бог, като свещеници, служители към Скинията или Храма, законоучители и стожери на вярата в Израел. За издръжката и служението им, Бог е наредил на израилтяните от другите племена, да им осигуряват прехраната с десятъците, приносите и жертвите. Посланието към Евреите 7:5 потвърждава това: „Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си”.

От своя страна, левитите също са били длъжни да отделят за Господа една десета част от най-доброто, което са получили от десятъка на израилтяните. Това е трябвало да бъде техния възвишаем принос пред Бог. (виж Числа 18:25-32) Предупреждението към тях да не нарушават този принцип е бил категоричен:
 „Така няма да се въвличате в грях, ако принасяте във възвишаем принос най-доброто от тях; и няма да осквернявате святите неща на израиляните, и няма да умрете.“ Числа 18:32
Справедливо е, нали!
Левитите не са били собственици на религиозен бизнес, от който да изкарват доходи и печалби, а Господни настойници и слуги, които също са отдавали възвишаем принос на Господа.

Следва продължение…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.