В търсене на истинската Библия

В търсене на истинската Библия

15.02.2006 1 By Evangelsko.info

Доний К. Донев

Търсенето на истинския текст на Библията започва с изгубените и почти митологични автографи – оригинали на цели библейски книги или части от тях. Тъй като никой от автографите не е запазен до наши дни, реконструкцията на библейския текст започва с частични копия на автографите, с които разполагаме днес, както и множеството от исторически и лингвистични документи.

Историята на новозаветния текст през вековете е буквално история за два града – Антиохия и Александрия. Антиохия е градът, в който обърналите се към Христос езичници за първи път се наричат Християни (Деяния 11:26), и от където ап. Павел пише някои от посланията до църквите.

Основан от Александър Македонски, Александрия е исторически и философски център, известен с богатата си библиотека и едно от чудесата на света. В нея се превежда първия гръцки превод на Стария Завет, Септуагинтата (LXX). От тези два книжовни центъра произлизат по-голямото множество от новозаветни ръкописи, които са се запазили до наши дни.

За съжаление, текстовете достигнало до нас, са далеч от перфектни. Например, гръцкият Нов Завет издаден от Еразъм през 1522 г. Текстът му следва Антиохийските традиционни ръкописи като търпи множество промени и поправки, и никога не достига единна перфектна форма. Използващите го като базов текст преводи на Лутер, Тиндейл и Кинг Джеймс не само следват неговите грешки, но и ги умножават многократно. Известно е, че днешното оторизирано издание на Кинг Джеймс има безброй много разлики с оригиналната публикация през 1611 г.

Александрийските текстове също не са съвсем безпроблемни. Известни са богословските отклонения на Климент и Ориген, които оставят своя белег върху библейските текстове, с които работят. Кодексите Ватиканус и Синаитикус съдържат над 3000 разлики само в Евангелията. Използвайки за основа намерените до момента ръкописи, Уескот и Хорт представят критична компилация на автентични новозаветни варианти. Но техният труд е многократно оспорван заради тенденцията да заменя думи, фрази или цели стихове и пасажи, които критиците смятат за вторични прибавки към оригиналния текст.

Безспорно, всяка от гореописаните методологии има своите положителни и отрицателни характеристики. Уестминстърската изповед на вярата твърди, че „Писанията са непосредствено вдъхновени от Бога и чрез личната Му грижа и провидение запазени през всички епохи.” Съгласявайки се с боговдъхновеността на Библията, трябва да отбележим, че поради сложните исторически фактори и множеството си участници, запазването на нейния текст до наши дни съвсем не е съвършен процес. Приложената схема е само скромен опит да се представи този процес.

14_MSS