ВТОРОЗАКОНИЕ, глава 12.b

А спрямо Господа, вашия Бог, да не постъпвате така; но да се обръщате към мястото, което Господ, вашият Бог, избере между всичките ви племена за Свое обиталище, за да установи там името Си и там да ходите*; …и там, пред Господа, вашия Бог, да ядете; и да се веселите, вие и децата ви, за всичко,…

ВТОРОЗАКОНИЕ, глава 12.b

ВТОРОЗАКОНИЕ, глава 12.b

А спрямо Господа, вашия Бог, да не постъпвате така; но да се обръщате към мястото, което Господ, вашият Бог, избере между всичките ви племена за Свое обиталище, за да установи там името Си и там да ходите*;
…и там, пред Господа, вашия Бог, да ядете; и да се веселите, вие и децата ви, за всичко, излязло от ръцете ви и в каквото те е благословил Господ, твоят Бог.  Да не правите, както ние днес правим тук – всеки, каквото му се вижда за добро.“  Вт.12:4-8

В Обещаната земя израилтяните е трябвало напълно да променят навиците, поведението и… богослужението си. Не само онова което са знаели и правели в Египет, но и от това, което са правили по време на прехода им в пустинята.  Мойсей им е казал:

Да не правите, както ние днес правим тук
– всеки, каквото му се вижда за добро!

Опасно е хората да си създават свои собствени правила и да се покланят на Бог както и където на тях им харесва!
Нали знаете, своеволието винаги води до падение!

За израилтяните, а и нас най-добре е да следваме указанията на Бог в Неговото Слово, за това как, къде с кого трябва да се покланяме. В Божието царство не царува своеволие, анархия и неразбория, а ред и стриктно изпълнение на Божията воля!

МЯСТОТО ЗА БОГОСЛУЖЕНИЕ

Трябва да се има в предвид, че израилтяните не са имали като нас записано и достъпно цялото Божие Слово, за това цялото богослужение, поклонение, жертви и изповед се е провеждало на едно място, което Бог е определил и което да бъде пазител правилно богослужение. Това е трябвало да предпази народа от разделение, а вярата, изповедта и служението им от ереси, грешки и езически уклони.

Колкото до нас, от първото идване на Исус Христос на сам, повелението да служим на Господа само на едно физическо място е отпаднало. Исус казва на самарянката:

„Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и онези, които Му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят.“  Йоан 4:21-24

Днес имаме възможността, правото и задължението да се покланяме на Бог на всяко място, по всяко време. Апостол Павел казва:

 „И тъй, искам мъжете да се молят на всяко място, като издигат ръце святи, без гняв и съмнение.“ 1 Тим. 2:8

Точно тук трябва да подчертая, че възможността да се молим и да служим на всяко място не е претекст за разделения в църквата, и за създаване на „независими“ самостоятелни групи, църкви и църквата.  Делението не е умножаване, а отслабване и в голяма степен е демонстрация на човешки амбиции и безотговорна глупост, а не на Божие водителство.

Апостол Павел казва:
„Защото, първо, слушам, че когато се събирате за църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това; защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се покаже кои са одобрените помежду ви); и тъй, когато се събирате заедно, не е възможно да ядете Господнята вечеря;  защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите; и така един остава гладен, а друг се напива.“ (Кор.11:18-21)

Цитирания текст говори за закономерните разделения в църквата, които са следствия на неразбирателство, несъгласие, нечувствителност и конфликти. Интересното е, че упрека е към тези, които се изявяват и не дават място на останалите да влезнат в служение. Нали не смятате,  че текста „и така един остава гладен, а друг се напивае за опиване с вино по време на Господна вечеря. Със сигурност става дума  за  „опиване“ омайване и самозабравяне от самоизява, а друг остава „гладен“ пренебрегнат и обиден.

Основен проблем в църквите е липсата на чувствителност и съзнателно пренебрегване на останалите. Този проблем става още по-голям в отделилите се, защото те го повтарят и затвърждават в новообразуваните групи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.