Врачанското евангелие

21.12.2005 1 By Evangelsko.info

izborno_evangelie_250

Доний К. Донев

Врачанското евангелие е каталогизирано между ръкописите на Народната библиотека в София под номер 199. То е постъпило в библиотеката задно с други ръкописи от Враца като подарък от Тодор Хаджидимитров, син на Димитраки Хаджитошев.

Ръкописът е изборно евангелие – набор от новозаветни текстове, предназначени за неделните служби на една календарна година, с размер 18 х 14.5 см. Съдържа 201 пергаментни листа, върху които текстът е подреден в 20 реда, разположени в блокове от 14 х 10 см. Пергаментът е изготвен от няколко източника, различни по дебелина, гладкост и цвят. Мастилото с което е писано е черно на цвят, с кафяв оттенък, като на места е използвано и червено мастило. Текстът е придружен с художествени орнаменти, най-вече като прибавки към главните букви. На лист 70, където започват неделените четения след 1 септември, е изобразена плетеница в червено и бяло.

Поради изгубени листи, ръкописът започва с Евангелието според Йоан 1:8. Текстът е изготвен с един основен почерк. Съществуват и вторични бележки на листа 42, 126 и 164 писани с различен почерк, който е подобен на западнобългарски ръкопис от 13 в.

Въпреки че ръкописът не съдържа дата на написване, може да се приеме, че той е писан през 13 в. в северозападна България. Първоначално, поради използвания почерк, употребата на носовки и следваните граматически правила като че ли може да се приеме, че той датира от 14 в. преди въвеждането на Търновската реформа. Но споменатите вторичните бележки, употребяват „ъ” и „ь” – характерни за ръкописи от 13 в. Тази дата е подкрепена и от използването на някои глаголически букви на листи 105, 109 и 166, също характерни за 12-13в.

Привидното граматическо несъответствие, описано по-горе, се обяснява от фонетичните маркери в текста. Те показват уникална лингвистична редакция, която не може да бъде от друг славянски произход освен руски. Това личи от следните текстови характеристики:
(1) „Д” е заменен с „ф”, т.е. гръцкият звук „тх” (буквата тета) се заменя с твърдо „ф”. Така Тома става Фома.
(2) Текстът съдържа неперфектни глаголни форми с „ть” и „тъ”, характерни за руските ръкописи.
(3) Срещат се и определено руски думи, като „семь” вместо „седем” (лист 173).
(4) В повечето случаи в текста „s” се употребява за число, и почти не е използвано като звук в текста.
(5) В подредбата на изборния текст, Врачанското евангелие наподобява руските изборни евангелия, подобно на Остромировото и Архангелското.

От приведените доказателства е очевидно руското влияние върху преписа. Запазените руски лингвистични особености говорят за използването на руски препис на славянски текст, пренесен в Русия от Балканите. Този препис, който е силно повлиян от руския език, е използван по-късно за направата на нови копия. Едно от тях попада в пределите на западна България, запазвайки руските си езикови особености.

Интересна е целта на една такава транзиция, тъй като през 12-13 в. в България има достатъчно евангелски текстове. Изготвянето на преписи другаде и внасянето им в България би било трудно. По-вероятно е текстът да е преписван в Българя от хора, повлияни от руска езикова школа и най-вероятно нейни ученици. Така може да се заключи, че ако Остромировото евангелие е първата българска книга преписвана в Русия, то Врачанското изборно евангелие е първата руска книга, преписвана в България