църковни евангелски новини от България и света

Текстус Рецептус (Част 1: ранни издания)

in За Библията

Д-р Теол. Доний К. Донев

Около 1502 г. кардинал Хименес, архиепископ на Толедо. започва изготвянето на печатно издание на цялата гръцка Библия в университета Алкала. Освен гръцкия текст, проектът съдържа и стария завет на иврит заедно с пълен латински превод. Работата по Новия завет завършва около 1514, но цялата Библия е завършена едва през 1517, а самото издание се появява около 1522 под името Компултенски полиглот. Периодът от осем години през които трае изготвянето на полиглота е времето в което Еразъм Ротердамски ще завърши работата по своето гръцко издание на Новия завет, а Мартин Лутер дава начало на Реформацията.

Разбрал за проекта на Хименес, издателят Базел Фробен, търси начин да издаде свое гръцко издание на Библията. За целта той наема най-известния учен на средновековието, Еразъм Ротердамски за да редактира гръцки текст на Новия завет във възможно най-кратък срок. Самият Еразъм също е амбициран от работата по Компултенски полиглот и подготвя изданието само за седем месеца.

В своята кореспонденция, Еразъм описва бързината на редактирането, многобройните часове прекарани в корекции и подредба на текста. Работата по изданието в печатницата на Фробен привлича множество от учените на онова време. Консервативните привърженици на Вулгата, вероятно с право, бойкотират изданието. Но въпреки това, през март 1516 г. то излиза в тираж от 3000 бройки съдържащи гръцкия и латинския текст на Новия завет на около 1000 страници в две с паралелни колони под заглавието Novum Instramentum. Целта на Фробен е постигната почти шест години преди отпечатването на Компултенски полиглот.

Цялостна ревизия на Текстус рецептус излиза три години по-късно, но започва още през 1516 г. с поправка на самото име на Novum Testamentum. Второто издание е по-важно в множество отношения. Грешките, които са допуснати заради бързината на работа са последователно поправени. Интродукционният материал е богато разширен, прибавени са анотации и обяснения по методологията на работа, което прави второто издание почти два пъти по-дълго. Използваният тескт от Вулгата е заменен с друг латински превод. Подробно са обяснени множество редакторски решения и основната цел на ревизията да отстрани допуснатите грешки в текста. Еразъм критично разпознава човешкия елемент в записването на Писанията и грешките допускани при процеса на преписване на текста. Той се стреми към подобрение на текста, изчистване на изразяването и стилистичен подход, който осигурява по-съзнателно представяне на оригиналния гръцки.

Третото издание, което излиза през 1522 г., е имено онзи Текстус рецептус, който съдържа грешката на „тримата свидетели в небето” в 1 Йоаново 5:7-8. Предполага се, че тя произлиза от небезизвестния Кодекс 61 и за огромно съжаление, заедно с много други грешки присъства в почти всички следващи издания на Текстус рецептус. Това е имено изданието използвано от Тиндел в неговия английски превод на Библията и текстът от който ще бъде създадена оторизираната версия на Кинг Джеймс.

До 1527 г., Еразъм ще издаде общо пет нови ревизии за да подобри грешките в първото издание. Самата позиция на Фробен като издател придава тежест на текста, а разположението на печатницата позволява лесно разпространение в Германия, Франция и Италия. С това господството на Текстус рецептус ще нарасне толкова много, че излизането на Компултенският полиглот от печат през 1522 г. ще остане почти незабелязано. До момента в който Еразъм умира през 1536 г. Текстус рецептус е вече стандарт за гръцкия Нов завет, който ще запази своята приоритетна позиция в продължение на почти 300 години.

Latest from За Библията

Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com