църковни евангелски новини от България и света

Вече е Великден

in Новини

tomb_300

Николай Бояджиев и Доний К. Донев

Когато братята на Йосиф най-после разкрили самоличността му в Египет те били стъписани. Йосиф говорел с тях чрез преводач и носел египетски дрехи. Невъзможно било да го познаят. Подобно е и положението днес с празника Пасха…

След близо 2000 години употреба от страна на една често идолопоклоническа църква съставена главно от езичници Пасха-та е загубила своя първоначален облик и значение. Макар и ние християните да се радваме на едно Пасхално Агне, което надминава в слава, всяко животно, което би напомнило за Изхода на евреите от Египет, защото нашето Агне очиства греховете ни, ние все пак би трябвало да се върнем към корените на този празник, за да оценим докрай за какъв ИЗХОД ще празнуваме – ИЗХОД от този свят. Днес, когато светът, в религиозно невежество ще яде шарени яйца, козунаци или шоколадови зайчета, за нас е по-добре да си спомним, “че коренът държи нас” и че над главата на нашето Пасхално Агне е пишело … Мелех хаЙехудим (Евр. Цар на Юдеите).

В този смисъл нека разчистим паяжините на времето и традициите и нека се върнем мислено към онази дузина мъже с еврейски черти, които “приготвиха Пасхата”, ядоха безквасен хляб, топяха залците си, пиеха вино и пяха химни, заедно с Един, който беше сред тях по-евреин от всички – Лъвът от Юдовото племе. Нека потърсим корените на нашата вяра в един празник, за който Исус каза “толкова много исках да ям тази Пасха с вас …”

Великденската история описана от евангелистите е всъщност история за Еврейската Пасха и нейното изпълнение като пророческо явление в живота на Християнската църква. Самата дума „пасха” (Евр. песах) означава преминаване, да преминеш. Разбира се, тя се отнася за преминаването на Израел от робство в обещаната земя и в този смисъл е празник на духовно и физическо освобождение. Бивайки в 14я ден на месец Нисан, първия месец от годината, Пасхата е и началото на ново летоброене в историята на Израел.

Приготвянето на Пасхата за което говори Мт. 26:19 включва:

1. Търсене на квас (хамец – букв. кисел) в цялата къща, като Новият Завет ни казва, че трябва да празнуваме с безквасни хлябове на искреност и истина (1 Кор. 5.8). Квасът е най-често символ на грях не само в Новия Завет, но дори в Талмуд-а, където той се разглежда като символ на “злото пожелание в човека” (Б’рахот 17а)

2. Отиване в храма с жертвено агне, което там е принесено в жертва и кръвта се излива върху олтара

3. Пеенето на псалми

4. Одиране на агнето и изгаряне на кожата и някои части

5. Подготвяне на вечерята за Песах, която се нарича „седер” т.е. Ред, подредба, по която трябва да протече вечерята.

6. Чака се полунощ

Това бе изпълнено от учениците. Целта на Седер, т.е. на този Ред на Вечерята е да предизвика интереса на присъстващите деца, които да попитат, защо еди кое си се прави именно така, и да получат отговори на въпросите си, които да им разкажат за изхода от Египет. По подобен начин Исус провокира интереса на своите ученици на последната пасхална вечеря с много от действията си последвани от поучения. Седер включва следните елементи:

1. Хагада – Поучение за историята на Израел при излизането му от Египет. Това поучение показва, че осъждението ще падне върху света, но чрез кръвта на агнето Божиите избрани са спасени от язвите които следват. Подобен модел е ползван и в книгата Откровение, за да покаже избавлението на вярващите от Божиите язви и спасението им.

2. Маца – безквасен хляб който играе основна роля във вечерята и е Новозаветен символ на Христовото тяло. В самото начало на вечерята една маца бива разчупена (действието се нарича Яхац) – половината бива начупена между всички участници и изядена, а другата половина (афикоман) бива скрита и по-късно децата я намират – тя е последното, което се изяжда на Седер песах. Исус е началото и краят. Исус има две идвания. Исус и досега е скрит от очите на еврейския народ, но накрая, той ще бъде намерен! Исус каза: Вземете и яжте – Христовото тяло разчупено, скрито и намерено.

3. Агнешко месо – агне заклано в храма. Днес ашкеназките евреи не ядат агне на Пасха, защото казват, че няма Храм, където да се заколи, сефарадските евреи обаче ядат. За нас агнето е “агнето, което носи греха на света”.

4. Вино – Първата от четири чаши символизиращи всяка по едно от обещанията в Изход 6.6-7 (Аз съм Иеова; (1) ще ви изведа изпод товарите на египтяните, (2) ще ви избавя от робството ви под тях, и (3) ще ви откупя с издигната мишца и с велики съдби. (4) Ще ви взема за Мои люде, и ще бъда ваш Бог)– Лука единствен споменава 2 от тези 4 чаши вино. В 22.17 Исус изрича очевидно след първата или втората чаша благословия (б’раха), която е “Барух Ата, Адонай Елохейну, Мелех ха Олам, Борей при хаГефен” – Благословен да си Ти Господи Боже наш, Цар на вселената, създател на плода на лозата. Със сигурност Исус е казал именно тези думи, защото после в 29 стих повтаря словосъчетанието ‘плода на лозата’.

5. Карпаз – потапяне на зеленчуци или варен картоф в солена вода, символ на извеждането на Израел през червеното море.

6. Песни – Изпяване на Халел (хваление) със сигурност един от хвалебствените Псалми между 113 и 118 или 136-ти. Изпълнено в Матей 26:30

7. Рахца – Умиване на ръце. Исус уми не ръцете на другите, а краката им.

8. Три молитви: моци (благодарност за хляба), маца (благодарност за заповедта да се яде безквасен хляб), барех (благодарност в края на вечерята). А ние като християни изпитваме ли благодарност към Бог, че ни е дал “хлябът на живота”?

9. Корех – потапяне на най-долната маца в харосет (смес от ябълки, стафиди и лимонова кора, орехи, подправки и вино) символизиращ хоросана използван от Юдеите в Египет. Тази част бе изпълнена в Мт. 26:23 и залъка бе даден на Юда. като на почетен гост.

10. Марор – горчиви зеленчуци или подправки, спомен за горчивото робство. За Исус напомняне за горчивата смърт, която му предстои.

11. Барех – умиване на ръце и благославение изпълнено в Мт.26:26

12. Третата чаша на благословение и изкупление, съответстваща на третото обещание в Изход 6.6,7 – обещанието на изкупление. Знаем от Закона, че няма завет сключен без проливането на кръв, именно имайки предвид това, Исус казва че ратифицира новия завет със своята кръв – Лука 22.20 – Чашата е символ на Христовата кръв (Мт. 26:27). По това време някой е отивал да търси скритото парче маца. Исус каза: Вземете и яжте – Христовото тяло разчупено, скрито и намерено.

13. Четвъртата чаша – чашата на изпълнение на царството.
Исус каза: Аз няма да я пия още, имайки в предвид че Царството няма да бъде изпълнено докато Той и църквата не са отново заедно (Марк 14:25; Лука 22:18)

В историята разказна от евангелистите Пасхата придоби пророчески първообраз на Христовата жертва и възкресение. Кръстът – най-страшното Римско мъчение, имащо за цел не само да умъртвява, но и да отнема човешкото достойнство и да опозорява, се превърна в средство за преобразяване според образа на Христос. Ето това е Великден.

За християните от 21-ви век, Великден не е определен ден, нито определена традиция. Пасхата, да пренесем себе си в жертва жива и богоугодна, е заповед за всекидневния ни живот. Тази заповед идва с обещание за вечно възкресение и с великото свидетелство за възкръсналия от смъртта вечно Жив Бог.

За почти половин век, Великден бе официално забранен в България. Ония които го празнуваха истински и по Християнски бяха гонени. Дори историческият факт, за Българския Великден, не попречи на онези които искаха да няма Великден.

Прийома им не беше нов, а по-скоро исторически наследен и фанатично практикуван. От Римските гардови тетради до манифестиращите активисти, опитът да се забрани Великден и вярата в живия Бог доказа само едно. Събитие като Възкресението, което не се повтаря в историята, не може да бъде контролирано или забранено от исторически повтарящи се социални събития и субкултурни формации. При отвалянето на надгробния камък и при видението на Възкръсналия Христос, всички те губят смисъл и претърпяват провал. Защото възкресението не може да бъде забранено.

Преди петнайсет години, един западен журналист посветил себе си на мисионерска работа дойде България след седем дневен пост на остров Патмос. Качен на покрива на един стар трафопост като сцена в средата на хиляди български евангелски вярващи обградени от плътен милиционерски кордон, Джони Нойер проповядва историята на Пасхата и нейния призив, „Пусни людете ми.” „Смешна картина”, би казал някой по онова време, но не и днес когато пророческите думи са историческа реалност, която никой не може да отрече. Защото, Бог е верен да изведе народа си от Египет. Той все още може да отваля камъни за да живеем и го прави. Какво прави църквата с дадената й възкресенска сила в останалото кратко време това вече е нейна историческа отговорност.

Христос возкресе! Вече е Великден …

Latest from Новини

Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com