църковни евангелски новини от България и света

Текстус Рецептус (Част 2: късни издания)

in За Библията

Доний К. Донев

Текстуст рецептус събира в едно издание гръцки текстове, който не се различава много от типичните за средновековието и ето защо първото столетие от издаването му се характеризира със задовлителна приемственост. Лутеровият немски превод на Библията, английският Кинг Джеймс във всичките си по-късни ревизии и издания, както и почти всички английски версии които го предшестват, са превод от различни издания на Текстуст рецептус. Голямата популярност, обаче, вместо да изостри вниманието върху грешките в текста, ги утвърждава като общоприето статукво за гръцкия Нов звавет. А грешките са наистина много – от самото заглавие на първото издание до нуждата от стотици корекции и поправки, които следват по-късно.

Такъв е случаят с четвъртото издание на Текстус Рецептус, което излиза през 1518 в печатницата на венецианския издател Алдус Манитиус. Изданието е първо по рода си защото включва независим текст на Септуагинтата, но Новият Завет е взет почти буквално от гръцкия текст на Еразъм заедно със всичките му типографски и стилистически грешки. То става причина за още едно издание на Текстус рецептус през 1519 г., този път подготвено от самия Еразъм, който старателно изчиства повечето от допуснатите печатни грешки. Текстът включва и някои нови вариационни четения, които по-късно Скривенер твърди, че идват от ръкописа 3eap от 12в., класифициран от вон Соден като вариации: Kx a: I [K]; c: K.

Текстус Рецептус Стефанус
Сред многото издания, които следват това на Еразъм през 16в., едно заслужава особено внимание. То е отпечатано през 1550 г. от френския издател Роберт Естиен или Стефанус, и с минимални вариации ще стане текстът, който ще бъде препечатван многократно в следващите 300г., като до днес остава основата на стандартния гръцки текст на Новия завет. Четвъртото издание на Стефанус през 1551г., първо включва номерация на всеки стих, която се използва и до днес от повечето Библии.

Ревизията на Стефанус става най-използваният гръцки текст в Англия, въпреки че разликите с Текстус рецептус са минимални – само около 119. Причината за това е, че 16в. не предлага много ресурси по отношение на гръцкия текст на Новия завет. Стефанус използва главно текста на Еразъм, като в моменти се съобразява повече с Компултенски полиглот. Интересното на тази ревизия е, че включва 15 уникални гръцки ръкописа, които Стефанус има на разположение в Париж. Един от тези ръкописи е известен днес като Кодекс Беза.

Текстус Рецептус Беза
Теодор Беза е един от протестантските реформатори, които наследява Калвин и който издава няколко ревизии на Текстус рецептус в периода 1565-1611. Въпреки, че Беза има достъп до ръкописа, който носи неговото име и до кодекс Кларомонтанус, поправките му са хаотични, целящи по-скоро доктринално-догматична корекция на текста в типичния за Женева стил. Но поради популярността на Беза, имено тези издания стават база за превода, който ще бъде изготвен от преводаческата колегия на Кинг Джеймс.

Текстус Рецептус Елзевир
Това е следващата мажоритарна ревизия на Текстус рецептус публикувана за първи път през 1624 г., а по-късно и през 1633. Тя съдържа едва 287 разлики от ревизията на Стефанус. Уникалността на последното издание на този текст са бележките по текста направени от учени като Мил, Уетстейн и Грийсбак. Въпреки, че те никога не се отделят напълно от текста на Текстус рецептус, съвсем естествено и научно обосновано посочват пътя към една по-критична методология на изследване и аранжиране на познатите гръцки ръкописи. По тази причина, Оксфордското издание на тази ревизия от 1873 г. става основата на повечето съвременни колажи на Текстус рецептус,

Нов Текстус Рецептус
Фразата е характерно описание за издания които са познати в областта на текстовия критицизъм в приложение спрямо текста на Новия Завет. Такова издание, например, е гръцкият Нов Завет на Уескот и Хорт, който ще бъде разгледан детайлно по-късно в настоящата поредица. Други прилагат наименованието за критичния текст на Новия Завет в издание на Обединените библейски общества (UBS), а трети към мажоритарните издания на Ходжис-Фарстад и Робинсън-Пиърпонт, или по-скоро към опитите им да пресъздадат истинския Византийски текст на гръцкия Нов Завет.

Пристигането на Александрийският кодекс (датиращ от 5в.) в Англия в началото на 17в. е сензационно събитие, тъй като текстът му е в упорито несъгласие с Текстус рецептус, което от своя страна отваря врата към мисленето, че истинският гръцки текст на Новия завет се различава значително от общоприетото статукво. Промяната настъпва едва век по-късно, когато през 1831 г. Карл Лахман се осмелява да публикува гръцки Нов завет, който не е базиран на Текстус рецептус и се различава от него на хиляди места, много от които повече от значителни. Почти всички последвали издания на гръцкия текст са по-близки до Лахман от колкото Текстус рецептус, което показва последователната неадекватност на „общоприетият текст” в ерата на новооткритите библейски ръкописи.

Текстус Рецептус Скривенер
През 1881 Фредерик Хенри Амброзий Скривенер прави опит да реконструира гръцкият текст използван за превода на Кинг Джеймс, като подготвя „обратен превод” който превежда оторизираното издание обратно на гръцки език. Задачата се оказва невъзможна, особено там където преводаческата колегия на Кинг Джеймс предпочита латинската Вулгата и на местата които на Текстус рецептус не съдържа гръцки еквивалент. Ето защо дори последната ревизия на Скривенер от 1894 остава непълна, тъй като не съществува един единствен гръцки ръкопис представляващ целият Текстус рецептус. Друг е проблемът, че преводът на Кинг Джеймс е базиран на различни ревизии на Текстус рецептус, което прави „обратния превод” на Скривенер невъзможен, както на теория, така и на практика. Като цяло, изданието на Скривенер се различава на около 190 места от текста на Беза от 1598 г. и на 283 места от изданието на Стефанус от 1550 г. Тези разлики са наистина минимални в сравнение с над 6000 разлики, някои от които повече от фрапиращи, между Текстус рецептус и критичното издание на гръцкия Нов завет.

Latest from За Библията

Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com