църковни евангелски новини от България и света

Tag archive

превод

Четвероевангелие, Деяния, Послания, Апокалипсис (Нов български превод на Библията)

in Новини

tetraevangelion-new-bulgarian-translation-bible

  • Нов български превод на протестантската Библия
  • Най-близкия до гръцкия оригинал български текст на Новия завет
  • Буквално преведен от последното текст-критичното издание на Nestle-Aland
  • Първи пълен превод от Цариградската Библия до днес
  • Подробен апаратус с преводаческа анотация
  • Паралелно издание и коментарни бележки онлайн

ЛУКА: Евангелие и Деяния (Нов български превод 2013)

in Новини

MAT Mark luka john

Ние не сме амбулантни търговци,които продават
Божието Слово, за да печелят, както правят мнозина

(ІІ Коринтяни 2:17, WBTC 2004)

Днес много хора в България говорят за Реформация, но само малцина се осмеляват да превеждат Библията набългарски. А истинската Реформация на църквата започва не някъде другаде, а в превода на Библията.

След седемгодишен труд, за деня на Петдесятницата от печат излиза последният от четири тома на Нов български превод (НБП 2007-2013). Текстът е буквален превод на български език от оригинала на текст-критичното издание на гръцкия Нов завет по редакцията Нестле-Аланд (изд. 27/28). Благодарим на приятели и противници за толкова нужната мотивация да се завърши това значимо дело.

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ
Тази малка книга първо ще реформира съзнанието на читателя – от убеждението, че това не е Библията, която сме чели някога, до осъзнаването, че онова, което сме чели преди, не е бил коректният текст на Библията. Второ, тя ще информира за всичко, което е било променено, перифразирано или пропуснато в ревизиите на българската Библия. Трето и най-важно – тази малка книга ще трансформира съзнанието на читателя в един нов контекст, в който на превода на библейския текст отново е погледнато откровено и отговорно. [още]

УВОД КЪМ ПИЛОТНОТО ИЗДАНИЕ
Първият новобългарски превод на Четвероевангелието, известен днес с името на своя преводач Петър Сапунов, е завършен преди 180 години. Предшестващите го опити за превод на Библията на говорим български език с благословията на Великотърновския патриарх Иларион и спонсорството на чуждестранни библейски дружества завършват неуспешно. [още]

Евангелието според Матей (Нов Български превод, 2010)

in За Библията/Новини

113_Matthew_2010Ние не сме амбулантни търговци, които продават
Божието Слово, за да печелят, както правят мнозина
(ІІ Коринтяни 2:17, WBTC 2004)

Днес много хора в България говорят за Реформация, но само малцина се осмеляват да превеждат Библията на български. А истинската Реформация на църквата започва не някъде другаде, а в превода на Библията.

Преди почти 200г., един монах на име Теодосий, български емигрант в Румъния, прави опит да реформира статуквото на своето съвремие чрез превода на Библията на своя матерен език. Целта му е огромна, а ресурсите с които разполага минимални. Силите му стигат само за превод на Евангелието от Матей. Библейското дружество спира спонсорството му и мнозина твърдят, че преводът му е неразбираем. А почти целият тираж изгаря в пожара на Св. Екатерининия канал в Ст. Петербург.

Преводът на Теодосий остава в историята като неуспешен. Въпреки това, на него се градят всички по-нататъшни опити за новобългарски превод на Библията. Половин век по-късно Цариградската Библия, която реформира не само начина по който българинът чете Писанията, но и начина по който българския народ чете и пише своята собствена реч, ще започне с думите на Теодосиевия превод на Матей.

За разлика от другите евангелисти, апостол Матей, бивш бирник, започва своя разказ с фокус върху старозаветните пророчества, стимулирайки читателят да издири и провери дали наистина Писанията и Пророците говорят за Исус Христос. Езикът му е пълен с хебреизми, защото пише не до езическа нация, която никога не е познавала единия Бог, а до народа, който сам Бог е превел през пустинята за да доведе до обещаната земя. За това и разказът му започва в малкия град Назарет – градът на обикновените хора. От там, новороденият младенец е скрит в Египет, за да може, когато Бог каже „от Египет извиках Сина си”, Спасителят да извърви великия „Изход” от земята на робството, и минал през изкушенията на пустинята да влезе в обетованата земя ходещ и изцеляващ. За Матей, това не е просто разказ за Исус Христос, а един нов пророчески прочит на националната история на Израел като историята на пророкувания Месия, когото Израел е забравил да помни.

Теодосий Бистрицки взима имено този разказ и го предава на своя първичен новобългарски език, за да припомни на един изстрадал от робството народ, че пътят от робството през пустинята неминуемо води към обещаната земя на отците. Днес съществуват само две копия на неговия превод. Едното от тях се пази в Санкт Петербург, а другото в архива на Британското и чуждестранно библейско дружество в Кеймбридж. Малцина са онези, които са ги виждали, а мнозинството дори не знае за тях. Но за историята е достатъчно, че стоят като километрични камъни по пътя на превода на българската Библия. Там, където започва истинската Реформацията на българската църква.

Почти 200 г. по-късно, България има нужда от нов превод на Евангелието от Матей. За да може този християнски народ, с християнско минало и християнски корени да си припомни истинската християнска вяра, която не сочи към свещи и икони, догми или деноминации, а към Месията, Помазаника, Сина Божий. Към Исус Христос – Истинският и Истината.

Тази малка книжка е опит да промени статуквото на своето време чрез завръщане към първообраза на Божието Слово, вярно и точно преведено от оригинала. Мнозинството дори няма да разбере за нея. Но тя е за малцината, които ще вникнат в думите и разберат посланието й. Тя е за онези, които променят историята.

д-р Теол. Доний К. Донев
Рождество Христово, 2010

МАТЕЙ: Нов български превод (2010)

  Търсете в книжарниците Верен и CLC за Рождество или поръчайте директно от издателя на адрес:
Николай Марков – Игъл 2001, Бул. Македония 148, ап. 3, Силистра 7500
www.igalbg.com | +359.86.821.522 | +359.896.808.468
Първите 100 поръчки от издателя получават промоция: „ЙОАН: Нов български превод (2007)”

Още веднъж за славянският превод на Библията (Част 2)

in За Библията

slavic_400[1]Д-р Теол. Доний К. Донев

Следващият проблем при разглеждането на славянските преписи на Библията и изучаването на техните прототипи е историческата незавършеност на превода на славянската Библия. Малко известен е фактът, че въпреки усилията на Солунските братя, техните многобройни ученици и създадените от тях школи, пълен превод на Библията не е завършен. Това, което е преведено и преписвано, са части на Писанията, практически необходими за литургия между които са: Четвероевангелието, Деяния на Апостолите, Посланията и Псалмите заедно с неголям брой от Старозаветните книги, главно Петокнижието. Някои изследователи предполагат, че преводът на целия Стар Завет е завършен по-късно, а книгата Откровение почти не присъства в ранната славянска текстова традиция.

Дори ако това е така, цялостният превод на Библията на славянски в този ранен период е имал само локална реализация и е бил малко познат и използван. Ето защо, опитът на епископ Генадий през 1495 г. да състави славянски превод на Библията от наличните славянски ръкописи, завършва неуспешно. В следствие на това, той се наема да преведе сам книгите на Летопис, Ездра, Неемия, Естир, по-голямата част от Еремия и апокрифните книги. Колкото и да е чудно, базовият текст, който използва е латинската Вулгата. Този превод става основата за първата печатна славянска Библия, издадена в Прага през 1570 г. Следващото печатно издание през 1581 г. в Острог включва нов превод на някои от книгите, направени от гръцката Септуагинта.

Като се изключи почти митологичното от житията на Кирил и Методий, също неясно остава кои приоритетни гръцки, налични еврейски и вероятни латински източници са следвани при превода на протославянските текстове. Неясно е и кой славянски диалект е бил избран за базов за превода на Библията. Това е от изключително значение, защото по-късните ревизии на текста са обосновани единствено и само с лингвистичното развитие на определените диалекти. В резултат, много старославянски ръкописи съдържат вариации от текстови типове, които не само остават непознати за западните изследователи, но и остават некласифицирани до днес.

Този фактор е изключително важен от гледна точка на съвременните ревизии на Библията на български език. Следвайки гръцката граматика, писменият славянски език може да превежда текста буквално с минимални усилия (освен в някои редки случаи на време на глагола, специфични думи или определителен член). В същото време, използваните гръцки източници в повечето случаи са късни византийски преписи, които като цяло не са предпочитани от излседователите заради многобройните вариации, промени и допълнения. Дори в пасажите на евангелията, които съдържат по-ранни характеристики, е явно западното влияние върху текста. Павловите послания следват основно византийската текстова традиция, съчетана с някои необикновени вариации, неприсъстваща в никои от познатите текстови семейства. Ето защо, изследването на славянските текстове в западен контекст, винаги е представлявало и езиково предизвикателство. Това е особено вярно в ранното развитие на библейския текстов критицизъм, с което славянските преписи исторически остават в периферията на изследователския интерес.

Вместо заключение може да се отбележи, че примитивната славянска текстова традиция изконно и естествено налага своя собствена теория на превода, в която почти всички граматически правила, глаголни времена, значения на думите (дори такива, които не присъстват в славянския език), словоред, текстова традиция и дори богословската и литургична употреба на текста, се предават от гръцкия буквално (а в някои случаи дори буквалистично). Това дефакто личи във всеки мажоритарен препис до времето, в което три различни български автора: Теодосий Бистрицки (1820 г.), Петър Сапунова (1928 г.), Неофит Рилски (1940 г.) се наемат с направата на нов български новозаветен превод. Елементарно сравнение на тези три текста показва, че буквалното (дума за дума) превеждане на Писанията, като теория на превода не само присъства в тях, но и е наследствено предадена и приета от тримата преводачи, за да доведе до Неофитовия превод на Новия Завет, който утвърждава тази законно българска методология на превода. Именно тази буквална теория на превода използват повечето от българските преводачи при издаването на Цариградската Библия през 1871 г.

Кога, как и по какви причини тази методология е заменена в българската текстова традиция е неясно. Промените са явни обаче, както в по-късните ревизии на Протестантската Библия под западно влияние, така и в подобните Православни ревизии, направени на базата на старославянските преводи в сравнение с Протестантската Библия и под нарочно руско влияние. Навлизането на либералната вълна от богословие в България в началото на 20 век, неминуемо оказва влияние и върху методологията и развитието на българските ревизии на Библията, което води до съвременното състояние на библейския текст на нашия език. Явно е, че е нужно мисията на славянският превод на Библията да продължи и днес в България, довеждайки свещенослужители, богослови, преводачи и издатели до едно обновено приемане на мисията на Кирил и Методий, а имено: да се предаде текста едновременно точно и разбираемо, без компромиси спрямо оригинала, дори ако това означава нова езикова реформа на говоримия език.

Още веднъж за славянския превод на Библията (Част 1)

in За Библията

slavic_400[1]Д-р Теол. Доний К. Донев

Поредицата „За Библията”, която вече повече от три години излиза в Евангелски Вестник, още в самото начало подробно разгледа произхода и развитието на старославянските библейски ръкописи и кирило-методиевата азбука, която предшества и предпоставя тяхната поява като безпрецедентен мисионерски подход към славянските народи. В хода на поредицата бе обобщено значението на старославянските ръкописи на Библията от тяхната златната ера до естествения им запад около 13 в., следствие политическите и културни фактори в Източна Европа.

Хронологията на развитие обаче, изисква ново споменаване на славянските ръкописи на Библията имено тук, след разглеждане на латинският превод на Вулгата от Йероним и преминаването към обзора на първите печатни Библии на гръцки, а след това на немски, английски и френски. Това е така, защото ситуацията със старославянските преводи на Библията е значително по-различна от всички другите подобни преводачески подходи. Например, почти всички готски версии на Новия Завет са изгубени или с неясен произход. Арменските версии пък са толкова добре запазени, че често е трудно да се прецени кои между тях са оригинали и кои – техните преписи. Подобно е положението и с латинската Вулгата, която заради значението си като културен елемент в западната история и известността на своя преводач, получава почти „канонизиран” статут.

Славянските преводи на Библията се различават от всички гореописани поради факта, че в повечето случаи те са превеждани и преписвани от хора, не толкова известни, като да речем Йероним и затова получават неголямо внимание от водещите учени в областта днес. Така преводите, които са базов текст на Библията на всички православни славяни, остават вън от обзора на специалистите по текстов критицизъм. Няколко са факторите, които допринасят за тази ситуация и по-важните от тях следва да бъдат разгледан тук.

Авторство и мисия
Главен проблем в изследването на мнозинството протославянски ръкописи се явява конкретизирането на фактите около произхода и мисията на братята Кирил и Методий, както и техните отношения с Рим и Византия. Тъй като информация за техните мисионерски пътувания получаваме предимно от техните жития и техни ученици, редица въпроси остават неясни. Спорен и многократно митологизиран е техният народностен произход, а с това и културната им принадлежност. Неопределено е също така, дали са открили славянската азбука сред народите на „Рус” (често смятани за руски племена) или са я структурирали според гръцката граматика, което пък личи както в рания писмен словоред на славянските текстове, така и във възможността за директен буквален превод на библейските текстове от старогръцки.

Това, което знаем за Кирил и Методий със сигурност е, че около 860 г. двамата са изпратени сред славянските народи и през 863 поучават в Моравия. Имено там започва намесата им в църковната политика между изтока и запада, което усложнява уточняването на по-късната им мисия в България. А имено това е и времето, в което научаваме, че Константин Кирил завършва работата си по Глаголицата и започва превод на Библията. Тук намираме и следващият проблем, в това че „геометрическото” оформление на глаголическите букви е безпрецедентно, докато малко по-късно славянските букви определено носят белезите на гръцките азбучни минискулни форми.

Литургично предназначение
Освен проблематичната фактология около мисията на братята Кирил и Методи, изучаването на старославянските ръкописи от западни изследователи представя няколко основни трудности. Старославянските преводи са правени предимно за литургични цели т.е. тяхната цел е да са практически приложими, а не стилистично перфектни (което само по-себе си е невъзможно, предвид началния стадий на славянската писменост). Това предвижда обогатяването на основния библейски текст с голям брой лекционери (частични извадки от цялостния текст с цел четене по време на богослужение), придружени с глоси (бележейки под и над линия, както и в страни от текста, които съдържат тълкувание на текста и/или указания за неговото четене). Заради лекционерната цел на преписите, например в тях често липсва и книгата Откровение. Това затруднява западните изследователи, които са привикнали да работят със значително по-изчистени текстови масиви, което от своя страна исторически поставя славянските версии на Библия в периферията на фокуса на стандартните палеографични и тексотлогични методи.

Канон и апокрифи
Канонизирането на библейските книги поставя началото на спора: кои са истинските книги на Библията? Ориген пръв употребява думата «канон» като правило за подбор на боговдъхновените книги на Библията. По правило старозаветният канон съдържа 39 книги, а новозаветния 27. През 325 г., обаче Евсевий твърди, че Новозаветни са книгите, канонизирани преди признаването на християнството като държавна религия. До 10 век византийската текстова традиция свободно включва апокрифните книги в своя канон на писанията, което предпоставя безпрепятственото им присъствие и в славянските преводи на Библията. От времето на Реформацията до днес протестантската критична мисъл не признава апокрифните книги, което диктува тяхното историческо отсъствие от фокуса на водещите текстокритични школи в края на 19 в. и през 20 век. Това отново води до игнорирането на определени апокрифни славянски текстове и традиции особено онези, които са достигнали западна Европа, посредством богомислтвото или други раннобългарски ереси.

Нов Български превод: Критичен апаратус

in Новини

Д-р Теол. Доний К. Донев

Пилотното издание не Евангелието според Йоан в нов български превод от старогръцки, публикувано за Рождество 2007 г., бе последвано от нов пълен превод на Йоан: Евангелие, Послания и Апокалипсис за Великден, 2008. Преводът следва критичното издание на гръцкия Нов Завет Nestle-Aland 26-27, прототипното издание на Nestle-Aland 28 и UBS 4. Методологията включва буквален превод, в който са запазени словореда на оригиналния текст, старогръцките граматически форми и еврейските и арамейски лингвистични особености на текста. Частите на речта и глаголните времена са предадени според оригинала, следвайки апаратуса на Nestle-Aland, маркиращ вариантни думи от различните ръкописи.

Разширеният критичният апратус е новото, което този превод предоставя на българския читател и който представя не само български превод от старогръцки, а и всички познати варианти според древните старогръцки и другоезични версии на текста. Апаратусът е придружен с текстов коментар и преводачески бележки, което дава възможност за пълен поглед върху историята на Библейския текст, неговото тълкуване и разбиране в различните църковни епохи и практическото му приложение в сферата на текстовият критицизъм.

Нов Български превод съдържа шест текстови елемента, показани на помощната таблица, както следва:
(1) буквален българския превод на Новозаветния текст, вярно и точно преведен от старогръцкия оригинал
(2) номерация на текста под линия, която спомага за бързо ориентиране към съответната обяснителна бележка
(3) текст под линия във формата на обяснителни бележки
(4) думи или фрази от гръцки текст на Новия Завет под ревизията на Нестле-Аланд
(5) варианти и версии на Новозаветния текст, които пропускат или отразяват пасажа
(6) критичен текстов коментар с подробни преводачески бележки.

Предимствата на това представяне на текста са няколко:
(1) Вместо ревизия, интерпретация на текста или превод, който размива смисъла на оригинала или го предава като серия от динамични еквивалентни, които не съумяват да отразят истинското значение на текста, на читателите е предоставен текста на Новия Завет вярно, точно и буквално преведен от оригинала, за да даде ясна представа за истинския Библейски текст.
(2) На читателите са нужни само няколко минути с текста, за да разберат, че това което на пръв поглед изглежда като излишна тромавост или архаичност, е всъщност оригиналната мелодичност на текста, който никоя от съвременните български ревизии на Библията не е съумяла да предаде.
(3) Подробният критичен апаратус дава уникалната възможност за моментална проверка с гръцкия текст и неговото значение, когато читателите забележат фрапиращите разлики с други български Библейски текстове.

Всичко това спомага за пълното заместване на статуквото на частично разбиране на Библейския текст или разбирането му през призмата на нечие преводаческо умение (или липсата на такова), с буквално разбиране на Библията текст, в което всъщност е и неговата пълна сила.

2008

Нов Български превод (2007)

in Новини

gospel_of_john_300

В навечерието на Рождество Христово, www.bibliata.com в асоциация с издателство на християнска литература „Ийгъл 2001”, пусна на пазара пилотно издание на „Евангелието според Йоан”. Изданието е част на Новия български превод и се публикува по случай честването на Година на Библията в България и 180 годишнината от първият новобългарски превод на Четвероевангелието направен от Петър Сапунов.

Настоящото издание цели да продължи изконната българска традиция за истинското значение на Божието Слово, непроменено от културни динамики и религиозни канони, предадено на говоримия български език. Новият Български превод следва критичното издание на гръцкия Нов Завет Nestle-Aland 26-27, прототипното издание на Nestle-Aland 28 и UBS 4. Методологията на превода включва буквален превод на български език, който обикновените интерлиниарни версии не могат напълно да предадат. Запазени са словоредът на оригиналния текст, старогръцките граматически форми и еврейските и арамейски лингвистични особености на текста. Частите на речта и глаголните времена са предадени според оригинала, следвайки апаратуса на Nestle-Aland маркиращ вариантни думи от различните ръкописи.

Новият Български превод  може да бъде намерен в книжарниците за християнски литература, църковни библиотеки или издателството. За контакти и информация: Николай Марков (e-mail: eagle_2001@abv.bgили GSM: 0887 456 147).

Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com