църковни евангелски новини от България и света

Tag archive

За Библията

МАТЕМАТИКАТА В БИБЛИЯТА

in Новини

math_400[1]Ернст Енгли

Преди много години един велик математик на име Иван Панин направи някои впечатляващи открития относно библейската математика. Панин беше гений в математиката. Той беше признат за един от десетте мъже в неговата област по целия свят на времето си. През 1882 година той се дипломирал в университета Харвард. Малко след дипломирането си станал християнин. Знаел перфектно гръцки и еврейски език. Нито гръцкият, нито еврейският имат числа, но вместо това използват букви от азбуката си, за да представят цифрови стойности. Знаейки това, Панин започнал да замества цифрови стойности с букви, докато изучавал Библията. Докато изучавал заместените числа, той бил учуден от невероятно детайлният математически дизайн, който изпъквал пред него. Запленен, той продължил изучаванията си! Колкото по-дълбоко навлизал в Библията, толкова повече бил убеден, че математиката би могла да отключи някои дълбоки тайни в тази велика Книга.

Стих по стих, глава по глава, книга по книга, цялата Библия е написана със същия невероятен математически дизайн, който стои много над способността на физическия ум да го създаде. Този вид дизайн вероятно не би могъл да бъде завършен от човешкия ум.

Тогава Панин започнал да проучва спорните стихове в Библията. Стихове, които някои учени отхвърлят въз основа на твърдението, че някои „прекалено усърдни” преписвачи са ги добавили. Много библейски учени например отхвърлят пасажа Марк 16:9-20, защото смятат, че тези стихове липсват в някои главни манускрипти. Според изследването на Панин тези стихове съдържат същия невероятен математически дизайн.

Панин свидетелства, че неговата работа без съмнение доказва, че Библията е написана по разработен математически модел, който изключва всякакъв шанс или случайност. От тогава насам, до неговата смърт през 1942 година, Панин прекара времето си, доказвайки чрез математиката истинността на Библията. Всички знаем, че математиката е точна наука. Тя не може да бъде фалшифицирана!

Базирайки се на проучването си, Панин направи следните твърдения:

№ 1: Нито едно човешко същество не би могло да напише Библията!

№ 2: Математическият дизайн на самото Писание е бил извън досега на човешкия ум. Той бил награден от Фондация ”Нобел Рисърч” за математическото му проучване на Библията. За да подкрепи твърдението си пред Фондацията, той представил 43 000 листа с доказателства, съдържащи неговата работа! Твърдението му пред същата фондация било следното: „Святата Библия е непогрешимото Божие Слово!”

От Фондация ”Нобел Рисърч” му отговорили: „Колкото по-дълбоко навлизаме в нашите изследвания, ние намираме поразителни доказателства в полза на вашето твърдение!”

След това Панин отправил предизвикателство чрез нюйоркския вестник „Сън” към девет известни „библейски критици” по негово време публично да опровергаят неговото твърдение. Когато абсолютно никой не приел предизвикателството му, той отправил същото предизвикателство посредством всички водещи вестници по света, за да може всеки публично да опровергае неговото твърдение! Предизвикателствата бяха отправени преди повече от 60 години, но до днес никой не се е появил да опровергае тези твърдения.

Доктор Панин твърдеше, че математически” доказва, че всичките 66 книги от нашата Библия са написани от Бог! Независимо, че човешка ръка е написала думите в Библията, Бог е Този, който ги диктува! Нашата Библия твърди същото: „…защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога, движени от Святия Дух” (ІІ Петрово 1:21).

Д-р Иван Панин доказва в трудовете си, че числата са методът, който Бог използва, за да защити истинността на Своето Слово, Библията. След дългогодишна работа д-р Панин доказа, че Библията е защитена от система от числа, и ако Словото се промени по някакъв начин, системата ще бъде прекъсната, което ще покаже, че се извършва фалшификация. Д-р Панин каза: „Библията е конструирана по чудесен числов дизайн във всеки възможен детайл; така че този дизайн не може да произхожда от човек, нито пък може да бъде осъществен от човек; числовата система, по която е изградена, е подобна на математическата схема, наблюдавана в природата, в небесата горе, или на земята около човека. И този числов дизайн застрахова текста от грешки и прибавяне; твърде подобно на начина, по който дизайнът на банкнотите е защитен от фалшификация. И както монетоброячната машина автоматично пресмята монетите, така и числовата система автоматично проверява собствената си сметка.”

През 1908 година пастор А. Б. Кинг каза относно работата на д-р Панин: „Един факт, скрит през вековете от църквата, сега е открит на д-р Иван Панин и изисква признание от вселенската Църква като най-важният. Тези, които са били наскърбени от многото атаки срещу Писанието, могат сега, предвид това откритие, да се присъединят в хваление към Бог. Врагът дойде като потоп, но Господ постави знаме в ръцете на нашия брат и всички християнски войници трябва да се обединят около него.

Веднъж видях голямо цъфтящо дърво край коритото на една река. Водата беше измила достатъчно от коритото, за да изложи на показ мрежата от преплетените корени, подкрепящи гигантското дърво.

Библията е величествено Дърво на живота, посадено край поток от жива вода.

Копаейки дълбоко за истини от Писанието, г-н Панин открил, че колкото повече копаел, толкова по-сигурен ставал, че скъпоценната почва, която преобръщал, била изцяло изпълнена с корени, които той нарекъл библейски числа. Той открил, че отделно от нейните открити факти и поучения, Библията, като истинско здание, има математическа основа и надстройка, която лежи върху основата и прониква във всяка една от 66-те книги, във всяка глава, често дори и в отделните стихове в еврейския език.

Само изреждането на числовите примери, които г-н Панин привежда от еврейски и гръцки език, дава доказателства за неговите томове от факти, като буйната бучаща Ниагара.”

Д-р Панин научно доказа, че не е възможно Библията да бъде написана само от обикновени човешки същества, но че тя е свръхестествена, боговдъхновена, дадена от Бога книга! Д-р Панин доказа, че Библията има печат, който е предпазва от подправяне. Ако подправите Библията под каквато и да е форма, вие ще разчупите печата. Печатът е поставен в самата Библия, под повърхността, извън обикновеното око. Печатът има предназначението на воден знак. Под повърхността на голяма част от произведената хартия хората поставят невидим воден печат. Водният печат не може да бъде видян с просто око. Той се показва само, когато някой го освети с инфрачервени лъчи. Бог постави невидим воден знак, или печат под повърхността на Своето Слово и математиката е инфрачервената светлина, която го излага пред нашите очи.

Печатът или водният знак е ЧИСЛОТО СЕДЕМ (7). Числото седем е наречено „съвършеното число”. Същият печат е скрит под повърхността на гръцкия и еврейски текст на Библията не само на няколко места, но буквално навсякъде. Стих след стих, глава след глава, където и да се погледне, се вижда свидетелство, че Библията е неоспоримото Божие Слово.

Когато се огледаме около нас, виждаме същия печат в творението. Бог подпечати работата Си върху творението с печат, или воден знак – същото число седем и кратни на седем. Например, развитието на човешкия ембрион е в точни периоди от седем. Забележете, десет периода от 28 дни, което е 4 х 7. Проверете и ще бъдете учудени от точността на този закон. Пълното нормално време е 280 дни, или 40 х 7. Библията казва, че човекът беше създаден от пръстта на земята. Човешкото тяло се състои от 14 елемента, или 2 х 7, също както земята, или пръстта! Медицината ни казва, че човешкото тяло подновява всяка клетка на всеки седем години, също така пулсът пие по-бавно на всеки седми ден. Дори слънчевата светлина е направена от седем различни цвята.

Още примери. Земята е само 49 пъти, или 7 пъти по 7 по-голяма от луната. Луната завършва обиколката си около земята на 28-я ден, което е 4 х 7. Погледнете малките птици: защо яйцата на домашната кокошка – в инкубатор или под кокошката в гнездото, се излюпват на 21-я ден, или 3 х 7. Канарчето – за 14 дни, или 2 х 7. Патицата – на 28-я ден, или 4 х 7. Друг вид патица – на 35-я ден, или 5 х 7. Златният орел – на 35-я ден, или 5 х 7. Петнистият орел – на 21-я ден, или 3 х 7. Царският орел – на 35-я ден, или 5 х 7. Някои разновидности на пъдпъдъка – за 21 дена, или 3 х 7, други разновидности – за 28 дена, или 4 х 7. Соколът – за 28 дена, или 4 х 7. Ястребът – за 21 дена, или 3 х 7.

Проверете и ще видите, че всяка от следните птици мъти яйцата си за брой дни, които са кратни на седем. Големите разновидности на совата – за 28 дни. Другите за 21 и 14 дни. Императорският пингвин – 49 дни, другите пингвини – за 42 дни. Някои щрауси за 56 дни, други – 63 дни, но всички са кратни точно на седем. Белочелата водна кокошка 14 дни, паунът 28 дни, морската птица 21 дни, бялата яребица 21 дни, жеравът 28 дни, глухарът за 21 дни и така нататък; можем да продължим, но мисля, че схванахте картината досега. Бог постави печата си, или водния знак върху цялото творение.

За да не се чувстват пренебрегнати, нека да видим какво Бог направи за някои животни. Погледнете малката мишка. Периодът на бременност за това семейство е само 21 дни, или 3 х 7. Заекът и плъхът 28 дни, или 4 х 7. Котката 56 дни, или 8 х 7. Кучето 63 дни, или 9 х 7. Лъвът 98 дни, или 14 х 7. Овцата 147 дни, или 21 х 7.

След като видяхме тези факти, може ли някой да се съмнява, че Бог е поставил печата Си дори и върху творението? Ако Бог пази творението Си с невидим печат и воден знак, няма ли да направи същото за Словото Си? Тези неща не се случват просто така при все, че няма значение за птицата, или животното, за инкубационния период, или периода на бременност, това са брой числа, кратни на седем, но има значение за Бог.

В Писанията забелязваме, че Бог работи с човека също с периоди по седем. Когато погледнете разпределението в Библията, можете да видите седем различни периода от Божията работа с човека. Сега ние се намираме в края на шестия период. Седмият и последен период хлопа на вратата. Идващият седми период ще доведе Исус обратно на земята. Бог дори обяви седмия ден за почивка. Забележете, Божието Слово твърди, че обхватът на човешкия живот ще бъде „70 години”, тоест десет по седем.

Да се върнем обратно и да погледнем развитието на човешкия ембрион и да го видим в десет различни периода от 28 дни, или четири по седем, което прави точно нормалното време от 280 дни, или 40 по седем, или 40 седмици. Числото 40 също има значителна роля в Писанието. В цялата Библия това е Божието число на изпитание. Потопът продължи 40 дни и 40 нощи, Мойсей беше 40 дни на планината, Израел беше 40 години в пустинята, Ниневийците имаха 40 дни, за да се покаят, Христос беше 40 дни в пустинята и беше 40 дни на земята след възкресението Си.

Сега забележете как числото седем е използвано на повърхността на Писанието. На прокажения беше казано да се потопи седем пъти в реката Йордан. Ако той беше спрял на шестия път, нямаше да бъде изцелен. На децата на Израел беше заповядано на седмия ден да маршируват около Ерихон седем пъти. Поглеждайки в книгата Откровение какво виждаме? Седем църкви, седем Божии духове, седем светилника, седем звезди, седем печата, седем ангели, седем тръби, седем гърма, 42 месеца, или 6 по седем и т. н.

На науката е добре известно, че има числова схема в творението и че всичко се движи по математически закони. Чрез самия закон на математиката д-р Панин доказа, че Библията е цялостното и завършено Божие Слово. Настоящата ни Библия не е книга, която съдържа Словото на Бог, тя е Божието Слово!

Говорихме за това как числото седем беше използвано на повърхността на Писанието, но сега нека да погледнем как е използвано под повърхността, или как е използвано като печат, или воден знак, който не се вижда. Трябва да изследваме еврейския и гръцкия текст, за да видим този превъзходен печат. Те са тайнствено скрити от простото око под повърхността на оригиналния текст. Следват няколко примера, но не абсолютно всички, за тези скрити печати.

Погледнете пасажа Битие 1:1. Числото на еврейските думи е точно седем. Сега пребройте числото на еврейските букви в тези седем думи и ще откриете, че броят на буквите се разделя съвършено на седем и се умножават точно по седем. Броят на буквите в седемте думи е 28, или четири по седем! В тези примери всеки числов „факт” или „седем”, който се появява в структурата на текста, е наречен „числово свойство”.

ПЪРВО: както вече казах, числото на еврейските думи в този стих е седем.

ВТОРО: броят на буквите в седемте думи е 28, или четири по седем.

ТРЕТО: първите 3 от тези 7 думи съдържат подлога и сказуемото на изречението. Тези три думи се превеждат: „В началото Бог създаде”. Броят на буквите в тези три еврейски думи е 14, или 2 по 7. Последните четири от тези седем думи са допълнението на изречението. Те са преведени така: „…небето и земята”. Броят на буквите в тези последни четири еврейски думи е точно 14, или 2 по 7.

ЧЕТВЪРТО: последните четири еврейски думи се състоят от две допълнения. Първото е „небето”, второто е „земята”. Броят на буквите в първото допълнение е 7. Броят на буквите във второто допълнение е 7.

ПЕТО: трите водещи думи в този стих от седем думи са „Бог”, подлогът, и „небето” и „земята” – допълненията. Броят на буквите в тези три еврейски думи е точно 14, или 2 по 7. Броят на буквите в другите четири думи на стиха е 14, или 2 по 7.

ШЕСТО: най-кратката дума е в средата. Броят на буквите в тази дума и думата отляво на нея е 7.

СЕДМО: броят на буквите в средната дума и думата отдясно на нея е 7.

Сега, за да покажем същия вид печат и воден знак в гръцкия език, нека да отидем при книгата на Матей и да изследваме част от нея. Ще погледнем Матей 1:1-17. Първите 17 стиха в книгата на Матей формират сами по себе си естествено логично разделение, защото се занимават с един определен предмет – родословието на Христос. Тези първи 17 стиха от гръцкия Нов Завет се състоят от две главни части. Първата обхваща стихове 1-11, а втората – от 12-17 стих. Всяка част съдържа удивителни числови свойства в структурата на текста си.

ПЪРВО: броят на гръцките речникови думи, използвани в първите единадесет стиха, е 49, или 7 по 7. Речниковите думи могат да бъдат различни от общите думи. Например думата „и” може да бъде използвана три, или четири пъти в пасажа, но ще бъде броена само веднъж, защото се повтаря.

ВТОРО: броят на буквите в тези 49 думи е 266, или 38 по 7.

ТРЕТО: от тези 266 букви гласните са 140, или 20 х 7, а съгласните – 126, или 18 х 7.

ЧЕТВЪРТО: от тези 49 думи броят на думите, които започват с гласна, е 28, или 4 по 7. Броят на думите, които започват със съгласна е 21, или 3 по 7.

ПЕТО: от 49-те гръцки речникови думи, броят на съществителните е 42, или 6 по 7. Думите, които не са съществителни са седем.

ШЕСТО: от 42 съществителни в първите единадесет стиха броят на собствените съществителни е точно 35, или 4 по 7. Броят на нарицателните съществителни е 7.

СЕДМО: броят на гръцките букви в тези 7 нарицателни съществителни е 49, или 6 по 7. Удивително е да се забележи, че в тези 7 нарицателни съществителни има повече от 20 числови свойства.

Можем да продължим в този дух, но мисля, че вече схванахте идеята. Тези числови свойства се намират в цялата Библия, втъкани по такъв начин, че нито едно човешко същество не е способно да постави началото им. Изброих само няколко примера от две глави в Библията. Помислете сега, тези свойства се намират във всеки стих в Писанието. Невъзможно е за никой, освен за Бог, да създаде такова нещо!

Числови стойности. И в еврейския, и в гръцкия език всяка буква, дума, изречение и пасаж имат определена „числова стойност”, или „математически сбор”. Хиляди от тези „по седем”, или „свойства” се намират в числовите стойности и математическия сбор на структурата на Святото Писание.

Евреите и гърците не са използвали цифри като 1, 2, 3, 4 и т. н., за да изразят числа, защото в техните езици нямат числа. Всяка буква в азбуката им има числова стойност. Например, ако един евреин, или грък иска да напише „1”, той ще напише първата буква от азбуката си. Ако е искал да напише „2”, ще напише втората буква от азбуката си, и така нататък. Такава е била аритметиката в еврейския и гръцкия. С други думи и в еврейския, и в гръцкия език всяка буква в азбуката замества число, като в същото време си е и буква. Тъй като всяка буква има числова стойност, подобно всяка дума има числова стойност, защото всяка дума е съставена от две, или повече букви. За да научите числовата стойност на дадена дума, просто съберете числовите стойности на всички букви в думата и общият сбор ще образува числовата стойност на тази дума. Точно както всяка дума има числова стойност, такава имат и всеки параграф, изречение и книга.

Нека да погледнем някои числови стойности на известни имена в Писанието. Знаем, че числовата стойност на Антихрист е „666”: „Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест” (Откровение 13:18). Сега нека да съберем буквите в името ИСУС и да намерим Неговата числова стойност. В гръцкия език „Исус” се буквува „I-E-S-O-U-S”. „I” означава „10”, „E” символизира „8”, „S” символизира „200”, „O” означава „70”, „U” – „400” и „S” – „200”. За да видим кое е числото, стоящо зад името на Исус, ние прибавяме тези стойности и събираме общата сума, или числото на името на Исус е „888”. Сега сравнете числото на Исус с това на Антихрист, което е „666”. Това странно сравнение ни кара да се чудим и изумяваме.

Сега нека да се върнем за момент и да погледнем първия стих от Битие. В стиха има три важни съществителни – „Бог”, „небето” и „земята”. Числовите стойности на тези три съществителни са съответно 86, 395, 296. Когато съберем тези три цифри, откриваме, че общата им стойност е 777, или 111 по 7.

Други числа в Библията също са използвани от Бог като печати, или водни знаци. След внимателно изследване можем да открием числа в Писанието, които представят различни неща. Те са числата от 1 до 13. Също така има няколко други големи числа, като числото 40 и числото 37, които имат важно значение. Сега ще изброим какво замества всяко от посочените числа в Писанието.

1: Единство, или цяло.

2: Раздяла, или свидетелстване.

3: Божествено съвършенство на Божеството.

4: Творческа работа, или света.

5: Благодат, безплатен подарък от Бог.

6: Човекът (под греха).

7: Божият печат, често наричано „съвършеното число”.

8: Възкресение, или ново начало.

9: Завършеност.

10: Числово съвършенство.

11: Дезорганизация.

12: Съвършено управление.

13: Грях, или бунт.

37: Живото Божие Слово.

40: Изпитание.

Вземете числото осем, което замества „възкресение, или ново начало”, и го разгледайте в Писанията. Осем човека бяха спасени от потопа. Всяко бебе момче трябваше да бъде обрязвано на осмия ден. Това бележеше новото им начало под Божия Завет. Витлеем Юдейски, родното място на Христос, е споменат осем пъти в Новия Завет. Забележете също, че в Писанието е споменато осмо земетресение, което ще стане при Христовото завръщане, отбелязвайки новото начало. Христос възкръсна от гроба на осмия ден. Църквата беше основана на осмия ден. „И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта и продължи Словото си до среднощ” (Деяния 20:7).

Спомнете си, че числото на Исус е 888. Исус обикновено наричаше Себе Си „Човешкият Син” – този израз се появява 88 пъти и неговото произведение е 2960, което е 370 по 8. Той също каза: „Аз Съм Истината”, което е 64 по 8. Той е наречен „Христос” и произведението на числото на „Христос” е 1480 – 185 по 8. Можем да продължим нататък и да покажем, че произведението на числата на „Спасител”, „Месия” и „Господ” е умножение по осмици. По този начин имаме нашия числов дизайн, който сам по себе си е великолепно свидетелство за факта, че Исус Христос наистина е Възкресението и Божият Син.

ИСУС: числова стойност 888 = 111 х 8

ХРИСТОС: числова стойност 1480 = 185 х 8

СПАСИТЕЛ: числова стойност 1408 = 176 х 8

ГОСПОД: числова стойност 800 = 100 х 8

МЕСИЯ: числова стойност 656 = 82 х 8

ЧОВЕШКИЯТ СИН: числова стойност 2960 = 370 х 8

ИСТИНАТА: числова стойност 64 = 8 х 8

Нека погледнем за момент числото 13 и как то представлява греха. В Откровение 12:9 четем следната фраза: „И беше свален големия ЗМЕЙ, онази старовременна ЗМИЯ, която се нарича ДЯВОЛ и САТАНА…”

ГОРНАТА ФРАЗА: числова стойност 2197 = 13х13х13

ЗМЕЙ: 975 = 75х13

ИЗКУСИТЕЛ: 1053 = 81х13

ВЕЛИАЛ: 78 = 6х13

УБИЕЦ: 1820 = 140х13

ЗМИЯ: 780 = 60х13

Можем да продължим нататък и да покажем примери от Писанието как всеки посочен цитат е описан чрез числовата му стойност. Ние изброихме само малка част от числата, които д-р Панин използва в работата си, за да докаже, че Библията е цялото и истинско живо Божие Слово. Ако се нуждаете от повече доказателства, спомнете си, че д-р Панин представи над 40000 страници от труда си пред комитета за Нобелова награда. Няма да ми стигнат останалите години от живота ми, за да изброя томовете доказателства, които д-р Панин изнесе в изследователската си работа относно библейските числа.

сп. „Братска любов”, брой 7 (155), 2004 г.

Национално състезание за познаване и разбиране на БИБЛИЯТА

in Новини

broshura snimka

НАСОКИ ЗА ПОДГОТОВКА НА ОТБОРИТЕ | Изтегли КОНСПЕКT (PDF)

Въпреки, че регламентът на състезанието ще бъде уточнен след като изтече срокът за записване на отборите, към настоящия момент предоставяме на участниците в състезанието следните насоки:

1. Подготвяйте се само върху включените в конспекта части на Библията. Например, тъй като книгата на пророк Амос не е включена в конспекта, нейното изучаване няма да е от непосредствена полза за участието ви в състезанието през 2012 година.

2. Отново регламентът ще включва отборна и индивидуална игра.

3. Въпросите ще бъдат ясно формулирани с безспорни правилни отговори. При отговарянето на въпроси от затворен тип е много важно участниците да следят утвърдителния или отрицателния характер на въпроса.

4. Както се вижда от конспекта въпросите ще бъдат разделени в 5 области. С оглед по-добрата подготовка е целесъобразно състезателите да се специализират в различните области. Регламентът за индивидуалната игра ще позволи състезателите да отговарят на въпроси от тяхната област. Тъй като разделите в конспекта са 5, а състезателите 4, всички състезатели ще имат възможност да отговарят на въпроси от Раздел 3.

5. Обърнете внимание на въпроси 4, 6, 10, 11, 23, 31. Те предполагат познания по Библейска география, вкл. ориентиране по карта. За подготовката на състезателите Библейска карта или Атлас ще бъдат необходимо помагало.

6. Обърнете внимание на въпроси 6, 7, 12, 15. Те предполагат запознаване с детайли, които са встрани от обикновеното проследяването на сюжета на библейските събития. Изискват запознаване с материалната култура, описана в Библейския текст.

7. Обърнете внимание на въпрос 24. Той предполага отлично познаване на текстовете на посочените псалми.

8. Обърнете внимание върху въпросите 31, 32, 33, 34. Те съдържат основните теми в цитираните послания, предполагат задълбочено познаване на текста и способност да се разсъждава върху тях.

50 най-споменавани хора в Библията

in Новини

top50biblicalpeople

Дейвид Нортън за мястото на Библията на Крал Джеймс (1611 г.)

in За Библията

kjv20bible20cross[1]НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – 2008, том 47, серия 6.2
Дейвид Нортън за мястото на Библията на Крал Джеймс (1611 г.) в историята на английската литература (PDF)
Румяна Петрова

David Norton on the Place of King James Bible (1611) in the History of English Literature: This paper presents the view of the New Zealand Bible historian and literary scholar David Norton on the special character of one of the major translations of the Bible in the English language, The King James Version.

Key words: English Bible, English Literature, English culture.

За БИБЛИЯТА (кратък обзор)

in За Библията

112_bibliata
Д-р Теол. Доний К. Донев

„Ние не сме амбулантни търговци, които продават Божието слово, за да печелят, както правят мнозина …” (2 Коринтяни 2:17, WBTC 2004).

За Библията е изследователска поредица в Евангелски Вестник от 2004г. Целта й е да запознае читателите с историята на библейския текст, неговото развитие през вековете до наши дни и достоверното му предаване на родния ни език.

Преди едно изследване да може говори за палеография (науката, която изследва древни ръкописи) или текстов критицизъм (изучаване на Библейския текст с цел отделяне на вторичните добавки и редакции за да се детерминиране най-ранната версия), то трябва да направи следните две уговорки. За съжаление, оригиналните текстове на библейските книги, наричани автографи, не са достигнали до нас. Но въпреки, че днес ние притежаваме само копия на техните преписи, разликата между всички ръкописи на Новия завет, които са достигнали до нас, е не повече от 5%.

Формирането на Новозветния канон е предшествано от същинското написване на библейските книги, което започва с устно предание – метанеративи или разкази на ранната църква, записани от апостолите и техните съвременници, и използвани от църквата по време на богослужение. Марко събира информация от проповедите на ап. Петър за написването на своя разказ за живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Лука, който не е един от 12те апостоли, синтезира в „първия [си] разказ” (Евангелието според Лука, Деяния 1:1) проповедите на ап. Павел, а във втория (книгата Деяния апостолски) своите директни наблюдения от мисионерските пътувания на апостола. Освен тези източници, както Лука така и Матей, използват над 40% от текста на Марко, а над 20% от техните разкази са еднакви, което създава традицията на синоптичните евангелия. Изключение прави единствено Йоан, който използва свои собствени източници, най-вероятно популярни в християнските общества на Мала Азия, където той служи.

Записаната устна традиция започва да бъде предавана и преписвана още докато някои от апостолите са живи, така създавайки оригиналните ръкописи на Новия завет наричани „автографи”. Много скоро, процесът на тяхното преписване преминава от папируси и унциално или „блоков писане” до кожени пергаменти и „ръкописните” минискулни шрифтове улесняващи процеса на работата. С бързината на преписа обаче, навлизат и редица ръкописни грешки, които новосъздадените минискулни школи неволно умножават в своите скрипториуми.

Те биват предавани и в следващия стадий на разпространение на Новия завет в новите преводи на говоримите езици наричани „версии”. От около първи век датира сириакски превод на Библията, наречен Пешита или „опростен”. Той е следван от старолатински, коптски и готски преводи в периода от 2-4в, и в частност арменския превод, който е завършен през 5в. Използваните източници на версиите завършват окончателно създаването новозаветните текстови семейства.

Евангелизирането на Запада, в частност Испания и Британия, и латинския език на римската империя, дефинират следващият период в предаването на новозаветните текстове с направата на латински превода от Йеорним в края на 4в., известен още като Вулгата (наименование, дадено около 13в. и означаващо „общо-използван превод” от лат. versio vulgata). Наложен чрез Вулгата, католическият стандарт ограничава богослужебните езици до три: иврит, старогръцки и латински, и умишлено забавя останалите преводи на Библията. Въпреки това, около 8в. е завършена ранна арабска версия, Вулгата е преведена на немски и англо-саксонски, а през 9в. започва движението за славянски превод на Библията. Около 12в. датират някои френски и унгарски, а от 13в. италиански, испански, датски, полски и бохемски (чешки) версии. Използвайки Вулгата през 14в. Джон Уиклиф събира и подобрява вече съществуващите частични английски преводи на Новия завет.

Началото на Ренесанса започва с друг етап в разпространението на Библията чрез изобретяването на печатат преса от Гутенбег (1439г.) и последвалото я първо издание на Текстус рецептус (1515г). Недоволен от циркулиращата в многобройните си версии латинска Вулгата, която почти 10 века служи като стандартен богослужебен текст, през 1512г. датският хуманист Еразъм Ротердамски започва подготовка за издаването на гръцки Новия завет. Отпечатването на първото издание му отнема почти три, а следващите четири издания общо 15г.

Доктриналните корекции в ползва на католическата църква и личния контрареформационен идеализъм, не попречват на Еразъм да деликатно следва примера на Вулгата, налагайки своя гръцки текст като Textus Receptus (общоприет текст). Този нов стандарт оказва влияние дори върху най-свирепите противници на Еразъм в лицето на ранните реформатори, които използват имено Текстус рецептус за да преведат Новия завет на своя език. Мартин Лутер използва второто издание за своя немски превод, а Тиндейл третото за английската версия. Така, въпреки многобройните грешки в различните си издания, Textus Receptus е наложен като текстов стандарт за следващите 3-4в. Отпечатването на версията Кинг Джеймс през 1611г., също спомага за това, като превод близко следващ Textus Receptus, който ще властва над англоговорящия свят в следващия половин век.

Стандартизацията на библейски текстове на латински (Вулгата), гръцки (Textus Receptus), английски (King James), както и на останалите латински, а и на славянските езици чрез руското православно влияние, е толкова силно, че на новооткритите през 18-19в. новозаветни текстове е нужен един нов „текстов ренесанс” преди да бъдат забелязани. Представянето на текстов критицизъм като богословска дисциплина от учени лингвисти като Грийсбак и „Тюбингенската група”, а в последствие Тишендорф, Трегелис и англичаните Лайтфут, Уескот и Хорт, е само една малка чат от протичащите дори до наши дни динамики и процеси, които формулират издаването и приемането на нов критичен текст на Новия завет в лицето на паралелните старогръцки издания на UBS (Обединени библейски общества) и Nestle-Aland, модерните текстови школи и съвременните преводи на Библията.

Вместо епилог
Ако в ерата на постмодернизма все пак е останала някакъв абсолютна истина, то тя не може да бъде нищо друго освен Библията – Божието Слово, боговдъхновено и безпогрешно. Дългите и трудни процеси на неговото предаване, превеждане и разпространяване през вековете неминуемо са оказали влияние върху крайния резултат. И тъй като те са най-често е свързано с хора, влияние им понякога завинаги маркира онези части богослужебни текстове, които са популярни заради своята традиционност и общоприетост. Имено грешките на тези хора остават запомнени за сметка на положилите положителен труд и усилие в горните процеси.

Но грешки се допускат по редица причини. Първо, неумишлено или от незнание. После от онези, които грешат заради лична гордост или комплексна недоказаност. Но най-опасна в историята са се доказал онези, които за да запазят своя институционен статус, икономически стабилитет или измисления свят, който създават за себе си под предлог, че градят Небесното Царство, променят Словото с ясното съзнание, че то има силата да илюминира живота на всеки вярващ мъж с онази свобода на Духа и живота, за която Библията казва, че идва от единствено и само от познаването на Истината (Евангелие според Йоан 8:32). Историята показва, че дори те не успяват да го спрат, защото „Божието слово не се връзва” (2 Тимотей 2:9). Но за тях важат думите от края на Книгата: „ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга.” (Откровение 22:19).

Преводи на Библията след Реформацията

in За Библията

STATII_IMG_SM_1289589469_1039[1]Д-р теол. Доний К. Донев

Един от приоритетите на Реформацията е чистото Слово (Sola Scriptura – букв. само Словото). Този приоритет е изразен в идеята за достигане на всички народи с Библията, преведена разбираемо на техния говорим език. Тогава не е чудно, че един от резултатите на следреформационния период е именно експлозивният растеж на преводи на Библията на различни езици, както следва в хронологичен ред:

1400 г. – Библията е преведена и издадена на италиански, каталонски и чешки език.

1417 г. – Появява се пълна испанска Библия, но всички копия са унищожени от Инквизицията. Преводът на монаха Касиодор де Рейн е публикуван през 1569 г. в Базел, Швейцария. Издадена е ревизия на текста, направена от Киприан де Валера през 1602 г.

1471 г. – Отпечатана е първата италианска Библия във Венеция. Католическата Библия на Антонио Бручоли е издадена през 1530 г., а първият протестантски превод на италиански език, направен от Джовани Диодита – през 1607 г. в Женева.

1500 г. – Започват да се разпространяват датски, френски, английски, шведски, холандски, испански, полски, словенски, исландски, уелски и унгарски преводи.

1681 г. – Новият завет е преведен на португалски от Жоао Ферейра д’Алмейда и е издаден в Амстердам. Пълен превод на Библията на португалски излиза през 1748–1773 г.

1600 г. – Отпечатани са фински, ирландски, румънски и латвийски преводи на Библията. Прави се частичен превод за американските индианци от щата Масачузетс.

1700 г. – Издадени са естонски и португалски Библии. Направени са частични преводи на тамилски и малайски.

1800 г. – Отпечатани са галски, сърбохърватски, словашки, норвежки, съвременен гръцки, български и руски преводи на Библията. Частични преводи на Библията достигат Централна Африка на езиците малагаси, амхарик, исиксхоса, исизулу, йоруба, судански, кисуахили, а в Азия – на бенгалски, китайски, турски, хинду, персийски, урду, арменски, тай, японски и тайвански.

Библията на Реймс–Доуей (1582–1610 г.)

in За Библията

STATII_IMG_SM_1279915024_992[1]Д-р теол. Доний К. Донев

Гонението на протестанти по времето на Мери Тюдор (Кървавата Мери) изпраща много протестантски водачи в Женева. По тяхна инициатива там се превежда и отпечатва Женевската Библия, придружена с коментарните бележки на Жан Калвин и неминуемо маркирана от доктрините на калвинизма. По същата причина, но вече поради гоненията на католици по времето на Елизабет I, много английски католици намират убежище във Франция, където се ражда идеята за една нова английска версия, която ще бъде наречена Библията на Реймс–Доуей.

Католическото свещенство по време на превеждането й продължава да противостои на четенето на Библия от обикновените хора. Но осъзнавайки, че Библията ще бъде четена по един или друг начин, английските католици решават да дадат нова, правилна според тях английска версия, която да бъде базирана на католическата догматика.

Един от английските бежанци във Франция, Уилям Алън, който по-късно става кардинал, е директор на колежа „Ориел” в Оксфорд и един от основателите на семинарията „Доуей”. Именно там професорите и учениците, завършили семинарията, се заемат със задачата да направят нов английски католически превод на Библията. Проектът е завършен през 1582 г. в Реймс, където е преместена семинарията в периода 1578–1593 г. под ръководството на йезуитския учен Григорий Мартин. Поради финансови затруднения първото издание, отпечатано от Джон Фогни, съдържа само Новия завет, докато Старият завет следва в двутомно издание през 1609–1610 г. По това време семинарията е преместена обратно в Доуей, което дава и пълното име на новата Библия.

Заглавната страница гласи, че тази ревизия е „за откриване на грешките в разнообразните по-късни преводи и специално за изчистване на противоречията в религията (доктрината – б.пр.)“. Следвайки католическата традиция обаче, преводът е направен не от оригиналните езици, а от латинската Вулгата, въпреки че на места сравнения с гръцкия текст и последователни поправки са явни в усъвършенстване на текста. Някои от техническите термини, като пасха, параскева, туника, холокост, скинопигия, азимия и др., са напълно запазени. Един от недостатъците на тази ревизия е прекомерното латинизиране на текста – използване на латински чуждици дори на места, където английските думи са по-лесни и точни. Григорий Мартин не се двоуми да заимства термини и фрази от превода на Ковърдейл и останалите протестантски версии. Индекс с превод на техническите термини и нововъведени английски думи е приложен в края на изданието. Тази практика впоследствие ще окаже огромно влияние върху речника, използван при направата на превода „Кинг Джеймс”.

Старият завет на Реймс–Доуей е завършен от Григорий Мартин почти 30 години преди същинското му издаване, ревизиран отново преди отпечатването му и сравнен с „най-съвършените латински издания“, или т.нар. последна Вулгата по времето на папа Климент VIII. Бележките по текста са по-кратки в сравнение с тези на Новия завет и по-малко язвителни. Но това съвсем не прави по-леко католическото доктринално влияние върху превода, заявено например в коментара за двамата господари в Матей 6:24: „Две религии, Бог и Ваал, Христос и Калвин, меса и общение, католическата църква и еретическите ковенционалисти“ (Религиозно събрание извън закона, в случая препратка към събранията на Англиканската църква. В отговор през 1670 г. Английският парламент обявява за незаконни всички религиозни събирания, които не се провеждат от Англиканската църква. – Б.р.).

1 2 3 7
Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com