църковни евангелски новини от България и света

Tag archive

Бог

50 дни на молитва: Ден 8 – Не позволявай прекъсвания във времето ти с Бог

in Новини

50dni
[+] Редовното престояване в молитва е важна част от духовното воюване
[+] По време на молитва дяволът ще ти напомни за нещо, което си пропуснал(а)
[+] Понякога това е телефонно обаждане, друг път спешна нужда или важна мисъл
[+] Запиши си ги на лист хартия и продължи да се молиш
[+] Не позволявай на нищо да разконцентрира времето ти с Бога

2 Коринтяни 2:11 да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

СВОБОДНА БЛАГОДАТ

in Реформация

124909-004-F9962ECF[1]От Джон Уесли
Проповядвана в Бристол през 1740 г.

Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? Римляни 8:32

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ: Нищо по-малко от най-твърдото убеждение, не само, че това, което предлагаме тук, е “истината в Христа Исуса”, но също така и, че аз съм абсолютно задължен да изявя тази истина пред целия свят не може да ме накара открито да се противопоставя на вижданията на тези, които почитам заради тяхната работа; в краката на които, може би, ще се намеря в деня на нашия Господ Исус!

Ако някой наистина вярва, че е задължен да отговори по подобен начин, аз от своя страна бих желал да изкажа само една молба: – Нека каквото и да прави, да бъде извършено както подобава – с любов и кротък дух. Нека самият Ви разговор да показва, че вие “сте се облекли, както подобава на Божии избрани, с милост, кротост, дълготърпение”, така че всеки да каже “Виж как се обичат тези християни!”

Обява: Тъй като срещу тази проповед беше публикуван памфлет, наречен “Наистина свободна благодат”, настоящото има за цел да информира автора, че аз няма да отговоря на този трактат, докато той не стане по-сериозен. Защото аз не смея да говоря за “дълбоките Божии работи” с дух на борец за слава или на театрален актьор.

1. Колко свободно Бог обича света! Когато бяхме още грешници, “Христос умря за нечестивите”. Когато бяхме “мъртви в своите грехове”, Бог “не пожали Собствения Си Син, но го предаде за всички нас”. И колко свободно заедно с Него Той “ни дава всички неща”! В най-висша степен СВОБОДНА БЛАГОДАТ е всичко във всичко!

2. Благодатта или любовта на Бога по отношение на нашето спасение е СВОБОДНА ВЪВ ВСИЧКО и СВОБОДНА ЗА ВСИЧКИ.

3. Първо. Тя е във всичко свободна по отношение на тези, на които е дадена. Тя не зависи от никаква сила или заслуга на човека. Тя по никакъв начин не зависи нито от добрите дела или праведността на получаващия я, нито от нещо, което той е направил или което е. Тя не зависи от неговите усилия. Тя не зависи от неговия добър характер или добри намерения и стремежи, защото всички те произлизат от свободната Божия благодат; те са потока не извода. Те са плодовете на свободната благодат, не коренът й. Те са не причината, а следствието от нея. Каквото и добро да се намери в човека, Бог е неговият автор и извършител. Така тази благодат е свободна във всичко; тоест по никакъв начин не зависи от силата или заслугите на човека, но единствено от Бога, който свободно ни дава Собствения Си Син и “заедно с Когото свободно ни дава всички неща.”

4. Но дали тази благодат е свободна за ВСИЧКИ така, както е свободна ВЪВ ВСИЧКО? На това някои отговарят “Не: тя е свободна само за тези, които Бог е определил за живот; и те са само малко стадо. Огромната част Бог е определил за смърт; и за тях тя не е свободна. Тях Бог мрази и следователно, преди да са били родени, е решил, че ще погинат вечно, защото така Му се е видяло угодно и такава е била суверенната Му воля. Те са били родени за това – за да бъдат унищожени телата и душите им в ада. И те растат под неотменимото проклятие на Бога без никаква възможност да бъдат изкупени. Защото, каквато и благост да показва Бог към тях, Той им я дава единствено, за да увеличи, а не да предотврати тяхното осъждение.”

5. Това е декрета за предопределението. Но може би чувам някой да казва: “Това не е предопределението, което вярвам: Аз поддържам единствено избирането по благодат. Това, което вярвам, е не повече от това: – че Бог, преди създанието на света, е избрал определени хора, които да бъдат оправдани, осветени и прославени. Сега, всички тези ще бъдат спасени и никои други. Защото останалата част от човечеството Бог е оставил на самите тях. Така те следват желанията на собствените си сърца, които са единствено само зло, и, отивайки от зло към зло, накрая справедливо са наказани с вечна погибел.”

6. Това ли е цялото предопределение, което ти поддържаш? Помисли: може би това не е всичко. Не вярваш ли, че Бог е определил тези хора имено за този край? Ако е така ти вярваш в целия декрет; ти вярваш в предопределението в пълния смисъл, който беше обяснен по-горе. Но може би смяташ, че това не е така. Не вярваш ли, че Бог закоравява сърцата на тези, които погиват? Не вярваш ли, че Той (буквално) е закоравил сърцето на фараона? И че именно поради тази причина Той го е издигнал или създал? Защото това води до същото. Ако ти вярваш, че фараонът, или който и да е било човек на земята, е бил създаден за такъв край – да бъде погубен – ти вярваш всичко, което беше казано за предопределението. И няма нужда да добавяш, че Бог, се разделя в Своя декрет, за който се предполага, че е както непроменим, така и неустоим, закоравявайки сърцата на тези съдове, приготвени за гняв, за унищожението на които той е бил установен от самото начало.

7. Добре, но може би ти не вярваш дори и това; ти не приемаш какъвто и да е било декрет за осъждение; ти не вярваш, че Бог предопределя който и да е човек да бъде осъден и не закоравява никого. Ти просто казваш, “Бог от вечността е постановил, че на някои от хората, които всички са мъртви в греха, Той ще каже като на мъртвите кости “Оживейте”, а на другите няма. Така, следователно, тези ще бъдат съживени, а останалите оставени мъртви – едните ще прославят Бога чрез спасението си, а другите чрез своето осъждение.

8. Не е ли това, което ти наричаш избиране по благодат? Ако е така, аз бих искал да те попитам едно – две неща. Спасен ли е някой, който не е избран? Или случвало ли се е с някой от създанието на света? Възможно ли е някой човек да се спаси ако не принадлежи към избраните? Ако отговориш “Не” ти се връщаш оттам откъдето тръгна, не си направил дори една крачка напред; ти все още вярваш, че в следствие на непроменимия, неустоим декрет на Бога, огромната част от човечеството е оставена в смърт, без никаква възможност да бъде изкупена, понеже никой не може да ги спаси освен Бога, а Той няма да ги спаси. Ти вярваш, че Той абсолютно е постановил да не ги спаси, а какво означава това, ако не, че е постановил да ги осъди? Това е до което достигаме – нито повече, нито по-малко. То води до същото заключение. Защото, ако си мъртъв и не си в състояние сам да съживиш себе си, тогава, ако Бог е решил, че ще съживи единствено другите, но не и теб, Той абсолютно е постановил твоята вечна смърт. Следователно, въпреки че използваш по-меки думи от някои други, ти имаш предвид същото. И Божия декрет относно избора по благодат, според твоята оценка, се свежда нито повече, нито по-малко до това, което други наричат Божия декрет за предопределение.

9. Наречи го следователно с каквото име ти харесва, избиране, оставяне, предопределение или осъждение – на края достигаме до същото нещо. Смисълът на всичко е явно един – по силата на вечен, непроменим, неустоим декрет на Бога част от човечеството неизбежно е спасена, а останалата безвъзвратно е осъдена; и не е възможно който и да е от първите да погине или който и да е от вторите да бъде спасен.

10. Но ако това е така, тогава напразна е нашата проповед. Тя не е необходима на тези, които се спасяват, защото, дали със или без проповядване, те неизбежно ще бъдат спасени. Следователно, целта на проповядването – да спасява – е безсмислена по отношение на тях. То е безполезно и за тези, които не са избрани, защото те не могат да бъдат спасени. Те, дали със или без проповядване, ще погинат. Целта на проповядването, следователно, е изгубена и по отношение на тях. Така че, във всички случаи, нашата проповед е напразна, напразно е и вашето слушане.

11. Тогава това ясно показва, че доктрината за предопределението не е Божието учение, защото прави напразна Божията заповед, а Бог не се разделя против Себе Си. На второ място то директно унищожава тази святост, която стои в края на всички Божии заповеди. Аз не казвам, че никой, който изповядва това учение, не е свят (защото Бог е богат с милост към всички, които неизбежно се заплитат в грешки от всякакво естество), но че само по себе си учението, че всеки човек е или избран, или не е избран от вечността, и че едни трябва неизбежно да бъдат спасени, а другите неизбежно осъдени, има явната тенденция да унищожава святостта като цяло. Защото то напълно премахва тези най-важни мотиви, които следваме и които толкова често са повтаряни в Писанието, надеждата за бъдеща награда или страхът от наказание, надеждата за небето или страхът от ада. Че едните ще отидат във вечна погибел, а другите във вечна живот, не е мотив да се стреми към живот този, който смята, че неговият жребий е вече хвърлен. За него не е разумно да прави това, ако вярва, че е определен или за живот, или за смърт. Ти ще кажеш, ”Но той не знае, дали е определен за живот или за смърт.”. И какво то това? – това не е от значение. Защото, ако един болен човек знае, че или неизбежно ще умре, или неизбежно ще оздравее, въпреки че не знае кое от двете ще се случи, той няма защо да взема лекарства. Той може просто да каже (и аз съм чувал хора да казват това както за физически, така и за духовни болести), “Ако съм определен за живот, ще живея; ако е за смърт, ще умра; така че, не си струва да се безпокоя за това.” Така директно това учение затваря вратата на святостта като цяло – препятства нечестивия да се устреми натам или да се опита да влезе през нея.

12. По подобен начин това учение разрушава няколко основни клона на святостта, такива като кротостта и любовта – имам предвид любовта към неприятелите ни – към злите и неблагодарните. Аз не казвам, че никой, който вярва това, няма кротост и любов (защото каквато е Божията сила, такава е и милостта Му), но че то има естествена склонност да вдъхновява или да усилва остротата, или страстта на характера, което е точно обратното на милостта на Христос и това особено се проявява, когато се противопоставят на тази точка. Това естествено вдъхновява тяхното презрение и хладина към онези, които предполагаме, че са отхвърлени от Бога. “О, но”, казваш ти, “аз не смятам никой конкретен човек за осъден.” Ти имаш предвид, че не би смятал ако можеше да направиш това; но ти не можеш да се предпазиш от това понякога да прилагаш общата си доктрина към конкретни хора: врагът на душите ни ще го направи вместо теб. Ти знаеш колко често той прави това. Но ти отхвърляш мислите, които мразиш. Вярно, докато можеш да правиш това. Но колко озлобява и изостря това твоя дух междувременно! Ти добре знаеш, че не дух на любов е това, което ти чувстваш по отношение на окаяния грешник, за когото смяташ или подозираш, независимо, дали искаш или не, че е омразен на Бога още от вечността.

13. Трето. Това учение има склонност да унищожава утешението на религията и щастието на християнина. Това е очевидно за тези, които вярват за себе си, че са осъдени, или които дори само подозират или се страхуват, че са. Всички големи и скъпоценни обещания за тях са изгубени, те не им носят утешителен дъжд. Защото те не са избрани от Бога, следователно нямат нито дял, нито участие в тях. Това за тях е реална пречка да намерят утешение или щастие, дори и в тази религия, за която се казва, че е предназначена бъде “път на правда и всичките й пътеки мир”

14. И по отношение на теб, който смяташ себе си за избран от Бога, какво е твоето щастие? Надявам се, не идея, спекулативна вяра, просто мнение от някакъв вид, но чувство, положено от Бога в сърцето ти, изработено в теб от Святия Дух или свидетелството на Божия Дух на твоя дух, че ти си Божие дете. Тази “пълна увереност във вярата” е истинската основа на християнското щастие. И то наистина включва пълна увереност, че всички твои минали грехове са простени и че ти сега си Божие дете. Но то не означава задължително пълна увереност за нашето бъдещо устояване. Аз не казвам, че това никога не е прибавяно към него, но че не е задължително прибавяно; защото има мнозина, които имат едното, но нямат второто.

15. Сега тази опитност на свидетелство на Духа в голяма степен е възпрепятствана от това учение. И не само тези, които смятат себе си за осъдени и чрез това свое убеждение го отблъскват надалеч, но дори и тези, които са опитали този благодатен дар, все пак скоро отново го губят и отново изпaдат в съмнения, в страхове и в тъмнина – най – ужасната тъмнина, която може да бъде изпитана! Обръщам се към вас, които държите това учение, кажете, между Бога и собствените си сърца, дали често не изпадате в съмнения и страхове относно Вашето избиране или устойчивост! Ако запитате “С кого не е така?”, аз отговарям, с много малко от тези, които държат това учение, но с много, твърде много, от тези, които не го вярват по всички краища на земята. Мнозина от тях се радват на постоянното свидетелство на този Дух, на постоянната светлина на Неговото лице от момента, в който за пръв път са повярвали, в продължение на дълги месеци или години до този ден.

16. Тази увереност във вярата, на която те се радват, премахва всички съмнения и страхове. Тя премахва всички съмнения и страхове относно тяхната бъдеща устойчивост, макар че това не е, както беше казано по-рано, увереност за бъдещето, а единствено за това, което е сега. И то не се нуждае от подкрепата на спекулативната вяра, че, ако някой е определен за живот, то той ще живее; защото то е изработвано част след част от могъщата Божия сила, “чрез Святия Дух, който им е даден”. И следователно, това учение не е от Бога, защото замъглява, да не кажа унищожава напълно, могъщото действие на Божия Дух, от което произлиза основната утеха на религията и състраданието, което ни кара дори да “желаем да бъдем отлъчени заради своите братя”!

18. Четвърто. Това неудобно учение унищожава стремежа към добри дела. И то прави това Първо, като естествено се стреми (според това, което беше разгледано по-горе) да отнеме любовта ни към по-голямата част от човечеството, т.е. към злите и неблагодарните. Защото колкото повече намалява нашата любов, толкова повече намалява и желанието ни да им показваме добро. На второ място, то прави това като отсича един от най–силните мотиви за всяко добро дело и милост, като храненето на гладните, обличането на голите и т.н. – имам предвид надеждата да спасим душите им от смърт. Защото каква полза, ако облекчим временните нужди на тези, които просто пропадат във вечния огън? “Добре, но тичайте и ги изтръгнете като главни от огъня”. Не, това Вие смятате за невъзможно. Те са били определени, казвате Вие, още от вечността, преди да са направили нищо, добро или зло. Вие вярвате, че Божията воля е те да загинат. И “кой може да устои на волята Му?”. Но вие казвате, че не знаете, дали те са осъдени или не. Какво от това? Ако знаехте, че те са от едните или от другите – че те са или спасени, или осъдени – целият ви труд е напразен и безсмислен. И в двата случаявашият съвет, укор или наставление, е безполезен и ненужен така, както и нашето проповядване. Те не са необходими на избраните; защото те неминуемо ще бъдат спасени и без това. Те са безполезни за тези, които не са избрани; защото с или без тях, те те неизбежно ще бъдат осъдени. Следователно, не е оправдано от Ваша гледна точка да се подлагате на лишения заради тяхното спасение. И така този принцип унищожава ревността за добри дела, всички добри дела, но особено най-важното от тях – спасението на души от смърт.

19. На пето място, това учение не само разрушава християнската святост, радост и добри дела, но също така отхвърля и цялата християнска религия. Това, което най-мъдрите от съвременните неверници полагат най-големи усилия да докажат, е, че християнската религия не е необходима. Те добре знаят, че ако веднъж докажат това би било невъзможно да отхвърлим следствието: “Ако не е необходимо, то следва, че не е и истинно”. Сега Вие предавате тази фундаментална точка. Защото според този вечен, неизменен декрет една част от човечеството трябва да бъде спасена, дори и да не съществува християнското откровение, а другата част трябва да бъде осъдена, дори и без това откровение. И какво повече могат да желая безбожните? Вие се съгласявате с всичко, което те искат. Правейки по този начин евангелието незадължително за всички хора, Вие се отказвате от цялата християнска кауза. “О, не известявайте това на Гад! Нека дъщерите на необрязаните да ликуват; нека синовете на невярващите да се радват!”.

20. И тъй като това учение открито и директно отхвърля цялата християнска религия, така прави и откровението да противоречи само на себе си. Защото то се основава на интерпретацията на някои текстове (повече или по-малко, това е без значение), които явно противоречат на други тестове и на цялостния тон на Писанието. Например: защитниците на това учение интерпретират следния текст от Писанието “Яков възлюбих, а Исав намразих”, като че означава, че Бог буквално е намразил Исав и всички осъдени от вечността. Сега, какво може да противоречи по-явно от това на Писанието, не само на общия му тон, но и на тези конкретни текстове, които казват ясно “Бог е любов?” Отново: те извличат от текста “Ще покажа милост към когото ще покажа и ще пожаля когото ще пожаля” (Римл. 9:15), че Бог е любов само за някои, т.е. за избраните и ще покаже милост единствено към тях, което е в явно противоречие с цялостното звучене на Писанието, което често казва “Милостив е Господ към всички и благите Му милости са върху всичките Му творения.” (Пс.145:9) Отново: те извличат от този и подобни текстове “Не зависи от този, който тича нито от този който иска, а от този, който показва милост”, че Бог ще покаже милост единствено към тези, които е имал в предвид от вечността. Кой сега отговаря срещу Бога? Вие сте в противоречие с всички Божии пророци, които казват: “Бог не гледа на лице” (Деян. 10:34), “Бог не гледа на лице” (Римл. 2:11). Отново от следния текст “Децата не бяха още родени и не бяха извършили нищо добро или зло, за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Този който призовава, каза й се, “По-старият ще слугува на по-младия”. Вие заключавате, че нашето предопределение или избиране по никакъв начин не зависи от Божието предузнание. Очевидно е противоречието с цялото Писание и по-конкретно на това: “Избрани според предузнанието от Бога” (1 Петър 1:2) и “Които предузна тях и предопредели” (Римл. 8:29).

21. И “същият Бог е преди всичко богат” с милост “към всички, които Го призовават” (Римл.10:12). Но вие казвате: “Не; Той е такъв само към тези, за които е умрял Христос. А те не са всички, но само малцината, които Бог е избрал от света. Защото Той не е умрял за всички, но единствено за тези, които е избрал преди сътворението на света”(Еф.1:4). Тълкуване, която явно противоречи на цялото Писание и по специално на следните текстове: “С яденето си недей погубва онзи, заради когото е умрял Христос” (Римл. 14:15) – явно доказателство, че Христос е умрял не само за тези, които са спасени, а и за погиващите. Той е “Спасител на целия свят” (Йн.4:24), Той е “Божият агнец, който носи греха на света” (Йн.1:29). “Той е умилостивение не само за нашите грехове, но и за греховете на целия свят” (1 Йн. 2:2), “Той,” живият Бог, “е Спасител на всичките човеци” (1 Тим. 4:10), “Даде Себе Си откуп за всички” (1 Тим. 2:6), “Той вкуси смърт за всеки човек” (Евр. 2:9).

22. Ако кажете: “Защо тогава не всички са спасени?”, целият закон дава свидетелство и отговаря: Първо, не поради някакъв Божий декрет, не защото Той изпитва наслада от това те да умират. Защото “В живота си се заклевам”, казва Господ, “не благоволявам в смъртта на нечестивия” (Езек 18:3, 32). Каквато и да е причината за тяхната погибел, тя не е в Неговата воля, ако Божият пророк е истинен. Защото той заявява: “Той не желае да погине нито един, а всички да дойдат до покаяние” (2 Пт.3:9), ”Той желае да се спасят всички човеци.” И те, Второ, изявяват каква е причината, поради която не всички са спасени, т.е. поради която няма да бъдат спасени. Така казва нашия Бог “Не искате да дойдете при Мен и да живеете” (Йн.5:40). “Сила от Бога беше върху него да изцелява”, но те няма да бъдат изцелени. “Те отхвърлиха поуката”, милостивия съвет “на Бога срещу тях”, както правеха коравовратните им бащи. И поради тази причина са без извинение, защото Бог би ги спасил, но те няма да бъдат спасени. Това е осъждението: “Колко често съм желал да ви събера заедно, но не искахте” (Мат. 23:37).

23. Така явно се опитва това учене да отхвърли цялото християнско откровение, като го кара да противоречи само на себе си, давайки такава интерпретация на някои текстове, която явно противоречи на други и на цялото звучене и тон на Писанието – явно доказателство, че не е от Бога. Но дори и това не е всичко. Защото, Седмо, това е учение, пълно с богохулство каквото се ужасявам да изрека, но заради славата на благословения Бог и заради каузата на истината няма да замълча. В Божието име и воден от искрена загриженост за славата на Неговото велико име, аз ще спомена една малка част от ужасните богохулства, съдържащи се в тази ужасна доктрина. Но първо, трябва да предупредя всеки един от Вас, които слушате, тъй като ще отговаряте за това в съдния ден, да не обвинявате мен (както някои правят) в богохулство, защото аз споменавам богохулството на други. И докато скърбите с тези, които изричат това богохулство и ги “уверите в любовта си към тях”, нека Вашето сърдечно желание и постоянната Ви молитва към Бога да бъде “Отче прости им, защото не знаят какво правят”.

24. След всичко казано до тук, нека сега да разгледаме как това учение представя нашия благословен Господ “Исус Христос праведния”, “Единородният от Отца, пълен с благодат и истина” като лицемер, измамник на всички хора и човек, лишен от елементарна искреност. Защото не може да се отрече, че Той навсякъде говори, като че ли желае всички хора да се спасят. Следователно, да кажем, че Той не желае да се спасят всички хора, означава да Го представим като обикновен лицемер и измамник. Не може де се отрече, че от Неговата уста излизат благодатните думи: “Елате при мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.”. Ако е така, тогава Вие казвате, че Той призовава тези, които не могат да дойдат, тези, за които знае, че не са в състояние да дойдат; тези, които Той би могъл да направи способни да дойдат, но които няма да направи. Как е възможно да бъде представено по-голямо нечестие? Вие го представяте като мамещ Своите безпомощни създания, обещавайки им нещо, което никога не е възнамерявал да им даде. Вие го представяте като казващ едно, а мислещ друго, като претендиращ да обича тези, които Той не обича. Него, в “Чийто уста нямаше лукавщина”, Вие правите пълен с измама, лишен и от елементарната честност – и особено, когато при паданенто на нощта над града Той плаче за него и казва: “О, Ерусалиме Ерусалиме, ти който избиваш пророците си и с камъни убиваш пратените до тебе, колко често съм желал да събера децата ти заедно, но не искахте hqelhsa – kai ouk hqelhsate. Сега ако кажете те искаха, но Той не желаеше, Вие го представяте (и кой може да слуша това?) като плачещ с крокодилски сълзи; плачещ над плячката, която Самият Той е обрекъл на погибел!

25. Ако някой би изрекъл такова богохулство, биха писнали и двете уши на всеки християнин! Но има и още; защото както това учение почита Сина, така то почита и Отца. То унищожава наведнъж всички Негови атрибути. То отхвърля едновременно Неговата справедливост, милост и истина; Да, то представя най-святия Бог като по-лош от дявола; едновременно като по-лъжлив, по-жесток и по-неправеден. По-лъжлив, защото дяволът, бивайки лъжец, никога не е казвал: “Той желае да се спасят всички човеци” По-несправедлив, защото дяволът не може, дори и да пожелае, да бъде виновен в такава несправедливост, каквато вие приписвате на Бога, когато казвате, че осъжда милиони души на вечен огън, приготвен за дявола и неговите ангели заради това, че постоянстват в греха, тъй като нямат онази благодат, която Той не им дава. И по-жесток, защото този нещастен дух “търси и не намира почивка,” така че собственото му непрекъсващо нещастие се явява изкушение да изкушава и другите. Но Бог почива на високо и славно място; така че да смятаме, че воден единствено от Своето желание, поради Своята воля се удоволства в това да осъди Своите творения, независимо, дали те желаят това или не, на вечно мъчение означава да Му припишем такава жестокост, каквато не бихме могли да припишем дори на най-големия враг на Бога и човека. Това означава да представим всевишния Бога (който има уши да слуша нека слуша) като по-жесток, лъжлив и несправедлив от дявола!

26. Това е богохулството, което явно се съдържа в тази ужасна доктрина за предопределението! И тук аз спирам. Тук включвам всеки, който я защитава. Вие представяте Бога като по-лош от дявола; по-лъжлив, по-жесток, по-несправедлив. Но вие казвате, че ще докажете това чрез Писанието. Стойте! Какво ще докажете, чрез писанието? Че Бог е по-лош от дявола? Това не може да бъде. Това не може да бъде истинското значение. Ако запитате “Какво е тогава истинското значение?”. Ако Ви отговоря, “Не знам”, вие не печелите нищо; защото има много верни места в Писанието, които нито Вие, нито аз ще разберем докато смъртта не бъде погълната победоносно. Но аз зная, че е по-добре да кажа, че това няма смисъл, отколкото, че има смисъл като този. То не може да означава, каквото и всъщност да означава, че Богът на истината е лъжец. Нека да означава каквото ще, но ме може да означава, че Съдията на целия свят е несправедлив. Никое писание не може да означава, че Бог не е любов или че любовта Му не е върху всичките Му творения; т.е., каквото и да означава, нито едно писание не може да доказва предопределението.

27. Това е богохулство, заради което (аз обичам хората, които поддържат това) аз мразя това учение за предопределението; учение, според което, дори ако някой може за момент да допусне това (наречете го избиране, осъждение или като ви харесва, всичко означава едно и също нещо), някой може да каже на нашия обвинил дявола: “Ти глупако, защо продължаваш да ревеш? Това че лежиш и причакваш души е толкова ненужно, колкото и нашата проповед. Не си ли чул, че Бог е иззел делото от ръцете ти и го върши далеч по-успешно? Ти с всичките си началства и власти можеш да ни нападаш единствено по начин, от който можем да се защитим; Но Той е в състояние неустоимо да унищожи както телaта, така и душите ни в ада! Ти можеш единствено да съблазняваш; Но Неговият непроменим декрет да предаде хиляди души на смърт ги заставя да продължават да постоянстват в греха, докато паднат във вечния огън. Ти изкушаваш; Той ни довежда до разрушение, защото не можем да устоим на волята Му. Ти глупако, обикаляш, търсейки кого да погълнеш? Не си ли чул, че Бог е лъв, който поглъща, унищожител на души, човекоубиец? Молох принуждаваше единствено деца да бъдат изгаряни и този огън скоро угасваше, или смъртното тяло, изгаряйки, прекратяваше своето мъчение; Но Бог, казват те, чрез Своя вечен декрет, постановен преди те да са извършили нищо, добро или зло, прави така, че не само децата за кратко да преминат през огън, но и родителите да бъдат хвърлени в адския огън, който не изгасва никога и тялото, бивайки нетленно и неразрушимо, ще бъде винаги горено и никога няма да изгори”, но “димът от тяхното мъчение”, защото така се е видяло угодно на Бога, “ще се издига завинаги”.

28. О, как би се радвал противникът на Бога и човека да чуе, че това е истина! Как би възклицавал и не би престанал! Как би издигнал гласа си и би казал: “В шатрите си, Израельо. Бягайте от лицето на този Бог или ще погинете навеки! Но къде ще избягате? На небето? Той е там. В преизподнята? Но Той е и там. Не можете да избягате от всеприсъстващия всемогъщ тиранин. И независимо, дали бягате или стоите, Вие ще загинете, да, ще погинете вечно. Пей, о ад, и радвайте се Вие, които сте под земята! Защото Бог, дори всемогъщият Бог, е говорил и е предал на смърт хиляди души от изгрева на слънцето до захождането му! Тук, смърте, е твоето жило! Те не могат, не са в състояние да избягат; Защото устата Господни изговориха това. Тук, о гроб, е твоята победа! Народи, още неродени и преди да са извършили каквото и да е, добро или зло, са прокълнати никога да не видят светлината на живота, но да бъдат навеки мъчени. Нека заедно възклицават всички тези звезди, които паднаха заедно с Луцифер, синът на зората! Нека всички синове на ада извикат от радост! Защото декретът излезе и кой може да го върне?”

29. Да, декретът е изречен; и е изречен преди сътворението на света. Но кой декрет? Единствено този: “Аз ще поставя пред човешките синове “живота и смъртта, благословение и проклятие.”, “И душата, която избере живота, ще живее, както и душата, която избере смъртта, ще умре.”. Този декрет, според който “които предузна тях и предопредели”, е наистина вечен. Според който Христос пострада, за да съживи тези, които са “избрани според предузнанието от Бога” и сега стоят здрави като луната и като вярно свидетелство в небето; когато небето и земята преминат, той няма да премине, защото е толкова непроменим и вечен, колкото е и Бог, който го е дал. Този декрет съдържа най-силното насърчение да пребъдваме във всяко добро дело и във всяка святост. И той е извор на радост и щастие, наша велика и безкрайна утеха. Той подобава на Бога и във всичко съответства на Неговата природа. Той ни дава най-добра представа за Неговата справедливост, милост и истинност. С него се съгласява и цялостното звучене на християнската религия, както и всяка нейна част. За него свидетелствуват Мойсей и всички пророци, и нашият благословен Господ, и всички апостоли. Така казва Мойсей в Божието име: “Призовавам небето и земята за свидетели срещу вас, че днес положих пред вас живот и смърт, благословение и проклетия; затова изберете живота, за да живееш ти и потомството ти.”. Така Езеккил казва (да цитираме един пророк заради всички), „душата, която съгреши, тя ще умре“, „Синът няма да носи” вечно “греха на бащата. Праведността на праведния ще бъде на него и нечестието на нечестивия ще бъде върху него.” (18:20). Така казва нашият благословен Господ: “Ако е жаден някой, нека дойде при Мен и да пие.” (Йн. 7:37). Така казва великия апостол св. Павел: (Деян. 17:30). “Бог заповядва на всички хора навсякъде да се покаят” – всички хора, навсякъде – всеки човек на всяко място, без изключение на човек или място. Така казва св. Яков: “Ако някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро без да се скъпи и ще му се даде. (Як. 1:5). Така казват св. Петър (2 Пт. 3:9), “Бог не желае да погинат някои, но всички да дойдат до покаяние” и св. Йоан “Ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца; Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.” (1 Йн. 2:1-2).

30. О, чуйте това Вие, които забравяте Бога! Няма да можете да обвините Него за смъртта си! “Благоволявам ли аз в смъртта на нечестивия?”, казва Господ. (Ез. 18:23 и сл.), “Покайте се и върнете се от беззаконията си, за да не бъдете погубени. Отмахнете отсред себе си беззаконията си – защо да умрете, о доме Израилев? Защото Аз не благоволявам в смъртта на нечестивия, който умира, казва Господ Бог. Затова обърнете се и живейте.”, “В живота си се заклевам, казва Господ, не благоволявам в смъртта на нечестивия – отвърнете се от нечестивите си пътища, защо да умрете доме Израилев?“ (Ез. 33:11).

Уесли има в предвид Джордж Уайтфийлд – б. пр.

Този текст е предназначен за изключително използване на www.bibliata.com. Разпространение или печат с цел продажба, както и промяна, публикуване и използване на статията или части от нея без изричното писмено разрешение на собствениците е забранено. Превод: Радостин Марчев. Авторски права © www.bibliata.com 1996-2012. Всички права са запазени.

Към всички вярващи в предопределението

in Реформация

JW-full[1]от Джон Уесли

1. Беше ми предадено, че някои от Вас казвали, че настоящите цитати не са верни; че някои думи не принадлежат на посочените автори; други, че не са казани в този смисъл и че нито самите Вие, нито някой друг защитник на предопределението е казвал или би казал такива неща.

2. Приятели мои, авторите, които цитирам тук, са добре познати и Вие можете да прочетете думите им със собствените си очи. И Вие, които ги четете, признайте пред собствената си съвест, че те са казани точно в този смисъл, а не в някой друг, т.е, че този техен смисъл е подкрепян от целите съчинения, от които те са взети.

3. Но Вие наистина ли казвате: “Никой истински защитник на предопределението не е и не би могъл да говори това” ? Защото всеки истински защитник на предопределението трябва да говори така, а също и Вие, ако се осмелите да говорите открито, освен, ако и те и Вие отречете собствения си фундаментален принцип.

4. Вашият фундаментален принцип е следният: “Бог от вечността е определил това, което ще стане.”. Но от тази единствена позиция неизбежно следва всичко, което ще спомена по-нататък. За Вас остава единствено да изберете (а Вие трябва да изберете) едно от следните три неща, Или
(1) Да извъртате и избягвате въпроса и безкрайно да говорите уклончиво, или
(2) Да преглътнете всички тези неща и честно да заявите това; или
(3) Да се отречете от всички тях и да вярвате в Христос, Спасителят на всички.

ПРИЯТЕЛЯТ: Господине, чувал съм, че Вие правите Бога автор на греха и безмилостен унищожител на по-голямата част от човечеството.

ВЯРВАЩИЯТ В ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО: Отричам това; Аз единствено казвам, че “Бог от цялата вечност е определил без възможност за промяна това, което има да стане.” (Assembly’s Catechism, chap. 3)

П. Няма ли изключения?
В. Със сигурност не; Защото: “Няма нищо по-абсурдно от това да мислим, че нещо се случва по друга причина, освен поради предопределението от Бога.” (Calvin’s Institutes, book 1., chap. 16, sect. 3)

П. Това отнася ли се и за хората?
В. Без съмнение; “Всяко действие на всяко създание е така водено от скрития план на Бога, че нищо не може да се случи, освен определеното от Него.” (Ibid., sect. 3)

П. Но къде тогава оставя човешката воля?
В. “Човешката воля е така ръководена от Божията, че хората са водени към това, което Бог е предопределил за тях.” (Ibid., sect. 8)

П. Предполагам, че говорите за позволяващата Божия воля?
В. Не, имам в предвид, че “всички неща се случват поради действената и неустоима воля на Бога.”(Twissi Vindiciae Gratiae Potestatis & Providentiae Dei. Editio Jensoniana, par. 3, p. 19)

П.Следователно всички хора трябва да правят точно това, което и правят на практика?
В. Вярно, “Не е възможно да бъде направено нищо, освен това, към което Бог насочва волята на хората.” (Ibid., p. 19)

П. Но не включва ли това необходимостта на всички неща?
В.”Нямам скрупули да кажа, че волята на Бога прави необходими всички неща и всичко, което Той пожелае по необходимост се случва.” (Calvin’s Inst., b. 3, c. 24, sec. 8)

П. Грехът по необходимост ли се е случил?
В. Без съмнение: Защото “всемогъщата Божия сила се простира до първия грях и до всички останали грехове на ангелите и на хората.” (Assembly’s Catechism, c. 5)

П. Съгласен съм, че Бог е предвидил греха на първия човек.
В. Не, “Бог не само предвижда, че Адам ще съгреши, но също така предопределя това да се случи.” (Calvin’s Inst., b. 3, c. 23, sec. 7)

П. Зная, че Бог е допуснал Адамовия грях.
В. Казвам Ви: “Той е паднал не само поради допускане, но също така и поради предопределение от Бога.” (Calvin Responsio ad Calumnias Nebulonis cujusdam ad Articulum primum), “Той съгрешава, защото Бог е наредил така, защото така Му се е видяло угодно.” (Calvin’s Inst., b. 3, c. 24, sec. 8)

П. Но не издигат ли много възражения срещу това тези, които не са съгласни с Вас?
В. Да, “Тези отровни кучета бълват много неща срещу Бога.” (Ibid., b. 3, c. 23, sec. 2) “Те отричат Библията да казва, че Бог е предопределил адамовото падение. Те казват, че той е можел да избере дали да падне или не.; и че Бог е предопределил да се отнесе към него единствено според постъпката му; Като че ли Бог би сътворил най-доброто от всичките си творения, без да предопредели какво ще стане с него.” (Ibid., sec. 7.)

П. Тогава Бог, за да падне ли е създал Адам?
В. Без съмнение; “Бог е направил Адам и Ева с тази цел, за да може да ги изпита и да ги въведе в грях. И, поради силата на този декрет, те не са били в състояние да постъпят по друг начин, освен да съгрешат.” (Piscatoris Dispute. Praedest., Praef., p. 6)

П. Но не основавате ли Божието предопределение по-скоро върху Неговото предузнание, отколкото върху волята Му?
В. Не; “Бог не предвижда нищо, освен онова, което е преопределил. И Неговите декрети предхождат предузнанието.” (Piscat. Disput. Praedest.)

П. Е, това справедливо може да бъде наречено ужасен декрет.
В. “Аз признавам, че това е ужасен декрет; все пак, никой не може да отрече, че Бог е предузнал греха на Адам и го е предузнал, защото го е предопределил посредством Собствения си декрет.”(Calv. Inst., b. 3, c. 23, sec. 7)

П. Вярвате ли тогава, че Бог е постановил и друг декрет, не само за избиране н някои хора, но и за осъждението на останалите?
В. Съвсем сигурно е; ако вярвам едното, вярвам и другото. “Наистина мнозина (мислейки, че извиняват Бога) вярват в избирането и все пак отричат осъждението, но това е съвсем детинско и глупаво. Защото без осъждението, самото избиране не може да устои. Тези, които Бог оставя, тях Той осъжда.” (Calv. Inst., b. 3, c. 23, sec. 1)

П. Бихте ли обяснили, какво разбирате под избиране и осъждение?
В. На драго сърце. “Не всички хора са създадени за еднакъв край; но някои са определени за вечен живот, а други за вечно осъждение. Така, след като всеки е създаден за едно от двете, ние казваме, че той е избран или определен за живот, или осъден, т.е. предопределен за осъждение.“ (Ibid., c. 21, sec. 1)

П. Бихте ли повторили това?
В. “Бог веднъж завинаги е определил чрез вечен и непроменим декрет, на кого ще даде спасение и кого ще осъди.” (Ibid., sec. 7)

П. Създал ли е Бог някого с цел да го унищожи?
В. Не Ви ли казах? “Божието първо решение е било, че някой ще бъдат предадени на вечно осъждение. И за този край са приготвени греховете им. И Бог отказва да им даде благодат, за да съгрешат.“ (Zanchius de Natura Dei, p. 553, 554)

П. Но не предопределя ли Бог хората за живот и смърт въз основа на Своето преузнание?
В. “Глупаците мислят, че Бог, виждайки предварително накъде скланя волята на всеки човек, го избира за живот или го предава на осъждение.” (Calv. Inst., b. 3, c. 22, sec. 1)

П. Не мислите ли, че поне осъждението се основава на предузнанието на човешкия грях?
В. Всъщност не; “Защото така Му се е видяло угодно, Бог е определил, да се родят мнозина, които още от утробата са определени за вечна погибел. Ако някой смята, че Божието предузнание отмахва необходимостта те да бъдат осъдени, а вместо това Той предопределя тяхното осъждение, защото предузнава грехът им, аз твърдя, че единствено Божието предузнание не води до никаква необходимост по отношение на творенията. Вечният живот и смърт зависят от Божия декрет, а не от Неговото предузнание. Ако Бог единствено предузнаваше всички неща, свързани с хората, а не ги предопределяше и установяваше, заедно с това тогава следва да се запитаме, може ли Неговото предузнание да направи необходими нещата, които са предузнати. Но виждаме, че Той предузнава нещата, които ще се случат, защото преди това ги е предопределил. Напразно се надяваме на предузнанието, защото е ясно, че нещата се случват поради Божия действен декрет.” (Ibid., c. 23, s. 6)

П. Но, ако Бог ефективно е постановил да осъди по-голямата част от човечеството, защо тогава ги призовава към покаяние и спасение?
В. “Тъй както Бог има Свое ефективно призоваване, посредством което дава спасението на тези, за които го е приготвил, така има и Своето осъждение за осъдените като изпълнява декрета Си по отношение на тях. Следователно, мнозина от тези, които е определил да живеят нещастно и след това да погинат навеки и които ще достигнат до края, за който са били създадени, Той понякога лишава от възможността да чуят словото, а понякога посредством самото слушане ги ослепява и оглупява още повече.” (Ibid., c. 24, s. 12)

П. Как така? Искам да кажа, ако Бог ги е определил за вечна смърт, защо ги призовава да се обърнат и да живеят?
В. “Той ги призовава, за да станат още по-глухи; пали светило, за да станат още по-слепи; дава им учението Си, за да станат още по-невежи; дава им лекарство, за да не бъдат изцелени.” (Ibid., b. 3, c. 24, s. 13)

П. Достатъчно, достатъчно. Все пак Вие наистина правите Бога автор на греха!
В. Със сигурност не правим това; “Бог не може да бъде наречен автор на греха, въпреки че Той е причината за тези действия, които са грехове.” (Petri Martyris Vermillii Com. in Roman., p. 413)

П. Как Той се явява причина за това?
В. По два начина: Първо, посредством Своя вечен, непроменим декрет. Второ, посредством Своята настояща, неустоима сила.

П. Бог предопределил ли е греха на всеки човек?
В. “Както осъдените, така и избраните, са определени да съгрешат, така че посредством греха да бъде изявена Божията слава.“ (Zanchius de Nat. Dei., p. 555) “Осъдените”, по-специално, “които са предопределени за осъждение и причините за това осъждение са определени, за да могат да живеят лошо и да бъдат съдове пълни с утайката на греха.” (Piscator contra Tauffium, p. 47)

П. Но със сигурност греховете на избраните не са предопределени?
В. И те са определени; “Защото ние нито можем да направим повече добро от това, което правим в действителност, нито по-малко зло, отколкото правим. Защото Бог от вечността точно е определил злото и доброто, които трябва да бъдат извършени.” (Piscatoris Responsio ad Amicam Duplicationem Conradi Vorstii, p. 176)

П. Разбирам Ви в смисъл, че Бог е предопределил греха. Но как в настоящия момент тази неотразима сила се отнася до греховете на хората?
В. “Бог е авторът на тези действия, които се наричат грешни, посредством Своята неустоима воля.” (Dr. Twisse, par. 3, p. 21)

П. Какво имате в предвид?
В. “Бог предизвиква прелюбодействата, проклятията, лъжите.” (Piscat. Responsio ad Apologiam Bertii. ) “Той дава на злия човек възможност да съгрешава и скланя сърцето му към това. Той заслепява, подвежда, и ги съблазнява. Той, работейки в сърцата им, ги скланя и движи към зло.” (Pet. Martyr. Ver. Comment. in Rom., pp. 36, 413.) И по този начин “крадците, убийците и другите злосторници са Божии инструменти, които Той използва, за да извърши това, което е решил.” (Calv. Inst., b. 1, c. 17,s. 5.)

П. Тогава не обвинявате ли Бога за греха?
В. Не; “Бог създава в тях единствено необходимостта да съгрешат, но не и самия грях. (Twissi Vindiciae, par. 3, p. 22.) Освен това, “когато Бог прави ангелите и хората да съгрешават, самият Той не съгрешава, защото не нарушава закона. Защото Бог не е под никакъв закон и следователно не може да съгреши.” (Zuinglius in Serm. de Provid., c. 5, 6)

П. Но как Бог прави хората и ангелите да съгрешат?
В. “Дяволът и неговите ангели са така държани от всяка страна от Божията ръка, че не могат да предприемат, измислят или направят никаква пакост, освен това, което Бог не само е допуснал, но и заповядал. Защото те не само са държани в окови, но и принудени, като че с юзда, да се покорят на тези заповеди.” (Calv. Inst., b. 1, c. 17, s. 11)

П. Това е турското учение и следва да бъде отхвърлено със следните думи: “Аз анатемосвам богохулството на Мохамед, който казва, че Бог подвежда когото пожелае, а когото иска води към това, което е добро. Самият той прави каквото му е угодно и стои зад всичко добро и всяко зло. Съдбата и предначертаното управляват всички неща.” (Nicetus Saracenita.)
В. Не, нашата доктрина е по-древна от тази на Мохамед. Тя е поддържана от св. Августин.

П. Августин казва някои неща за нея и някои срещу нея. Но цялата древност на първите 5 века са срещу вас, както и цялата източна църква до днес. И църквата на Англия в своя катехизис, членове и хомилии. Както и в частност нашите най-святи мъченици епископ Хупър и епископ Латимър.
В. Но не са ли казали древните, че Юда е бил предопределен за осъждение?

П. Точно обратното. Думите на св. Златоуст са: “Юда, възлюбеният ми, беше първо дете на царството и сме чували, че се е причислявал към дванадесетте, когато се казва “Вие ще седнете на дванадесет престола.” Но след това става дете на ада.”
В. Все пак Вие приемате, че Исав е бил предопределен за осъждение.

П. Всъщност не. Някои от Вашите собствени автори вярват, че в края на краищата той е бил спасен, което е и общото мнение на древните Отци. И думите от Писанието “Яков възлюбих, а Исав намразих” явно се отнасят не до техните личности, а до техните потомци. Но дори и да предположим, че Исав или Юда са били осъдени, за какво са били осъдени?
В. Без съмнение за неверие. Защото тъй като се спасяваме чрез вяра неверието е единствения грях който води до осъждение.

П. Чрез каква вяра се спасяваме?
В. Чрез вяра в Христос, Който предаде Себе Си за мен.

П. Но дали Той е дал живота си за Исав и Юда? Ако не, то те са осъдени за това, че не са повярвали на една лъжа. Именно това следствие е накарало архиепископ Ушер да извика: “След какво ли не се впуска човек, само и само да не признае, че Христос е умрял за осъдените, а не единствено заради избраните, или като там ги наричат. И все пак, защо хиляди трябва да бъдат убедени да вярват, че Той е умрял за тях и е техен Изкупител и Спасител? Защо трябва да приемат това, което само по себе си се явява най-невярното и лъжливо вярване и от което те нямат никаква полза?”
В. Но какво мислите за думите избиране и осъждение?

П. Мисля следното: Първо, Бог от началото е постановил да избере в Христос всички, които ще повярват в спасението. И този декрет произлиза от добрата Му воля, а не от някаква доброта в творението. Второ, Бог от началото е постановил да осъди всички, които упорстват и до самия край отказват да вярват.
В. Тогава какво мислите за абсолютното, безусловно избиране и осъждение?

П. Мисля, че то не може да бъде намерено в святото Писание и че това е дърво, което дава лоши плодове. Пример за което имаме в самия Калвин, който признава, че одобрява изгарянето на Михаел Сервентус единствено поради това, че има различно виждане за религията.

Този текст е предназначен за изключително използване на www.bibliata.com. Разпространение или печат с цел продажба, както и промяна, публикуване и използване на статията или части от нея без изричното писмено разрешение на собствениците е забранено. Превод: Радостин Марчев. Авторски права © www.bibliata.com 1996-2012. Всички права са запазени.

ЗА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО

in Реформация

John-Wesley[1]от Джон Уесли

“Които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, а които предопредели, тях и призова, а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.” (Римл. 8:29-30)

“Любезният ни брат Павел”, казва св. Петър “според дадената му мъдрост ви е писал; както и пише във всичките си послания, относно тези неща; в които има някои неща трудни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите Писания за своя погибел”. (2 Петър 3:15-16)

2. Не е невероятно, сред нещата, казани от Павел, които са трудни за разбиране, апостол Петър да включва и тези, които той казва в осма и девета глава на своето послание към Римляните. И е сигурно, че не само неучените, но и мнозина от най-учените хора в света, и не само “неутвърдените”, но и много от тези, които изглеждат добре утвърдени в истините на евангелието, през последните няколко века “изопачават” тези пасажи “за своя погибел”.

3. Лесно можем да се съгласим, че те наистина са “трудни за разбиране”, като разсъдим, колко хора с най-здраво разбиране, подпомогнати от всички облаги на образованието, продължават да се различават в своето разбиране за тях. И от факта, че съществува толкова голямо различие между хората с най-голямо знание, разум и святост, някой би заключил, че тези, които сега говорят относно този предмет, са крайно внимателни и неуверени в себе си. Но не знам как става така, че точно обратното се наблюдава във всяка част на християнския свят. Никой писател на земята не изглежда толкова уверен, колкото тези, които пишат по този труден предмет. Не, същите хора, които когато се изказват по други предмети са забележително умерени и смирени, единствено относно този захвърлят своята неувереност и говорят exCathedra непогрешимо. Това се отнася особено за тези, които подкрепят абсолютните декрети. Но сигурно е възможно да избегнем това: стига само каквото и да правим, да бъде извършено с умереност и с уважение към тези мъдри и добри хора, които имат различно мнение; още повече, че след като вече е било казано толкова много относно всяка част на въпроса, толкова много книги са били написани, че е малко вероятно да кажем нещо, което не е било казано преди. Всичко, което сега предлагам, не на любителите на спорове, но на посветените и честни хора, са няколко кратки насоки, които може би ще хвърлят някаква светлина върху текста, който цитирахме по-горе.

4. Колкото по-често и внимателно размишлявам над него, толкова повече се убеждавам, че тук апостолът не описва (както мнозина смятат) една верига от причини и следствия; (изглежда не това е в сърцето му), но просто показва метода, по който Бог работи; реда, по който няколко клона на спасението естествено следват един от друг. И това аз смятам, че би станало ясно на всеки сериозен и непредубедено търсещ, който разглежда Божието дело както от началото към края, така и от края към началото.

5. Първо, нека да разгледаме от началото към края цялата работа на Бога при спасението на човека, проследявайки я от първата точка до нейния завършек в слава. Първата точка е предузнанието на Бога. Бог предузнава тези от всяка нация, които ще повярват, от началото на света до скончанието на всички неща. Но, за да хвърлим светлина върху този тъмен въпрос, следва да кажем ясно, че когато говорим за Божието предузнание, не говорим според самата същност на нещата, но по човешки. Защото, ако говорим точно, няма такова нещо като предузнание или следузнание в Бога. Цялото време, или по-скоро цялата вечност, (защото времето е само тази малка част от вечността, която се пада на човешките синове) се разкрива пред Него едновременно. Той не узнава едно нещо преди друго или едно нещо след друго, но вижда всички неща едновременно от вечност до вечност. Тъй като цялото време и всичко, което съществува в него, стои едновременно пред Бога, Той вижда изведнъж това, което е било или което ще бъде до каря на времето. Но забележете: тези неща не стават, защото Той ги знае. Не: Той ги знае, защото те са. Точно както аз (ако на някого бъде позволено да сравни човешките неща с дълбоките Божии неща) сега зная, че слънцето свети, но все пак слънцето не свети, защото аз знам това, но аз зная това, защото то свети. Моето знание предполага, че слънцето свети, но то по никакъв начин не го кара да свети. По подобен начин Бог знае, че хората съгрешават, защото Той знае всички неща. Все пак, ние не съгрешаваме, защото Той знае това, но Той знае това, защото ние съгрешаваме; и това знание предполага нашия грях, но по никакъв начин не го предизвиква. С една дума, Бог, виждайки всички векове от сътворението до свършека, като един момент, и, виждайки едновременно какво е в сърцата на всички чповешки синове, знае, дали всеки един ще повярва или няма да вярва във всяко време и народ. Все пак това, което Той знае, дали вярата или неверието, по никаъв начин не е причинено от Неговото знание. Хората са толкова свободни да вярват или да не вярват, колкото и ако Той не знаеше това изобщо.

6. Наистина, ако човекът не беше свободен, той не би бил отговорен за своите мисли, думи или дела. Ако не беше свободен, той не би бил достоен нито за награда, нито за осъждение; той не би бил способен нито на добродетел, нито на порок, да бъде морално добър или лош. Ако той нямаше повече свобода от слънцето, луната или звездите, той не би бил по-отговорен от тях. От предположението, че той няма повече свобода от тях, камъните по земята биха били толкова достойни за награда и наказание, колкото и човекът: едните биха били отговорни колкото другите. Да, и би било толкова абсурдно да им приписваме както добродетел, така и порок, колкото да ги пъриписваме на един камък или дърво.

7. Но да продължим: “Които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразени с образа на Сина Му” Това е втората крачка: (говорейки по човешки: защото фактически няма нищо преди или след за Бога). С други думи, Бог постановява от вечност до вечност, че всички, които вярват в Неговия възлюбен Син, ще бъдат направени съобразни с Неговия образ: ще бъдат спасени от всеки вътрешен и външен грях; във всяка вътрешна и външна святост. Според това, явен и неоспорим факт е, че всички, които истински вярват в името на Божия Син, сега получават “следствието на вярата – спасението на душите си.” И това става поради непроменимия, необратим, неустоим Божий декрет – “който повярва, ще бъде спасен”, “който не вярва, ще бъде осъден”.

8. “Които предопредели, тях и призова”. Това е третата стъпка: (Пак си спомнете, че говорим по човешки). Да изразим това малко по-разширено: Според определеното Си постановление, че вярващият ще бъде спасен, тези, които Той е предузнал като такива, Той призовава както вътрешно, така и външно – външно чрез словото на Своята благодат и вътрешно чрез Духа Си. Вътрешното отпечатване на словото в сърцето изглежда е това, което някои наричат “ефективно призоваване”. То включва призоваването им като Божии деца, приемането им “във Възлюбения,” оправданието, “свободно по благодат, чрез изкуплението, което е в Христа Исуса”.

9. “Които призова, тях и оправда”. Това е четвъртата стъпка. Всички са съгласни, че думата “оправдавам” тук се използва в определено значение; т.е., че Той ги прави святи и праведни. Той изпълнява Своя декрет, “правейки ги съобразни с образа на Сина” или, както обикновено казваме, освещавайки ги.

10. Текстът продължава: “които оправда, тях и прослави”. Това е последената стъпка. Направил ги “участници в наследството на светиите на светлината”, Той им дава “царството, приготвено за тях от началото на света”. Това е редът, където “според Своята воля”, планът, който Той е поставил от вечността, води до спасение на тези, които е предузнал – истинските вярващи от всяко време и народ.

11. Същото велико дело на спасението чрез вяра, според предузнанието и постановлението от Бога, може да бъде видяно дори в още по-ясна светлина, ако го разгледаме отзад напред, от края към началото. Представете си тогава, че стоите заедно “с едно голямо множество, което никой не може да изброи от всяко племе, език, люде и народ,” което, “хвали седящия на трона и Агнето от века и довека.” Измежду всички тези, които са влезли в слава, Вие няма да намерите нито един, който да не свидетелства за тази велика истина: “Без святост никой няма да види Бога”, нито един от цялото това неизброимо множество, който да не е бил осветен преди да е прославен. Чрез святост той е бил приготвен за слава; според неустоимата Божия воля, така че короната, купена с кръвта на Неговия Син не може да бъде дадена на никой, който не е бил обновен от Неговия Дух. Той е станал “Начинателят на вечно спасение” единствено за “тези, които Му се покоряват,” които се покоряват външно, които са святи в сърцата си и святи в цялото си говорене.

12. И ако можехте да погледнете всички тези, които са на земята, които сега са осветени, Вие нямаше да намерите нито един, който да не е бил осветен, преди да е бил призован. Първо, той е бил призован не само външно, чрез словото на Божиите посланици, но също така и с вътрешен призив, чрез Неговия Дух, прилагащ това слово, правещ го способен да вярва в единородния Божий Син и свидетелствуващ заедно с неговия дух, че е Божие дете. И по този начин всички те са осветени. Това е било чувството на Божията любов, излята в сърцата им и всеки от тях е бил направен способен да обича Бога. Обичайки Бога, той обича своя ближен както себе си и има силата да изпълнява неукорно всички заповеди. Това е правило, от което няма изключения. Бог нарича грешника свой, т.е. оправдава го преди да го освети. И чрез това, съзнанието за Неговата благосклонност, Той изработва в него това велико чувство, от което произлизат всеки добър характер, дума и дело.

13. И кои са тези, които са така призовани от Бога, ако не тези, които преди това Той е предопределил или определил “да бъдат съобразени с образа на Сина Му”? Това постановление (пак говорим по човешки) предшества всеки човешки призив: Всеки вярващ е бил предопределен преди да бъде призован. Защото Бог не призовава никого, освен “който Му се е видяло угодно” според този proqesi или план на действие, който Той е положил още преди сътворението на света.

14. Още веднъж: Както всички, които са призовани, са били предопределени, така всички, които Бог е предопредели, Той е предузнал. Той знае, Той ги вижда като вярващи и така ги предопределя за спасение според Своето вечно постановление: “Който вярва, ще бъде спасен”. По този начин ние виждаме цялото Божие дело от края към началото. Кои са прославени? Никои, освен тези, които първо са били оправдани. Кои са осветени? Никои освен тези, които първо са оправдани. Кои са оправдани? Никой освен тези, които първо са били предопределени. Кои са предопределени? Никои освен тези, които Бог предузна като вярващи. Така целта и думата на Бога стоят непоклатими като небесен стълб: – “Който повярва, ще бъде спасен; който не повярва, ще бъде осъден”. И по този начин Бог е чист от кръвта на всички хора, защото който погива, погива поради собствените си дела. Те “няма да дойдат при Мен” казва Спасителят на хората и “чрез никой друг няма спасение”. Те “няма да повярват” и няма друг път нито за сегашно, нито за бъдещо спасение. Следователно, кръвта им е върху собствената им глава и в същото време “Бог се оправдава в думите Си”, че “желае да се спасят всички човеци и да дойдат до познание на истината.”

15. Обобщението на всичко е следното: всемогъщият и всезнаещ Бог вижда и знае от вечност до вечност всичко, което е, било е и ще бъде като едно вечно сега. За Него нищо не е нито минало, нито бъдеще, но всички неща са еднакво настоящи. При Него, следователно, ако говорим според естеството на нещата, няма нито предузнание, нито следзнание. Това би противоречало на думите на апостола: “В Него няма изменение, нито сянка на промяна” и на това, което казва Сам за Себе Си на пророка: “Аз, Господ, не се променям”. Все пак, когато ни говори, знаейки как сме направени, знаейки ограниченията на нашето разбиране, Той слиза до нашите възможности и говори за Себе Си по човешки. Така, благоволявайки в нашата немощ, Той говори за Своите намерения, съвет, план, предузнание. Не че Бог има нужда от план или да планира Своето дело отнапред. Далеч от нас да приписваме това на Всемогъщия; да мерим Него със самите себе си! Единствено поради състрадание Той говори за Себе Си като предузнаващ нещата на небето и на земята и като предопределящ ги. Но възможно ли е да си помислим, че следва да приемаме тези изрази буквално? На някой, който мисли така, няма ли самият Той да каже “Ти помисли, че Аз съм като теб?”. Не е така: „Колкото е високо небето от земята, толкова Моите пътища са по-високи от твоите пътища. Аз зная, постановявам, работя по начин, който ти не си в състояние да разбереш. Но, за да ти дам някаква смътна представа, сянка на знание за Моите пътища, Аз използвам човешки език и правя Себе Си разбираем за това невръстно състояние, в което ти се намираш“.

16. Какво тогава научихме от всичко това? Това и не повече – (1) Бог знае всички вярващи; (2) желае те да бъдат спасени от греха; (3) за този край ги оправдава, (4) освещава ги и (5) ги въвежда в слава.

Нека хората да прославят Бога за тази Негова доброта; и да бъдат съгласни с това ясно нейно обяснение, без да се впускат в тези тайни, които са твърде дълбоки дори за ангелите!

Този текст е предназначен за изключително използване на www.bibliata.com. Разпространение или печат с цел продажба, както и промяна, публикуване и използване на статията или части от нея без изричното писмено разрешение на собствениците е забранено. Превод: Радостин Марчев. Авторски права © www.bibliata.com 1996-2012. Всички права са запазени.

ЗАЩОТО БОГ …

in Новини

for_god_450Д-р Теол. Доний К. Донев

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син
за да не погине никой който вярва в Него, но да има живот вечен”
Според Йоан 3:16

В началото на евангелската история стои първопричината за нашето спасение изразена със семплите, но страшно силни думи: „Защото Бог …” Ние, човечеството и вселената, не можем да имаме друга причина и друго основание за своето съществуване освен първопричината Бог. Всяко друго обяснение за нашето начало, пък било то и научна теория от еволюционен тип, остава простовата имитация в сравнение с великите думи записани в битието на Книгата: В началото Бог. Защото в Него, Който е Първоначалото е, винаги е било и винаги ще бъде началото на нашето съществуване. Затова и когато няколко хиляди години по-късно, когато Евангелистът записва историята на едно ново начало, ново творение и духовното ново създание в спасението чрез Исус Христос, той неслучайно започва своя разказ с думите: „В началото Словото”.

Но Бог не е само Първопричината за всичко в нас и около нас. Той е и всяка друга Причина, Всепричината заради която историята продължава. И не само причина, а и основание за това живота, който Той твори да продължи днес и във вечността. Ето защо, когато Евангелистът има нужда да даде основание за своя разказ за Вечното спасение на Кръста, той не търси друга причина, освен Всепричината: „Защото Бог …”

Въпросите, които постмодернизмът задава за нашето екзистенциално съществуване: Защо съм тук, защо живея и защо умирам? могат да бъдат отговорени с повече от достатъчно с думите на Евангелиста: „Защото Бог”. Ние, хората и вселената, бяхме грешници. И защото грехът носи смърт, ние трябваше да умрем. Нямаше основание да продължим да живеем. Нямаше достатъчна причина да бъдем спасени от погибел. И затова сам Бог, Първопричината и Всепричината, стана Сам за Себе си причина за нашето спасение. „Защото Бог”.

Ето защо фразата „толкова възлюби”, колкото и силна да е тя, не е причината за нашето спасение. Самото действие на Бога в което Той възлюбва света не е достатъчното основание за акта на вечно Спасение. Бог, неговото всеестество, е причината. И защото Той стана причина сам за Себе си да спаси света от погибел, Той „толкова възлюби”.

Оригиналния гръцки текст буквално чете: „Така защото Бог възлюби света …” Архаичността на славянската дума „възлюби” е колкото силна толкова и нужна за да разберем пълното значение на Божието действие. Тя е много подобна на думата „възкресение” специално създадена за да обозначи победата над кръста, смъртта и ада. Ето защо Божията любов е повече от любов. Тя е въз любовта, далеч над любовта. Тя е възлюбване. И не просто възлюбване, а едно толкова голямо, толкова силно, толкова откровено, толкова нужно, толкова всеотдайно и толкова Божествено и Богоприсъщо възлюбване. Любов на която света и творението не могат да устоят. Любов, която греха не може да победи или превъзмогне. „Защото Бог …”

Светът, или буквално от гръцки космосът, тук включва не само светското човечество, не само световното население, не само вселената, а цялото творение – всетворението. В Божието възлюбване липсва акт на избиране, липсва действие на подбор, няма глагол за ограничаване. Божията любов към света е без граници и не може да бъде другояче „защото Бог толкова възлюби …”

Една толкова голяма любов не може да съществува без да има отражение. Дори когато грешници обичат, любовта променя света в и около тях. А колко повече Бог, който „толкова възлюби”. Божията любов променя света като дава спасение и живот вечен. За да направи това, Бог не просто възлюби. Той възлюби с тази цел да даде „Своя Единороден Син” за спасение на човечеството. Цялата фраза формулирана от тези думи идва да покаже, че Бог даде нещо лично, свое, единородно. Когато човек е дал всичко, той все още не е дал всичко, защото Бог не е спрял да дава от всичкото, което е в ръката Му. А Бог даде Своя Син и с това даде всичко от Себе си. Дори нещо повече. „Бог толкова възлюби света, че даде” Себе си. Това е което празнуваме на Рождество.

Даването на Сина е даване от Бог, на Бог и чрез Бог. Този акт на Божията любов не се повтаря в историята. Той няма нужда да се повтаря, тъй като е повече от достатъчен. И случвайки се един път и завинаги, хем в историята хем извън нея, той дава резултат, който е универсален, постоянен и вечен. Божията любов дава, за да гарантира спасение от погибел и онова Библейско имане и притежаване на живот вечен.

„За да не погине никой” би означавало универсално спасение, ако не бе допълнено от фразата “който вярва”. В Божията любов няма избор, подбор или ограничение. Тя е за целия свят и цялото творение. Но личната вяра е избор, който Бог оставя на човека. И не толкова на волята на човека, която лежи в робството на греха, а в избора сам(а) да покори волята си на Бога. Този избор можем да направим. Този избор Бог е предизбрал да зависи от нас. За да можем, застанали на кръстопътя на живота, където въпросите за нашето съществуване търсещи точни и вечни отговори, се пресичат с Първопричината и Първоначалото Бог, да намерим Причина и Начало за живот вечен. Ето това е Рождество. Раждането на Сина Божий, Който става причина и начало на нашето духовно новорождение.

Но Рождество не е пълно без изпълнението на своята цел, която е изразена в кръста и Възкресението. Христос не просто дойде. Той дойде за да умре. За да бъда напълно даден. И възкресен от мъртвите да даде живот вечен на ония които вярват. А както Възкресението не е пълно без възнесението на възкръсналия Син отдясно на Отца, така и възнесението чака своя завършек във Възвръщането или Пришествието на Господ Исус Христос. Отново физически присъстващ като при Рождението, за да установи Своето Царство на Земята за вечността.

Така, че Рождество никога не е било и никога няма да бъде само едно въплъщение на бог в човешки образ, което толкова много религии и без това идейно имитират. Рождество е спасение от грях, поправяне на всяка социална неправда, преразпределение на икономическите ресурси, реконструиране на физическите закони на планетата Земя. Рождество е Божият план да възстанови баланса на Вселената чрез въплъщението, възкресението, възнесението и възвръщането на Сина.

На Рождество, онзи който „ще изхвърли боклука” не може да бъде политически лидер, икономически индекс, социална сила или какъвто и да е друг обществено обединителен фактор. Всички те са само още една имитация, защото не е по силите на смъртен човек или група от хора да направят всичко това. Възстановяването на баланса на творението е право и отговорност единствено и само на Твореца. Затова и Отец изпрати Сина. „Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното Си” (Според Матей 3:12), защото Бог …

Рождество Христово – 2008

ДУМИ на МЪДРОСТ (ден 18): Празнувай живота който Бог ти е дал

in Новини
words
  • Не прекарвай деня пасивно! Направи този ден събитие в живота си
  • Ако наистина имаш вечен живот, тогава заживей го от днес
  • Празнувай това, което Бог вече ти е дал
  • Свидетелствай на другите за чудесата Му
  • Усмихни се, защото твоята радост не е от този свят и този свят не може да ти я отнеме
  • БИБЛИЯТА КАЗВА:[bible-post-hyno version=“82″ showversion=“1″ versiculo=“eph5:20″]

ДУМИ на МЪДРОСТ (ден 2): Говори това, което Бог иска да чува

in Новини
words
  • Твоите думи означават нещо за Бога. Те са изповед на твоята вяра
  • Молитвите ти освобождават Неговата сила в живота ти.
  • Исус учениците си как да се молят за снабдяване, запазване и прошка (Мт. 6:9-13)
  • Молитвата „Да дойде твоето царство” не е апел за създаване на временни, човешки теократични заместители, а есхатологичен вик на цялото създание към надежда за вечността изразена в погибелта на настоящия свят и физическо, реално установяване на Божието царство на земята в изпълнение на пророчествата

БИБЛИЯТА КАЗВА:[bible-post-hyno version=“82″ showversion=“1″ versiculo=“2chr 7:14″]

Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com