Вулгата и Българската Библия

Вулгата и Българската Библия

10.11.2007 1 By Evangelsko.info

vulgate1592

Доний К. Донев

Безспорен е фактът, че Вулгата се нарежда сред най-значимите текстове на Средновековието. По време на Ренесанса и Реформацията, преводът на Йероним става последен монумент на славата на Рим и служи като обединител на фрагментираната католическа църква. Влиянието на Вулгата се разпростира не само в литургичното й предназначение, но и в социалната сфера на живота, изкуството и културата на западноевропейските държави. Като Библия четена повече от милениум (от 400 до около 1530 г.), текстът на Вулгата вдъхновява безброй картини, химни и религиозни представления по времето на Ренесанса.

Влиянието й е толкова силно, че дори след като реформаторите правят опит да я заместят с преводи на говоримите езици, самите те продължават да я използват в богословските си дискусии. Публикуваните проповеди на Калвин и гръцкия текст на Беза са придружени не с кой да е друг латински текст, а именно този на Вулгата. Дори когато английската оторизирана ревизия от 1611 (позната като King James) излиза от печат, нейното цялостно звучене е по-близко до латинската Вулгата отколкото до протопревода направен по-рано от Тиндел.

Широкото влияние на Вулгата допринася за още по-широкото магнифициране на нейните грешки. Една от тях е либералното възприемане на теорията за свободния превод. Тя възниква на базата на трудностите, които Йероним търпи в опита си да преведе гръцкия текст на Библията на латински като запазва звученето на общоприетите старолатински преводи. Тези трудности са описани в писмото на Йероноим до Помахий озаглавено „За начина да се превежда”. От него могат да бъдат направени няколко важни извода за процеса на превод на текста на Вулгата както следва:

1. Преводът на Вулгата е „поръчков” превод, а когато един превод е поръчков, той неминуемо носи лингвистичните и богословски белези на поръчителя.

2. Тази част от Вулгата която е превод, а не ревизия на по-стари текстове, е „едноличен” превод в който Йероним рядко се води от мнението не други преводачи. Ето защо, Вулгата неминуемо носи лингвистичните и богословски белезите на Йероним, както и неговите умишлени или неумишлени грешки.

3. Вулгата не е буквален превод, както и сам Йероноим казва: „Защото аз самия не само признавам но и свободно прокламирам, че в превеждането си от Гръцки (освен в случаите на Светите Писания където дори реда на думите е тайнство) превеждам смисъл по смисъл, а не дума по дума.”

4. Неуспешният опит да се запази наличното звучене в старолатинските преводи, нарушава целостта на новия превод.

5. Всеки добър нов превод на Библията търпи опозиция и критика, които следва да мотивират неговото подобряване.

Основната грешка на Йероним се изразява в това, че се задоволява да превежда „смисъл по смисъл, а не дума по дума”. Въпреки отдаденото внимание на словореда на Писанията, на практика Йероним превежда Вулгата съвсем либерално. Това е методология, която той приема от Цицерон, който пише: „Сметнах, че не трябва да предавам текста буквално, но се стремих да запазя спецификата на думите и тяхното въздействие” той посочва, че причината за използването на този метод на превеждане е несъвместимостта на гръцките езикови структури с латинския начин на изразяване.

Проблемът във възприемането на метода на Цицереон, както и този на преводачът на „Поетическо изкуство” Хораций и преводът на древните комици от Теренций, е че те не превеждат Писанията. Техните преводи са светски преводи, докато Йорним превежда текста на Библията. Този фактор, сам по себе си, изисква консервативна и стриктна буквалност на превода, защото всяко либерално отклонение, би предизвикало грешки не толкова в превода на Йероним, а в думите с които Бог говори на човечеството.

Йероним следва либерална теория на превода защото е в безизходица заради граматическите несъответствия между латински и гръцки. Както самият той пише: „Мъчно е добре казаните на чуждия език неща да запазят същото изящество в превода. Някакво понятие е означено със спецификата на дадена дума – аз нямам в своя език такава, с която да го предам, и докато търся начин да изпълня изречението със смисъл, губя дълго време в обикаляне за иначе краткия път.” Това е откровено описание на безпомощността му да предаде гръцките падежите, словесни фигури и конструкции на латински за което Йероним заключва: „Ако превеждам буквално, текстът звучи безсмислено.”

Тези фактори, малко или много оказват влияние върху крайния резултат, заради което въпреки широкото си разпространение Вулгата съвсем не е перфектен превод. Теорията на превода, която Йероним предлага, е възприета по-късно от новите преводи на Реформацията, както и по-нататъшните западни ревизии на Библейския текст, което включва почти всички налични английски, немски и френски издания. Съвсем ненужно и погрешно, тази теория е пренесена и в съвременните ревизии на българския превод на Библията най-вече заради зависимостта от западни текстови вариации използвани при ревизиите на текста.

На практика, обаче, буквален превод от гръцки на български е напълно и безпроблемно възможен в по-голямата част на новозаветния текст. Ако това е невъзможно при превода от гръцки на латински език поради описаните по-горе лингвистични ограничения, то превеждането на граматическите структури на гръцкия език на български е напълно възможно заради твърде подобната граматика. Всеки, който се е занимавал с превода на гръцкия текст на Новия Завет трябва да признае, че превод на български е далеч по-лесен и граматически правилен отколкото на английски. Ето защо, новите български ревизии на Библията могат да се възползват от следните изводи за теория на превода:

1. Буквален превод на Библията е изключително трудна задача тъй като той променя не само текста, но и езиковите, богословски и литургични традиции създадени от по-ранни текстове.

2. Въпреки, че методологията на Йероним отрича такава възможност, българският език е много по-близо граматически до гръцкия от латинските езици. Ето защо, буквален превод от гръцки на български език е възможен и не бива да бъде игнориран заради наличните либерални теории на превода.

3. Постоянните промените и динамики на езика диктуват нарастващо неразбиране на по-старите текстови ревизии. Следователно, вместо осъвременен вариант на дадена ревизия, е нужно да се предложи нов буквален превод.

4. Колективната работа при превода на библейския текст е много по-бърза и ефикасна отколкото индивидуалния превод. Случаят с Йероним, а и по-късни примери като Еразъм, Лутер и Уиклиф, ясно показват, че преводът правен от един преводач е много по-склонен към драстични грешки отколкото превод направен от екип от преводачи, които умеят да балансират и коригират промените в текста.

5. Всеки нов превод, колкото и консервативен и внимателен да е той в промените които предлага, предизвиква реакция у използващите по-стари версии.

Следователно, вместо да ограничава себе си в ненужен баланс между наличните версии и оригиналния текст, един нов превод би следвало да промени революционно, като предложи превод възможно най-близък до оригинала.

Преводът на Йероним е пример както за правилен, така и за грешен подход при превеждането на библейските текстове. Подобен подход, базиран на западни теории на превода, е вече факт сред българските ревизии на Библията. Резултатът е ежегодно ревизиране на разнообразните произволни компилации на по-стари ревизии чиято направа изключва дори минимален критичен подход. Този метод е доказал своята историческа и лингвистична невалидност, и повече доказателства за неговата погрешност са ненужни. Нужен е нов превода на Новия Завет от общоприето критично гръцко издание, който буквално и правилно предава Писанията на български език. Такава революционна динамика започва от промяна в теорията на превода.