църковни евангелски новини от България и света

Tag archive

Евангелие

ЛУКА: Евангелие и Деяния (Нов български превод 2013)

in Новини

MAT Mark luka john

Ние не сме амбулантни търговци,които продават
Божието Слово, за да печелят, както правят мнозина

(ІІ Коринтяни 2:17, WBTC 2004)

Днес много хора в България говорят за Реформация, но само малцина се осмеляват да превеждат Библията набългарски. А истинската Реформация на църквата започва не някъде другаде, а в превода на Библията.

След седемгодишен труд, за деня на Петдесятницата от печат излиза последният от четири тома на Нов български превод (НБП 2007-2013). Текстът е буквален превод на български език от оригинала на текст-критичното издание на гръцкия Нов завет по редакцията Нестле-Аланд (изд. 27/28). Благодарим на приятели и противници за толкова нужната мотивация да се завърши това значимо дело.

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ
Тази малка книга първо ще реформира съзнанието на читателя – от убеждението, че това не е Библията, която сме чели някога, до осъзнаването, че онова, което сме чели преди, не е бил коректният текст на Библията. Второ, тя ще информира за всичко, което е било променено, перифразирано или пропуснато в ревизиите на българската Библия. Трето и най-важно – тази малка книга ще трансформира съзнанието на читателя в един нов контекст, в който на превода на библейския текст отново е погледнато откровено и отговорно. [още]

УВОД КЪМ ПИЛОТНОТО ИЗДАНИЕ
Първият новобългарски превод на Четвероевангелието, известен днес с името на своя преводач Петър Сапунов, е завършен преди 180 години. Предшестващите го опити за превод на Библията на говорим български език с благословията на Великотърновския патриарх Иларион и спонсорството на чуждестранни библейски дружества завършват неуспешно. [още]

Евангелието според МАРК и източникът Q

in За Библията

mark

Евангелието според Марк представя две исторически хипотези, важни за създаването на библейския канон. Те включват: (1) съществуването на ранен и първообразен писмен източник на евангелията известен като Q датиращ около 45г.сл.Хр. и (2) липсата на ст. 9-12 от последната глава на Марк или т.нар. „къс край“ на Евангелието. Докато втората точка ще бъде разгледана подробно в края на настоящото издание, то темата за „източника Q“ остава малко позната за българския читател с изключение на някои специфични лекционни материали по богословие.

Хипотезата за „източник Q“ (защото тя наистина остава само хипотеза) произлиза от няколко схоластични школи по текстов критицизъм, които изясняват произхода и формирането на библейския канон. Повечето от тях, правилно се насочват първо към датировката на достигналите до нас библейски ръкописи, които предполагат една твърде ранна дата за Евангелието според Марк.

Предвид наличните текстови и исторически доказателства, Евангелието според Марк е един от най-ранните ръкописи на Църквата, произлизащ от разкази и метанаративи свързани с проповедите и живота на ап. Петър. Като правило, Марк подбира онези спомени и разкази от проповедите, които касаят живота и делото на Господ Исус Христос. Този канонически принцип е общоприето в Ранната Църква, както се вижда и при Лука, който събира, сортира и записва своя версия на Евангелието, а в последствие и Деяния апостолски.

Ранната дата на написването на Марк, освен от външни исторически доказателства, е потвърдена и от самото съдържание на текста. Характерни са типични за Марк фрази на изразяване и истории, разказани без фактови добавки, без граматически поправки, а често дори и с грешки, по начин който ясно показва първичността на неговата история в сравнение с разказите на другите евангелисти. Имено тази първичност, която граничи с текстова примитивност, дава основание за т.нар. „приоритет на Марк“ спрямо другите синоптични евангелия (Лука и Матей).

Повече от 75% от Евангелието според Марк е съставено от текстове принадлежащи към т.нар. „тройна традиция“ или пасажи, които присъстват едновременно и в трите синоптичниевангелия. За сравнение, Матей съдържа само 45%, а Лука 41% от текстовете на тази традиция.

Около четвърт от текста на Матей и Лука е заимстван от други текстови източници съдържащи почти еднообразни истории и притчи често наричани „двойна традиция“. Тези ръкописи остават напълно неспоменати от Марк, който най-вероятно не е имал достъп до тях. Изненадващо е, че на местата където Матей и Лука са в съгласие с тези документи, използваните думи, фрази и изречения са почти идентични – нещо, което би било невъзможно ако разказите от „двойната традиция“ са били разпространявани устно, както в случая с разказите и проповеди на ап. Петър записани от Марк.

Например, абсолютно еднакви по думи и граматика са пасажите от Проповедта на планината в Матей 6:24/Лука 16:3 и Матей 7:7-8/Лука 11:9-10. Хронологията на представяне на Проповедта на планината и Проповедта на полето е също идентична. Уникални са и приликите на т.нар. „дублети“ – пасажи в които Матей и Лука представят еднакви реплика и фрази въпреки различния контекст или история в които те са представени.

Не по-малко доказателство е и фактът, че самият Лука твърди, че е познава други, налични по негово време, писмени източници, наречени от него с медицинския термин dihghsin (букв. диагноза в Лука 1:1) преведено „повест“ (РИ 1940) или „описание“ (WBTC). Имено от тези източници, Лука черпи информация, която не просто повтаря, а подобно на предшествениците си anataxasqai гр. събира, подрежда, аранжира, компилира) преведено като „съчинява“ (РИ 1940) и „съставя“ (WBTC). С други думи, в своя разказ за Исус Христос самият Лука записва предварително събрани и подредени изследвания, записани в текстови източници, които той parhkolouqhkoti (букв. разследвах в Лука 1:3) преведено като „изследвах подробно“ (РИ 1940) и „грижливо/внимателно проучих“ (СИ/WBTC).

Всичко това показва, че тези текстови източници, както и богатата текстова традиция от времето на четиримата евангелисти, е поставена под правилата на сериозни методи на изследване и изучаване, който Лука описва не само като инцидентни или случайни, а като характерни за идентичността, богословието и практиките на Ранната църква и формирането на библейския канон. А това, ангажирасериозността и вниманието на всеки читател на тези текстове, дори 21 века по-късно в ерата на постмодернизма.

И докато не е нужно да се постигне съгласие по хипотезата за източник Q, дори и без да е достигнал до нас като исторически документ, той е твърде важен за да бъде пропуснат в една подробна и информирана дискусия относно Евангелията. А това което е дори по-значително в случая е, че записаното от Марк (за разлика от Q) е достигнало до наши дни като част от Библейския канон, и неговият текст включва факти, детайли и разкази за личността, живота и възкресението на Господ Исус Христос, които историята доказва като неоспорима истина. И докато хипотези и теории могат да бъдат променяни и тълкувани в светлината на нови открития, тази малка книжка остава непроменена в своя оригинал и буквален превод, така както Бог е планувал тя да достигне до нас.

Буквален превод на Евангелието според Марк, от поредицата „Нов български превод”, можете да поръчате директно от издателя:
Николай Марков – Игъл 2001, Бул. Македония 148, ап. 3, Силистра 7500
Еagle2001.net | +359.86.821.522 | +359.896.808.468

в книжарниците на CLC и издателство Верен
или в интернет на адрес: Bookest.net

ЙОАН: Евангелие, Послания и Апокалипсис

in Новини

john_300

В навечерието на Великден, Bibliata.com в асоциация с издателство на християнска литература „Игъл 2001”, пусна на пазара първа част от Новия български превод на Библията: „ЙОАН: Евангелие, Послания и Апокалипсис”. Буквалният превод е направен на базата на критичния новозаветен текст Nestle-Aland (27/28ed.) и е придружен от критически апаратус, текстов коментар и бележки по превода. Публикува се по случай честването на Година на Библията в България и 180 годишнината от първият новобългарски превод на Четвероевангелието направен от Петър Сапунов.

Тaзи малка книга носи едно голямо послание: Време е за нов български превод на Библията, вярно и точно преведен от оригинала. Работата по нея отне 12 години – от есента на 1996 г., която бележи нова епоха в историята на българската Библия с нейното интернетно издание Bibliata.com. Но колкото и да ми се иска, тя съвсем не е мое авторство. Мои са само преводът, разсъжденията и преживяването на този древен текст, записан от най-младия сред дванадесетте Христови ученици, апостол Йоан. Двадесет века по късно написаното Слово продължава да говори за спасение по благодат чрез Божията милост, след което ние никога вече не можем да останем същите. Нашата лична история, свързана с преживяването на Неговото Присъствие, става част от Неговата история и е неоспоримо свидетелство за личната ни среща с Бога.

Тази малка книга първо ще реформира съзнанието на читателя – от убеждението, че това не е Библията, която сме чели някога, до осъзнаването, че онова, което сме чели преди, не е бил коректният текст на Библията. Второ, тя ще информира за всичко, което е било променено, парафразирано или пропуснато в ревизиите на българската Библия. Трето – и най-важно – тази малка книга ще трансформира съзнанието на читателя в един нов контекст, в който на превода на библейския текст отново е погледнато откровено и отговорно.

Словото е достъчно просто, за да бъде разбрано от всеки мъж, жена или дете и достатъчно съвършено, за да промени курса на времето и да направи от грешника Христов ученик. Ето защо, където и да отидем, каквито и да станем, каквото и да постигнем, ние винаги се връщаме към Словото. В Него е нашата идентичност, нашата сила и нашата надежда за вечността. В Него е нашата история.

Новият Български превод  може да бъде намерен в книжарниците за християнски литература, църковни библиотеки или издателството. За контакти и информация: Николай Марков (e-mail: eagle_2001@abv.bg или GSM: 0887 456 147).

Врачанското евангелие

in За Библията

izborno_evangelie_250

Доний К. Донев

Врачанското евангелие е каталогизирано между ръкописите на Народната библиотека в София под номер 199. То е постъпило в библиотеката задно с други ръкописи от Враца като подарък от Тодор Хаджидимитров, син на Димитраки Хаджитошев.

Ръкописът е изборно евангелие – набор от новозаветни текстове, предназначени за неделните служби на една календарна година, с размер 18 х 14.5 см. Съдържа 201 пергаментни листа, върху които текстът е подреден в 20 реда, разположени в блокове от 14 х 10 см. Пергаментът е изготвен от няколко източника, различни по дебелина, гладкост и цвят. Мастилото с което е писано е черно на цвят, с кафяв оттенък, като на места е използвано и червено мастило. Текстът е придружен с художествени орнаменти, най-вече като прибавки към главните букви. На лист 70, където започват неделените четения след 1 септември, е изобразена плетеница в червено и бяло.

Поради изгубени листи, ръкописът започва с Евангелието според Йоан 1:8. Текстът е изготвен с един основен почерк. Съществуват и вторични бележки на листа 42, 126 и 164 писани с различен почерк, който е подобен на западнобългарски ръкопис от 13 в.

Въпреки че ръкописът не съдържа дата на написване, може да се приеме, че той е писан през 13 в. в северозападна България. Първоначално, поради използвания почерк, употребата на носовки и следваните граматически правила като че ли може да се приеме, че той датира от 14 в. преди въвеждането на Търновската реформа. Но споменатите вторичните бележки, употребяват „ъ” и „ь” – характерни за ръкописи от 13 в. Тази дата е подкрепена и от използването на някои глаголически букви на листи 105, 109 и 166, също характерни за 12-13в.

Привидното граматическо несъответствие, описано по-горе, се обяснява от фонетичните маркери в текста. Те показват уникална лингвистична редакция, която не може да бъде от друг славянски произход освен руски. Това личи от следните текстови характеристики:
(1) „Д” е заменен с „ф”, т.е. гръцкият звук „тх” (буквата тета) се заменя с твърдо „ф”. Така Тома става Фома.
(2) Текстът съдържа неперфектни глаголни форми с „ть” и „тъ”, характерни за руските ръкописи.
(3) Срещат се и определено руски думи, като „семь” вместо „седем” (лист 173).
(4) В повечето случаи в текста „s” се употребява за число, и почти не е използвано като звук в текста.
(5) В подредбата на изборния текст, Врачанското евангелие наподобява руските изборни евангелия, подобно на Остромировото и Архангелското.

От приведените доказателства е очевидно руското влияние върху преписа. Запазените руски лингвистични особености говорят за използването на руски препис на славянски текст, пренесен в Русия от Балканите. Този препис, който е силно повлиян от руския език, е използван по-късно за направата на нови копия. Едно от тях попада в пределите на западна България, запазвайки руските си езикови особености.

Интересна е целта на една такава транзиция, тъй като през 12-13 в. в България има достатъчно евангелски текстове. Изготвянето на преписи другаде и внасянето им в България би било трудно. По-вероятно е текстът да е преписван в Българя от хора, повлияни от руска езикова школа и най-вероятно нейни ученици. Така може да се заключи, че ако Остромировото евангелие е първата българска книга преписвана в Русия, то Врачанското изборно евангелие е първата руска книга, преписвана в България

Остромировото евангелие

in За Библията

ostromir_400

Доний К. Донев

Един от шедьоврите на славянската писменост достигнали до нас е Остромировото евангелие. Считано за най-старият запазен руски ръкопис, то е многократно изследвано и интерпретирано. Съхранява се в Петербургската библиотека и за първи път е издадено от А. Востоков през 1843.

Преписът е изготвен за боярина Остромир, приближен на Киевския княз Ярослав. Автор на преписа е дякон Григорий работил в Новгород около 1056. Бележка на последния лист на евангелието подробно информира, че изготвянето на ръкописа е отнело повече от половин година – от 21 октомври 1056 до 12 май 1057. На първата страница е написано, че това е „Евангелие софейское апракос“, което обяснява, че ръкописът е бил дарен от Остромир на Софийската катедрала в Новогород.

Кодексът е изготвен от бял пергамент, с богато включени в него елементи на художествено оформление, което свидетелства за развитието на книжовността в древна Русия. Книга трета съдържа илюстрации на Йоан, Лука и Марко, придружени от майсторски набор от калиграфии.

През 1701, ръкописът е включен в имуществения опис на една от църквите на Московския Кремъл. През 1720 Петър I разпорежда да се състави пълен списък на съхраняваните в църкви и манастири древни ръкописи. Във връзка с указа, същата година Остромировото евангелие е пренесено в Петербург. През 1805 е описано сред вещите на императрица Екатерина II, след което Александър I разпорежда да се предаде в отдела за ръкописи към Публичната библиотека, където остава и до днес.

Каталогизирането на Остромировото евангелие в Императорската публична библиотека поставя началото на неговото всестранно изучаване както като палеографски и лингвистичен документ, така и като културен паметник с особено историческо значение. Най-известното изследване на текста е на А. Востоков, който през 1820 публикува „Рассуждение о славянском языке”, включващо бележки по Остромировото евангелие, а през 1843 публикува пълно издание на текста с граматически коментар и словоуказател.

Според изследването, Остромировото евангелие е написано около 70 години след приемането на Християнството в Русия. Явно е, че този текст, както и Изборникът на Светослав, са преписи на старобългарски кирилски оригинали, което потвърждава кирилицата като основа за създаването на староруски и старосръбски книжовен език.

Асеманиевото евангелие

in За Библията

aseman_400

Доний Донев

Асеманиевото евангелие е първоначално каталогизирано във Ватиканската библиотека като Codex Vaticanus Slavicus 3 Glagoliticus. То е открито в Ерусалим през 1736 г. от видния ориенталист и префект на библиотеката Йосиф Симон Асемани (1687-1768). Известно е още като иларийско евангелие, Ватикански евангелистар и с популярното днес Codex Assemanianus.

Кодексът съдържа 158 пергаментни листа със средна големина 22×17 см. Всяка страница има между 27 и 30 реда. След лист 49 липсва лист, а листовете 78-79 и 80-82 са с разменени места. Самият текст е подреден в две колони до лист 116, след което продължава в единична колона. Тази редакция е по-характерна за ръкописи, писaни на кирилица, отколкото такива, писани с глаголически или йеронимови букви.

Текстът на Codex Assemanianus е написан на славянски литературен език и се нарича „евангелистар”, защото съдържа откъси за четене от евангелията за цялата година – от великденската неделя до великденската събота. Следван е редът на гръцкия Типикон, започващ с евангелието от Йоан (лист 1-112). Следва календар на светците (л. 154), утреня за неделите (л. 158) и устав на светците. Последният лист съдържа указание за подготовка на свещениците за литургия.

Текстът е изписан с кръгло глаголическо писмо, използвано в македонските области на България. Предполага се, че евангелието датира от втората половина на X век. Палеографските характеристики на текста го поставят най-близо до Кирило-Методиевия превод на евангелието от гръцки на славянски.

Интересно е, че в текстa на Асеманиевото евангелие има прасирийски елементи, както и многобройни съвпадения с Vulgata Latina. Вероятно това се дължи на прасирийските/западни пасажи в текста, който Кирил и Методий са използвали като оригинал за превoда си. Предполага се, че такъв смесен кодекс е съществувал в Цариград през IX в., наред с официалната цариградско-александрийска редакция. Ако това е истина, преводът на Кирил и Методий е не само новаторски с използването на славянския език като богослужебен, но и представлява критичнa ревизия на новозаветния текст.

С течение на времето, старосирийските елементи са изместени от източната редакция, но остават запазени в западните ръкописи, което обяснява приликата на Асеманиевото евангелие с Vulgata и някои гръцки ръкописи от южна Италия. Текстът съдържа и допълнителни редакции, които най-вероятно идват от вторични източници, което от палеографска гледна точка оформя три етапа в развитието му: (1) Кириловият превод на глаголическото евангелие, (2) препис с редакция (вероятно в школата на Климент Охридски) и (3) Асеманиева редакция. Последната е направена най-вероятно на Синайския полуостров, където обитават немалко български монаси.

В заключение е нужно да се отбележи датировката на ръкописа. Тя е базирана на няколко по-късни добавки, направени върху самия кодекс. На л. 146 има бележка за смъртта на цариградския патриарх Николай I Мистик (поч. 924 г.). В Синаксара обаче липсва информация за смъртта на Иван Рилски през 946г. Това предполага, че Асеманиевото евангелие е било вече завършено в първата половина на X век след смъртта на Климент Охридски (916 г.) и преди тази на Николай Мистик. Тази дата е подкрепена и от украсата на Асеманиевото евангелие, която като орнаментика предхожда тази на Зографското евангелие. А това само по-себе си поставя Асеманиевото евангелие сред най-старите глаголически Християнски източници.

Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com