Синайският кодекс публикуван в интернет

20.07.2009 0 By Evangelsko.info

Настоящата поредица вече неколкократно посвети различни обзорни статии на Синайския кодекс (Codex Sinaiticus) – най-старата цялостна Библия запазена до наши дни, за която се смята, че е на възраст 1600г. Първоначалното му представяне бе направено през септември 2006, последвано от детайлно изложение след личното наблюдение на ръкописа  в Смитсонския център във Вашингтон, заедно с ранни ръкописи от колекцията Честър-Бейти през ноември с.г. На 24 юли 2008 дигитално копие на около 100 страници от пергамента бяха разположени в интернет от Лайпцигският университет. Проектът бе обновен през ноември 2008 и официално завършен на 6 юли 2009г.

Синайския кодекс, който се състои от около 900 стр., представя прозорец към историята на ранната църква, който показва как текста е бил предаван от поколение на поколение. Целият ръкопис е написан на старогръцки, като Старият завет представлява копие на Септуагинтата, а Новият е в характерния за ранната църква гръцко наречие, коине. Всяка страница съдържа и множество поправки нанасяни през годините, което показва, че Синайския кодекс е не само един от най-ранните, но и един от най-дълго използваните християнски текстове. Сами по себе си корекциите по текста показват точно как църквата е визирала различните вариантни четения на текста през вековете. Ето защо дигитализиранато на текста и публикуването му в интернет дават уникалната възможност за реконструкция на оригиналния текст използван от Ранната църква.

Дигиталното копие на целия текст може да бъде видяно на уеб страницата www.codexsinaiticus.org, като събирането му на едно място се случва за първи път от момента в който Константин Тишендорф открива ръкописа в манастира Св. Катерина и пренася части от него за публикация в три експедиции през 1844, 1853 и 1859г. Британската библиотека закупува от съветското правителство други 347 листа през 1933, а отделни 47 листа се намират в Лайпцигския университет. Части от шест листа все още са изложени в Националната библиотека на Русия в Санкт Петербург, а дванайсет листа и отделни фрагменти се съхраняват в Израел, след като са открити от монаси в северната стена на манастира Св. Катерина през 1975.

Дигитализирането на Синайският кодекс започва с подписването на четиристранно съгласие на 9 март 2005. Неговият успешен завършек предоставя възможност на всеки да види самия ръкопис в цялостна форма, което само по себе си открива нова ера в едно глобално изучаване на библейския текст. Изследването на ръкописа е неразделно от многобройните корекции нанесени върху него, най-вече в текста на Септуагинтата. Те датират между 4-12в. и варират между поправка на единични букви до вмъкването на цели изречения.

В това число е важно да се отбележи и каноничната уникалност на Синайският кодекс, който потвърждава приетият библейски канон по времето на неговото съставяне през 4в. Гръцката Септуагинта използвана в ръкописа, включва книгите 2 Ездра, Товит, Юдит, Макавеи, Мъдрост и Сирах, които не присъстват в еврейската Библия и са смятани за апокрифни от протестантската традиция. Новият завет пък включва апокрифните Послание на Варнава и „Пастирът” написан от римски автор на име Хермес около 140 г. Посланието към Евреите е поставено след Второ Солунци, а Деяния апостолски между пасторските и църковните послания.

Дигиталното издание на Синайските кодекс представя всяка една от страниците на ръкописа. Направата му е изключително трудна, тъй като изисква дублирането на технологическите изисквания на четири различни места, а пренасянето на фрагментите от ръкописа е невъзможно. Нужно е високо качество на заснетия  образ, който автентично показва не само ръкописния текст, но и различните мастила използвани при оригинал и корекциите. Важна роля влияе и светлината с която се осветява ръкописа в ъгъл от 45 градуса при заснемане с нисък интензитет и липса на сенки. Страниците които имат зацапвания, напуквани и продупчване се осветяват с допълнителен по-слаб светлинен източник от горния ъгъл. За да се пресъздаде ефекта на оригинала, за фон е използвана светлокафява хартия, която намалява прозирането на осветените страници. Целта е не само да се постигне нормална четливост на текста, но и да се запази автентичния вид на пергамента.

Всички усилия са положени за да се създаде контекст в който учени от целия свят да бъдат въвлечени в създаването на един нов превод, значително по-близък до оригинала. Когато първите части на Синайският кодекс бяха публикувани в интернет през месец юли 2008г., преводът на ръкописа включваше само първите 35 псалма на английски направено от Албърт Пиетерсма и книгата Естир в адаптация на Рейнхолд Схол от немското издание на Септуагинтата (LXX.D). Оксфордската университетска преса партнира с проекта за Нов английски превод на Септуагинтата (New English Translation of the Septuagint – NETS), чието продължение включва и английски превод на Новия завет директно от Синайският кодекс. В момента се води дискусия с Немското библейско дружество (Deutsche Bibelgesellschaft) с надеждата за цялостна адаптация на немския превод на Септуагинтата към текста на Синайският кодекс.