Великата Библия (1539)

03.11.2010 0 By Evangelsko.info

greatbible-cal[1]Д-р Доний К. Донев

Библиите на Матюс и Ковърдейл излизат от печат с позволението на Хенри VIII. По заповед на краля, през септември 1538г., са поставени във всяка църква в Англия, което ги прави задължителни за използване по време на богослужение. Самите свещениците предпочитат по-голямата и удобна по размер Библия на Матюс.

От септември 1538 до април 1539, използването на английската Библия нараства неимоверно. Кралската заповед гласи: „да не бъде обезкуражаван никой от четена или слушане на Библия, но да се насърчава и провокира всеки да чете същата, която е самото живо Слово Божие”. Миряните взимат заповедта присърце и четат Библията дори по време на богослужение до толкова, че няколко месеца по-късно кралят е принуден да издаде нова заповед с която да забрани такова поведение в църква.

Неминуемо се стига до идеята за нов превод, който е равен по точност на текста на Матюс, но изключва неговите коментарни бележки по текста. Кромуел дава тази задача на Майлс Ковърдейл. Според кралската заповед новата Библия трябва да е по-голяма по размер от Матюс, което и дава титлата „Великата Библия” – не толкова заради качеството на превода, колкото заради огромния й размер. Единичната страница е 38х25.5см.

Допълнително, Великата Библия бива приковавана за църковния амвон с вериги против крадци. Самият печат трябва да бъде осъществен в Париж, но заради голямата съпротива на френското свещенство е завършен в Лондон през 1539 и тя става първата „оторизирана” английска Библия. Всяко копие от изданието й носи специална анотация на заглавна страница: „Това е Библия предназначена за използване от църквите”.

Ковърдейл не владее гръцки и еврейски и ревизията му използва Библията на Матюс за базов текст, като целенасочено изоставя оригиналната анотация по текста. Поправките му са малко или много съгласувани с латинското и гръцкото издания на Нов завет на Еразъм. Великата Библия замества Лутеровият ред на книгите, който поставя Евреи, Яков и Юда най-накрая, с реда на Еразъм. За ревизията на Старият завет е използвано Мюнстеровото ново издание на латинския Стар завет. Първото издание е незадоволително и е последвано от второ през април 1540г., което за първи път съдържа пролог написан от Кранмер. Трето и четвърто издания следват съответно през юли и ноември 1540 и май 1541. Великата Библия е издадена в общо шест различни ревизии.