Значими старолатински преводи на Библията

10.06.2007 0 By Evangelsko.info

44_oldlatin_400

Доний К. Донев

Многообразните старолатински преводи, колкото и ценни за развитието на библейския текст, са причина за голям брой вариации, в някой случи дори неточности. Известният текстов критик Хорт забелязва, че въпреки твърдението че латинските преводи са правени и използвани в Северна Африка, частични латински преводи съществуват паралелно и в Европа, което причинява разлики в двете версии. Киприян (258 г.) споменава северноафриканската версия, докато Ириней използва европейската версия. Като цяло, многообразието на старолатинските ръкописи води до цялостна ревизия, с цел унифициране, направено в Италия около средата на 4 в. Августин Блажени отбелязва, че това е най-добрият латински текст, който съществува по негово време. На базата на този процес редакторите на Вулгата – Уърдсърт и Уайт – обобщават съществуването на три семейства латински текстове, според географското им използване. За съжаление, до нас не е достигнало пълно копие на старолатински превод. До момента са намерени 38 ръкописа, от които 28 съдържат Евангелията, 4 книгата Деяния, 13 посланията и 3 книгата Откровение.

Един от най-старите и най-добри старолатински ръкописи е Верселенският кодекс (а), съдържащ четирите евангелия според западния ред: Матей, Йоан, Лука и Марко. Ръкописът е направен през 4 в., което го прави съвременник на най-ранната гръцка унциална Библия. Интересното за този ръкопис е изпускането на думи в Йоан 16:26, където „В оня ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас“ чете „В оня ден ще искате в Мое име и Аз ще поискам от Отца за вас“.

Сред по-значимите старолатински ръкописи са:
Веронския кодекс (b) 4-5 в. – съдържащ Евангелията.
Колбертинския кодекс (c) 12 в.
Палатински кодекс (e) 4-5 в. – писан според по образец на африкански старолатински текст.
Бриксиански кодекс (f) 6 в. – съдържащ ранен италски текст.
Бобиенски кодекс (k) 5-6 в. – с части от Марко и Матей от ранен африкански текст.
Кодекс Беза (d/05) 5-6 в. – съдържащ по-голямата част от четирите Евангелия, Деяни я и фрагменти от 3 Йоаново на гръцки и латински.
Кодекс Гигас (g) 13 в. – най-големият ръкопис в света, съдържащ Деяния и Откровение в старолатинска версия, а останалата част от Вулгата.
Палимсестни фрагменти (h и s) 5-6 в.
Корбиенски кодекс (f) 10 в. – единственият старолатински текст, съдържащ Апостолските послания
Кодекс Кларимонтан (d2) – съдържащ Павловите послания.

Библията на Киприян
Критично изследване на текстовете, използвани от един от латинските църковни отци, Киприян, са подобни, ако не еднакви, с намерените остатъци на Бобиенския кодекс и намерените фрагменти на Откровение и Деяния, написани върху палимпсест, известен като Кодекс Флориасенс (h). Друг текст близък до цитатите на Киприян е Палатинският кодекс (е). Именно тези ръкописи обособяват групата на старолатинските ръкописи, правени в Северна Африка. Към тях спадат и някои от цитатите на Августин, наричани Speculum Augustini ( m) и Колбертинският кодекс (c). Киприян използва тези текстове, тъй като не владее старогръцки – именно тази нужда обособява наличието на цялостен старолатински текст почти два века преди превода на Йероним.

Библията на Тертулиян
Тертулиян пише в края на 2 в. и, за разлика от Киприян, владее старогръцки. За това свидетелстват многобройните му цитати от Септуагинтата, които превежда на латински. Поради липса на повече доказателства, се приема, че по времето на Тертулиян не съществува латински превод на Библията, което го принуждава да прави свои частични преводи за нуждите на своята апологетика.

Заключение
Старолатинските преводи изпълняват своята функция за разпространение на Библията в пределите на Римската империя. Интересно е, че тяхното начало не е в столицата на империята Рим, а в нейните отдалечени африкански провинции. Всъщност, до края на 3 в. християните в Рим използват гръцки, а не латински език. Апостол Павел пише своето послание до църквата Рим на гръцки. Същото правят епископът на Рим Климент, както и Юстиан Мъченик и еретикът Маркион, които пишат от Рим на гръцки език. Дори Марк Аврелий пише своите Размисли на гръцки език. От 15 епископа на Рим до края на 2 в. само 4 имат латински имена.

Така или иначе, периодът на апологетика и стремителното разпространяване на Християнството в цялата Римска империя налага нуждата за латински превод на Библията. Според Хорт, първите такива са завършени в Северна Африка или най-вероятно в Антиохия, на базата на източници, които са по-скоро източни, отколкото западни по текстов произход. Те стават основният писмен медиум за разпространение на Евангелието и за богослужение до времето, в което Йероним започва превода по своята Вулгата.