църковни евангелски новини от България и света

Tag archive

години

50 ГОДИНИ СВОБОДЕН ЕРУСАЛИМ

in Новини/Преследваната църква

„Развеселете се с ерусалимската дъщеря, и радвайте се с нея, всички вие, които я обичате; Развеселете се с нея в радостта й, всички вие, които скърбите за нея;“ /Исаия 66:10/

На 24 май 2017 Израел чества 50-ата годишнина от “освобождението” на Източен Ерусалим. След като поема контрола над западната част на града по време на първата израело-арабска война (1948-1949 г.), неговата армия завладява източните квартали по време на Шестдневната война (1967 г.). Междувременно Израел анексира и превръща така обединения Ерусалим в своя “вечна и неделима” столица. Половин век по-късно обаче провъзгласеният суверенитет не е признат от нито една друга държава. Точно обратното, голяма част от международната общност, включително Франция, продължава да смята, че Източен Ерусалим е окупиран в нарушение на правото и е предопределен да стане столица на бъдещата държава Палестина. Този спор днес е един от основните възлови пунктове на конфликта.

„ НА СТЕНИТЕ ТИ, ЕРУСАЛИМЕ, ПОСТАВИХ СТРАЖИ, КОИТО НИКОГА НЯМА ДА МЪЛЧАТ, НИ ДЕНЕМ НИ НОЩЕМ.
ВИЕ, КОИТО ПРИПОМНЮВАТЕ НА ГОСПОДА, НЕ ЗАМЪЛЧАВАЙТЕ,И НЕ МУ ДАВАЙТЕ ПОЧИВКА, ДОГДЕТО НЕ УТВЪРДИ ЕРУСАЛИМ, И ДОГДЕТО НЕ ГО НАПРАВИ ПОХВАЛЕН ПО ЗЕМЯТА.
ГОСПОД СЕ ЗАКЛЕ В ДЕСНИЦАТА СИ И В СИЛНАТА СИ МИШЦА, КАЗВАЙКИ: НЯМА ДА ДАМ ВЕЧЕ ЖИТОТО ТИ ЗА ХРАНА НА НЕПРИЯТЕЛИТЕ ТИ, И ЧУЖДЕНЦИТЕ НЯМА ДА ПИЯТ ВИНОТО ТИ, ЗА КОЕТО ТИ СИ СЕ ТРУДИЛ; НО КОИТО ГО ПРИБИРАТ В ЖИТНИЦАТА ТЕ ЩЕ ГО ЯДАТ И ЩЕ ХВАЛЯТ ГОСПОДА; И КОИТО ГО СЪБИРАТ ТЕ ЩЕ ГО ПИЯТ В ДВОРОВЕТЕ НА МОЕТО СВЕТИЛИЩЕ.
МИНЕТЕ, МИНЕТЕ ПРЕЗ ПОРТИТЕ, ПРИГОТВЕТЕ ПЪТЯ ЗА ЛЮДЕТЕ; ИЗРАВНЕТЕ, ИЗРАВНЕТЕ ДРУМА, СЪБЕРЕТЕ КАМЪНИТЕ МУ; ИЗДИГНЕТЕ ЗНАМЕ ЗА ПЛЕМЕНАТА.
ЕТО, ГОСПОД ПРОГЛАСИ ДО КРАИЩАТА НА ЗЕМЯТА, КАТО КАЗА: РЕЧЕТЕ НА СИОНОВАТА ДЪЩЕРЯ: ЕТО, СПАСИТЕЛЯТ ТИ ИДЕ; ЕТО НАГРАДАТА МУ Е С НЕГО,
И ВЪЗДАЯНИЕТО МУ ПРЕД НЕГО. И ЩЕ ГИ НАРИЧАТ СВЕТ НАРОД, ИЗКУПЕНИТЕ ОТ ГОСПОДА; И ТИ ЩЕ СЕ НАРИЧАШ ИЗДИРЕН, ГРАД НЕОСТАВЕН.“ / Исаия 62:6-12/

Българска Християнска Коалиция (БХК) навърши 20 години

in Новини

Българска Християнска Коалиция (БХК) е уникално явление в българския политически живот, с осъзнати библейски социални ценности, доказали своята жизненост в процеса на развитието на човешкото общество. Идеята за консервативна християнска партия се заражда в гр. Ямбол през Виденовата зима на 1997г. с убеждението, че християнската вяра трябва да намери израз в категорична политическа позиция.

След учредителна среща в църква „Живот с Христа” гр. Ямбол, Българска Християнска Коалиция (БХК) е официално регистрирана от Софийски градски съд (СГС) с решение от 12.03.1997 г. по ф.д. номер 2439/1997 г. Създаването на Българска Християнска коалиция не е евангелска политическа приумица, а точка на развитие в новата демократична епоха на християнството в България.

В следващите няколко кратки седмици до изборите през април 1997 год., БХК излиза с предизборна платформа която утвърждава ефективна християн-демократична стратегия и изгражда предизборна мрежа по градове и общини ползваща се с доверие и подкрепа на църковни и извънцърковни общности. Въпреки че среща бюрократични пречки и политическа предубеждения, на парламентарните избори април 1997г. Българска Християнска Коалиция се класира осма с 0.63% от вота – за съжаление, недостатъчни за преодоляването на еднопроцентовата бариера. Двадесет години по-късно, извоюваните през 1997г. 26614 гласа остават най-високия изборен резултат постигнат от християн-консервативна партия в демократична България.

Резултати от Парламентарните избори на 19 април 1997
1. Обединени демократични сили – 2223714 гласа (52.26%)
2. Демократична левица – 939308 гласа (22.07%)
3. Обединение за национално спасение (ДПС) – 323429 гласа (7.60%)
4. Българска евролевица – 234058 гласа (5.50%)
5. Български бизнес блок – 209796 гласа (4.93%)
6. Българска комунистическа партия – 50864 гласа (4%)
7. Обединение за Царя – 46765 гласа (1.10%)
8. Българска Християнска Коалиция 26614 гласа (0.63%)

Програмни акценти на Българска Християнска Коалция
БХК възприема семейството като крайъгълният камък на обществото. Това е мястото където децата се учат на отговорност, ценности и как да живеят като добри граждани. Затова обръщаме сериозно внимание на брака и семейството. На семействата трябва да се осигурят всички необходими условия за да осъществят своята грижа и възпитание. Ние се противопоставяме на политика, която разрушава здравия семеен живот.

БХК е за намаляване на забавленията основани на насилие. Виртуалните убийства и забавлението базирано на насилие предлага неправилни модели на поведение, разрешаване на проблеми и учи нашите деца да приемат насилието като естествена реакция.

БХК предлага обществените радио и телевизия да осигурят достатъчен и пропорционално разпределен достъп на официално регистрираните вероизповедания в Р България. Искаме медиите да се придържат към етичните и морални норми и да не включват в програмите си рушащи семейния и обществен климат предавания.

БХК е решена да работи за опазването на околната среда, поради осъзнаването на отговорностите които имаме пред цялото Творение.

БХК дава сериозен приоритет на интеграцията на хората в неравностойно положение, възрастните и етническите малцинства.

БХК е за социална и екологически отговорна пазарна икономика. Икономическата сигурност и приходи трябва да са резултат от дейност, бизнес или труд.

София, 6 май 1997 – Следва предоставеният за разпространение пълен текст на: ПРЕДИЗБОРНА ПЛАТФОРМА (ЧАСТ ТРЕТА – ПОСЛЕДНА) НА БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА КОАЛИЦИЯ ЗА ПРЕДСРОЧНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ ЗА 38-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ

1. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

* Българската християнска коалиция (БХК) е за държавно ангажирана защита на социално слабите граждани, като на този етап повече от 80 процента от населението са в тази категория.

* БХК е за обособяване от държавния бюджет на пенсионни фондове, които да се управляват и контролират от работодателите и синдикатите.

* БХК е за специални закони, мерки и грижи за инвалидите с цел тяхното оцеляване и достойно съществуване. Използвайки опита, традициите и изградените контакти с международни християнски институции, БХК ще съдейства за осигуряване на жизненоважни хуманитарни доставки, медицинска помощ и специфично оборудване за инвалидите от цял свят.

* БХК ще провежда християнска социална дейност в домовете за сираци и безпризорни, в старческите домове.

* БХК ще съдейства за хуманитарна помощ от цял свят за облекчаване на положението на хилядите безработни в България.

* БХК ще отдели специално внимание на ромското население, намиращо се в най-критично състояние, и ще съдейства в пълна степен за физическото оцеляване на хората.

* БХК поддържа предлаганите от Българския лекарски съюз реформи в здравеопазването, като на този етап е против въвеждането на платено медицинско обслужване, без да са налице защитните социални мерки за това. Във време, когато хората нямат пари за хляб, платеното медицинско обслужване е равно на геноцид.

* БХК ще гарантира спазването и прилагането на международното и българското трудово законодателство в държавните предприятия и учреждения и най-вече в приватизиращите се и частните фирми.

* БХК ще бъде гарант за това посредством силно влиятелните и авторитетни международни християнски синдикални организации.

2. ВЪНШНА ПОЛИТИКА

* БХК е за пълно интегриране и приобщаване към европейските структури.

* БХК е за пълноправно членство в НАТО.

* БХК е за развиване на равноправни и взаимоизгодни отношения с Русия.

* БХК е за добросъседски приятелски отношения с балканските страни.

* БХК е за установяване на трайни и задълбочени връзки със сродни християнски и демократически организации в европейски и световен мащаб за укрепване на християнството и промяна на негативното отношение на благоденстващия християнски свят към България в положителна посока. Свободният християнски свят ще ни приеме с пълно доверие единствено като християнска България.

* Със своето присъствие в парламента БХК ще спомага за отварянето на България към външния свят и ще допринесе съществено за увеличаване на доверието на международните политически и финансови институции, изграждайки българско християнско лоби сред тях.

* БХК ще подпомага хилядите българи-емигранти в чужбина и ще съдейства за осъществяване на контакти и подпомагането им от християнските общности и организации в много държави по света.

3. ДУХОВНА ПОЛИТИКА

* БХК е за утвърждаване и съхраняване на българските традиции и култура и тяхното отваряне и приобщаване към световните християнски ценности и постижения.

* БХК ще внесе в парламента и ще отстоява приемането на закон за изучаването в училищата и висшите учебни заведения на вероучение за възпитаване на подрастващите и младежите в християнски морал и добродетели. Властващият 52 години в България атеизъм трябва да остане мрачен спомен от нашата история.

* БХК ще съдейства за обучаването на талантливи, финансово нуждаещи се деца и младежи в страната и чужбина и тяхното завръщане и служене на Родината.

* БХК ще отстоява равнопоставеността и свободата на всички вероизповедания и независимостта им от държавата.

* БХК ще работи с всички сили за утвърждаване на християнския морал и вяра сред българския народ, като използва прекия контакт с хората, християнска публицистика, християнски радио и телевизионни предавания за всеки дом.

България ще посрещне достойно 21-ви век само с парламент от политици с християнски морал и духовни ценности.

 

УСТАВ НА БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА КОАЛИЦИЯ

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 (1) Българска християнска коалиция (БХК) е сдружение от личности, приели морално-етичните норми на християнството, като поведение и начин на живот за себе си, приемайки правото на всяка човешка личност на вероизповедание.

(2) Целите, които си поставя БХК са чрез утвърждаване на християнските добродетели в обществото да се гарантира личната свобода на гражданите, да се установи икономическа и политическа стабилност в страната, водещи към просперитет на отделната личност и нацията, като цяло.

(3) Член на БХК може да бъде всеки български гражданин, без разлика на пол, раса, професия и образование, който е приел християнските принципи на поведение и морал за водещи в своя живот.

(4) Не могат да бъдат членове на БХК членове на организации от тоталитарен или национал-социалистически тип.

Чл. 2 (1) БХК е юридическо лице със седалище – гр. София, ул.”Хан Аспарух” 37.

(2) Емблемата на БХК е кръг оцветен в син цвят. В средата на кръга са разположени в щрих очертанията на Република България, оцветени в бяло. Върху белия фон са вписани с главни букви, оцветени в син цвят, инициалите БХК на партията.

(3) Цветовете на БХК са син и жълт.

(4) Знамето на БХК е в син, жълт и син цвят, като върху жълтия цвят е изписано:

БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА КОАЛИЦИЯ

Чл. 3 БХК осъществява своята дейност в съответствие с изискванията на конституцията на България, действуващото законодателство и настоящия Устав.

II. ЗАДАЧИ И СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕТО ИМ.

Чл. 4 (1) Основна цел и задача на БХК е преодоляване на тежката морална, икономическа и политическа криза и по-нататъшното развитие на България, като модерна демократична държава и нейното интегриране в Европейските структури.

(2) За постигане на своите цели и задачи БХК ще се ръководи от християнските добродетели в съответствие с разрешените от закона средства.

Чл. 5 БХК осъществява връзки и контакти с близки на нея национални и международни организации, за изпълнение на целите и задачите си.

III. ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ

Чл. 6 (1) Приемането на нови членове в БХК става, чрез писмена молба до Общото събрание на секцията, което приема кандидата с обикновено мнозинство.

(2) Когато в дадено населено място няма изградена секция, желаещите да членуват в БХК подават молба до Управителния съвет на БХК, който я приема с обикновено мнозинство.

(3) Всеки член може да напусне по своя воля БХК, като изпрати писмено заявление до Общото събрание на секцията или до Управителния съвет на БХК.

Чл. 7 (1) Всеки член на БХК има следните права:

– да избира и да бъде избиран в ръководните органи

– да участва с право на глас при вземане на общи решения

– да бъде информиран

– да внася предложения в УС на БХК

– да ползва имуществото на БХК по съответния ред

(2) Задължения на членовете на БХК:

– да спазва Устава

– да не уронва с действия или бездействия името и авторитета на БХК

– да плаща всеки месец членския си внос в размер най-малко на 1% от минималната месечна заплата за страната. Освобождават се от задължително плащане на членски внос пенсионери, безработни, срочнослужещи и студенти.

– да се грижи за имуществото на БХК

Чл. 8 (1) Нарушения на Устава на БХК от страна на негови членове се разглеждат и решават на Общо събрание на секцията в едномесечен срок.

(2) Нарушения от страна на членове, приети по Чл. 6 ал.(2), се разглеждат от Управителния съвет в двумесечен срок.

(3) Член на БХК може да бъде изключен в следните случаи:

– при грубо нарушаване на Устава

– при уронване авторитета на партията и злоупотреба с името и нанасяне на морални вреди на БХК.

– при злоупотреба с имуществото на БХК

(4) Мерките по ал.(3) могат да бъдат обжалвани в едномесечен срок пред съответните по-горе стоящи ръководни органи в случаите за Чл. 8 ал.(1) и ал.(2), които се произнасят на следващото си заседание.

IV. УСТРОЙСТВО И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ОРГАНИ

Чл. 9 Органи на управление на БХК са: Общото събрание, Национален съвет, Управителен съвет, Контролна комисия и Председателят.

Чл. 10 (1) Върховен орган на управление на БХК е Общото събрание.

(2) Общото събрание на БХК се състои от всичките делегати, излъчени по ред, определен от Управителния съвет.

(3) Дневния ред на събранието се обявява пред делегатите на ОС, като предложение от Управителния съвет, което се одобрява чрез явно гласуване.

(4) Общото събрание е законно и може да започне, ако присъстват повече от половината от всички делегати.

Чл. 11 (1) Общото събрание се свиква поне веднъж на четири години с решение на Управителния съвет. То може да бъде свикано и извънредно с решение на Националния съвет с мнозинство 2/3 от членовете му или на Управителния съвет с мнозинство 3/4 от членовете му, както и по искане на една десета от членовете на партията.

(2) Общото събрание се свиква чрез писмена покана, отправена до членовете на БХК или до всяка секция. Членовете на БХК или ръководствата на секциите получават писмено известие за определените от Управителния съвет норми на представителство и предложение за дневен ред.

(3) Всеки делегат на Общото събрание има право на един глас. Не се допуска гласуване по пълномощие.

Чл. 12 (1) На всяко Общо събрание се решава по кои въпроси от дневния ред да се гласува явно или тайно.

(2) Явното гласуване става чрез вдигане на делегатска карта, като определени от събранието лица (квестори) извършват броенето. Тайното гласуване се провежда от специално избрана комисия по обичайния ред.

(3) Резултатите от гласуването се обявяват веднага от председателя на събранието.

Чл. 13 (1) Общото събрание се открива от Председателя, Заместник председател или Секретаря, който предлага проект за дневен ред и ръководство на събранието (водещи и протоколчик).

(2) Събранието се ръководи от неговия председател и от избраните водещи. Протоколчикът изготвя протокол, който се подписва от него и Председателя на събранието и се съхранява безсрочно в специална протоколна книга.

Чл. 14 Общото събрание има следните функции:

  1. Взема решение за учредяването на партията, определя насоките на работа в съответствие с основните цели и задачи на БХК.
  2. Взема решения за организиране на необходимите мероприятия.
  3. Решава въпроси за отношенията на партията с други физически и юридически лица, организации, партии и сдружения.
  4. Избира и освобождава Управителния съвет и Контролната комисия.
  5. Взема решения за изменения на приетия Устав и програма.
  6. Взема решения за разпореждане с имуществото на БХК.
  7. Отменя незаконни решения.
  8. Взема решения за създаване на собствен печатен орган в съответствие с действащите нормативни актове и за сдружаване с други обществени организации и юридически лица.
  9. Взема решения за ликвидиране на БХК с мнозинство от 2/3.

Чл. 15 Всички решения на Общото събрание с изключение на изрично упоменатите в този Устав се вземат с обикновено мнозинство.

Чл. 16 Националният съвет се състои от членовете на Управителния съвет и председателите на общинските секции на БХК, след тяхното учредяване.

Чл. 17 (1) Националният съвет се свиква най-малко веднъж годишно от Управителния съвет, както и по искане на 1/3 от членовете му.

(2) Заседанията на Националния съвет са законни, ако присъстват повече от половината от членовете му.

(3) Всеки член на Националния съвет, независимо от представителството си, има право на един глас.

(4) Националният съвет взема решения с явно гласуване и обикновено мнозинство, освен в случаите, изрично упоменати в този Устав.

(5) Заседанията на НС се ръководят от Председателя,

Зам. председател или Секретаря.

Чл. 18 (1) Националният съвет има правата на Общото събрание с изключение на упоменатите в чл. 14 т. 1, 4, 5 и 9 на Устава.

(2) Националният съвет може да попълва Управителния съвет с отделни членове, но не повече от 1/3 от състава му. Той може и да го разширява, но с не повече от двама члена.

Чл. 19 (1) Управителният съвет се състои от не по-малко от 9 члена, които се избират от Общото събрание измежду присъстващите делегати за четири годишен мандат.

(2) Броят на последователните мандати за членовете на Управителния съвет е неограничен.

Чл. 20 Функции на Управителния съвет

  1. Представлява БХК съгласно Устава.
  2. Привежда в изпълнение решенията на Общото събрание.
  3. Координира дейността на секциите в съответствие с Устава.
  4. Взема решения и се грижи за имуществото на БХК.
  5. Свиква Общото събрание и подготвя неговите заседания.
  6. Съхранява архива на БХК.
  7. Избира от членовете си Национален Изпълнителен съвет до 7 души и извършва оперативни дейности между две събрания на Управителния съвет, като се отчита пред него.
  8. Взема решения за наемане на помещения и сгради, формира постоянни и временни комисии, назначава и освобождава административни длъжности.

Чл. 21 (1) Заседанията на Управителния съвет са законни, ако присъстват повече от половината от членовете му. Могат да присъстват членове на БХК като наблюдатели, както могат да се канят и не членуващи в БХК, като експерти и гости.

(2) Решенията на Управителния съвет се приемат с обикновено мнозинство при явно гласуване, освен в случаите, представени в Устава, или ако не вземе друго решение.

(3) Ако член на Управителния съвет отсъства по неуважителни причини на три поредни заседания, то членството му се замразява с квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете на УС до следващото Общо събрание на БХК със съответното намаляване на кворума УС.

Чл. 22 (1) Управителният съвет избира и освобождава Председател, Зам. председатели, Секретар и Координатори, които са членове на Изпълнителното бюро.

Избирането или освобождаването на Изпълнителното Бюро се провежда с тайно гласуване и мнозинство 2/3 от членовете на Управителния съвет.

(2) Председателят, Зам. председателите и Секретарят се утвърждават от Общото събрание с обикновено мнозинство при явно гласуване. По същия начин се утвърждава и тяхното освобождаване.

(3) Управителният съвет се свиква от Председателя поне веднъж месечно. Той може да бъде свикан и от 1/3 от членовете му.

Чл. 23 Председателят има следните функции:

  1. Събира Управителния съвет на заседание.
  2. Ръководи заседанията на Управителния съвет.
  3. 3. Представлява партията пред държавните органи, организации, партии, всички юридически и физически лица. В негово отсъствие той се замества от всеки от заместник-председателите или от Секретаря на БХК.

Чл. 24 Секретарят има следните функции:

  1. Събира и съхранява всички предложения на членовете на партията и ги внася за обсъждане в Управителния съвет.
  2. Отговаря за съхранението на протоколите на Общото събрание и Управителния съвет. Отговаря за съхранението на архива и кореспонденцията на партията, както и за съхраняване на печата на партията.
  3. Координира работата на Управителния съвет и партията.
  4. Осъществява връзки със секциите на БХК и съдейства за тяхното изграждане и организационна дейност.

Чл. 25 (1) БХК се изгражда от секции по териториален принцип.

(2) Всяка секция се учредява от най-малко 10 члена.

(3) Секциите се разпускат по решение на Общото събрание на секцията, взето с 2/3 мнозинство.

(4) Всяка секция се утвърждава от Председателя, Заместник председателя или Секретаря.

(5) Секциите на БХК са самостоятелни и равноправни.

(6) Системни нарушения на Устава и програмни положения от някоя секция или нейни членове се разглеждат от Националния съвет, който се произнася за членство на секцията в БХК.

Чл. 26 (1) Секциите имат Общо събрание, което се състои от всички членове на секцията. За провеждане на Общо събрание на секцията е необходимо присъствието на повече от половината от членовете на секцията.

(2) Секциите избират председател и секретар, които организират дейността на секциите.

Чл. 27 БХК има Контролна комисия, която се избира от Общо събрание с тайно гласуване, за срок от четири години и се състои от най-малко 3 души.

Чл. 28 (1) Членовете на Контролната комисия избират помежду си председател.

(2) Решенията на Контролната комисия се вземат с обикновено мнозинство, освен в предвидените от Устава случаи.

Чл. 29 Контролната комисия има следните функции

– извършва ежедневни проверки на архива и на всички документи, свързани с имуществото на партията, финанси, вещи и други.

– докладва резултатите от проверките пред Общото събрание.

V. ИМУЩЕСТВО И СРЕДСТВА НА БХК

ФИНАНСОВА ДЕЙНОСТ

Чл. 30 (1) Цялата дейност на партията се осъществява на основата на самофинансиране, самоиздръжка и стопанска сметка.

(2) Средствата на партията се формират от

– членски внос

– помощи, дарения и завещания

– доброволни вноски от членовете

– приходи от обществена дейност или от дейности, осъществявани чрез сдружение с други юридически лица

– държавно или обществено целево финансиране или кредитиране

– от приходи на стопански единици за спомагателна дейност

(3) Секциите отчисляват половината от събрания членски внос за общото финансиране на партията, а останалите средства се изразходват по решение на секциите.

(4) Управителният съвет се отчита пред Общото събрание за финансовата си дейност, а ръководствата на секциите – пред секционните събрания.

Чл. 31 (1) Начините за набиране и изразходване на средствата на партията се уреждат в правилник, който се изработва от Управителния съвет и се утвърждава от Националния съвет.

(2) В съответствие с правилника партията образува свое имущество или наема такова, когато е необходимо за реализиране на нейните цели и задачи.

(3) Длъжностните лица, които право да се разполагат с паричните средства на секциите и Управителния съвет, се начисляват на тях в съответствие с правилника.

(4) Имуществото на БХК се управлява от представителните органи, съгласно Устава и законите на страната.

VI. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 32 (1) БХК може да прекрати дейността си само с решение на Общото събрание, съгласно чл. 14 т. 9 от Устава или по реда на чл. 22 от ЗПП.

(2) В случай на ликвидиране на партията, средствата и имуществото й се реализират в съответствие с действащото законодателство.

VII. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.33 Българската християнска коалиция се създава в съответствие с раздел III чл. 143-146 от Закона за лицата и семейството и по чл. 1 и чл. 3 на основание на параграф 3 от Закона за политическите партии.

Ирански пастор освободен след 10 години затвор

in Преследваната църква

Пастор от ирански произход беше пуснат на свобода, след като беше задържан през 2006 година. Пастор Бехнам Ирани е ръководил 300-членна църква в иранския град Кередж. Първоначалният му арест е през 2006 година, когато е обвинен, че ръководи библейско училище. Излежава присъда от три години, след което за кратко е пуснат на свобода. През временния му престой извън решетките е обвинен за „действия против страната” заради отказа му да прекрати библейските си учения. Съдът го изпраща отново в затвора през 2010 година. Обвиненията към него не стихват и Ирани получава няколкократно смъртни заплахи.

През 2014 година обвиненията срещу него са свалени, но престоят му в затвора продължава. След неспирните протести и кампании от страна на ръководителите на световни организации за подкрепа на християните — Пол Робинсън и Марвин Томъс, пастор Ирани вече е със семейството и приятелите си.

Въпреки радостта от освобождаването на Ирани, християнски служители казват, че проблемът за религиозната свобода е сред най-значимите в страната.

„Окуражаваме международната общност да продължава да работи и да изисква от Иран правото на избор за свободна вяра и всеки човек да разполага със свободата да избира вероизповеданието си. Разбира се, радикализъм и фанатизъм не трябва да се допускат, но никой не трябва да минава през страданието, през което пастор Ирани премина само, защото защитава личните си убеждения” каза Томъс.

Вестник Зорница на 140 години

in Новини

vestnik zornitsa

Вестник „Зорница” | Zornitsa.net

След успешно популяризиране като образователно списание, ЗОРНИЦА започва да излиза и като първия български седмичен вестник през 1875г. Пилотният брой е отпечатан от протестантските мисионери в Цариград последния петък на месец декември, a първият редовен брой излиза първия петък на месец януари 1876г.

Вестник Зорница е най-старият седмичник и протестантско издание на български език – истинската Зорница на българския протестантизъм. Присъства във всеки стадий от новата българска история, като авангард на свободна мисъл и правото на вяра. За съжаление, днес съществуват малко на брой, предимно частни пълни колекции на Зорница, което възпрепятства контакта на българския читател и изследовател до най-старателно записваната, изконно българска, част от протестантската история.

През последните пет години, Институтът за българска протестантска история и екипът на Bibliata.com, заедно с множество пастори, църкви и библиотеки в и извън България, работи по Инициативата ЗОРНИЦА. Този проект цели събиране и представяне в дигитален формат най-старите броеве на Зорница (в двете му форми на списание и вестник). Уебстраницата на в. Зорница се намира на адрес: www.zornitsa.net

zornitsa-12-1875Когато вестник „Зорница“ се появява в Цариград през 1864 той не е първият вестник, издаван на български език в столицата на Османската империя. През Възрожденския период в Цариград излизат около 20 вестника и 9 списания. От 1862 Високата порта открива Департамент по печата, който има за цел да цензурира пресата. Българските вестници, издавани в Цариград, са ограничени в либералното си съдържание поради тези тенденции, докато вестниците, издавани на север от Дунав, се отличават с по-радикална идеология. Цензурата над българския печат се извършва от етнически българи или османски чиновници. Такива са Панов, Манчов, Генович, Ваклидов и Драган Цанков.

Тъй като „Зорница“ се радва на западното покровителство, би следвало отношението от страна на държавната цензура към вестника да е по-благосклонно. Но на практика това не е така. Алберт Лонг счита, че спирането на вестника през 1865 става под йезуитско влияние. Макар че липсват достатъчно данни, възможно е именно Драган Цанков да е наложил цензурното спиране, поради католическото си влияние през този период. Американският мисионерски борд също отбелязва, че основен противник на работата му в Цариград са именно българските йезуити.

Поради голямата си популярност и социалната си насока, „Зорница“ придобива и заема изключително важна позиция в българската историография. Негативната коннотация на православни апологети, заклеймяващи „чуждата пропаганда“ на протестантите в българските земи по онова време, подминава вестника. В годините след Освобождението „Зорница“ е разглеждан от историците като вестникът, оказал най-силно влияние в развитието на българите през Възраждането. В студиите си за протестантската история Стоянов, Христов, Петков, Илков, Мутафова и Пантев споменават заслугите на д-р Алберт Лонг. Георги Генов разкри наскоро и ролята на д-р Елиас Ригс като възможен пръв инициатор на в-к „Зорница“. След преглед на личния дневник на Ригс, който понастоящем е забулен в тайна, Генов цитира, че именно Ригс стартира вестника в отсъствието на Лонг.

Проф. Барбара Рийвс-Елингтън, в своята хабилитация, прави основен преглед на мотивите на Лонг за започването на „Зорница“. Нейното мнение е базирано на обстойния преглед на архивите на Лонг в Америка. Тя също отбелязва взаимния труд на Ригс и Лонг в редактирането на вестника, както и значението на феминистката ориентация на „Зорница” под влиянието на Марта Ригс. В дисертацията си Рийвс-Елингтън разяснява началното действие на методисткото общество в България и динамиката около преместването на Лонг в Цариград. Трябва да се отбележи и публикуваното изследване на българските протестантски издания от Росица Ангелова, преподавател в Шуменския университет (БХСС, 2003).

Мисионерите от Американския борд и Методисткото общество установяват първите си станции сред българите през 1857-58. Първите мисионери тук са д-р Алберт Лонг, Уесли Претимен и Фредерик Флокен. По настояване на Обществото, Претимен се премества в Шумен, където скоро престига и Флокен.

След началния успех, Лонг се премества в Търново, но успехът му там е ограничен. Запознаването му със Славейков и Михайловски са сред основните му мотиви, да търси форма за благовестие и просвета, която по-масово да обхване българското население. Разбирайки тясната връзка между националното самосъзнание на българите и българския език, още през 1857 пише: „взимайки предвид опита (на българите) да възстановят езика си и да поведат образователната си система и литература, трябва да се насочат в правилната насока, за да дойдат и до Христа“.

След 1960 д-р Алберт Лонг търси разрешение от турските власти за отваряне на печатница в Търново, което му е отказано. Лонг подава молбата за преместването си в Цариград, като се аргументира с многобройното българско присъствие и че всяка солидна мисия има нужда от представителство в столицата. По това време между 60-80 000 етнически българи живеят в Цариград.

През 1863 Лонг се премества в Цариград, където помага на Ригс в подготовката за изданието на Българската Библия. Там Лонг превежда и отпечатва религиозни брушури на различни теми, като същевременно подготвя и по издаването на „Зорница“. Първият брой на „Зорница“ е отпечатан официално през 1864. Главен редактор е Алберт Лонг, въпреки че през 1865 тази отговорност поема Елиас Ригс.

Новият вестник излиза всеки месец на български език в печатницата на А. Минасов и съдържа осем четвъртини страници. Форматът на „Зорница“ е моделиран по западните религиозни списания за младежи. Главната цел на Лонг е да достигне подрастващото поколение, което след Кримската война и Тансимат-реформите надминава по образованост родителите си и страни от фанариотски влечения.

Друга цел е адресирането на определени теми във вестника до нуждите на жените. По това време не съществува друг вестник с такъв кръгозор. В тази си дейност д-р Лонг получава помощта на Марта Ригс, съпругата на д-р Елиас Ригс. Тя издава серия от статии под заглавито „Писма до майката“ с морално и религиозно съдържание. Идеята е, че майките имат неограничено влияние върху подрастващото поколение. На страниците на „Зорница“ се афишира и нуждата от образователни заведения за момичета. Цялостното влияние, което “Зорница” оказва върху българското общество по онова време върху промяната на социалното място на жената и отношението към нея, е неоценимо.

Съдържанието на „Зорница“ обхваща библейски истории, морални сказки, протестантски химни в превод на Ригс, природознание (Лонг преподава тази дисциплина впоследствие в Робърт Колеж), естествени науки, география с илюстрации, информация за американски институции и училища като модели от просперираща модерна нация, истории за успели хора, стигнали от бедност до праведно благосъстояние, както и биографии на бележити политически личности като Вашингтон, Франклин и др. В този си формат „Зорница“ излиза между 1864-1871, когато Алберт Лонг започва да преподава в Роберт Колеж.

От самото начало, „Зорница“ се посреща със съмнение от турските власти. След петия си брой „Зорница“ е спрян за периода юни 1864 до май 1865. Лонг смята, че тази цензурна забрана е наложена от българин, завършил йезуитски колеж. Налага се секретарят на Американското посолство да пледира пред Великия везир Али Паша за подновяването на изданието. В разговора, предаден от д-р Едуард Хакел години по-късно, везирът обвинява „Зорница“ в републиканизъм, правейки асоциаця между протестантството и републиканската идеология.

Допълнително обстоятелство е фактът, че в Цариград през юли 1864 се провежда правителствена офанзива срещу протестантската активност. Покръстилите се мюсюлмани са арестувани, сградите на Американския борд, Британското библейско дружество и Американското библейско дружество са запечатани.

Отпечатването на вестника е подновено през 1865. „Зорница“ търси широка публика, като различията между протестантство и православие се разглеждат по деликатен и ненатрапчив начин. Зареди това си качество, вестникът е търсен от православни интелектуалци и свещеници. Като цяло, месечното издание на „Зорница“ не е информационен вестник, а по-скоро образователно пособие. Цената му от четири гроша е преднамерено ниска и достъпна за читателите, докато други български вестници струват 40-60 гроша. На много места вестникът е използван вместо скъпите учебни помагала.

Вестникът се отпечатва в Цариград, където можело да се изпрати дописка за абонамент, а после чрез миграционните работници и кираджии се отправял към всички краища на Добруджа, Тракия и Македония. Допълнително с вестника се снабдявали чрез мисионерските станции и под-станции, доставян от служителите на Американското и Британското библейски дружества, обикалящи българските етнически територии. Така „Зорница“ достига внушителен за времето си тираж, надминавайки по брой издания и абонати всички останали български издания.

Вестник “Зорница” – живата българска история и култура
Годишнините на три събития, чествани тази пролет и лято в България, разкриват изключителната роля на българския протестантизъм в историята и културата на националната ни държава. Хронологически на първо място това е 130-годишнината от изданието на вестник „Зорница”. Започнала като месечно списание през 1864г., превръщането на „Зорница” от 2 януари 1876г. в седмичен вестник с паралелен месечник я прави най-значимата българска медия през 19-ти век. От Славейков, през Вазов и Яворов, до Симеон Радев и Иван Шишманов – българските възрожденски и следосвобожденски интелектуалци и общественици са единодушни в оценките си за високото качество, национално-консолидационния и прогресивен характер, и силното медийно влияние на вестник “Зорница” в българското общество.

На второ място е 130-годишнина от Априлското въстание, истината за което се разпространява от страниците на „Зорница”. Това, заедно с усилията на протестантите у нас да насочат вниманието на западните медии и политически кръгове към България, допринасят изключително за смяната на международното отношение към турската политика в българските територии на Османската империя. И, разбира се, честваната през месец юни 135-годишнина от първото издание на Библията на съвременен български език – феноменалният от лингвистична гледна точка превод на д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс, Петко Р. Славейков и Хр. Сечанов.

Вестник „Зорница“
Незабелязана сякаш от българските медии премина организираната на 30 май в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Кръгла маса по случай 130-годишнината от първия брой на в-к „Зорница“ – най-значителната българска медия през 19-ти век, чийто контекстуален и издателски стандарт полага основата на съвременните български медии.

В дискусията участваxa проф. д.ф.н. Боряна Христова, доц. д-р Веселин Методиев, ст.н.с. д.ф.н. Георги Василев, проф. д.т.н. Димитър Киров, ст.н.с. д-р Елена Хаджиниколова, проф. д.ф.н. Елка Константинова, проф. д.и.н. Иван Илчев, ст.н.с. д-р Йордан Василев, доц. д-р Пламен Митев, доц. д-р Румен Генов, проф. Андрей Пантев д. и. н, Стоян Райчевски и пастoр д-р Христо Куличев – гл. редактор на днешната „Зорница”. Гости от Македония бяха Мойсей Трайковски, брат на покойния македонски президент Борис Трайковски, и Михаил Цеков, председател на Съюза на евангелските методистки църкви в Македония.

Високо оценена е заслугата на „Зорница“ за българското обществено, национално и медийно развитие в пред- и следосвобожденския период на историята ни. Висока оценка се дава и на историческата и културна роля на българския протестантизъм като цяло. Мястото, което българските протестанти имат в обществените, политически и икономически процеси в развитието на новата българска държава, за съжаление, е унищожено целенасочено от пропагандата на комунистическата диктатура след 1944г.

Резултат от систематичните усилия в тази насока по време на тоталитарната система и в ранните години на посткомунизма е фалшифицирането историята и образа на протестантските църкви. Християнските общности се изолират и обществото се настройва срещу българските протестанти в социалистическото общество, които са обявени за „прозападен, вражески, чужд на нацията фактор“. Фактът, че това клеймо е само един атрибут в артикулацията на тоталитарната система за манипулация на масата, се доказва веднага от един задълбочен поглед в българската история преди 1944г. Но постигнатите от тоталитарната система вмешателство и контрол над религиозната сфера довеждат до разделение на частите на Църквата и настройване на трите църковни деноминации и християни едни срещу други. Поддържането на половин вековен антагонизъм между православни християни, протестанти и католици по време на диктатурния период в България и днес все още дава своите горчиви плодове в междуцърковните, обществените и междучовешките отношения.

Когато списание „Зорница“ се появява в Цариград през 1864г., то не е първото издание на български език в столицата на Османската империя. През Възрожденския период в Цариград излизат около 20 вестника и 9 списания. От 1862г. от Високата порта е открит Департамент по печата, който има за цел да цензурира пресата – и българските вестници, издавани в Цариград, са ограничени, поради либералното си съдържание, от тези тенденции, докато вестниците, издавани на север от Дунав, се отличават с по-радикална идеология. Цензурата над българския печат се извършва от етнически българи османски чиновници.

Но поради голямата си популярност и широка социална насока, „Зорница“ заема изключително важна позиция в българската историография. В годините след Освобождението „Зорница“ е разглеждан от историците като вестникът, оказал най-силно влияние върху развитието на българите през Възраждането. Заслугата за качеството на списанието и вестника е на американските мисионери д-р Алберт Лонг и д-р Илайъс Ригс, за когото се предполага, че е един от първите инициатор на в-к „Зорница“.

Трудът на двамата при редактирането, издаването и разпространението на вестника в условията на Османската империя разкрива истинската си величина и стойност, когато стане ясно, че са обхванати всички земи, населявани от българи – от Македония до Бесарабия и от Беломорска Тракия до Западните покрайнини. Изключителна за времето си е и прогресивната ориентация на „Зорница” относно образа и ролята на жената в българското общество под влиянието на редакторката Марта Ригс. Паралелно на изданието, протестантското общество в България и динамиката на мисионерската работа изискват силите на тримата и сътрудниците им. Те обичат българския народ и се обричат на националната му кауза, изучават и говорят езика му, стават част от неговата съдба.

Макар започнали работа в началото на 19-ти век на територията на Османската империя, мисионерите от Американския борд и Методисткото общество установяват първите си станции окончателно през 1857г. Четиридесет години са необходими за прокарване на този мисионерски коридор на Балканите сред българите. Първите мисионери тук са д-р Алберт Лонг, Уесли Претимен и Фредерик Флокен. Те намират вече започнали или копнеещи за реформи на църковния живот български общности.

По настояване на Методисткото общество, Претимен се премества в Шумен, където скоро престига и Флокен. След началния си успех, Алберт Лонг се премества в Търново. Запознанството със Славейков и Михайловски е сред основните му мотиви, да търси форма за благовестие и просвета, която да обхване българското население. Лонг разбира много добре тясната връзка между националното самосъзнание на българите и българския език.

През 1860г. д-р Лонг търси разрешение от турските власти за отваряне на печатница в Търново, което му е отказано. Той не се отчайва, а се мотивира да подаде молбата за преместването си в Цариград, като се аргументира с многобройното българско присъствие и че всяка солидна мисия има нужда от представителство в столицата. По това време между 60-80 000 етнически българи живеят в Цариград. През 1863г. е преместен в Цариград, където започва да помага на намиращия се там вече д-р Ригс в подготовката за изданието на Българската Библия. Там Лонг превежда на български и отпечатва религиозни брушури на различни теми, като същевременно подготвя и издаването на „Зорница“. Първият брой на списание „Зорница“ е отпечатан официално през 1864г. Главен редактор е Алберт Лонг, въпреки че през 1865г. тази отговорност поема Илайъс Ригс.

Новият вестник излиза всеки месец на български език в печатницата на А. Минасов. Форматът на „Зорница“ е моделиран по западните религиозни списания за младежи. Главната цел на Лонг е да достигне подрастващото поколение, което след Кримската война и Тансимат-реформите надминава по образованост родителите си, страни от фанариотски влечения, търси националната си идентичност и вижда необходимостта от реформи в православната църква, които да я отдалечат от елинизацията й.

Друга цел е адресирането на определени теми във вестника до нуждите на жените. По това време не съществува друг вестник с такава насоченост. За тази дейност д-р Лонг получава помощта на Марта Ригс, съпругата на д-р Илайъс Ригс. Тя издава серия от статии под заглавито „Писма до майката“ с морално и религиозно съдържание. Идеята е, че майките имат неограничено влияние върху подрастващото поколение и те притежават изключителен потенциал. На страниците на „Зорница“ се афишира и нуждата от образователни заведения за момичета. Цялостното влияние, което “Зорница” оказва върху българското общество по онова време върху промяната на социалното място на жената и отношението към нея, е неоценимо.

Съдържанието на „Зорница“ обхваща библейски истории, морални сказки, протестантски химни в превод на Ригс, природознание (Лонг преподава тази дисциплина впоследствие в прочутия Робърт Колеж, в който следват не един и двама български общественици и политици), естествени науки, география с илюстрации, информация за американски институции и училища като модели на просперираща модерна демократична държава, автентични истории за успели хора, стигнали от бедност до праведно благосъстояние, както и биографии на бележити политически личности като Вашингтон, Франклин, Джефърсън и др. В този си формат „Зорница“ излиза между 1864-1871г., когато Алберт Лонг започва да преподава в Роберт Колеж.

От самото начало, „Зорница“ се посреща със съмнение от турските власти. След петия си брой „Зорница“ е спряна за периода юни 1864г. до май 1865г. Лонг смята, че тази цензурна забрана е предизвикана от българин йезуит. Налага се секретарят на Американското посолство да пледира пред Великия везир Али Паша за подновяването на изданието. В разговора, предаден от мисионера д-р Едуард Хакел години по-късно, везирът обвинява списание „Зорница“ в републиканизъм, правейки асоциация между протестантството и републиканската идея на САЩ.

Допълнително обстоятелство е фактът, че в Цариград през юли 1864г. се провежда правителствена офанзива срещу протестантската активност. Покръстилите се в християнството мюсюлмани са арестувани, а сградите на Американския борд, Британското библейско дружество и Американското библейско дружество са запечатани. Отпечатването на списанието е подновено през 1865г.

„Зорница“ търси широка публика, като различията между протестантство и православие се разглеждат по деликатен и ненатрапчив начин. Зареди това си качество, вестникът е търсен от православни интелектуалци и свещеници. Като цяло, месечното издание на „Зорница“ не е информационен вестник, а по-скоро образователно пособие. Цената му от четири гроша е преднамерено ниска и достъпна за читателите, докато други български вестници струват 40-60 гроша. На много места вестникът е използван вместо скъпите учебни помагала.

Списанието се отпечатва в Цариград, където било възможно да се изпрати дописка за абонамент, а после чрез сътрудници-куриери или наети за такива дюлгери и кираджии се отправял към всички краища на Добруджа, Тракия и Македония. Допълнително със списанието се снабдявали чрез мисионерските станции и под-станции, доставяно от служителите на Американското и Британското библейски дружества, обикалящи българските етнически територии. Така „Зорница“ достига внушителен за времето си тираж, надминавайки по брой издания и абонати всички останали български издания.

Вестник „Зорница“ и отразяването на Априлското въстание
През 1872г. на Второто годишно събрание на Евангелската Мисия за Европейска Турция делегатите натоварват д-р Илайъс Ригс със задължението да подпомогнe по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския протестантски превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите. Форматът е увеличен, най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично.

Седмичната “Зорница” излиза всъщност за първи път през декември 1875г., макар официално да се води датата 2 януари 1876г., като успоредно с нея продължава да излиза и месечно издание на вестника, стартирало 1864г., което сега е ориентирано специално към читателите в юношеска възраст. Главен редактор в този период е Теодор Баингтън, но спомените на съвременниците свидетелстват, че д-р Илайъс Ригс има ключовата роля както в подготовката на много от статиите (д-р Ригс е автор на много неподписани публикации в “Зорница”), така и в цялостната редакционна политика.

Промяната в издателската политика на “Зорница” се извършва непосредствено преди едно от най-драматичните събития в Българското Възраждане – Априлското въстание. Към момента на избухване на Априлското въстание “Зорница” е най-разпространеният български вестник, покривaщ практически всички територии, на които се простира българският етнос, като същевременно си е завоювал завиден авторитет сред българската общественост.

Позицията на вестника по време на трагичните събития от 1876г. показва, че това не е случайно явление, тъй като евангелските християни, пишещи вестника, са намерили верния начин не само да работят като богослови и публицисти, но същевременно да служат и помагат на българския народ за националната му кауза.

Мнозина обективни изследователи еднозначно са признали на протестантските мисионери, българските им сътрудници и изданието заслугата за възбуждане на международното внимание и обществена съвест към българския национален въпрос. От една страна издателите на “Зорница” предават всяка получена информация за ужасите, свързани с потушаването на въстанието, директно на британските и американски правителствени организации и лица, както и на влиятелни издания в тези страни. От друга, самите мисионери смело и усърдно обикалят опустошените региони, помагат на пострадалите, като са и основните съмишленици на разследванията, предизвикани и учредени от британския политик Гладстон. Още по-впечатляващо е смелото и съпричастно отразяване на въстанието на страниците на самия вестник.

“Зорница” се превръща де факто в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за случващото се във въстаналите територии. Чрез седмичника българският народ по всички краища на поробените ни територии съпреживява ужаса и трагедията на Априлското въстание – така, макар бойните действия да обхващат ограничени области, целият български народ е информиран за събитията. По този начин “Зорница” дава своя своеобразен принос, въстанието от април-юни 1876г. да се превърне в общонародна драма и общо преживяване за цялата българска нация.

Още с първите дни на въстанието “Зорница” съобщава на населението за мобилизацията на турски войски и тяхното придвижване към Пловдив и Пазарджик. В бр. 18 от 30 април 1876г., в статия със заглавие “Смущения в България” читателите разбират за въстанието в Панагюрско. В следващия брой от 7 май е публикувана телеграма на Хафуз паша за погрома над въстаналата Стрелча. В същия брой подробно е описано превземането и разрушаването от турските войски на въстаналото Панагюрище, има подробна информация за арестите в Пазарджишко и Одринско. Отделно е разказано за арестите на български православни свещеници, включително и за епископ от Пловдив. В броя от 14 май 1876г. читателите са информирани за черкезките набези в Тревненско, Софийско, Севлиевско и движението им. Извънредно е отразено опожаряването на 118 села в Пловдивския санджак.

Издателите на “Зорница” подават информация и подсказват на читателите за напрежението, което въстанието поражда във Високата порта, като ги информира и за изпращането на правителствени анкетьори. “Зорница” описва геройствата на българските въстаници, изправили се с черешови топчета срещу оръдията “Круп” на Османската армия.

В броя си от 21 май 1876г. “Зорница” съобщава подробно за въстаническите действия в Търновско и тормоза над българите в Битолско. Издателите на “Зорница” показват изключителна информираност, съобщавайки за въстаническите чети в Жеравна и Медвен, за башибозушките грабежи в Самоковско. Авторите на протестантското издание стават все по-смели, наричайки пряко, въпреки заплахите към вестника, „терор” – действията на башибозука в Шуменско.

Издателите на “Зорница” окуражават българските читатели, информирайки за пробуждането на общественото мнение в Западния свят. Публикуван е първият от поредица материали – изказването на лорд Стретфорд за необходимостта от “радикална промяна в Османската империя”. “Зорница” е и тази, която информира читателите си за пристигането на четата на Христо Ботев, като посочва състава й от 175 въстаници и отразява пристигането й на българския бряг с парахода “Радецки”, както и за смъртта на Ботев. Публикувано е и известие за смъртта на въстаническия ръководител Георги Бенковски.

В броя си от 11 юни “Зорница” публикува дословно текста на “Прокламация на българските въстаници към мюсюлманите”, където изрично се показва, че действията на въстаналите българи са насочени срещу османския деспотичен режим, а мюсюлманското население е наречено събирателно “братя”. По този начин протестантските мисионери и издатели на “Зорница” свидетелстват за толерантността на въстаналите българи и изграждат нравствения облик на тяхната кауза пред западните политически кръгове. Издателите на “Зорница” са наясно, че паралелно с въстаническите битки, тече решаваща битка за световното обществено мнение. Те правят всичко възможно да подпомага българската кауза на международната сцена.

„Зорница“ и отразяването на Априлското въстание 1876

През 1872 г. на Второто годишно събрание на Мисията за Европейска Турция делегатите натоварват д-р Ригс със задължението да подпомогнe по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския протестантски превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите.

След възстановяване издаването на вестника през 1874 г. са направени някои промени – форматът е увеличен от четвърт на половин фолио. Най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично. Седмичната “Зорница” излиза за първи път през декември 1875 г., като успоредно с нея продължава да излиза и месечно издание на вестника, което е ориентирано специално към читателите в юношеска възраст. Главен редактор в този период е Теодор Баингтън, но спомените на съвременниците свидетелстват, че д-р Ригс има ключова роля – както в подготовката на много от статиите (д-р Ригс е автор на много неподписани публикации в “Зорница”), така и в редакционната политика.
Промяната в издателската политика на “Зорница” се извършва непосредствено преди едно от най-драматичните събития в Българското Възраждане – Априлското въстание. Към момента на въстанието “Зорница” е най-разпространеният български вестник, покривaщ практически всички територии, на които се простира българският етнос, като същевременно си е завоювал завиден авторитет сред българската общественост. Позицията на вестника по време на трагичните събития от 1876 г. показва, че това не е случайно явление, че хората, пишещи вестника, са намерили верния начин да благовестват и същевременно да служат и помагат на българския народ.

Мнозина обективни изследователи еднозначно са признали на протестантските мисионери и тяхното издание заслугата за събуждането на международното внимание и обществена съвест по българския въпрос. От една страна издателите на “Зорница” предават всяка получена информация за ужасите, свързани с потушаването на въстанието, директно на британските и американски правителствени организации и лица, както и на влиятелни издания в тези страни. От друга, самите мисионери смело и усърдно обикалят опустошените региони, като са и основните съмишленици на разследванията, предизвикани и учредени от британския политик Гладстон. Още по-впечатляващо е смелото и съпричастно отразяване на въстанието на страниците на самия вестник. “Зорница” се превръща в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за случващото се във въстаналите територии. Чрез “Зорница” българският народ съпреживява ужаса и трагедията на Априлското въстание – така, макар бойните действия да обхващат ограничени територии, целият български народ е информиран за случващото се. По този начин “Зорница” дава своя своеобразен принос, събитията от април-юни 1876 г. да се превърнат в общонародна драма и общо преживяване за цялата българска нация.

Още с първите дни на въстанието “Зорница” съобщава за мобилизация на турски войски и тяхното придвижване към Пловдив и Пазарджик. В бр. 18 от 30 април 1876 г., в статия със заглавие “Смущения в България” читателите получават информацията за въстанието в Панагюрско. В следващия брой от 7 май е публикувана телеграма на Хафуз паша за погрома над въстаналата Стрелча. В същия брой подробно е описано превземането от турските войски на въстаналото Панагюрище, има подробна информация за арестите в Пазарджишко и Одринско. Отделно е разказано за арестите на български свещеници, включително и за епископ от Пловдив.

В броя от 14 май читателите са информирани за черкезски грабежи в Тревненско, Софийско, Севлиевско. Извънредно е отразено опожаряването на 118 села в Пловдивския санджак. Издателите на “Зорница” подсказват на читателите за напрежението, което въстанието произвежда във Високата порта, информирайки ги за изпращането на правителствени анкетьори. “Зорница” разказва за черешовите топчета на въстаниците, изправили се срещу оръдията “Круп” на османската армия. В броя си от 21 май“ Зорница съобщава подробно за въстаническите действия в Търновско и тормоза над българите в Битолско. Издателите на “Зорница” показват изключителна информираност, съобщавайки за въстаническите чети в Жеравна и Медвен, както и за башибозушките грабежи в Самоковско. Авторите стават все по-смели, наричайки терор действията на башибозука в Шуменско. Издателите на “Зорница” окуражават българските читатели, информирайки за пробуждането на общественото мнение в западния свят. Публикуван е първият от поредицата материали – изказването на лорд Стретфорд за необходимостта от “радикална промяна в Османската империя”.

“Зорница” информира читателите си за пристигането на четата на Христо Ботев, като посочва състава й от 175 въстаника и отразява пристигането й на българския бряг с парахода “Радецки”. Публикувано е и известие за смъртта на въстаническия ръководител Георги Бенковски.

В броя си от 11 юни “Зорница” публикува дословно текста на “Прокламация на българските въстаници към мюсюлманите”, където изрично се показва, че действията на въстаналите българи са насочени срещу османския деспотичен режим, а мюсюлманското население е наречено събирателно “братя”. По този начин “Зорница” свидетелства за толерантността на въстаналите българи и изгражда нравствения облик на тяхната кауза. Издателите на “Зорница” са наясно, че, редом с въстаническите битки, тече решаваща битка за световното обществено мнение. И прави всичко възможно да подпомага българската кауза на международната сцена. Същевременно вестникът окуражава българите, че усилията и жертвите дават своите плодове навън – през юли е публикувана препечатка от британския “Икономист” с резултати от анкетата на д-р Уошбърн за българското въстание и остри критики срещу протурската политика на премиера Дизраели. В бр. 30 английският консул в Цариград Ф. Франсин е наречен “приятел на българите” и се разказва за неговата лична дипломатическа намеса, следствие на която са освободени 212 арестувани български въстаници от Одринския затвор. На 3 септември е публикувана информация за издадената от ръководителя на опозиционната Либерална партия в Англия Гладстон брошура “Българските ужаси и Източния въпрос”. В следващия брой е дадена информация за последвало обръщение на Гладстоун и Страдфорд към “съвестта на английското общество”. Освен това се публикува информация за създадените в множество английски градове комитети за събиране помощи за пострадалите българи и за даренията на обърнали сърцето си към българския народ личности като лейди Странгфорд и лорд Мейър.

Междувременно, вестникът следи отблизо случващото се във въстаналите региони – читателите са информирани за арестите на комитетските дейци в Македония, както и за зверствата на башибозушкия отряд на Хаджи Мурад. Впоследствие, главатарят на отряда и 14 членове са осъдени от турски военен съд. В бр. 39 е публикуван докладът на Берин за “турските жестокости”, последван от целите текстове на “Български мемоар на лорд Дерби” и петицията на Балабанов и Цанков до английската царица”. Този кратък обзор на отразяването на събитията от 1876 г. на страниците на “Зорница” показва реалната полза за българската кауза от съществуването на вестника. Трябва да имаме предвид, че споменатите публикации са извършени в условията на силен цензурен контрол и дори спиране на българските издания в Османската империя. Протестантските мисионери успяват въпреки това на дело да послужат на народа, за чието вечно спасение се трудят; и да изградят в драматичните месеци на 1876 г. един модел на обществено поведение, който и днес може да служи за образец. Запазените писма на мисионерите свидетелстват, че тяхното поведение е подплатено с дълбока искреност и истинска загриженост към съдбата на народа, на когото се чувстват призовани да служат.

в.ЗОРНИЦА: паметник на една епоха

Моменти от историята на евангелската методистка епископална църква
Паметник на една епоха. Вестник Зорница на 50г. (PDF)

• Зорница и нейните основатели Ригс и Лонг
• Месечна Зорница
• Бостонски архиви. „Любословие“ и американското списание
• Българската печатница в Смирна
• Преводът на Библията
• Седмична Зорница и нейната дейност
• Баташките кланета
• Завръщането на Лонг и програмата на в.Зорница
• в.Зорница и неговите радактори и сътрудници
• д-р Елиас Ригс
• д-р Роберт Томсън
• д-р Т.Л. Байнгтон
• Пастир Ив.М. Цаков
• Андрей Стоев Цанов
• д-р Д.Х. Хаус
• д-р Алберт Л. Лонг
• Владимир Даскалов
• Bible House или Американ хан

„Зорница“ и нейните основатели Ригс и Лонг
За нашето Възраждане и Освобождение, според американски мисийски документи Зорница, Г. 51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 2-4.
В. Тодоров-Хиндалов

„Отсега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща – американският журнал.“
Проф. Ив. Д. Шишманов („Бълг. преглед“, Г. IV.)

Петдесетгодишнината на „Зорница“ е събитие епохално за нашия периодичен печат, за нашата журналистика, петдесетгодишна просветна и обществена дейност, един полувековен вестникарски живот, това е явление уникум в нашата социално- политическа действителност. Нито едно списание, нито друг някой вестник у нас не може да се похвали с такова завидно дългоденствие. Цели 50 години да се бориш за принципи и правда, това е подвиг, който прави чест не само на „Зорница“ и на нейните основатели, а и на народа, който й е оказал толкова неизчерпаема обич и доверие.

Онова, обаче, което прави „Зорница“ ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България. „Зорница“ е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал.

Месечна „Зорница“
От запазения в Соф. Нар. Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг „Зорница“ е следователно, рожба на американски професори и мисионери. Като така, преди да говорим за рожбата – за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели – техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения.
Основателите на „Зорница“ д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение. Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House – седалище на американските мисионери за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс.

Бостонските архиви. „Любословие“ и американското списание
Преди всичко дължим признателност на американският общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята студия „Делът на Америка във възраждането на България 1840-1859 г.“ ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ. В тази именно студия на Вийнера, написана въз основа на документи от Бостонските архиви, ние виждаме бащата на „Зорница“ под съвсем друга светлина.

Въпросните документи ни разкриват, че д-р Елиас Ригс е не само духовен баща на „Зорница“, а и на целия български печат. С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф. д-р Иван Шишманов, разглеждайки тази студия на американеца д-р Вийнер в „Български преглед“ от 1898 г., не можа да не се провикне и не каже: „От сега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща – американският журнал.“ 1)

С писмо от 5 юний 1844 г. д-р Ел. Ригс пише по този въпрос на секретаря на Бостонския Борд следното писмо: „Пращам Ви един образец от българското месечно списание „Любословие“, което се публикува тук. То съдържа много статии (някои от тях религиозни), преведени от нашето гръцко списание, /заб. 1 Гръцкото списание „Апотики офелимон гносеон“ (съкровище от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г./ То е, фактично, дете на последното.“ Д-р Вийнер, като подчертава този твърде важен за нашата история’ пасаж от писмото на Ригс, пише: „Както виждаме, първото периодическо списание, от което датува началото на българския журнализъм и на българската художествена литература, е дете на едно американско списание.“
Това е първата голяма заслуга на Ригса за нашето възраждане.

Българска печатница в Смирна
В основаната от американците българска печатница в Смирна през 1837 г. д-р Ригс издава на разбран български езикдуховно-просветни книги, които лакомо се поглъщат от пъшкащите под двоен ярем наши братя. За да изпъкне по-нагледно това народополезно дело на Ригса, нека споменем за съчиненията на един почти неизвестен досега български елинист Иван Симеонов от с. Търлис, Македония. Този рядък коментатор на гръцки класици, който може да се сравни с друг наш прочут елинист Никола Савов Пикколо от Търново, написа всичките си съчинения на гръцки език. Той и много други, като него, са писали и продължават да пишат, дори след основаването на Екзархията, на гръцки език, когато американеца д-р Ел. Ригс отпечатва и разпространява български книги още през 1837 г., ускорявайки, по този начин, нашето духовно възраждане и освобождение.

Преводът на Библията
Най-голямата, обаче, заслуга на Ригса, заслуга, която му отрежда почетно място в страниците на нашата история, това е превода на Библията на български, довършен в 1871 г. при съдействието на д-р Лонг, П. Р. Славейков и Христодул Сечанов. Това е наистина епохален труд, славен подвиг с важни последствия за нашия народ.

Известният руски професор Попруженко, говорейки за преводите на Сапунова и на архимандрит Неофита, пише: „И двамата са оказали със своя превод грамадна услуга на своя народ в делото на Възраждането и заедно с това са създали литературни трудове, значението на които е било твърде голямо“. Ако Неофитовия частичен превод на Евангелието, извършен, напечатан и разпространен изключително с американски мисионерски средства, както това личи от документите на д-р Лео Вийнер, е оказал, според проф. Попруженко, грамадна услуга в делото на Възраждането, много по-грамадна ще да е била услугата на Ригс и Лонг с превода на целокупната Библия на български език.
С оглед към епохата, в която тази Библия се е появила и при наличността на тогавашните духовни, социални и политически условия на нашето съществувание, като народ, делото на д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг достойно съперничи с подвига на Лютера, чийто библейски превод на немски се счита и до днес още за гордостта на германската култура и цивилизация.

Седмична „Зорница“ – нейната дейност
Големият успех на месечна „Зорница“дава кураж на нейните основатели д- р Ригс и д-р Лонг да пристъпят към издаването на седмична „Зорница“;чийто пръв брой излиза на 2 януари 1876 г. под редакторството на Теодор Байнгтон, професор от Роберт Колеж и при сътрудничеството на многозаслужилия журналист и писател А. С. Цанов и на Петър Димитров, Роберт-колежански възпитаник, по-после дипломатически представител на България в Цариград.

От редакцията на „Зорница“ излиза и първият български енциклопедист Л. Касъров, който ни дава в 3 тома един „Енциклопедически речник“.
Бавно, но здраво, „Зорница“ прониква във всеки български кът и внася просвета и евангелски морал. В Дунавския и Одринския вилаети, в Поморавия и главно в Македония „Зорница“ навред се чете с наслада от поробения българин. В редакцията на „Зорница“ се развива, покрай вестникарската работа, и усилена книжовна дейност. Проф. Байнгтон приготовлява на английски своя капитален труд „Доказателства за Християнството“, преведен на български от Петър Димитров.

Баташките кланета
Настъпва страхотната 1876 година. Безуспешното Априлско въстание излага България на огнени изпитания. Ужасни кланета над деца, жени и старци остават неизвестни не само на европейци, но и на живущи в Цариград християни. „Зорница“ получава от Пловдив потресающи новини. Първото писмо е отТатар-Пазарджишкия свещеник поп Тинев. Иван Ев. Гешов изпраща поверително писмо на А. С. Цанов с молба да се предаде на Лонг. Този последният, се съвещава с професора от Роберт Колеж и сътрудник на „Зорница“ д-р Уошбърн. Двамата неуморно шетат навсякъде и използуват всички свои близки и познати. Те използуват и своето приятелство с кореспондента на „Дейли Нюс“ Е. Пиерс, за да се осветли английското обществено мнение по ужасните кланета в България. Първото съобщение на Пиерса в „Дейли Нюс“ произвежда тягостно впечатление в Англия. Мнозина от англичаните не вярват – считат го за невъзможно. Пиерс получава от Лондон спешна телеграма: „Вашето съобщение невъзможно. Повторете“. Консерваторите, начело с Биксфилд, гледат да смекчат произведеното от „Дейли Нюс“ впечатление. Опозицията, обаче, начело с благородния Гладстон се раздвижва и иска да се произведе анкета у нас. Д-р Лонг е нащрек. Той сега бди, да не би анкетата да се произведе пристрастно или проформа. Към английският анкетьор Макгахан, същия настоява да се присъедини и редактора на „Зорница“ Петър Димитров, нещо, което съдействува твърде много за пълното разкриване на истината. Рапортът на Макгахана, дописките на Пиерса до „Дейли Нюс“, съдействието на благородния американски консул в Цариград, Скайлер, и главно неугасващата ревност за България на д-р Лонг, Уошбърн и Байнгтон – трите главни стълба на „Зорница“, разкриват пред света страшната баташка трагедия и повдигат българския въпрос пред европейската обществена съвест и при състрадателното славянско сърце на Александра.
Завещанието на д-р Лонг и програмата на „Зорница“

В. „Зорница“ допринася твърде много и за отрезвяването на нашата журналистика.
С редица статии д-р Ригс и д-р Лонг се стараят да внесат повече любов и нова светлина у нас, да обнадеждат терзаната българска душа, да омекотят от белите под произволна управа и нескончаеми кръвопролития нрави, и по този начин, чрез просвета и народно възпитание да ускорят духовното ни и политическо освобождение. Нямаме ни време, ни възможност да дадем пълна характеристика на прокараните от д-р Ригс, д-р Лонг и техните сътрудници, принципи в „Зорница“.

За да се види, обаче, какъв е бил общият ръководен дух в редактирането на този вестник, ще предадем завещанието, прощалните към българската младеж, думи на побелелия вече д-р Лонг, написани на 31 декември 1896 г. в Роберт Колеж:

„Най-добрата награда, пише той, на труда на младите ми години, ще бъде да узная, че някои млади българи, са подбудени от тоя мой труд към чист и народополезен християнски живот“. Това са копнежите и пожеланията на големите християни и българофили д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг.

Чист и народополезен християнски живот!
Ето идеала на основателите на днешната ни юбилярка и техните цели и задачи в България, ето следваната през последните 50 години програма на „Зорница“

Вестник „Зорница“ и неговите редактори и сътрудници
Хората, които са държали кормилото на „Зорница“ Зорница, Г. 51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 4.

Д-р Елиас Ригс
Д-р Ел. Ригс е роден през 1810 г. в Ню Провидънс, щат Ню Йорк, САЩ. Починал в Цариград през 1901 г. Със своята солидна богословска подготовка и рядък лингвист, владеещ писмено 12 езика, той заема видното място между учените и просветителите на своето време. В 67-годишната си мисионерска служба в Атина, Смирна и Цариград той е допринесъл твърде много за просвета на народите, с които е бил в съприкосновение и особено за нас, българите. И ний се гордеем, че такава важна фигура застава в редовете на първите радетели на „Зорница“.
Той е малко известен на българското общество, понеже не е живял в България и е бил прекалено скромен. Но и на скромните хора историята дава своята дума и поколенията, рано или късно ще научат повече за човека, който тъй много и с любов е работил за България. Д-р Роберт Томсън Роден в 1851 г. в Цариград. Завършил Единбургския университет. Работил в Роберт Колеж като библиотекар. Тука българските студенти със своите способности качества привлекли вниманието му. Той ги обикнал и затова избира България за поле на своята дейност. Редактирал „Зорница“ от 1885 до 1896 г. По- малко политик, а повече богослов той засилва духовния елемент на вестника. В 1897 г. Томсън се връща в България и поема поста директор на Американския Самоковски пансион. В 1915 г. подава оставката си от Мисията, но продължава да работи като книжовник. Забележителен е крупният му труд по ревизията на българския превод на Библията. Неуморният дългогодишен труд разклаща неговото здраве и в 1921 г. той почина на българска земя в Самоков – която той направи свое отечество.

Д-р Т. Л Байнгтон Американец, роден в 1831 г. Дошел в България в 1858 г. като мисионер и за дълги години е бил ръководител на едно девическо училище в Стара Загора. Той е първия редактор на седмична „Зорница“ и като такъв остава до 1884 г. Разклатено здраве го принуждава да се върне в Америка, гдето в 1888 г. починал. Портретът му не можехме да намерим. Мястото му в нашата редакторска страница е, за жалост, празно. Но неговия духовен лик красиво изобразен в годишните течения на „Зорница“, които се намират в Народната библиотека. Далновидност, умение, смелост, богати познания-всички качества, необходими за един голям журналист и просветител – пролъчават от всяка страница. Достоен син на своето отечество-достоен приятел на нас-българите.

Пастир Ив. М. Цаков
Роден е в гр. Банско през 1865 г. Внук е на многозаслужилия книжовник и народен учител Неофит Рилски. Свършил е Американското научно-богословско училище в Самоков. Ив. М. Цаков пое редактирането на „Зорница“ в много тежки и пълни с отговорности години – през 1917 г. в разгара на общоевропейската война. През негово време „Зорница“ става орган на Българското Евангелско Благотворително Дружество. Една от най-големите му заслуги е преместването на редакцията в София. Тука, в кадъра на най-деятелните сътрудници на главния редактор, се зачислява даровития журналист г. P. X. Маркъм. Пламенният дух на последния и вещото му перо, съчетани с толерантността, благостта и възприемчивостта на п-р Ив. М. Цаков, разширяват влиянието на „Зорница“ всред българския народ. В София вестника увеличава числото на абонатите. И точно във вихъра на тая строителна работа, смъртта грабна труженика Ив. М. Цаков на 30 март 1925 г. И падналото знаме от ръката на бащата-покойник се поема от неговия син, Н. Ив. Цаков, настоящия редактор на „Зорница“.

Андрей Стоев Цанов
Роден на 14 март 1842 г. в с. Равнище, Тетевенско. Свършил Американското научно-богословско училище в Пловдив през 1866 г., където след това остава учител 3 години. Следвал по-после естествени науки в Америка. Учителствувал е в Американското училище в Самоков от 1873 до 1901 г., развивал е богата книжовна дейност. Още от начало на излизането на „Зорница“, той е бил неин сътрудник. Той е първият редактор българин на „Зорница“, и я редактирал цели 12 години – от 1902 (когато „Зорница“ се премества от Цариград в Пловдив) до 1914 г. Той има големи заслуги към вестника ни и към евангелското дело и можем да кажем, че юбилея на „Зорница“ е и негов юбилей – 50 годишно сътрудничество.

Д-р Д. X. Хаус
Роден в Пейнсвил, Америка. В 1872 г. идва в България. През 1876 г. замества д-р Байнгтон в редактирането на „Зорница“. Ръководил вестника само няколко месеца, но оставил дълбоки следи зад себе си. Проявил се не само като журналист, но и като защитник на българската кауза. Обръща внимание на германския посланик в Цариград, Reuss, върху тежката участ на българските политически затворници, гниещи из цариградските затвори. Когато пък станало ясно, че в Сан-Стефанския договор не се споменавало нищо за нашите заточеници, д-р Хаус пак работи посредством Reuss и в резултат явява се една допълнителна клауза, която предвижда тяхното освобождение. Днес д-р Хаус е директор на Земеделското училище в Солун.

Д-р Алберт Л. Лонг
Роден в 1832 г. в гр. Вашингтон, щат Пенсилвания, Америка. В 1857 г. пристигнал в България заедно с д-р Пристман – те са първите американски мисионери у нас. Изучава невероятно бързо българският език, нрави и обичаи, вниква се от нуждите на нашия народ и насочва дейността за неговото издигане, просвещение и напредък. В 1863 г. се премества в Цариград и следващата година започва издаването на месечна „Зорница“, на която става главен редактор. От 1872 г. д-р Лонг заема професорско място по естествените науки в Роберт Колеж в Цариград, гдето проявява особени симпатии към българите – ученици в колежа. Близо 30 години е изпълнявал тая просветна роль. Починал в 1901 г. в своята родина-Америка. Той остави в паметта на нашия народ своето име на голям българолюбец.

Владимир Даскалов
Родом е от Кавадарци, Тиквешко, Македония. Завършил в 1895 г. Американското мъжко училище в Самоков. Бил е за 1-2 години евангелски проповедник. Следвал е в Берлинския университет известно време, но поради болест прекъсва учението си. По-късно Вл. Даскалов става секретар на Солунската мисионерска станция. Скоро след това заминава за София, гдето завършва няколко семестри в Държавния университет. За ред години учителствува в Американската мъжка гимназия в Самоков. Поема редактирането на „Зорница“ в 1914 г. и продължава да стои начело на вестника до 1917 г. Завежда с голямо умение политическия отдел на „Зорница“ и се проявява като способен редактор. В началото на 1917 г. заминава в родното си място. Днес той е в Струмица, евангелски проповедник.

Сградата на вестник „Зорница“. Bible House или Американхан.
Това голямо здание в Цариград, наречено Bible House, познато още и под името „Американ хан“, е приютявало много самоотвержени американци и българи – работещи чрез Библията, чрез „Зорница“ и друга книжнина за издигането на българския народ. Съградено е в 1872 г. От 1876 до 1897 г. седмична „Зорница“ се е редактирала, печатала и разпращала оттук.

130 ГОДИНИ ОТ ИЗДАВАНЕТО НА В-К “ЗОРНИЦА”
Институт за българска протестантска история, 2006

На 30 май в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ се проведе кръгла маса по случай 130 години от първия брой на вестник “Зорница”, отпечатан в Цариград на 2 януари 1876 година (списание “Зорница” съществува от 1864 г.).

В дискусисията участваxa проф. Андрей Пантев д. и. н., проф. д.ф.н. Боряна Христова, доц. д-р Веселин Методиев, ст.н.с. д.ф.н. Георги Василев, проф. д.т.н. Димитър Киров, ст.н.с. д-р Елена Хаджиниколова, проф. д.ф.н. Елка Константинова, проф. д.и.н. Иван Илчев, ст.н.с. д-р Йордан Василев, доц. д-р Пламен Митев, доц. д-р Румен Генов, Стоян Райчевски, пастoр д-р Христо Куличев – гл. редактор на днешната „Зорница”. Гости от Македония бяха Мойсей Трайковски, брат на покойния македонски президент Борис Трайковски и Михаил Цеков, председател на Съюза на евангелските методистки църкви в Македония.

Когато списание “Зорница” се появява в Цариград през 1864, то не е първото издание на български език в столицата на Османската империя. През Възрожденския период в Цариград излизат около 20 вестника и 9 списания. От 1862 Високата порта открива Департамент по печата, който има за цел да цензурира пресата. Българските вестници, издавани в Цариград, са ограничени в либералното си съдържание поради тези тенденции, докато вестниците, издавани на север от Дунав, се отличават с по-радикална идеология. Цензурата над българския печат се извършва от етнически българи (или) османски чиновници. Такива са Панов, Манчов, Генович, Ваклидов и Драган Цанков.

Тъй като “Зорница” се радва на западното покровителство, би следвало отношението от страна на държавната цензура към вестника да е по-благосклонно. Но на практика това не е така. Д-р Алберт Лонг счита, че спирането на вестника през 1865 става под йезуитско влияние. Макар че липсват достатъчно данни, възможно е именно Драган Цанков да е наложил цензурното спиране, поради католическото си влияние през този период. Американският мисионерски борд също отбелязва, че основен противник на работата му в Цариград са именно българските йезуити.
Поради голямата си популярност и социалната си насока, “Зорница” придобива и заема изключително важна позиция в българската историография. Негативната коннотация на православни апологети, заклеймяващи “чуждата пропаганда” на протестантите в българските земи по онова време, подминава вестника. В годините след Освобождението “Зорница” е разглеждан от историците като вестникът, оказал най-силно влияние в развитието на българите през Възраждането. В студиите си за протестантската история Стоянов, Христов, Петков, Илков, Мутафова и Пантев споменават заслугите на д-р Алберт Лонг. Георги Генов разкри наскоро и ролята на д-р Елиас Ригс като възможен пръв инициатор на в-к “Зорница”. След преглед на личния дневник на Ригс, който понастоящем е забулен в тайна, Генов цитира, че именно Ригс стартира вестника в отсъствието на Лонг.

Проф. Барбара Рийвс-Елингтън, в своята хабилитация, прави основен преглед на мотивите на Лонг за започването на “Зорница”. Нейното мнение е базирано на обстойния преглед на архивите на Лонг в Америка. Тя също отбелязва взаимния труд на Ригс и Лонг в редактирането на вестника, както и значението на феминистката ориентация на „Зорница” под влиянието на Марта Ригс. В дисертацията си Рийвс-Елингтън разяснява началното действие на методисткото общество в България и динамиката около преместването на Лонг в Цариград. Трябва да се отбележи и публикуваното изследване на българските протестантски издания от Росица Ангелова, преподавател в Шуменския университет (БХСС, 2003).

Мисионерите от Американския борд и Методисткото общество установяват първите си станции сред българите през 1857-58. Първите мисионери тук са д-р Алберт Лонг, Уесли Претимен и Фредерик Флокен. По настояване на Обществото, Претимен се премества в Шумен, където скоро престига и Флокен.

След началния успех, Лонг се премества в Търново, но успехът му там е ограничен. Запознаването му със Славейков и Михайловски са сред основните му мотиви, да търси форма за благовестие и просвета, която по-масово да обхване българското население. Разбирайки тясната връзка между националното самосъзнание на българите и българския език, още през 1857 пише: “взимайки предвид опита (на българите) да възстановят езика си и да поведат образователната си система и литература, трябва да се насочат в правилната насока, за да дойдат и до Христа”.

След 1860 д-р Алберт Лонг търси разрешение от турските власти за отваряне на печатница в Търново, което му е отказано. Лонг подава молбата за преместването си в Цариград, като се аргументира с многобройното българско присъствие и че всяка солидна мисия има нужда от представителство в столицата. По това време между 60-80 000 етнически българи живеят в Цариград.

През 1863 Лонг се премества в Цариград, където помага на Ригс в подготовката за изданието на Българската Библия. Там Лонг превежда и отпечатва религиозни брушури на различни теми, като същевременно подготвя и по издаването на “Зорница”. Първият брой на “Зорница” е отпечатан официално през 1864Главен редактор е Алберт Лонг, въпреки че през 1865 тази отговорност поема Елиас Ригс.

Новият вестник излиза всеки месец на български език в печатницата на А. Минасов и съдържа осем четвъртини страници. Форматът на “Зорница” е моделиран по западните религиозни списания за младежи. Главната цел на Лонг е да достигне подрастващото поколение, което след Кримската война и Тансимат-реформите надминава по образованост родителите си и страни от фанариотски влечения.

Друга цел е адресирането на определени теми във вестника до нуждите на жените. По това време не съществува друг вестник с такъв кръгозор. В тази си дейност д-р Лонг получава помощта на Марта Ригс, съпругата на д-р Елиас Ригс. Тя издава серия от статии под заглавито “Писма до майката” с морално и религиозно съдържание. Идеята е, че майките имат неограничено влияние върху подрастващото поколение. На страниците на “Зорница” се афишира и нуждата от образователни заведения за момичета. Цялостното влияние, което “Зорница” оказва върху българското общество по онова време върху промяната на социалното място на жената и отношението към нея, е неоценимо.
Съдържанието на “Зорница” обхваща библейски истории, морални сказки, протестантски химни в превод на Ригс, природознание (Лонг преподава тази дисциплина впоследствие в Робърт Колеж), естествени науки, география с илюстрации, информация за американски институции и училища като модели от просперираща модерна нация, истории за успели хора, стигнали от бедност до праведно благосъстояние, както и биографии на бележити политически личности като Вашингтон, Франклин и др. В този си формат “Зорница” излиза между 1864-1871, когато Алберт Лонг започва да преподава в Роберт Колеж.

От самото начало, “Зорница” се посреща със съмнение от турските власти. След петия си брой “Зорница” е спрян за периода юни 1864 до май 1865. Лонг смята, че тази цензурна забрана е наложена от българин, завършил йезуитски колеж. Налага се секретарят на Американското посолство да пледира пред Великия везир Али Паша за подновяването на изданието. В разговора, предаден от д-р Едуард Хакел години по-късно, везирът обвинява “Зорница” в републиканизъм, правейки асоциаця между протестантството и републиканската идеология. Допълнително обстоятелство е фактът, че в Цариград през юли 1864 се провежда правителствена офанзива срещу протестантската активност. Покръстилите се мюсюлмани са арестувани, сградите на Американския борд, Британското библейско дружество и Американското библейско дружество са запечатани.

Отпечатването на вестника е подновено през 1865. “Зорница” търси широка публика, като различията между протестантство и православие се разглеждат по деликатен и ненатрапчив начин. Зареди това си качество, вестникът е търсен от православни интелектуалци и свещеници. Като цяло, месечното издание на “Зорница” не е информационен вестник, а по-скоро образователно пособие. Цената му от четири гроша е преднамерено ниска и достъпна за читателите, докато други български вестници струват 40-60 гроша. На много места вестникът е използван вместо скъпите учебни помагала.

Вестникът се отпечатва в Цариград, където можело да се изпрати дописка за абонамент, а после чрез миграционните работници и кираджии се отправял към всички краища на Добруджа, Тракия и Македония. Допълнително с вестника се снабдявали чрез мисионерските станции и под-станции, доставян от служителите на Американското и Британското библейски дружества, обикалящи българските етнически територии. Така „Зорница“ достига внушителен за времето си тираж, надминавайки по брой издания и абонати всички останали български издания.
През 1872 г. на Второто годишно събрание на Мисията за Европейска Турция делегатите натоварват д-р Ригс със задължението да подпомогнe по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския протестантски превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите.

След възстановяване издаването на вестника през 1874 г. са направени някои промени – форматът е увеличен от четвърт на половин фолио. Най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично. Седмичната “Зорница” излиза за първи път през декември 1875 г., като успоредно с нея продължава да излиза и месечно издание на вестника, което е ориентирано специално към читателите в юношеска възраст. Главен редактор в този период е Теодор Баингтън, но спомените на съвременниците свидетелстват, че д-р Ригс има ключова роля – както в подготовката на много от статиите (д-р Ригс е автор на много неподписани публикации в “Зорница”), така и в редакционната политика.
Промяната в издателската политика на “Зорница” се извършва непосредствено преди едно от най-драматичните събития в Българското Възраждане – Априлското въстание. Към момента на въстанието “Зорница” е най-разпространеният български вестник, покривaщ практически всички територии, на които се простира българският етнос, като същевременно си е завоювал завиден авторитет сред българската общественост. Позицията на вестника по време на трагичните събития от 1876 г. показва, че това не е случайно явление, че хората, пишещи вестника, са намерили верния начин да благовестват и същевременно да служат и помагат на българския народ.

Мнозина обективни изследователи еднозначно са признали на протестантските мисионери и тяхното издание заслугата за събуждането на международното внимание и обществена съвест по българския въпрос. От една страна издателите на “Зорница” предават всяка получена информация за ужасите, свързани с потушаването на въстанието, директно на британските и американски правителствени организации и лица, както и на влиятелни издания в тези страни.

От друга, самите мисионери смело и усърдно обикалят опустошените региони, като са и основните съмишленици на разследванията, предизвикани и учредени от британския политик Гладстон. Още по-впечатляващо е смелото и съпричастно отразяване на въстанието на страниците на самия вестник.

“Зорница” се превръща в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за случващото се във въстаналите територии.

Чрез “Зорница” българският народ съпреживява ужаса и трагедията на Априлското въстание – така, макар бойните действия да обхващат ограничени територии, целият български народ е информиран за случващото се. По този начин “Зорница” дава своя своеобразен принос, събитията от април-юни 1876 г. да се превърнат в общонародна драма и общо преживяване за цялата българска нация.

Още с първите дни на въстанието “Зорница” съобщава за мобилизация на турски войски и тяхното придвижване към Пловдив и Пазарджик. В бр. 18 от 30 април 1876 г., в статия със заглавие “Смущения в България” читателите получават информацията за въстанието в Панагюрско.
В следващия брой от 7 май е публикувана телеграма на Хафуз паша за погрома над въстаналата Стрелча. В същия брой подробно е описано превземането от турските войски на въстаналото Панагюрище, има подробна информация за арестите в Пазарджишко и Одринско. Отделно е разказано за арестите на български свещеници, включително и за епископ от Пловдив.

В броя от 14 май 1876 г. читателите са информирани за черкезки грабежи в Тревненско, Софийско, Севлиевско. Извънредно е отразено опожаряването на 118 села в Пловдивския санджак. Издателите на “Зорница” подсказват на читателите за напрежението, което въстанието произвежда във Високата порта, информирайки ги за изпращането на правителствени анкетьори. “Зорница” разказва за черешовите топчета на въстаниците, изправили се срещу оръдията “Круп” на османската армия.

В броя си от 21 май с.г. “Зорница” съобщава подробно за въстаническите действия в Търновско и тормоза над българите в Битолско. Издателите на “Зорница” показват изключителна информираност, съобщавайки за въстаническите чети в Жеравна и Медвен, както и за башибозушките грабежи в Самоковско. Авторите стават все по-смели, наричайки „терор „действията на башибозука в Шуменско. Издателите на “Зорница” окуражават българските читатели, информирайки за пробуждането на общественото мнение в Западния свят. Публикуван е първият от поредицата материали – изказването на лорд Стретфорд за необходимостта от “радикална промяна в Османската империя”.
“Зорница” информира читателите си за пристигането на четата на Христо Ботев, като посочва състава й от 175 въстаници и отразява пристигането й на българския бряг с парахода “Радецки”. Публикувано е и известие за смъртта на въстаническия ръководител Георги Бенковски.

В броя си от 11 юни с.г. “Зорница” публикува дословно текста на “Прокламация на българските въстаници към мюсюлманите”, където изрично се показва, че действията на въстаналите българи са насочени срещу османския деспотичен режим, а мюсюлманското население е наречено събирателно “братя”. По този начин “Зорница” свидетелства за толерантността на въстаналите българи и изгражда нравствения облик на тяхната кауза. Издателите на “Зорница” са наясно, че редом с въстаническите битки тече решаваща битка за световното обществено мнение. И прави всичко възможно да подпомага българската кауза на международната сцена.

Същевременно вестникът окуражава българите, че усилията и жертвите дават своите плодове навън – през юли е публикувана препечатка от британския в. “Икономист” с резултати от анкетата на д-р Уошбърн за българското въстание и остри критики срещу протурската политика на премиера Дизраели. В бр. 30 английският консул в Цариград Ф. Франсин е наречен “приятел на българите” и се разказва за неговата лична дипломатическа намеса, следствие на която са освободени 212 арестувани български въстаници от Одринския затвор.

На 3 септември с. г. е публикувана информация за издадената от Гладстон – ръководителя на опозиционната Либерална партия в Англия, брошура “Българските ужаси и Източният въпрос”. В следващия брой е дадена информация за последвало обръщение на Гладстон и Страдфорд към “съвестта на английското общество”. Освен това се публикува информация за създадените в множество английски градове комитети за събиране помощи за пострадалите българи и за даренията на обърнали сърцето си към българския народ личности като лейди Странгфорд и лорд Мейър.

Междувременно вестникът следи отблизо случващото се във въстаналите региони – читателите са информирани за арестите на комитетските дейци в Македония, както и за зверствата на башибозушкия отряд на Хаджи Мурад. Впоследствие главатарят на отряда и 14 членове са осъдени от турски военен съд. В бр. 39 е публикуван докладът на Берин за “турските жестокости”, последван от целите текстове на “Български мемоар на лорд Дерби” и петицията на Балабанов и Цанков до „английската царица”.

Този кратък обзор на отразяването на събитията от 1876 г. на страниците на “Зорница” показва реалната полза за българската кауза от съществуването на вестника. Трябва да имаме предвид, че споменатите публикации са извършени в условията на силен цензурен контрол и дори спиране на българските издания в Османската империя. Въпреки това протестантските мисионери успяват на дело да послужат на народа, за чието вечно спасение се трудят, и да изградят в драматичните месеци на 1876 г. един модел на обществено поведение, който и днес може да служи за образец. Запазените писма на мисионерите свидетелстват, че тяхното поведение е подплатено с дълбока искреност и истинска загриженост към съдбата на народа, на когото се чувстват призовани да служат.
Още веднъж за „Зорница”-та на българския периодичен печат

Институт за българска протестантска история
В зората на българския периодичен печат изгрява „Зорница”. Но не вестникът, който официално започва да се издава в Цариград през 1876, а седмичното евангелско списание, което започва своя път към сърцата на поробения български народ през далечната 1865. Така че, когато днес се говори „Зорница”, редно е да се празнува неговата 142 годишнина, с годината на неговата първа публикация като списание през 1865.
Разликата между двете издания е значителна, не само по размер (страниците на първата са 17 х 25 см., а на втората пълно вестникарско фолио), но и по съдържание и цел. Но дори хартията и размера на изданието ясно говорят за неговите читатели. Големият формат, използван след 1876, говори за една по-интелигента, образована публика, която е готова да премине от кратките разкази, сказки и поучения към по-сериозна материя, която включва глобалната сцена на световната политика, въпросите за религиозната независимост, философски размишления и теми, родени от нестихващия читателски интерес. Но причината, поради която новото издание като вестник има такъв успех, е именно неговото скромно начало с малката книжка на седмичното списание „Зорница”, издавана в периода 1865-1875 г.

Именно това списание намираме, с помощта на приятели и колеги, в библиотеката на щатския университет в Шампейн, Илинойс. Там между огромния брой български издания, включително ръкописи и циклостили от последните няколко века, се намира и малък сборник с ранните броеве на „Зорница”.

Томчето е съставено от около 500 страници, подвързани с твърди корици, облечени с потъмняла от времето кафява кожа, на която на български пише „Зорница”. Първата страница е заглавният лист на списанието, с най-старото заглавно каре, включващ: шестоъгълна Давидова звезда, банер с надпис „Зорница” и ясното „Евангелско перiодическо списание.” Под него следва издателската информация: „Год. 3. Цариградъ, Януарiй, 1867. Брой 1”.

Но още на първата страница става ясно, че томчето е нещо повече от просто още един вестникарски сборник. Веднага с отварянето на твърдите корици ме посреща поредица от надписи, оставени по първите страници. Взирайки се във тях по-внимателно, откривам, че това не са просто ученически драскулки. Например, една от тях е френско глаголно спрежение. Друга съдържа имена на ученици. Трета е дата и година. Най-долу пък има няколко реда музикална анотация, в петолинието на която разчитам думите на старата евангелска песен; „Жив е, жив е, смъртта Той победи.”

Още по-значимо е, че тази стара книга, събрала няколко броя от списание Зорница, е била четена и препрочитана с огромен интерес и то не от кой да е, а от учениците, които са я ползвали като буквар. За това свидетелстват техните лични бележки, оставени по страниците й. Например: „Прочелъ: Иглика 9 9/Х 92 год. Iв кл”. И още: „Прочел Александ[ъ]р Георгиев IIIa ”.

Интересът към „Зорница” идва от множеството образователни материали, публикувани на нейните страници. Преобладаващи са статии, сказки и поучения с отявлена религиозна тематика, включващи множество Библейски истории с преобладаваща пуританско-протестантска интерпретация. Включени са още откъси от „Пътешественикът” на Джон Бънян, стихотворения, духовни песни със съответните музикални анотации.

Темите, обаче, са писани с отношение към един по-широк мироглед, който включва всестранен образователен спектър, дефиниращ мисията на списанието. Това включва поучителни статии относно кристализацията на снега, илюстрация на сърцето, придружена с обяснение на кръвообръщението и рецепта против холера. Серия от поучителни бележки разказват за анакондата, кондора и орангутана (наречен от редакторите „уранъ-утангъ”). Съвременният читател ще бъде изненадан, че на българската аудитория от 1865-1875 са предложени материали за американските индианци, „немилосърдие към животните”, илюстрации на пожара в Ню Йорк, „индийските брахмани” и китайско идолопоклонство, бразилските елмази, обелиска в Париж и много други. Специално внимание се обръща и на българката чрез поредиците „Писма за майки” и „Четене за момите”.

Това явно са теми не само за първокласници, както става ясно и от други ръкописни надписи по броевете. Сред тях са такива като „Raiceff”, „Добричъ варненско” и „М. Патоевъ”, написани с по-сериозен почерк и показващи широкото разпространение на списанието в поробените български територии. За по-късната история на книжката говори и елипсовидният печат с надпис: „Ученическо дружество Искра въ Шуменъ”, както и печатът с антикварна цена, поставен през 1965.

Как е достигнала от печатницата в Цариград, през ръцете на малките ученици, читалището в Шумен до библиотеката в Урбана, Илинойс надали някога ще узнаем. Но именно за това, когато говорим за „Зорница”, никога не можем да говорим просто за списание или вестник. Неговата роля е засвидетелствана от съвременниците на българското Възраждане. „Зорница” остава в историята на България като печатен орган с не просто образователна визия, но и със стратегически политически цели – преди и след Освобождението. За някой от повърхностните читатели това може би става ясно, едва когато Зорница започва да отразява Априлското въстание, но политическите тенденции са заложени в най-първите й броеве. Там откриваме и един нов религиозен подход към тълкуването на света около нас и нашето съществуване в него. Там са заложени и първите стъпки към един обществен образователен ценз и демократическа политическа система, към която България ще се стреми в следващия век от своята история.

Именно в „Зорница” са заложени идеологиите, които ще бъдат посяти в сърцата и умовете на българските ученици, по-късно дообразоващи се в мисионерските училища в Самоков, Ст. Загора, Шумен и Робърт колеж – и ще дадат плод в живота и дейността на не един и двама от лидерите на новата българска държава. Кой би повярвал, че един малък вестник би извършил такова велико чудо на социална трансформация. Ето защо, „Зорница” е нещо повече от списание или вестник – защото възкресява в поробените български умове една изконно българска интерпретация на смисъла на живота, а именно: да оставиш след себе си следа. Дори ако е еднао малко изречение за твоето съществуване на този свят.

Вместо епилог
Далече от България, някъде зад океана, държа в ръце една малка, забравена от мнозина книжка, съдържаща няколко от първите броеве на списание Зорница. Надали някой може да ми каже с точност как, чрез кого и защо е попаднала тук. Вероятно, за да мога още веднъж да докосна историята. Или пък тя да се докосне до мен. Една малка книжка, която мнозина са чели като буквар – и като нещо повече. Като прозорец към един непознат свят, в който да оставят следа след себе си. И понеже сърце не ми даде да го напиша някъде по пожълтелите страници, както преди век и половина, правя го в края на този очерк: „Прочелъ: Доний К. Донев – октомври, 2006”.

По материали от Института за българска протестантска история в Евангелски вестник

Hvalenie.com на 10 години

in Новини

Hvalenie.com [beta] – 16 април 2006г.
Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог. (Исая 40:1)

През годините на комунистическия режим в България, евангелските църкви са обявени за незаконни, а проповядването на Евангелието е считано за престъпление. Всеки вид Християнско служение е стриктно контролирано от държавни органи, с ограничаване на ефекта и влиянието на църквата.

Но дори когато са гонени и преследвани, предавани и арестувани, осъждани и затваряни, Българските евангелски вярващи продължават да пеят на Бога. Думите и мелодиите на техните песни не са просто съчетание на текст и музика. Те са хваление, отправено към вечния Създател и Спасител на човечеството. И дори когато тяхната свобода да изповядват вярата си е физически ограничава и отнемана, техните песни продължават да се извисяват в небесния простор, достигащи до трона на вечния Бог. Тази теология с мелодия, предавана от едно евангелско поколение на друго, е достигнала до нас днес. Ние искаме да я запазим – такава каквато е и каквато ще продължи да бъде – за идните поколения.

Тази уебстраница дава възможност за безплатно публикуване и предоставяне на български евангелски песни в текст, аудио и видео формат. Администраторският екип насърчава автори, изпълнители, продуцентски компании, издатели или техни оторизирани представители да предоставят свои песни в текст, аудио и видео формат за безплатна публикация.

140 години от пилотния брой на вестник Зорница през декември 1875г. в Цариград

in За Библията

vestnik zornitsa

Вестник „Зорница” | Zornitsa.net

След успешно популяризиране като образователно списание, ЗОРНИЦА започва да излиза и като първия български седмичен вестник през 1875г. Пилотният брой е отпечатан от протестантските мисионери в Цариград последния петък на месец декември.

Вестник Зорница е най-старият седмичник и протестантско издание на български език – истинската Зорница на българския протестантизъм. Присъства във всеки стадий от новата българска история, като авангард на свободна мисъл и правото на вяра. За съжаление, днес съществуват малко на брой, предимно частни пълни колекции на Зорница, което възпрепятства контакта на българския читател и изследовател до най-старателно записваната, изконно българска, част от протестантската история.

През последните пет години, Институтът за българска протестантска история и екипът на Bibliata.com, заедно с множество пастори, църкви и библиотеки в и извън България, работи по Инициативата ЗОРНИЦА. Този проект цели събиране и представяне в дигитален формат най-старите броеве на Зорница (в двете му форми на списание и вестник). Уебстраницата на в. Зорница се намира на адрес: www.zornitsa.net

zornitsa-12-1875Когато вестник „Зорница“ се появява в Цариград през 1864 той не е първият вестник, издаван на български език в столицата на Османската империя. През Възрожденския период в Цариград излизат около 20 вестника и 9 списания. От 1862 Високата порта открива Департамент по печата, който има за цел да цензурира пресата. Българските вестници, издавани в Цариград, са ограничени в либералното си съдържание поради тези тенденции, докато вестниците, издавани на север от Дунав, се отличават с по-радикална идеология. Цензурата над българския печат се извършва от етнически българи или османски чиновници. Такива са Панов, Манчов, Генович, Ваклидов и Драган Цанков.

Тъй като „Зорница“ се радва на западното покровителство, би следвало отношението от страна на държавната цензура към вестника да е по-благосклонно. Но на практика това не е така. Алберт Лонг счита, че спирането на вестника през 1865 става под йезуитско влияние. Макар че липсват достатъчно данни, възможно е именно Драган Цанков да е наложил цензурното спиране, поради католическото си влияние през този период. Американският мисионерски борд също отбелязва, че основен противник на работата му в Цариград са именно българските йезуити.

Поради голямата си популярност и социалната си насока, „Зорница“ придобива и заема изключително важна позиция в българската историография. Негативната коннотация на православни апологети, заклеймяващи „чуждата пропаганда“ на протестантите в българските земи по онова време, подминава вестника. В годините след Освобождението „Зорница“ е разглеждан от историците като вестникът, оказал най-силно влияние в развитието на българите през Възраждането. В студиите си за протестантската история Стоянов, Христов, Петков, Илков, Мутафова и Пантев споменават заслугите на д-р Алберт Лонг. Георги Генов разкри наскоро и ролята на д-р Елиас Ригс като възможен пръв инициатор на в-к „Зорница“. След преглед на личния дневник на Ригс, който понастоящем е забулен в тайна, Генов цитира, че именно Ригс стартира вестника в отсъствието на Лонг.

Проф. Барбара Рийвс-Елингтън, в своята хабилитация, прави основен преглед на мотивите на Лонг за започването на „Зорница“. Нейното мнение е базирано на обстойния преглед на архивите на Лонг в Америка. Тя също отбелязва взаимния труд на Ригс и Лонг в редактирането на вестника, както и значението на феминистката ориентация на „Зорница” под влиянието на Марта Ригс. В дисертацията си Рийвс-Елингтън разяснява началното действие на методисткото общество в България и динамиката около преместването на Лонг в Цариград. Трябва да се отбележи и публикуваното изследване на българските протестантски издания от Росица Ангелова, преподавател в Шуменския университет (БХСС, 2003).

Мисионерите от Американския борд и Методисткото общество установяват първите си станции сред българите през 1857-58. Първите мисионери тук са д-р Алберт Лонг, Уесли Претимен и Фредерик Флокен. По настояване на Обществото, Претимен се премества в Шумен, където скоро престига и Флокен.

След началния успех, Лонг се премества в Търново, но успехът му там е ограничен. Запознаването му със Славейков и Михайловски са сред основните му мотиви, да търси форма за благовестие и просвета, която по-масово да обхване българското население. Разбирайки тясната връзка между националното самосъзнание на българите и българския език, още през 1857 пише: „взимайки предвид опита (на българите) да възстановят езика си и да поведат образователната си система и литература, трябва да се насочат в правилната насока, за да дойдат и до Христа“.

След 1960 д-р Алберт Лонг търси разрешение от турските власти за отваряне на печатница в Търново, което му е отказано. Лонг подава молбата за преместването си в Цариград, като се аргументира с многобройното българско присъствие и че всяка солидна мисия има нужда от представителство в столицата. По това време между 60-80 000 етнически българи живеят в Цариград.

През 1863 Лонг се премества в Цариград, където помага на Ригс в подготовката за изданието на Българската Библия. Там Лонг превежда и отпечатва религиозни брушури на различни теми, като същевременно подготвя и по издаването на „Зорница“. Първият брой на „Зорница“ е отпечатан официално през 1864. Главен редактор е Алберт Лонг, въпреки че през 1865 тази отговорност поема Елиас Ригс.

Новият вестник излиза всеки месец на български език в печатницата на А. Минасов и съдържа осем четвъртини страници. Форматът на „Зорница“ е моделиран по западните религиозни списания за младежи. Главната цел на Лонг е да достигне подрастващото поколение, което след Кримската война и Тансимат-реформите надминава по образованост родителите си и страни от фанариотски влечения.

Друга цел е адресирането на определени теми във вестника до нуждите на жените. По това време не съществува друг вестник с такъв кръгозор. В тази си дейност д-р Лонг получава помощта на Марта Ригс, съпругата на д-р Елиас Ригс. Тя издава серия от статии под заглавито „Писма до майката“ с морално и религиозно съдържание. Идеята е, че майките имат неограничено влияние върху подрастващото поколение. На страниците на „Зорница“ се афишира и нуждата от образователни заведения за момичета. Цялостното влияние, което “Зорница” оказва върху българското общество по онова време върху промяната на социалното място на жената и отношението към нея, е неоценимо.

Съдържанието на „Зорница“ обхваща библейски истории, морални сказки, протестантски химни в превод на Ригс, природознание (Лонг преподава тази дисциплина впоследствие в Робърт Колеж), естествени науки, география с илюстрации, информация за американски институции и училища като модели от просперираща модерна нация, истории за успели хора, стигнали от бедност до праведно благосъстояние, както и биографии на бележити политически личности като Вашингтон, Франклин и др. В този си формат „Зорница“ излиза между 1864-1871, когато Алберт Лонг започва да преподава в Роберт Колеж.

От самото начало, „Зорница“ се посреща със съмнение от турските власти. След петия си брой „Зорница“ е спрян за периода юни 1864 до май 1865. Лонг смята, че тази цензурна забрана е наложена от българин, завършил йезуитски колеж. Налага се секретарят на Американското посолство да пледира пред Великия везир Али Паша за подновяването на изданието. В разговора, предаден от д-р Едуард Хакел години по-късно, везирът обвинява „Зорница“ в републиканизъм, правейки асоциаця между протестантството и републиканската идеология.

Допълнително обстоятелство е фактът, че в Цариград през юли 1864 се провежда правителствена офанзива срещу протестантската активност. Покръстилите се мюсюлмани са арестувани, сградите на Американския борд, Британското библейско дружество и Американското библейско дружество са запечатани.

Отпечатването на вестника е подновено през 1865. „Зорница“ търси широка публика, като различията между протестантство и православие се разглеждат по деликатен и ненатрапчив начин. Зареди това си качество, вестникът е търсен от православни интелектуалци и свещеници. Като цяло, месечното издание на „Зорница“ не е информационен вестник, а по-скоро образователно пособие. Цената му от четири гроша е преднамерено ниска и достъпна за читателите, докато други български вестници струват 40-60 гроша. На много места вестникът е използван вместо скъпите учебни помагала.

Вестникът се отпечатва в Цариград, където можело да се изпрати дописка за абонамент, а после чрез миграционните работници и кираджии се отправял към всички краища на Добруджа, Тракия и Македония. Допълнително с вестника се снабдявали чрез мисионерските станции и под-станции, доставян от служителите на Американското и Британското библейски дружества, обикалящи българските етнически територии. Така „Зорница“ достига внушителен за времето си тираж, надминавайки по брой издания и абонати всички останали български издания.

Вестник “Зорница” – живата българска история и култура
Годишнините на три събития, чествани тази пролет и лято в България, разкриват изключителната роля на българския протестантизъм в историята и културата на националната ни държава. Хронологически на първо място това е 130-годишнината от изданието на вестник „Зорница”. Започнала като месечно списание през 1864г., превръщането на „Зорница” от 2 януари 1876г. в седмичен вестник с паралелен месечник я прави най-значимата българска медия през 19-ти век. От Славейков, през Вазов и Яворов, до Симеон Радев и Иван Шишманов – българските възрожденски и следосвобожденски интелектуалци и общественици са единодушни в оценките си за високото качество, национално-консолидационния и прогресивен характер, и силното медийно влияние на вестник “Зорница” в българското общество.

На второ място е 130-годишнина от Априлското въстание, истината за което се разпространява от страниците на „Зорница”. Това, заедно с усилията на протестантите у нас да насочат вниманието на западните медии и политически кръгове към България, допринасят изключително за смяната на международното отношение към турската политика в българските територии на Османската империя. И, разбира се, честваната през месец юни 135-годишнина от първото издание на Библията на съвременен български език – феноменалният от лингвистична гледна точка превод на д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс, Петко Р. Славейков и Хр. Сечанов.

Вестник „Зорница“
Незабелязана сякаш от българските медии премина организираната на 30 май в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Кръгла маса по случай 130-годишнината от първия брой на в-к „Зорница“ – най-значителната българска медия през 19-ти век, чийто контекстуален и издателски стандарт полага основата на съвременните български медии.

В дискусията участваxa проф. д.ф.н. Боряна Христова, доц. д-р Веселин Методиев, ст.н.с. д.ф.н. Георги Василев, проф. д.т.н. Димитър Киров, ст.н.с. д-р Елена Хаджиниколова, проф. д.ф.н. Елка Константинова, проф. д.и.н. Иван Илчев, ст.н.с. д-р Йордан Василев, доц. д-р Пламен Митев, доц. д-р Румен Генов, проф. Андрей Пантев д. и. н, Стоян Райчевски и пастoр д-р Христо Куличев – гл. редактор на днешната „Зорница”. Гости от Македония бяха Мойсей Трайковски, брат на покойния македонски президент Борис Трайковски, и Михаил Цеков, председател на Съюза на евангелските методистки църкви в Македония.

Високо оценена е заслугата на „Зорница“ за българското обществено, национално и медийно развитие в пред- и следосвобожденския период на историята ни. Висока оценка се дава и на историческата и културна роля на българския протестантизъм като цяло. Мястото, което българските протестанти имат в обществените, политически и икономически процеси в развитието на новата българска държава, за съжаление, е унищожено целенасочено от пропагандата на комунистическата диктатура след 1944г.

Резултат от систематичните усилия в тази насока по време на тоталитарната система и в ранните години на посткомунизма е фалшифицирането историята и образа на протестантските църкви. Християнските общности се изолират и обществото се настройва срещу българските протестанти в социалистическото общество, които са обявени за „прозападен, вражески, чужд на нацията фактор“. Фактът, че това клеймо е само един атрибут в артикулацията на тоталитарната система за манипулация на масата, се доказва веднага от един задълбочен поглед в българската история преди 1944г. Но постигнатите от тоталитарната система вмешателство и контрол над религиозната сфера довеждат до разделение на частите на Църквата и настройване на трите църковни деноминации и християни едни срещу други. Поддържането на половин вековен антагонизъм между православни християни, протестанти и католици по време на диктатурния период в България и днес все още дава своите горчиви плодове в междуцърковните, обществените и междучовешките отношения.

Когато списание „Зорница“ се появява в Цариград през 1864г., то не е първото издание на български език в столицата на Османската империя. През Възрожденския период в Цариград излизат около 20 вестника и 9 списания. От 1862г. от Високата порта е открит Департамент по печата, който има за цел да цензурира пресата – и българските вестници, издавани в Цариград, са ограничени, поради либералното си съдържание, от тези тенденции, докато вестниците, издавани на север от Дунав, се отличават с по-радикална идеология. Цензурата над българския печат се извършва от етнически българи османски чиновници.

Но поради голямата си популярност и широка социална насока, „Зорница“ заема изключително важна позиция в българската историография. В годините след Освобождението „Зорница“ е разглеждан от историците като вестникът, оказал най-силно влияние върху развитието на българите през Възраждането. Заслугата за качеството на списанието и вестника е на американските мисионери д-р Алберт Лонг и д-р Илайъс Ригс, за когото се предполага, че е един от първите инициатор на в-к „Зорница“.

Трудът на двамата при редактирането, издаването и разпространението на вестника в условията на Османската империя разкрива истинската си величина и стойност, когато стане ясно, че са обхванати всички земи, населявани от българи – от Македония до Бесарабия и от Беломорска Тракия до Западните покрайнини. Изключителна за времето си е и прогресивната ориентация на „Зорница” относно образа и ролята на жената в българското общество под влиянието на редакторката Марта Ригс. Паралелно на изданието, протестантското общество в България и динамиката на мисионерската работа изискват силите на тримата и сътрудниците им. Те обичат българския народ и се обричат на националната му кауза, изучават и говорят езика му, стават част от неговата съдба.

Макар започнали работа в началото на 19-ти век на територията на Османската империя, мисионерите от Американския борд и Методисткото общество установяват първите си станции окончателно през 1857г. Четиридесет години са необходими за прокарване на този мисионерски коридор на Балканите сред българите. Първите мисионери тук са д-р Алберт Лонг, Уесли Претимен и Фредерик Флокен. Те намират вече започнали или копнеещи за реформи на църковния живот български общности.

По настояване на Методисткото общество, Претимен се премества в Шумен, където скоро престига и Флокен. След началния си успех, Алберт Лонг се премества в Търново. Запознанството със Славейков и Михайловски е сред основните му мотиви, да търси форма за благовестие и просвета, която да обхване българското население. Лонг разбира много добре тясната връзка между националното самосъзнание на българите и българския език.

През 1860г. д-р Лонг търси разрешение от турските власти за отваряне на печатница в Търново, което му е отказано. Той не се отчайва, а се мотивира да подаде молбата за преместването си в Цариград, като се аргументира с многобройното българско присъствие и че всяка солидна мисия има нужда от представителство в столицата. По това време между 60-80 000 етнически българи живеят в Цариград. През 1863г. е преместен в Цариград, където започва да помага на намиращия се там вече д-р Ригс в подготовката за изданието на Българската Библия. Там Лонг превежда на български и отпечатва религиозни брушури на различни теми, като същевременно подготвя и издаването на „Зорница“. Първият брой на списание „Зорница“ е отпечатан официално през 1864г. Главен редактор е Алберт Лонг, въпреки че през 1865г. тази отговорност поема Илайъс Ригс.

Новият вестник излиза всеки месец на български език в печатницата на А. Минасов. Форматът на „Зорница“ е моделиран по западните религиозни списания за младежи. Главната цел на Лонг е да достигне подрастващото поколение, което след Кримската война и Тансимат-реформите надминава по образованост родителите си, страни от фанариотски влечения, търси националната си идентичност и вижда необходимостта от реформи в православната църква, които да я отдалечат от елинизацията й.

Друга цел е адресирането на определени теми във вестника до нуждите на жените. По това време не съществува друг вестник с такава насоченост. За тази дейност д-р Лонг получава помощта на Марта Ригс, съпругата на д-р Илайъс Ригс. Тя издава серия от статии под заглавито „Писма до майката“ с морално и религиозно съдържание. Идеята е, че майките имат неограничено влияние върху подрастващото поколение и те притежават изключителен потенциал. На страниците на „Зорница“ се афишира и нуждата от образователни заведения за момичета. Цялостното влияние, което “Зорница” оказва върху българското общество по онова време върху промяната на социалното място на жената и отношението към нея, е неоценимо.

Съдържанието на „Зорница“ обхваща библейски истории, морални сказки, протестантски химни в превод на Ригс, природознание (Лонг преподава тази дисциплина впоследствие в прочутия Робърт Колеж, в който следват не един и двама български общественици и политици), естествени науки, география с илюстрации, информация за американски институции и училища като модели на просперираща модерна демократична държава, автентични истории за успели хора, стигнали от бедност до праведно благосъстояние, както и биографии на бележити политически личности като Вашингтон, Франклин, Джефърсън и др. В този си формат „Зорница“ излиза между 1864-1871г., когато Алберт Лонг започва да преподава в Роберт Колеж.

От самото начало, „Зорница“ се посреща със съмнение от турските власти. След петия си брой „Зорница“ е спряна за периода юни 1864г. до май 1865г. Лонг смята, че тази цензурна забрана е предизвикана от българин йезуит. Налага се секретарят на Американското посолство да пледира пред Великия везир Али Паша за подновяването на изданието. В разговора, предаден от мисионера д-р Едуард Хакел години по-късно, везирът обвинява списание „Зорница“ в републиканизъм, правейки асоциация между протестантството и републиканската идея на САЩ.

Допълнително обстоятелство е фактът, че в Цариград през юли 1864г. се провежда правителствена офанзива срещу протестантската активност. Покръстилите се в християнството мюсюлмани са арестувани, а сградите на Американския борд, Британското библейско дружество и Американското библейско дружество са запечатани. Отпечатването на списанието е подновено през 1865г.

„Зорница“ търси широка публика, като различията между протестантство и православие се разглеждат по деликатен и ненатрапчив начин. Зареди това си качество, вестникът е търсен от православни интелектуалци и свещеници. Като цяло, месечното издание на „Зорница“ не е информационен вестник, а по-скоро образователно пособие. Цената му от четири гроша е преднамерено ниска и достъпна за читателите, докато други български вестници струват 40-60 гроша. На много места вестникът е използван вместо скъпите учебни помагала.

Списанието се отпечатва в Цариград, където било възможно да се изпрати дописка за абонамент, а после чрез сътрудници-куриери или наети за такива дюлгери и кираджии се отправял към всички краища на Добруджа, Тракия и Македония. Допълнително със списанието се снабдявали чрез мисионерските станции и под-станции, доставяно от служителите на Американското и Британското библейски дружества, обикалящи българските етнически територии. Така „Зорница“ достига внушителен за времето си тираж, надминавайки по брой издания и абонати всички останали български издания.

Вестник „Зорница“ и отразяването на Априлското въстание
През 1872г. на Второто годишно събрание на Евангелската Мисия за Европейска Турция делегатите натоварват д-р Илайъс Ригс със задължението да подпомогнe по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския протестантски превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите. Форматът е увеличен, най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично.

Седмичната “Зорница” излиза всъщност за първи път през декември 1875г., макар официално да се води датата 2 януари 1876г., като успоредно с нея продължава да излиза и месечно издание на вестника, стартирало 1864г., което сега е ориентирано специално към читателите в юношеска възраст. Главен редактор в този период е Теодор Баингтън, но спомените на съвременниците свидетелстват, че д-р Илайъс Ригс има ключовата роля както в подготовката на много от статиите (д-р Ригс е автор на много неподписани публикации в “Зорница”), така и в цялостната редакционна политика.

Промяната в издателската политика на “Зорница” се извършва непосредствено преди едно от най-драматичните събития в Българското Възраждане – Априлското въстание. Към момента на избухване на Априлското въстание “Зорница” е най-разпространеният български вестник, покривaщ практически всички територии, на които се простира българският етнос, като същевременно си е завоювал завиден авторитет сред българската общественост.

Позицията на вестника по време на трагичните събития от 1876г. показва, че това не е случайно явление, тъй като евангелските християни, пишещи вестника, са намерили верния начин не само да работят като богослови и публицисти, но същевременно да служат и помагат на българския народ за националната му кауза.

Мнозина обективни изследователи еднозначно са признали на протестантските мисионери, българските им сътрудници и изданието заслугата за възбуждане на международното внимание и обществена съвест към българския национален въпрос. От една страна издателите на “Зорница” предават всяка получена информация за ужасите, свързани с потушаването на въстанието, директно на британските и американски правителствени организации и лица, както и на влиятелни издания в тези страни. От друга, самите мисионери смело и усърдно обикалят опустошените региони, помагат на пострадалите, като са и основните съмишленици на разследванията, предизвикани и учредени от британския политик Гладстон. Още по-впечатляващо е смелото и съпричастно отразяване на въстанието на страниците на самия вестник.

“Зорница” се превръща де факто в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за случващото се във въстаналите територии. Чрез седмичника българският народ по всички краища на поробените ни територии съпреживява ужаса и трагедията на Априлското въстание – така, макар бойните действия да обхващат ограничени области, целият български народ е информиран за събитията. По този начин “Зорница” дава своя своеобразен принос, въстанието от април-юни 1876г. да се превърне в общонародна драма и общо преживяване за цялата българска нация.

Още с първите дни на въстанието “Зорница” съобщава на населението за мобилизацията на турски войски и тяхното придвижване към Пловдив и Пазарджик. В бр. 18 от 30 април 1876г., в статия със заглавие “Смущения в България” читателите разбират за въстанието в Панагюрско. В следващия брой от 7 май е публикувана телеграма на Хафуз паша за погрома над въстаналата Стрелча. В същия брой подробно е описано превземането и разрушаването от турските войски на въстаналото Панагюрище, има подробна информация за арестите в Пазарджишко и Одринско. Отделно е разказано за арестите на български православни свещеници, включително и за епископ от Пловдив. В броя от 14 май 1876г. читателите са информирани за черкезките набези в Тревненско, Софийско, Севлиевско и движението им. Извънредно е отразено опожаряването на 118 села в Пловдивския санджак.

Издателите на “Зорница” подават информация и подсказват на читателите за напрежението, което въстанието поражда във Високата порта, като ги информира и за изпращането на правителствени анкетьори. “Зорница” описва геройствата на българските въстаници, изправили се с черешови топчета срещу оръдията “Круп” на Османската армия.

В броя си от 21 май 1876г. “Зорница” съобщава подробно за въстаническите действия в Търновско и тормоза над българите в Битолско. Издателите на “Зорница” показват изключителна информираност, съобщавайки за въстаническите чети в Жеравна и Медвен, за башибозушките грабежи в Самоковско. Авторите на протестантското издание стават все по-смели, наричайки пряко, въпреки заплахите към вестника, „терор” – действията на башибозука в Шуменско.

Издателите на “Зорница” окуражават българските читатели, информирайки за пробуждането на общественото мнение в Западния свят. Публикуван е първият от поредица материали – изказването на лорд Стретфорд за необходимостта от “радикална промяна в Османската империя”. “Зорница” е и тази, която информира читателите си за пристигането на четата на Христо Ботев, като посочва състава й от 175 въстаници и отразява пристигането й на българския бряг с парахода “Радецки”, както и за смъртта на Ботев. Публикувано е и известие за смъртта на въстаническия ръководител Георги Бенковски.

В броя си от 11 юни “Зорница” публикува дословно текста на “Прокламация на българските въстаници към мюсюлманите”, където изрично се показва, че действията на въстаналите българи са насочени срещу османския деспотичен режим, а мюсюлманското население е наречено събирателно “братя”. По този начин протестантските мисионери и издатели на “Зорница” свидетелстват за толерантността на въстаналите българи и изграждат нравствения облик на тяхната кауза пред западните политически кръгове. Издателите на “Зорница” са наясно, че паралелно с въстаническите битки, тече решаваща битка за световното обществено мнение. Те правят всичко възможно да подпомага българската кауза на международната сцена.

„Зорница“ и отразяването на Априлското въстание 1876

През 1872 г. на Второто годишно събрание на Мисията за Европейска Турция делегатите натоварват д-р Ригс със задължението да подпомогнe по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския протестантски превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите.

След възстановяване издаването на вестника през 1874 г. са направени някои промени – форматът е увеличен от четвърт на половин фолио. Най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично. Седмичната “Зорница” излиза за първи път през декември 1875 г., като успоредно с нея продължава да излиза и месечно издание на вестника, което е ориентирано специално към читателите в юношеска възраст. Главен редактор в този период е Теодор Баингтън, но спомените на съвременниците свидетелстват, че д-р Ригс има ключова роля – както в подготовката на много от статиите (д-р Ригс е автор на много неподписани публикации в “Зорница”), така и в редакционната политика.
Промяната в издателската политика на “Зорница” се извършва непосредствено преди едно от най-драматичните събития в Българското Възраждане – Априлското въстание. Към момента на въстанието “Зорница” е най-разпространеният български вестник, покривaщ практически всички територии, на които се простира българският етнос, като същевременно си е завоювал завиден авторитет сред българската общественост. Позицията на вестника по време на трагичните събития от 1876 г. показва, че това не е случайно явление, че хората, пишещи вестника, са намерили верния начин да благовестват и същевременно да служат и помагат на българския народ.

Мнозина обективни изследователи еднозначно са признали на протестантските мисионери и тяхното издание заслугата за събуждането на международното внимание и обществена съвест по българския въпрос. От една страна издателите на “Зорница” предават всяка получена информация за ужасите, свързани с потушаването на въстанието, директно на британските и американски правителствени организации и лица, както и на влиятелни издания в тези страни. От друга, самите мисионери смело и усърдно обикалят опустошените региони, като са и основните съмишленици на разследванията, предизвикани и учредени от британския политик Гладстон. Още по-впечатляващо е смелото и съпричастно отразяване на въстанието на страниците на самия вестник. “Зорница” се превръща в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за случващото се във въстаналите територии. Чрез “Зорница” българският народ съпреживява ужаса и трагедията на Априлското въстание – така, макар бойните действия да обхващат ограничени територии, целият български народ е информиран за случващото се. По този начин “Зорница” дава своя своеобразен принос, събитията от април-юни 1876 г. да се превърнат в общонародна драма и общо преживяване за цялата българска нация.

Още с първите дни на въстанието “Зорница” съобщава за мобилизация на турски войски и тяхното придвижване към Пловдив и Пазарджик. В бр. 18 от 30 април 1876 г., в статия със заглавие “Смущения в България” читателите получават информацията за въстанието в Панагюрско. В следващия брой от 7 май е публикувана телеграма на Хафуз паша за погрома над въстаналата Стрелча. В същия брой подробно е описано превземането от турските войски на въстаналото Панагюрище, има подробна информация за арестите в Пазарджишко и Одринско. Отделно е разказано за арестите на български свещеници, включително и за епископ от Пловдив.

В броя от 14 май читателите са информирани за черкезски грабежи в Тревненско, Софийско, Севлиевско. Извънредно е отразено опожаряването на 118 села в Пловдивския санджак. Издателите на “Зорница” подсказват на читателите за напрежението, което въстанието произвежда във Високата порта, информирайки ги за изпращането на правителствени анкетьори. “Зорница” разказва за черешовите топчета на въстаниците, изправили се срещу оръдията “Круп” на османската армия. В броя си от 21 май“ Зорница съобщава подробно за въстаническите действия в Търновско и тормоза над българите в Битолско. Издателите на “Зорница” показват изключителна информираност, съобщавайки за въстаническите чети в Жеравна и Медвен, както и за башибозушките грабежи в Самоковско. Авторите стават все по-смели, наричайки терор действията на башибозука в Шуменско. Издателите на “Зорница” окуражават българските читатели, информирайки за пробуждането на общественото мнение в западния свят. Публикуван е първият от поредицата материали – изказването на лорд Стретфорд за необходимостта от “радикална промяна в Османската империя”.

“Зорница” информира читателите си за пристигането на четата на Христо Ботев, като посочва състава й от 175 въстаника и отразява пристигането й на българския бряг с парахода “Радецки”. Публикувано е и известие за смъртта на въстаническия ръководител Георги Бенковски.

В броя си от 11 юни “Зорница” публикува дословно текста на “Прокламация на българските въстаници към мюсюлманите”, където изрично се показва, че действията на въстаналите българи са насочени срещу османския деспотичен режим, а мюсюлманското население е наречено събирателно “братя”. По този начин “Зорница” свидетелства за толерантността на въстаналите българи и изгражда нравствения облик на тяхната кауза. Издателите на “Зорница” са наясно, че, редом с въстаническите битки, тече решаваща битка за световното обществено мнение. И прави всичко възможно да подпомага българската кауза на международната сцена. Същевременно вестникът окуражава българите, че усилията и жертвите дават своите плодове навън – през юли е публикувана препечатка от британския “Икономист” с резултати от анкетата на д-р Уошбърн за българското въстание и остри критики срещу протурската политика на премиера Дизраели. В бр. 30 английският консул в Цариград Ф. Франсин е наречен “приятел на българите” и се разказва за неговата лична дипломатическа намеса, следствие на която са освободени 212 арестувани български въстаници от Одринския затвор. На 3 септември е публикувана информация за издадената от ръководителя на опозиционната Либерална партия в Англия Гладстон брошура “Българските ужаси и Източния въпрос”. В следващия брой е дадена информация за последвало обръщение на Гладстоун и Страдфорд към “съвестта на английското общество”. Освен това се публикува информация за създадените в множество английски градове комитети за събиране помощи за пострадалите българи и за даренията на обърнали сърцето си към българския народ личности като лейди Странгфорд и лорд Мейър.

Междувременно, вестникът следи отблизо случващото се във въстаналите региони – читателите са информирани за арестите на комитетските дейци в Македония, както и за зверствата на башибозушкия отряд на Хаджи Мурад. Впоследствие, главатарят на отряда и 14 членове са осъдени от турски военен съд. В бр. 39 е публикуван докладът на Берин за “турските жестокости”, последван от целите текстове на “Български мемоар на лорд Дерби” и петицията на Балабанов и Цанков до английската царица”. Този кратък обзор на отразяването на събитията от 1876 г. на страниците на “Зорница” показва реалната полза за българската кауза от съществуването на вестника. Трябва да имаме предвид, че споменатите публикации са извършени в условията на силен цензурен контрол и дори спиране на българските издания в Османската империя. Протестантските мисионери успяват въпреки това на дело да послужат на народа, за чието вечно спасение се трудят; и да изградят в драматичните месеци на 1876 г. един модел на обществено поведение, който и днес може да служи за образец. Запазените писма на мисионерите свидетелстват, че тяхното поведение е подплатено с дълбока искреност и истинска загриженост към съдбата на народа, на когото се чувстват призовани да служат.

в.ЗОРНИЦА: паметник на една епоха

Моменти от историята на евангелската методистка епископална църква
Паметник на една епоха. Вестник Зорница на 50г. (PDF)

• Зорница и нейните основатели Ригс и Лонг
• Месечна Зорница
• Бостонски архиви. „Любословие“ и американското списание
• Българската печатница в Смирна
• Преводът на Библията
• Седмична Зорница и нейната дейност
• Баташките кланета
• Завръщането на Лонг и програмата на в.Зорница
• в.Зорница и неговите радактори и сътрудници
• д-р Елиас Ригс
• д-р Роберт Томсън
• д-р Т.Л. Байнгтон
• Пастир Ив.М. Цаков
• Андрей Стоев Цанов
• д-р Д.Х. Хаус
• д-р Алберт Л. Лонг
• Владимир Даскалов
• Bible House или Американ хан

„Зорница“ и нейните основатели Ригс и Лонг
За нашето Възраждане и Освобождение, според американски мисийски документи Зорница, Г. 51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 2-4.
В. Тодоров-Хиндалов

„Отсега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща – американският журнал.“
Проф. Ив. Д. Шишманов („Бълг. преглед“, Г. IV.)

Петдесетгодишнината на „Зорница“ е събитие епохално за нашия периодичен печат, за нашата журналистика, петдесетгодишна просветна и обществена дейност, един полувековен вестникарски живот, това е явление уникум в нашата социално- политическа действителност. Нито едно списание, нито друг някой вестник у нас не може да се похвали с такова завидно дългоденствие. Цели 50 години да се бориш за принципи и правда, това е подвиг, който прави чест не само на „Зорница“ и на нейните основатели, а и на народа, който й е оказал толкова неизчерпаема обич и доверие.

Онова, обаче, което прави „Зорница“ ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България. „Зорница“ е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал.

Месечна „Зорница“
От запазения в Соф. Нар. Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг „Зорница“ е следователно, рожба на американски професори и мисионери. Като така, преди да говорим за рожбата – за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели – техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения.
Основателите на „Зорница“ д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение. Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House – седалище на американските мисионери за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс.

Бостонските архиви. „Любословие“ и американското списание
Преди всичко дължим признателност на американският общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята студия „Делът на Америка във възраждането на България 1840-1859 г.“ ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ. В тази именно студия на Вийнера, написана въз основа на документи от Бостонските архиви, ние виждаме бащата на „Зорница“ под съвсем друга светлина.

Въпросните документи ни разкриват, че д-р Елиас Ригс е не само духовен баща на „Зорница“, а и на целия български печат. С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф. д-р Иван Шишманов, разглеждайки тази студия на американеца д-р Вийнер в „Български преглед“ от 1898 г., не можа да не се провикне и не каже: „От сега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща – американският журнал.“ 1)

С писмо от 5 юний 1844 г. д-р Ел. Ригс пише по този въпрос на секретаря на Бостонския Борд следното писмо: „Пращам Ви един образец от българското месечно списание „Любословие“, което се публикува тук. То съдържа много статии (някои от тях религиозни), преведени от нашето гръцко списание, /заб. 1 Гръцкото списание „Апотики офелимон гносеон“ (съкровище от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г./ То е, фактично, дете на последното.“ Д-р Вийнер, като подчертава този твърде важен за нашата история’ пасаж от писмото на Ригс, пише: „Както виждаме, първото периодическо списание, от което датува началото на българския журнализъм и на българската художествена литература, е дете на едно американско списание.“
Това е първата голяма заслуга на Ригса за нашето възраждане.

Българска печатница в Смирна
В основаната от американците българска печатница в Смирна през 1837 г. д-р Ригс издава на разбран български езикдуховно-просветни книги, които лакомо се поглъщат от пъшкащите под двоен ярем наши братя. За да изпъкне по-нагледно това народополезно дело на Ригса, нека споменем за съчиненията на един почти неизвестен досега български елинист Иван Симеонов от с. Търлис, Македония. Този рядък коментатор на гръцки класици, който може да се сравни с друг наш прочут елинист Никола Савов Пикколо от Търново, написа всичките си съчинения на гръцки език. Той и много други, като него, са писали и продължават да пишат, дори след основаването на Екзархията, на гръцки език, когато американеца д-р Ел. Ригс отпечатва и разпространява български книги още през 1837 г., ускорявайки, по този начин, нашето духовно възраждане и освобождение.

Преводът на Библията
Най-голямата, обаче, заслуга на Ригса, заслуга, която му отрежда почетно място в страниците на нашата история, това е превода на Библията на български, довършен в 1871 г. при съдействието на д-р Лонг, П. Р. Славейков и Христодул Сечанов. Това е наистина епохален труд, славен подвиг с важни последствия за нашия народ.

Известният руски професор Попруженко, говорейки за преводите на Сапунова и на архимандрит Неофита, пише: „И двамата са оказали със своя превод грамадна услуга на своя народ в делото на Възраждането и заедно с това са създали литературни трудове, значението на които е било твърде голямо“. Ако Неофитовия частичен превод на Евангелието, извършен, напечатан и разпространен изключително с американски мисионерски средства, както това личи от документите на д-р Лео Вийнер, е оказал, според проф. Попруженко, грамадна услуга в делото на Възраждането, много по-грамадна ще да е била услугата на Ригс и Лонг с превода на целокупната Библия на български език.
С оглед към епохата, в която тази Библия се е появила и при наличността на тогавашните духовни, социални и политически условия на нашето съществувание, като народ, делото на д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг достойно съперничи с подвига на Лютера, чийто библейски превод на немски се счита и до днес още за гордостта на германската култура и цивилизация.

Седмична „Зорница“ – нейната дейност
Големият успех на месечна „Зорница“дава кураж на нейните основатели д- р Ригс и д-р Лонг да пристъпят към издаването на седмична „Зорница“;чийто пръв брой излиза на 2 януари 1876 г. под редакторството на Теодор Байнгтон, професор от Роберт Колеж и при сътрудничеството на многозаслужилия журналист и писател А. С. Цанов и на Петър Димитров, Роберт-колежански възпитаник, по-после дипломатически представител на България в Цариград.

От редакцията на „Зорница“ излиза и първият български енциклопедист Л. Касъров, който ни дава в 3 тома един „Енциклопедически речник“.
Бавно, но здраво, „Зорница“ прониква във всеки български кът и внася просвета и евангелски морал. В Дунавския и Одринския вилаети, в Поморавия и главно в Македония „Зорница“ навред се чете с наслада от поробения българин. В редакцията на „Зорница“ се развива, покрай вестникарската работа, и усилена книжовна дейност. Проф. Байнгтон приготовлява на английски своя капитален труд „Доказателства за Християнството“, преведен на български от Петър Димитров.

Баташките кланета
Настъпва страхотната 1876 година. Безуспешното Априлско въстание излага България на огнени изпитания. Ужасни кланета над деца, жени и старци остават неизвестни не само на европейци, но и на живущи в Цариград християни. „Зорница“ получава от Пловдив потресающи новини. Първото писмо е отТатар-Пазарджишкия свещеник поп Тинев. Иван Ев. Гешов изпраща поверително писмо на А. С. Цанов с молба да се предаде на Лонг. Този последният, се съвещава с професора от Роберт Колеж и сътрудник на „Зорница“ д-р Уошбърн. Двамата неуморно шетат навсякъде и използуват всички свои близки и познати. Те използуват и своето приятелство с кореспондента на „Дейли Нюс“ Е. Пиерс, за да се осветли английското обществено мнение по ужасните кланета в България. Първото съобщение на Пиерса в „Дейли Нюс“ произвежда тягостно впечатление в Англия. Мнозина от англичаните не вярват – считат го за невъзможно. Пиерс получава от Лондон спешна телеграма: „Вашето съобщение невъзможно. Повторете“. Консерваторите, начело с Биксфилд, гледат да смекчат произведеното от „Дейли Нюс“ впечатление. Опозицията, обаче, начело с благородния Гладстон се раздвижва и иска да се произведе анкета у нас. Д-р Лонг е нащрек. Той сега бди, да не би анкетата да се произведе пристрастно или проформа. Към английският анкетьор Макгахан, същия настоява да се присъедини и редактора на „Зорница“ Петър Димитров, нещо, което съдействува твърде много за пълното разкриване на истината. Рапортът на Макгахана, дописките на Пиерса до „Дейли Нюс“, съдействието на благородния американски консул в Цариград, Скайлер, и главно неугасващата ревност за България на д-р Лонг, Уошбърн и Байнгтон – трите главни стълба на „Зорница“, разкриват пред света страшната баташка трагедия и повдигат българския въпрос пред европейската обществена съвест и при състрадателното славянско сърце на Александра.
Завещанието на д-р Лонг и програмата на „Зорница“

В. „Зорница“ допринася твърде много и за отрезвяването на нашата журналистика.
С редица статии д-р Ригс и д-р Лонг се стараят да внесат повече любов и нова светлина у нас, да обнадеждат терзаната българска душа, да омекотят от белите под произволна управа и нескончаеми кръвопролития нрави, и по този начин, чрез просвета и народно възпитание да ускорят духовното ни и политическо освобождение. Нямаме ни време, ни възможност да дадем пълна характеристика на прокараните от д-р Ригс, д-р Лонг и техните сътрудници, принципи в „Зорница“.

За да се види, обаче, какъв е бил общият ръководен дух в редактирането на този вестник, ще предадем завещанието, прощалните към българската младеж, думи на побелелия вече д-р Лонг, написани на 31 декември 1896 г. в Роберт Колеж:

„Най-добрата награда, пише той, на труда на младите ми години, ще бъде да узная, че някои млади българи, са подбудени от тоя мой труд към чист и народополезен християнски живот“. Това са копнежите и пожеланията на големите християни и българофили д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг.

Чист и народополезен християнски живот!
Ето идеала на основателите на днешната ни юбилярка и техните цели и задачи в България, ето следваната през последните 50 години програма на „Зорница“

Вестник „Зорница“ и неговите редактори и сътрудници
Хората, които са държали кормилото на „Зорница“ Зорница, Г. 51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 4.

Д-р Елиас Ригс
Д-р Ел. Ригс е роден през 1810 г. в Ню Провидънс, щат Ню Йорк, САЩ. Починал в Цариград през 1901 г. Със своята солидна богословска подготовка и рядък лингвист, владеещ писмено 12 езика, той заема видното място между учените и просветителите на своето време. В 67-годишната си мисионерска служба в Атина, Смирна и Цариград той е допринесъл твърде много за просвета на народите, с които е бил в съприкосновение и особено за нас, българите. И ний се гордеем, че такава важна фигура застава в редовете на първите радетели на „Зорница“.
Той е малко известен на българското общество, понеже не е живял в България и е бил прекалено скромен. Но и на скромните хора историята дава своята дума и поколенията, рано или късно ще научат повече за човека, който тъй много и с любов е работил за България. Д-р Роберт Томсън Роден в 1851 г. в Цариград. Завършил Единбургския университет. Работил в Роберт Колеж като библиотекар. Тука българските студенти със своите способности качества привлекли вниманието му. Той ги обикнал и затова избира България за поле на своята дейност. Редактирал „Зорница“ от 1885 до 1896 г. По- малко политик, а повече богослов той засилва духовния елемент на вестника. В 1897 г. Томсън се връща в България и поема поста директор на Американския Самоковски пансион. В 1915 г. подава оставката си от Мисията, но продължава да работи като книжовник. Забележителен е крупният му труд по ревизията на българския превод на Библията. Неуморният дългогодишен труд разклаща неговото здраве и в 1921 г. той почина на българска земя в Самоков – която той направи свое отечество.

Д-р Т. Л Байнгтон Американец, роден в 1831 г. Дошел в България в 1858 г. като мисионер и за дълги години е бил ръководител на едно девическо училище в Стара Загора. Той е първия редактор на седмична „Зорница“ и като такъв остава до 1884 г. Разклатено здраве го принуждава да се върне в Америка, гдето в 1888 г. починал. Портретът му не можехме да намерим. Мястото му в нашата редакторска страница е, за жалост, празно. Но неговия духовен лик красиво изобразен в годишните течения на „Зорница“, които се намират в Народната библиотека. Далновидност, умение, смелост, богати познания-всички качества, необходими за един голям журналист и просветител – пролъчават от всяка страница. Достоен син на своето отечество-достоен приятел на нас-българите.

Пастир Ив. М. Цаков
Роден е в гр. Банско през 1865 г. Внук е на многозаслужилия книжовник и народен учител Неофит Рилски. Свършил е Американското научно-богословско училище в Самоков. Ив. М. Цаков пое редактирането на „Зорница“ в много тежки и пълни с отговорности години – през 1917 г. в разгара на общоевропейската война. През негово време „Зорница“ става орган на Българското Евангелско Благотворително Дружество. Една от най-големите му заслуги е преместването на редакцията в София. Тука, в кадъра на най-деятелните сътрудници на главния редактор, се зачислява даровития журналист г. P. X. Маркъм. Пламенният дух на последния и вещото му перо, съчетани с толерантността, благостта и възприемчивостта на п-р Ив. М. Цаков, разширяват влиянието на „Зорница“ всред българския народ. В София вестника увеличава числото на абонатите. И точно във вихъра на тая строителна работа, смъртта грабна труженика Ив. М. Цаков на 30 март 1925 г. И падналото знаме от ръката на бащата-покойник се поема от неговия син, Н. Ив. Цаков, настоящия редактор на „Зорница“.

Андрей Стоев Цанов
Роден на 14 март 1842 г. в с. Равнище, Тетевенско. Свършил Американското научно-богословско училище в Пловдив през 1866 г., където след това остава учител 3 години. Следвал по-после естествени науки в Америка. Учителствувал е в Американското училище в Самоков от 1873 до 1901 г., развивал е богата книжовна дейност. Още от начало на излизането на „Зорница“, той е бил неин сътрудник. Той е първият редактор българин на „Зорница“, и я редактирал цели 12 години – от 1902 (когато „Зорница“ се премества от Цариград в Пловдив) до 1914 г. Той има големи заслуги към вестника ни и към евангелското дело и можем да кажем, че юбилея на „Зорница“ е и негов юбилей – 50 годишно сътрудничество.

Д-р Д. X. Хаус
Роден в Пейнсвил, Америка. В 1872 г. идва в България. През 1876 г. замества д-р Байнгтон в редактирането на „Зорница“. Ръководил вестника само няколко месеца, но оставил дълбоки следи зад себе си. Проявил се не само като журналист, но и като защитник на българската кауза. Обръща внимание на германския посланик в Цариград, Reuss, върху тежката участ на българските политически затворници, гниещи из цариградските затвори. Когато пък станало ясно, че в Сан-Стефанския договор не се споменавало нищо за нашите заточеници, д-р Хаус пак работи посредством Reuss и в резултат явява се една допълнителна клауза, която предвижда тяхното освобождение. Днес д-р Хаус е директор на Земеделското училище в Солун.

Д-р Алберт Л. Лонг
Роден в 1832 г. в гр. Вашингтон, щат Пенсилвания, Америка. В 1857 г. пристигнал в България заедно с д-р Пристман – те са първите американски мисионери у нас. Изучава невероятно бързо българският език, нрави и обичаи, вниква се от нуждите на нашия народ и насочва дейността за неговото издигане, просвещение и напредък. В 1863 г. се премества в Цариград и следващата година започва издаването на месечна „Зорница“, на която става главен редактор. От 1872 г. д-р Лонг заема професорско място по естествените науки в Роберт Колеж в Цариград, гдето проявява особени симпатии към българите – ученици в колежа. Близо 30 години е изпълнявал тая просветна роль. Починал в 1901 г. в своята родина-Америка. Той остави в паметта на нашия народ своето име на голям българолюбец.

Владимир Даскалов
Родом е от Кавадарци, Тиквешко, Македония. Завършил в 1895 г. Американското мъжко училище в Самоков. Бил е за 1-2 години евангелски проповедник. Следвал е в Берлинския университет известно време, но поради болест прекъсва учението си. По-късно Вл. Даскалов става секретар на Солунската мисионерска станция. Скоро след това заминава за София, гдето завършва няколко семестри в Държавния университет. За ред години учителствува в Американската мъжка гимназия в Самоков. Поема редактирането на „Зорница“ в 1914 г. и продължава да стои начело на вестника до 1917 г. Завежда с голямо умение политическия отдел на „Зорница“ и се проявява като способен редактор. В началото на 1917 г. заминава в родното си място. Днес той е в Струмица, евангелски проповедник.

Сградата на вестник „Зорница“. Bible House или Американхан.
Това голямо здание в Цариград, наречено Bible House, познато още и под името „Американ хан“, е приютявало много самоотвержени американци и българи – работещи чрез Библията, чрез „Зорница“ и друга книжнина за издигането на българския народ. Съградено е в 1872 г. От 1876 до 1897 г. седмична „Зорница“ се е редактирала, печатала и разпращала оттук.

130 ГОДИНИ ОТ ИЗДАВАНЕТО НА В-К “ЗОРНИЦА”
Институт за българска протестантска история, 2006

На 30 май в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ се проведе кръгла маса по случай 130 години от първия брой на вестник “Зорница”, отпечатан в Цариград на 2 януари 1876 година (списание “Зорница” съществува от 1864 г.).

В дискусисията участваxa проф. Андрей Пантев д. и. н., проф. д.ф.н. Боряна Христова, доц. д-р Веселин Методиев, ст.н.с. д.ф.н. Георги Василев, проф. д.т.н. Димитър Киров, ст.н.с. д-р Елена Хаджиниколова, проф. д.ф.н. Елка Константинова, проф. д.и.н. Иван Илчев, ст.н.с. д-р Йордан Василев, доц. д-р Пламен Митев, доц. д-р Румен Генов, Стоян Райчевски, пастoр д-р Христо Куличев – гл. редактор на днешната „Зорница”. Гости от Македония бяха Мойсей Трайковски, брат на покойния македонски президент Борис Трайковски и Михаил Цеков, председател на Съюза на евангелските методистки църкви в Македония.

Когато списание “Зорница” се появява в Цариград през 1864, то не е първото издание на български език в столицата на Османската империя. През Възрожденския период в Цариград излизат около 20 вестника и 9 списания. От 1862 Високата порта открива Департамент по печата, който има за цел да цензурира пресата. Българските вестници, издавани в Цариград, са ограничени в либералното си съдържание поради тези тенденции, докато вестниците, издавани на север от Дунав, се отличават с по-радикална идеология. Цензурата над българския печат се извършва от етнически българи (или) османски чиновници. Такива са Панов, Манчов, Генович, Ваклидов и Драган Цанков.

Тъй като “Зорница” се радва на западното покровителство, би следвало отношението от страна на държавната цензура към вестника да е по-благосклонно. Но на практика това не е така. Д-р Алберт Лонг счита, че спирането на вестника през 1865 става под йезуитско влияние. Макар че липсват достатъчно данни, възможно е именно Драган Цанков да е наложил цензурното спиране, поради католическото си влияние през този период. Американският мисионерски борд също отбелязва, че основен противник на работата му в Цариград са именно българските йезуити.
Поради голямата си популярност и социалната си насока, “Зорница” придобива и заема изключително важна позиция в българската историография. Негативната коннотация на православни апологети, заклеймяващи “чуждата пропаганда” на протестантите в българските земи по онова време, подминава вестника. В годините след Освобождението “Зорница” е разглеждан от историците като вестникът, оказал най-силно влияние в развитието на българите през Възраждането. В студиите си за протестантската история Стоянов, Христов, Петков, Илков, Мутафова и Пантев споменават заслугите на д-р Алберт Лонг. Георги Генов разкри наскоро и ролята на д-р Елиас Ригс като възможен пръв инициатор на в-к “Зорница”. След преглед на личния дневник на Ригс, който понастоящем е забулен в тайна, Генов цитира, че именно Ригс стартира вестника в отсъствието на Лонг.

Проф. Барбара Рийвс-Елингтън, в своята хабилитация, прави основен преглед на мотивите на Лонг за започването на “Зорница”. Нейното мнение е базирано на обстойния преглед на архивите на Лонг в Америка. Тя също отбелязва взаимния труд на Ригс и Лонг в редактирането на вестника, както и значението на феминистката ориентация на „Зорница” под влиянието на Марта Ригс. В дисертацията си Рийвс-Елингтън разяснява началното действие на методисткото общество в България и динамиката около преместването на Лонг в Цариград. Трябва да се отбележи и публикуваното изследване на българските протестантски издания от Росица Ангелова, преподавател в Шуменския университет (БХСС, 2003).

Мисионерите от Американския борд и Методисткото общество установяват първите си станции сред българите през 1857-58. Първите мисионери тук са д-р Алберт Лонг, Уесли Претимен и Фредерик Флокен. По настояване на Обществото, Претимен се премества в Шумен, където скоро престига и Флокен.

След началния успех, Лонг се премества в Търново, но успехът му там е ограничен. Запознаването му със Славейков и Михайловски са сред основните му мотиви, да търси форма за благовестие и просвета, която по-масово да обхване българското население. Разбирайки тясната връзка между националното самосъзнание на българите и българския език, още през 1857 пише: “взимайки предвид опита (на българите) да възстановят езика си и да поведат образователната си система и литература, трябва да се насочат в правилната насока, за да дойдат и до Христа”.

След 1860 д-р Алберт Лонг търси разрешение от турските власти за отваряне на печатница в Търново, което му е отказано. Лонг подава молбата за преместването си в Цариград, като се аргументира с многобройното българско присъствие и че всяка солидна мисия има нужда от представителство в столицата. По това време между 60-80 000 етнически българи живеят в Цариград.

През 1863 Лонг се премества в Цариград, където помага на Ригс в подготовката за изданието на Българската Библия. Там Лонг превежда и отпечатва религиозни брушури на различни теми, като същевременно подготвя и по издаването на “Зорница”. Първият брой на “Зорница” е отпечатан официално през 1864Главен редактор е Алберт Лонг, въпреки че през 1865 тази отговорност поема Елиас Ригс.

Новият вестник излиза всеки месец на български език в печатницата на А. Минасов и съдържа осем четвъртини страници. Форматът на “Зорница” е моделиран по западните религиозни списания за младежи. Главната цел на Лонг е да достигне подрастващото поколение, което след Кримската война и Тансимат-реформите надминава по образованост родителите си и страни от фанариотски влечения.

Друга цел е адресирането на определени теми във вестника до нуждите на жените. По това време не съществува друг вестник с такъв кръгозор. В тази си дейност д-р Лонг получава помощта на Марта Ригс, съпругата на д-р Елиас Ригс. Тя издава серия от статии под заглавито “Писма до майката” с морално и религиозно съдържание. Идеята е, че майките имат неограничено влияние върху подрастващото поколение. На страниците на “Зорница” се афишира и нуждата от образователни заведения за момичета. Цялостното влияние, което “Зорница” оказва върху българското общество по онова време върху промяната на социалното място на жената и отношението към нея, е неоценимо.
Съдържанието на “Зорница” обхваща библейски истории, морални сказки, протестантски химни в превод на Ригс, природознание (Лонг преподава тази дисциплина впоследствие в Робърт Колеж), естествени науки, география с илюстрации, информация за американски институции и училища като модели от просперираща модерна нация, истории за успели хора, стигнали от бедност до праведно благосъстояние, както и биографии на бележити политически личности като Вашингтон, Франклин и др. В този си формат “Зорница” излиза между 1864-1871, когато Алберт Лонг започва да преподава в Роберт Колеж.

От самото начало, “Зорница” се посреща със съмнение от турските власти. След петия си брой “Зорница” е спрян за периода юни 1864 до май 1865. Лонг смята, че тази цензурна забрана е наложена от българин, завършил йезуитски колеж. Налага се секретарят на Американското посолство да пледира пред Великия везир Али Паша за подновяването на изданието. В разговора, предаден от д-р Едуард Хакел години по-късно, везирът обвинява “Зорница” в републиканизъм, правейки асоциаця между протестантството и републиканската идеология. Допълнително обстоятелство е фактът, че в Цариград през юли 1864 се провежда правителствена офанзива срещу протестантската активност. Покръстилите се мюсюлмани са арестувани, сградите на Американския борд, Британското библейско дружество и Американското библейско дружество са запечатани.

Отпечатването на вестника е подновено през 1865. “Зорница” търси широка публика, като различията между протестантство и православие се разглеждат по деликатен и ненатрапчив начин. Зареди това си качество, вестникът е търсен от православни интелектуалци и свещеници. Като цяло, месечното издание на “Зорница” не е информационен вестник, а по-скоро образователно пособие. Цената му от четири гроша е преднамерено ниска и достъпна за читателите, докато други български вестници струват 40-60 гроша. На много места вестникът е използван вместо скъпите учебни помагала.

Вестникът се отпечатва в Цариград, където можело да се изпрати дописка за абонамент, а после чрез миграционните работници и кираджии се отправял към всички краища на Добруджа, Тракия и Македония. Допълнително с вестника се снабдявали чрез мисионерските станции и под-станции, доставян от служителите на Американското и Британското библейски дружества, обикалящи българските етнически територии. Така „Зорница“ достига внушителен за времето си тираж, надминавайки по брой издания и абонати всички останали български издания.
През 1872 г. на Второто годишно събрание на Мисията за Европейска Турция делегатите натоварват д-р Ригс със задължението да подпомогнe по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския протестантски превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите.

След възстановяване издаването на вестника през 1874 г. са направени някои промени – форматът е увеличен от четвърт на половин фолио. Най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично. Седмичната “Зорница” излиза за първи път през декември 1875 г., като успоредно с нея продължава да излиза и месечно издание на вестника, което е ориентирано специално към читателите в юношеска възраст. Главен редактор в този период е Теодор Баингтън, но спомените на съвременниците свидетелстват, че д-р Ригс има ключова роля – както в подготовката на много от статиите (д-р Ригс е автор на много неподписани публикации в “Зорница”), така и в редакционната политика.
Промяната в издателската политика на “Зорница” се извършва непосредствено преди едно от най-драматичните събития в Българското Възраждане – Априлското въстание. Към момента на въстанието “Зорница” е най-разпространеният български вестник, покривaщ практически всички територии, на които се простира българският етнос, като същевременно си е завоювал завиден авторитет сред българската общественост. Позицията на вестника по време на трагичните събития от 1876 г. показва, че това не е случайно явление, че хората, пишещи вестника, са намерили верния начин да благовестват и същевременно да служат и помагат на българския народ.

Мнозина обективни изследователи еднозначно са признали на протестантските мисионери и тяхното издание заслугата за събуждането на международното внимание и обществена съвест по българския въпрос. От една страна издателите на “Зорница” предават всяка получена информация за ужасите, свързани с потушаването на въстанието, директно на британските и американски правителствени организации и лица, както и на влиятелни издания в тези страни.

От друга, самите мисионери смело и усърдно обикалят опустошените региони, като са и основните съмишленици на разследванията, предизвикани и учредени от британския политик Гладстон. Още по-впечатляващо е смелото и съпричастно отразяване на въстанието на страниците на самия вестник.

“Зорница” се превръща в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за случващото се във въстаналите територии.

Чрез “Зорница” българският народ съпреживява ужаса и трагедията на Априлското въстание – така, макар бойните действия да обхващат ограничени територии, целият български народ е информиран за случващото се. По този начин “Зорница” дава своя своеобразен принос, събитията от април-юни 1876 г. да се превърнат в общонародна драма и общо преживяване за цялата българска нация.

Още с първите дни на въстанието “Зорница” съобщава за мобилизация на турски войски и тяхното придвижване към Пловдив и Пазарджик. В бр. 18 от 30 април 1876 г., в статия със заглавие “Смущения в България” читателите получават информацията за въстанието в Панагюрско.
В следващия брой от 7 май е публикувана телеграма на Хафуз паша за погрома над въстаналата Стрелча. В същия брой подробно е описано превземането от турските войски на въстаналото Панагюрище, има подробна информация за арестите в Пазарджишко и Одринско. Отделно е разказано за арестите на български свещеници, включително и за епископ от Пловдив.

В броя от 14 май 1876 г. читателите са информирани за черкезки грабежи в Тревненско, Софийско, Севлиевско. Извънредно е отразено опожаряването на 118 села в Пловдивския санджак. Издателите на “Зорница” подсказват на читателите за напрежението, което въстанието произвежда във Високата порта, информирайки ги за изпращането на правителствени анкетьори. “Зорница” разказва за черешовите топчета на въстаниците, изправили се срещу оръдията “Круп” на османската армия.

В броя си от 21 май с.г. “Зорница” съобщава подробно за въстаническите действия в Търновско и тормоза над българите в Битолско. Издателите на “Зорница” показват изключителна информираност, съобщавайки за въстаническите чети в Жеравна и Медвен, както и за башибозушките грабежи в Самоковско. Авторите стават все по-смели, наричайки „терор „действията на башибозука в Шуменско. Издателите на “Зорница” окуражават българските читатели, информирайки за пробуждането на общественото мнение в Западния свят. Публикуван е първият от поредицата материали – изказването на лорд Стретфорд за необходимостта от “радикална промяна в Османската империя”.
“Зорница” информира читателите си за пристигането на четата на Христо Ботев, като посочва състава й от 175 въстаници и отразява пристигането й на българския бряг с парахода “Радецки”. Публикувано е и известие за смъртта на въстаническия ръководител Георги Бенковски.

В броя си от 11 юни с.г. “Зорница” публикува дословно текста на “Прокламация на българските въстаници към мюсюлманите”, където изрично се показва, че действията на въстаналите българи са насочени срещу османския деспотичен режим, а мюсюлманското население е наречено събирателно “братя”. По този начин “Зорница” свидетелства за толерантността на въстаналите българи и изгражда нравствения облик на тяхната кауза. Издателите на “Зорница” са наясно, че редом с въстаническите битки тече решаваща битка за световното обществено мнение. И прави всичко възможно да подпомага българската кауза на международната сцена.

Същевременно вестникът окуражава българите, че усилията и жертвите дават своите плодове навън – през юли е публикувана препечатка от британския в. “Икономист” с резултати от анкетата на д-р Уошбърн за българското въстание и остри критики срещу протурската политика на премиера Дизраели. В бр. 30 английският консул в Цариград Ф. Франсин е наречен “приятел на българите” и се разказва за неговата лична дипломатическа намеса, следствие на която са освободени 212 арестувани български въстаници от Одринския затвор.

На 3 септември с. г. е публикувана информация за издадената от Гладстон – ръководителя на опозиционната Либерална партия в Англия, брошура “Българските ужаси и Източният въпрос”. В следващия брой е дадена информация за последвало обръщение на Гладстон и Страдфорд към “съвестта на английското общество”. Освен това се публикува информация за създадените в множество английски градове комитети за събиране помощи за пострадалите българи и за даренията на обърнали сърцето си към българския народ личности като лейди Странгфорд и лорд Мейър.

Междувременно вестникът следи отблизо случващото се във въстаналите региони – читателите са информирани за арестите на комитетските дейци в Македония, както и за зверствата на башибозушкия отряд на Хаджи Мурад. Впоследствие главатарят на отряда и 14 членове са осъдени от турски военен съд. В бр. 39 е публикуван докладът на Берин за “турските жестокости”, последван от целите текстове на “Български мемоар на лорд Дерби” и петицията на Балабанов и Цанков до „английската царица”.

Този кратък обзор на отразяването на събитията от 1876 г. на страниците на “Зорница” показва реалната полза за българската кауза от съществуването на вестника. Трябва да имаме предвид, че споменатите публикации са извършени в условията на силен цензурен контрол и дори спиране на българските издания в Османската империя. Въпреки това протестантските мисионери успяват на дело да послужат на народа, за чието вечно спасение се трудят, и да изградят в драматичните месеци на 1876 г. един модел на обществено поведение, който и днес може да служи за образец. Запазените писма на мисионерите свидетелстват, че тяхното поведение е подплатено с дълбока искреност и истинска загриженост към съдбата на народа, на когото се чувстват призовани да служат.
Още веднъж за „Зорница”-та на българския периодичен печат

Институт за българска протестантска история
В зората на българския периодичен печат изгрява „Зорница”. Но не вестникът, който официално започва да се издава в Цариград през 1876, а седмичното евангелско списание, което започва своя път към сърцата на поробения български народ през далечната 1865. Така че, когато днес се говори „Зорница”, редно е да се празнува неговата 142 годишнина, с годината на неговата първа публикация като списание през 1865.
Разликата между двете издания е значителна, не само по размер (страниците на първата са 17 х 25 см., а на втората пълно вестникарско фолио), но и по съдържание и цел. Но дори хартията и размера на изданието ясно говорят за неговите читатели. Големият формат, използван след 1876, говори за една по-интелигента, образована публика, която е готова да премине от кратките разкази, сказки и поучения към по-сериозна материя, която включва глобалната сцена на световната политика, въпросите за религиозната независимост, философски размишления и теми, родени от нестихващия читателски интерес. Но причината, поради която новото издание като вестник има такъв успех, е именно неговото скромно начало с малката книжка на седмичното списание „Зорница”, издавана в периода 1865-1875 г.

Именно това списание намираме, с помощта на приятели и колеги, в библиотеката на щатския университет в Шампейн, Илинойс. Там между огромния брой български издания, включително ръкописи и циклостили от последните няколко века, се намира и малък сборник с ранните броеве на „Зорница”.

Томчето е съставено от около 500 страници, подвързани с твърди корици, облечени с потъмняла от времето кафява кожа, на която на български пише „Зорница”. Първата страница е заглавният лист на списанието, с най-старото заглавно каре, включващ: шестоъгълна Давидова звезда, банер с надпис „Зорница” и ясното „Евангелско перiодическо списание.” Под него следва издателската информация: „Год. 3. Цариградъ, Януарiй, 1867. Брой 1”.

Но още на първата страница става ясно, че томчето е нещо повече от просто още един вестникарски сборник. Веднага с отварянето на твърдите корици ме посреща поредица от надписи, оставени по първите страници. Взирайки се във тях по-внимателно, откривам, че това не са просто ученически драскулки. Например, една от тях е френско глаголно спрежение. Друга съдържа имена на ученици. Трета е дата и година. Най-долу пък има няколко реда музикална анотация, в петолинието на която разчитам думите на старата евангелска песен; „Жив е, жив е, смъртта Той победи.”

Още по-значимо е, че тази стара книга, събрала няколко броя от списание Зорница, е била четена и препрочитана с огромен интерес и то не от кой да е, а от учениците, които са я ползвали като буквар. За това свидетелстват техните лични бележки, оставени по страниците й. Например: „Прочелъ: Иглика 9 9/Х 92 год. Iв кл”. И още: „Прочел Александ[ъ]р Георгиев IIIa ”.

Интересът към „Зорница” идва от множеството образователни материали, публикувани на нейните страници. Преобладаващи са статии, сказки и поучения с отявлена религиозна тематика, включващи множество Библейски истории с преобладаваща пуританско-протестантска интерпретация. Включени са още откъси от „Пътешественикът” на Джон Бънян, стихотворения, духовни песни със съответните музикални анотации.

Темите, обаче, са писани с отношение към един по-широк мироглед, който включва всестранен образователен спектър, дефиниращ мисията на списанието. Това включва поучителни статии относно кристализацията на снега, илюстрация на сърцето, придружена с обяснение на кръвообръщението и рецепта против холера. Серия от поучителни бележки разказват за анакондата, кондора и орангутана (наречен от редакторите „уранъ-утангъ”). Съвременният читател ще бъде изненадан, че на българската аудитория от 1865-1875 са предложени материали за американските индианци, „немилосърдие към животните”, илюстрации на пожара в Ню Йорк, „индийските брахмани” и китайско идолопоклонство, бразилските елмази, обелиска в Париж и много други. Специално внимание се обръща и на българката чрез поредиците „Писма за майки” и „Четене за момите”.

Това явно са теми не само за първокласници, както става ясно и от други ръкописни надписи по броевете. Сред тях са такива като „Raiceff”, „Добричъ варненско” и „М. Патоевъ”, написани с по-сериозен почерк и показващи широкото разпространение на списанието в поробените български територии. За по-късната история на книжката говори и елипсовидният печат с надпис: „Ученическо дружество Искра въ Шуменъ”, както и печатът с антикварна цена, поставен през 1965.

Как е достигнала от печатницата в Цариград, през ръцете на малките ученици, читалището в Шумен до библиотеката в Урбана, Илинойс надали някога ще узнаем. Но именно за това, когато говорим за „Зорница”, никога не можем да говорим просто за списание или вестник. Неговата роля е засвидетелствана от съвременниците на българското Възраждане. „Зорница” остава в историята на България като печатен орган с не просто образователна визия, но и със стратегически политически цели – преди и след Освобождението. За някой от повърхностните читатели това може би става ясно, едва когато Зорница започва да отразява Априлското въстание, но политическите тенденции са заложени в най-първите й броеве. Там откриваме и един нов религиозен подход към тълкуването на света около нас и нашето съществуване в него. Там са заложени и първите стъпки към един обществен образователен ценз и демократическа политическа система, към която България ще се стреми в следващия век от своята история.

Именно в „Зорница” са заложени идеологиите, които ще бъдат посяти в сърцата и умовете на българските ученици, по-късно дообразоващи се в мисионерските училища в Самоков, Ст. Загора, Шумен и Робърт колеж – и ще дадат плод в живота и дейността на не един и двама от лидерите на новата българска държава. Кой би повярвал, че един малък вестник би извършил такова велико чудо на социална трансформация. Ето защо, „Зорница” е нещо повече от списание или вестник – защото възкресява в поробените български умове една изконно българска интерпретация на смисъла на живота, а именно: да оставиш след себе си следа. Дори ако е еднао малко изречение за твоето съществуване на този свят.

Вместо епилог
Далече от България, някъде зад океана, държа в ръце една малка, забравена от мнозина книжка, съдържаща няколко от първите броеве на списание Зорница. Надали някой може да ми каже с точност как, чрез кого и защо е попаднала тук. Вероятно, за да мога още веднъж да докосна историята. Или пък тя да се докосне до мен. Една малка книжка, която мнозина са чели като буквар – и като нещо повече. Като прозорец към един непознат свят, в който да оставят следа след себе си. И понеже сърце не ми даде да го напиша някъде по пожълтелите страници, както преди век и половина, правя го в края на този очерк: „Прочелъ: Доний К. Донев – октомври, 2006”.

По материали от Института за българска протестантска история в Евангелски вестник

Академичната дейност на ВЕБИ през последните години

in За Библията

Д-р Вениамин Пеев

Тъй като досега не е публикувана официална информация за академичната дейност на преподавателите на ВЕБИ, ще се опитам с настоящата статия да запълня тази информационна празнота в публичното пространство. Искам да дам кратка, но обективна картина на авторските изяви през последните петнайсетина години, през които функционираха по-изявените евангелски школи, трансформирани във Висшия евангелски богословски институт (след 1999 г.). В малкия обем на тази статия ще бъде невъзможно да се обхване целия периметър, както и всички теми и публикации на академичните представители ва българския евангелизъм, но по-обстоен преглед е направен в дисертацията на моя колега д-р Велислав Алтънов “Религиозното раздвижване на българите от края на ХХ и началото на ХХI век”, гл. III: Промени в социално-културния облик. Образование. Наука. Култура, изкуство, медии. Ще дам и някои конкретни данни, които по обясними причини отсъстват от дисертационния труд на д-р Алтънов. Ще се спра предимно на годишниците на ВЕБИ.

Godishnik_1(1)

Издаването на годишник, в който преподавателите участват със свои студии, статии, доклади или научни съобщения, всъщност бележи началото си през 1998 г. и е свързано с БА “Логос”. Тогава главно по инициатива на трима преподаватели – доц. Румен Стаматов (гл. редактор), Гари Грифит и моя милост – бе съставен един том с 4 статии, които имаха пряко отношение към нашата преподавателска дейност. За съжаление тази инициатива не бе продължена, защото тогавашният Борд не разбираше нуждата от академични изяви на евангелските преподаватели. Бяха прахосани пари в други посоки, но за издаването на годишници не се отделяха никакви средства. Тази порочна линия на незаинтересованост продължи и след образуването на ВЕБИ. Както Бордът, така и някои ректори не обърнаха внимание на нуждата от издаване на годишници и материалите на някои от авторите останаха непокътнати в една папка години наред. След много настоявания от наша страна обаче най-сетне бе комплектован и отпечатан бр. 1-ви на годишника (2008 г.) с гл. редактор д-р Чавдар Хаджиев.  В него бяха публикувани статии от: д-р Ч. Хаджиев: “Софония: Нов превод с бележки върху еврейския текст и съществуващите български преводи”, проф. М. Алмалех: “Синята светлина в Ст. Завет”, д-р П. Парушев: “Някои богословски размишления за християнския анти-семитизъм” (на англ. ез.), маг. Л. Никифорова: “Тома Аквински: От играта, шегата и забавлението до радостта, щастието и блаженството” и д-р М. Димитрова: “Служещо лидерство в България”. Така първата заявка за академична дейност на част от преподавателския състав на ВЕБИ бе направена. В този сборник бе видим фокусът на изследвания предимно в областта на библеистиката.

Godishnik_2(1)През следващата година (2009) бе издаден бр. 2-ри на годишника с редакторски състав: д-р Вениамин Пеев (гл. pедактор), ст. н. с. II ст. д-р Бистра Николова (отг. pедактор), д-р Велислав Алтънов, маг. Люба Никифорова и д-р Чавдар Хаджиев. Визията на годишника в тематично отношение бе променена и бе взето решение да се разшири тематичният му обхват. В структурно отношение също бяха направени промени, като съдържанието бе разделено на две части: 1) Богословски студии и доклади; 2) Рецензии и научни съобщения. В края на сборника бяха включени кратки био-библиографски справки за авторите. Тъй като издаването на годишника съвпадна с организираната от преподаватели на ВЕБИ и преподаватели на НБУ научна конференция по повод 500-годишнината от рождението на реформатора Жан Калвин (1509-1564), то в този и следващия брой включихме някои от докладите, изнесени на тази конференция (16-17 октомври  2009). Бяха публикувани доклади по темата за Калвин от проф. д-р Христо Тодоров (НБУ): “Учението на Калвин за държавата” и нашия официален гост проф. д-р Антъни Лейн (Лондонски богословски институт): “Шедьовърът на Калвин “Институти на християнската религия” (на англ. ез.). В броя участваха със свои оригиналини студии и статии преподавателите на ВЕБИ: д-р В. Пеев: “Непротивенето на злото” в религиозно-политическата дейност на Мартин Лутер Кинг-младши”;  д-р Ч. Хаджиев: “Покаянието на националистите: Плач Йеремиев и богословската трансформация на “национално- религиозната партия” след разрушаването на Йерусалим през 587 г. пр. Хр.”; д-р Хр. Гешанов: “Относно понятието “страх от Бога”; маг. Д. Лучев: “Ролята на Св. Дух в изцелителното и освободително служение на Христос”; д-р Ст. Хеджис: “Що е истина?” (на англ. ез.); д-р В. Алтънов: “За лъжата (теологично-етически анализ)”; маг. М. Гошев “Влияние на славянската митология върху народната вяра и фолклора на българите”. Своя рецензия за изследователския труд на И. Добрев “Св. Ив. Рилски” публикува и ст. н. с. II ст. д-р Б. Николова: “Смело и забележително ново начало за една дълго изследвана област”.  С този брой преподавателите показаха високо ниво на професионализъм както в избора на своите теми, така и със своите разработки.

Godishnik_3(2)Следващият бр. 3-ти (2010 г.) затвърди тенденцията да се търсят актуални теологични теми, които отговарят на духовните и интелектуални потребности на съвременния евангелски читател. Фокусът на някои автори бе насочен към социалните и етически измерения на християнската доктрина. Авторите проф. д-р А. Лейн (“Антропология: Калвин между Лутер и Еразъм”) и маг. В. Вирчев (“Библейският калвинизъм: Увод към доктрината за благодатта”) продължиха темата за Калвин. Така бе почетен приносът на чужди и български изследователи в калвинознанието – една област, която е почти неизследвана и непозната за българския читател. В броя се включиха с нови изследвания и преподавателите на ВЕБИ: д-р В. Пеев: “Знам защо съм християнин: Опровержение на критиката на Бертранд Ръсел срещу християнската религия”; маг. Д. Лучев: “Синът Божи като смисъл на всяко сътворено: христология в космологични измерения”; д-р А. Атанасов: “Личностната идентичност и драмата в християнска перспектива”; д-р В. Костов: “Държава и Църква: Мисиологическата дилема на посткомунистическото християнство”. В този брой взе участие председателят на методистите у нас  маг. Д. Топалски със статията си “Преосмислянето на светото Причастие”.  Своя рецензия на книгата на Хр. Гешанов “Страхът” представи Л. Никифорова: “Вярата е по-силна от страха”. За първи път бе включено съобщение за научната конференция “Бог и Цезар: Свободата на вярата и словото през 21-ви век” от В. Костов.

Издадените досега годишници не биха били реализирани без финансовата подкрепа на ректора на ВЕБИ ст. ас. маг. Анатолий Еленков, който осигуряваше досега спонсорство за печатните издания. Ще подчертая, че за своя академичен труд нито членовете на редколегията, нито сътрудниците на изданията са получавали хонорари. Нашата визия е била издигане на академичното ниво и насърчаване усилията на преподавателите като духовен дълг пред Бога и морално задължение към евангелската аудитория. Разбира се, бихме постигнали максималните резултати, ако нашите теми и разработки са достигнали до един по-широк кръг читатели и извън евангелските общности.

1 2 3
Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com