църковни евангелски новини от България и света

Забранената Библия

in За Библията

Bible-chainsД-р Теол. Доний К. Донев

Библията е както най-четената, така и най-унищожаваната книга. Един от историческите периоди на усилено гонение срещу нея е непосредствено преди Реформацията. Това е времето между 8 и 14 век, когато превеждането и четенето на Библията на разбираем език е насилствено ограничавано и достига на думите на Библията до обикновения човек е буквално невъзможен. Имено в този период на историческата сцена се появяват героите на вярата, за които настоящата поредица ще разкаже – мъже, които поставят една цел на живота си – да направят Библията разбираема за всеки човек.

Подобна цел мотивира Йеорним при превеждането на Вулгата от оригиналните езици. Въпреки, че самият превод е поръчан за целите на Католическата църква, Йероним ясно осъзнава важността на това Божието слово да достигне до широките маси. „Непознаването на Писанията”, пише той, „е непознаване на Христос”.

За съжаление, тази перспектива остава на заден план след издаването на Вулгата. Идеята на Йероним да достигне един свят, в който се говори предимно латински, бавно залязва на фона на колапса на западната империя и „вавилонизацията” на Европа. „Новите римляни” говорят немски, френски, англо-саксонски, италиански, испански, но не и латински. А литературният и съвсем небуквален превод на Вулгата е достъпен само за онези, които умеят да разбират динамичните еквиваленти и фразеологичните особености на латинския. Много скоро Вулгата е четена само от един малък кръг от хора, знаещи този древен и все по-често считан за мъртъв език. Повечето от тях са свещенослужители, които предпочитат да запазят правото да тълкуват Писанията, налагайки на обществото своето разбиране и интерпретация на Библията, вместо самата Библия.

Разбира се има и изключения. Между тях са частичният превод, поръчан от Чарлз Велики през 8 век и преводът на Евангелията, направен от Кирил и Методий на славянски. Повечето от тях започват като мисионерски опити за да се превърнат в гео-политически претенции или дипломатическа стратегия на една държава към правителството на друга. В много случаи обаче, непосредственият резултат от търсенето на Библия на говоримия за народ език е директен апел на обикновени Християни за радикална трансформация на църквата и църковната йерархия.

Най-яркият такъв пример, преди ерата на Реформацията, идва от еретичното общество на катарите във Франция. Много скоро подобни опити са започнати в различни европейски държави и то от общества и водачи, които съвсем не са еретични в своето богословско разбиране и църковни практики. Такъв е първият опит за превод на Библията на говоримия английски език, направен от Джон Уиклиф и последователите му (1382-1395 г.). По подобен начин и почти по същото време Ян Хус основно ревизира чешкия превод на Библията. Тези опити за превод на Библията и достигане на всеки човек на говоримият език, неминуемо водят до радикалния импулс за общоцърковна реформация. А тя е повече от нужна и повече от явна, както потвърждават и думите на съвременника на Джон Уиклиф, Хенри Нихтон, който опонира всички, че чрез четенето на Библията на говоримия език „скъпоценното на църквата се превръща в обикновен спорт за масите”.

Неминуемо до времето, в което Еразъм, Лутер и Тиндел влизат на историческата сцена, възгледът, че лично познаване на Божието слово е нужно за духовното развитие на личността, е вече утвърдено. Дори контра-реформаторът Еразъм се съгласява с тази идея в предговора на своя превод на Новия Завет от гръцки на латински, като пише: „Не мога да се съглася с тези, които не желаят Светите Писания да се превеждат на говоримите езици, за да се четат от неуките. Аз предпочитам те да се преведат на езиците на всички християни, за да се четат не само от шотландци и ирландци, но и от турци и сарацини.”

Прологът или предговорът на тези нови преводи на Библията разчупващи тъмнината на средновековието, често е манифест към читателите, който не само описва методологията на работа, но и поставя стратегически цели пред обществото, които в повечето случаи са революционни. Така например, Уиклиф пише в предговора на своя превод, че цели: „да направи една латинска Библия истинска и едва тогава да я изучава наново, нейният текст и [преводаческите] бележки по него” – метод на четене на Словото, нечуван за времето. И въпреки, че тези ранни модерни преводи на Писанията по една или друга причина често не успяват да изпълнят целите, поставени в пролога към превода, самата идея за нов систематичен превод от оригиналните езици и прочит на Библията от обикновения човек, създават атмосфера, в която други поемат щафетата и продължават работата по единствения реквизит за църковна Реформацията – нов превод на Библията на говоримия език.

Подбуден от пристигналия във Витенеберг през 1518 нов професор на име Филип Меленктон и неговите лекции върху Омир, Лутер започва да учи старогръцки. В предговора към своя превод на Библията от латински на немски няколко години по-късно той пише: „До момента не съм прочел книга или писмо, в които немския език да е правилно подреден. Никой не се интересува достатъчно от това; всеки проповедник мисли, че има правото да промени [текста] по свое желание и да налага нова терминология”. Целите, поставени от Лутер в предговора на неговия превод реформират не само църковното разбиране за представяне на Библията към всеки човек, но и разбирането, че това представяне трябва да наложи езикови форми на Библията като нов граматически стандарт, реформирайки говоримия език от светски към библейски. Защото не Словото е покорно на езика, а езика на Словото.

Скоро след изданието на Новият Завет в превод на Лутер, английският учен Уилям Тиндел, който също учи във Витенберг, започва превод на Новият Завет от гръцки на английски (вероятно около май, 1524 г.). В предговора към първото издание той апелира към читателите: „Покай се и вярвай евангелието …. и всички грехове ще ти се простят заради кръвта на Христос. Съвестта ми свидетелства, че от чисто намерение сам и верен преведох, до колкото Бог ми даде дарбата на знание и разбиране – та грубостта на работата на първо време да не ги съблазни, но да знаят, че нямах никой да преписва, нито бях подпомогнат от английския на други, които са превеждали Писанията преди време, … за да покажа как Писанията използват много думи, които и без друго са разбирани от обикновените хора.”

Първото издание на превода на Тиндел излиза в тираж от 3000 отпечатани в Уорм през 1526 г. Епископите на Лондон заповядват незабавното му унищожение чрез огън и днес съществуват само две копия на това издание. Само осем години по-късно, Хенри VIII заповядва официален превод на Библията на английски език. Това издание излиза през 1535 г. под ревизията на Майлс Ковърдейл и цели поставяне на копие от Библията на английски език във всяка църква в Англия. То се нарича Великата Библия и използва за базов текст изданието на Тиндел. Този базов текст използват и преводачите на Библията, поръчана от Кинг Джеймс в седемгодишен труд, който е публикуван като авторизирано английско издание на Писанията през 1611 г.

Това са преводите на Библията, които реформират преди да е имало Реформация. Всъщност те са предвестниците, двигателите и основните мотиватори на средновековното възраждане на личността, църквата и обществото. Вероятно защото реформацията, истинската реформация на църквата не започва от реконструкция на нейното вътрешна йерархия, историческо минало, политически капацитет или социална ангажираност. Истинската реформация на църквата започва с превеждането на Божието Слово от оригинала, буквално и разбираемо за всеки човек.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Latest from За Библията

Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com