Женевската Библия: Послание и предговор

09.12.2010 0 By Evangelsko.info

1599geneva[1]Д-р Доний К. Донев

Началото на Реформацията се характеризира с насърчаване четенето на Библията от обикновените хора. Лутер е защитник на тази идея и мотото Sola Scirptura (Само чрез Писанията) е повече от описателно за този тезис на Реформацията. Новият превод на Лутер в началото на части, а по-късно и като цялостно издание на Библията е разпространяван чрез спонсорството на немските принцове и като цяло кампанията за четене на Библията се увенчава с успех.

След 1525 г. обаче това се променя напълно. Библията на говорим немски е вече добре разпространена като идея. Новият завет е отпечатан през 1521–1522 г. На път е да бъде отпечатан и Старият завет. Но Лутер все по-рядко застъпва тази своя теза публично. Онези, които четат Библия, стават мнозина. Те имат своите мнения и тълкувания, които все по-често се различават от тези на Лутер. Неговият най-близък съратник и богословският ум, който стои зад Реформацията – Филип Меленхтон, открито се разграничава от множество доктринални тълкувания на Лутер. Започват селските бунтове, водени от Томас Мюнцер, срещу политическата и религиозна репресия в Германия. След смъртта му през май 1525 г. в битката при Франкенхаузен идеята за Реформацията вече никога няма да бъде същата.

По отношение на богословие и литургика започва изместване на центъра на реформисткото учение от вяра, Писания и благодат към един доста по-централизиран модел на образование на обикновените вярващи. В центъра му стоят два основни елемента: (устен) катехизис, контролиран от пастора, и проповед, диспенсирана изключително от квалифицирани специалисти. Библейското изучаване се ограничава до привилегия на определена група от ученици от горните класове, които могат да работят с гръцки и латински. В много от библиотеките Библията е заместена от Лутеровия катехизис.

В това отношение Реформацията в Женева, в частност подпомогната от издаването на Женевската Библия, заема съвсем друга позиция. Образованието е централизирано върху изучаване на Библията чрез специално издадени учебни материали, които стават главен фокус на образователния процес. Първите такива пособия са отпечатани през 1537 г. Скоро те стават неразделна част от библейското изучаване с помощта на малки, но енциклопедично богати издания на Женевската Библия, които включват множество коментари, бележки, карти, схеми и други учебни помагала.

През 1562 г. във Франция има 2150 реформирани църкви с почти 3 млн. членове. Принципно всяка от тях се нуждае от пастор, докато цялата Женевска църква има едва 16 ръкоположени пастори. На помощ идва Женевската Библия, чиито коментари и бележки спомагат не само за разбиране и тълкуване на Библията, но и за краткосрочното обучаване на едно ново движение от пастори и служители, които използват приложените енциклопедични материали и с тяхна помощ на практика преминават през един краткосрочен курс на обучение, който дава началото на доктриналното унифициране на реформираните църкви.

Този успех се дължи преди всичко на постоянното окуражаване към четене на Женевската Библия чрез малкоформатни и евтини, но затова пък многотиражни нейни издания. Докато след 1525 г. Лутер определено страни от идеята за широко тълкуване на Библията, Калвин застъпва обратната теза по отношение на Женевската Библия. Всяко нейно издание, придружено от коментарните бележки, написани специално от Калвин, подготвя и подпомага осъществяване на социалнополитическата платформа на неговата реформаторска програма.