Считайте го за пълна радост

Считайте го за пълна радост

19.01.2008 0 By Evangelsko.info

ken

Кенет Е. Хагин

Не се отчайвайте и обезсърчавайте, когато минавате през различни изпитания или несгоди! Вместо това, считайте го за голяма радост! Една стъпка към радостта е стъпка в правилната посока!

“Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитания…” (Яков 1:2). Ако един християнин няма радост, това си е негова грешка, защото в Библията пише, “…Божието царство не е ядене и пиене, а правда, радост и мир в Святия Дух” (Римляни 14:17). Когато един човек стане християнин, той бива преместен от царството на тъмнината в Божието царство (Колосяни 1:13), а в Римляни пише, че в Божието царство има радост. Следователно, ако един християнин няма радост, той се е оставил нещо друго да заеме мястото на това, което по право си е негово.

В Бибилията пише и че “радостта в Господа е нашата сила” (Неемия 8:10). Много хора нямат никаква сила, защото нямат никаква радост. Запомнете, че именно радостта в Господа ни дава сила!

В Яков 1:2 пише, “Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитания”. Гръцката дума, която се използва в този стих е “изкушение”, но тя може да се преведе и с думите “изпитание и несгода”. Така че, Яков 1:2 можем да го четем и като “Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в различни изпитания и несгоди”.

В Библията Бог ни говори. Дори и някои хора все още да казват, “Бог никога не ми говори”, това означава ли, че тези хора не четат Библията? Не, обикновено не това имат предвид, когато казват, че Бог никога не им говори. Те просто искат Бог да им говори по срециален начин.

Не ме разбирайте погрешно, понякога Бог наистина говори на децата си по специален или специфичен начин. Но дори когато Бог ни говори по специфичен начин, това, което казва, винаги ще бъде в съгласие с Неговото Слово. Ако това, което ни се казва, не е в съгласие с Божието Слово, то тогава не Бог е този, който говори.

Може би сега някои от вас преминават през най-големите изпиатния на живота си. Считат ли ги за пълна радост, така както пише в Яков 1:2? Някои хора могат да кажат, “Аз се вайкам и хленча. Оплаквам се и се самосъжалявам”.

Да, обаче, Библията не ни казва, че реакцията ни трябва да бъде такава. В Библият пише да се радваме! Ако едно изпитание или затруднение буквално бе радост, то тогава ние не би трябвало да го считаме за радост. Изпитанието само по себе си не радостно – това е изпиатние или несгода. Но ние трябва да го считаме и смятаме като радост.

Разбрах значението на Яков 1:2 когато като млад проповедник отидох веднъж да посетя фермата на дядо. Често отивах в “Стария кът”, както я наричахме, за да избягам от натоварването на града. При едно такова посещение аз преживях най-голямото изпитание и най-тежкия изпит в живота ми.

Когато бях във фермата, аз прочетох Яков 1:2, където пише, “считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитания”. Така че, отидох зад плевнята и започнах да се радвам. По това време не знаех нищо за кръщението в Святия Дух или за изпълването със святия Дух. И в деноминационната църква, в която аз бях пастор, ние не викахме или скачахме или се радвахме.

Но, вижте, аз имах Библията. Аз просто се покорих на Словото, написано в посланието на Яков 1:2 и счетох изпитанието си за пълна радост. Не ми се танцуваше, но започнах някак си да танцувам. И изтанцувах един танц от радост.

Не казвам, че беше радост, защото наистина не беше! Със сигурност не ми се танцуваше или не бях в състояние да се радвам. Но започнах да се радвам някак си. И ако християните започнат да чувстват изпиатнието за пълна радост, те наистина скоро ще влезнат в пълната радост.

Вярвам, че има хора, които веднага ще получат изцерение, ако започнат да действат с вяра и започнат да считат изпитанието си за пълна радост. Някои може да попитат, “Да, ама как да го направя”?

Просто го направете! В Яков пише, “считайте го за пълна радост”, така че, считайте изпитанието си за пълна радост! С други думи, започнете да се държите по начина, по който бихте се държали, ако бяхте изпълнени с радост и ако вече имахте отговор на вашия проблем! Запомнете, че ние ходим с вяра, а не с виждане (2 Коринтяни 5:7) и вярата “извиква в действително съществуване онова, което не съществува” (Римляни 4:17). Така че, считайте го за пълна радост! С други думи, наричайте това, което не е радост, радост! И тогава се дръжте така, сякаш радостта ще стане действителност!

Аз бях изцерен и вдигнат от леглото ми през 1934 г. танцувах зад плевнята на дядо рез 1935г. запомнете, че аз получих кръщение в Святия Дух едва през 1937г., така че аз не знаех нищо за Петдесятница, както казваме ние. Но аз знаех наистина нещо за вярата.

В онова време ние много се събирахме в домашни групи и на повечето от тях говорех аз. Тези, които посещаваха събиранията основно бяха от църквата. Спомням си, че на едно от тези събирания, жената, в чиито дом бяхме, имаше син на 28 години, който бе избягал преди няколко години и тя не знаеше нищо за него. Тази жена не знаеше нито къде е синът и нито какво прави.

Тя ни помоли да се застъпим за него в молитва – за неговото спасение – и ние се помолихме. Онази вечер аз проповядвах върху вярата и бях озаглавил урока “Вярата на ума срещу вярата на сърцето”. Аз проповядвах, че именно вярата със сърцето изпълва очакването ни и бях взел моя текст от Марко 11:23,24.

Марко 11:23,24: “Истина ви казвам, който рече на тая планина ‘Вдигни се и хвърли се в морето’, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам, всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте получили, – и ще ви се сбъдне”.

След като прочетох този откъс от Марко, глава 11, аз казах на хората от домашната група:’Да предположим, че един ангел слезне сега от Небето и застане в тази стая с блокче гранит в ръката си и на този гранит са инкрустирани думите “всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, – и ще ви се сбъдне”. Какво бихте направили?

Те казаха, “Бихме извикали”. Тогава се обърнах към жената на дома, за чийто син се бяхме помолили, “Представи си, че се позвъни на вратата и ти отидеш да отвориш и там видиш Исус. Представи си, че Исус ти казва, “всичко, каквото поискаш в молитва, вярвай, че си го получила, – и ще ти се сбъдне”. Какво би направила”?

Тя отговори, “Бих извикала от недоумение”. Аз казах, “Исус вече го е казал в Марко 11:24. сега остава само да повярваш – вече е въпрос на вяра. А после трябва да постъпваш според вярата си. Ти ми каза, че ако Исус ти каже това, ти би се извикала, а Той вече го е казал. Ако вярваш на тези думи, то постъпи съгласно тях!

Жената скочи и започна да вика така, сякаш желанието на сърцето и вече се беше сбъднало. Скоро и останалите се присъединиха към нея. И само след няколко дни тя получи новини за своя син. Той се върна у дома и бе спасен!

Може да се молите Бог да ви помогне и да направи нещо в живота ви. Ами, как бихте се държали, ако това, за което се бяхте помолили, Исус вече го беше направил? Щяхте ли да продължавате да хленчите и да се оплаквате? Не, ако вие го бяхте получили, щяхте да започнете да Му благодарите, да Го прославяте и да Го възхвалявате.

С вяра вие трябва да започнете да Го прославяте, да Му благодарите и да Го възхвалявате сега! Радвайте се така, сякаш Бог вече ви е дал победа! Може да се чувствате така, сякаш се радвате по плът, но продължавайте да хвалите Бог с вяра и скоро ще се изпълните с Духа!

Запомнете, че ние имаме своята си част. Понякога хората цитират Марко 9:23 като казват “Всичко е възможно”. Но в останалата част на стиха пише, “…за този, който вярва”. Вижте и вие трябва да направите нещо, за да получите това, което искате. Ние трябва да изпълним нашия си дълг, а той е просто да вярваме. Трябва да имаме вяра в Бога.

Няма значение за какво се молите, искам да ви насърча да вярвате, че ще го получите. Някои могат да кажат, ‘Но аз още не виждам отговора”. Запомнете, че вярата извиква в действително съществуване онова, което не съществува (Римляни 4:17). Вярвам, че ако християните вървят от молитва към хваление, отговорът на молитвата няма никак да се забави. Така, че започнете да благодарите на Бог за отговора Му! Започнете да Го хвалите за победата!

Филипяни 4:6: “Не се безпокойте за нищо;но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си към Бога с благодарение”.

За повечето читатели днес, изразът “не се безпокойте”, който в превода на крал Джеймс е “не се грижете за нищо” е малко неясен. В днешно време обикновено ние не казваме на някой “не се грижи за нищо”. Вместо това казваме, “не се безпокой” или нещо подобно. Прочее, искам да прочета Филипяни 4:6 от разширения превод на Библията, в който пише, “Не се безпокойте или не се притеснявайте за нищо”.

Християните могат да го пропускат това като прекомерно се притеснят за нещо. Когато се тревожим, ние отваряме вратата на дявола, така да се каже, и му даваме възможност да влезне и да заеме позиция в живота ни. Притеснението отваря врата на дявола, просто защото в Библията Бог вече каза, “Не се безпокойте или не се притеснявайте за нищо”.

Филипяни 4:6-8: ”Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата и мислите ви в Христа Исуса (ако изпълните стих 6, то тогава Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази умовете и сърцата ви). Най-после, братя, всичко, което е истинно, що е честно, що е праведно,що е любезно, що е благодатно – ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте”.

Библията ни казва върху какво да мислим. Причината, поради която много хора се намират в объркано положение, е тази, че те зачитат погрешните неща. И дори и Бог да иска да им помогне да живеят като победители, Той не може да го направи докато те зачитат погрешните неща.

Филипяни 4:9: “Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас”.

Обърнете внимание, че в този стих пише, “това, което сте и научили…”. това означава, че Павел вероятно е преподавал тези неща на църквата във Филипи, за да са ги научили филипяните. Сигурен съм, че Павел е използвал своето преживяване за несправедливото му хвърляне в затвора като възможност да научи филипяните да не се безпокоят за нищо, как да представят молбите си пред Бога с благодарение и как да мислят правилно при всяко обстоятелство.

Нека се спрем малко на преживяването на Павел, при което той бе хвърлен в затвора. В Деяния на апостолите 16 четем, че във видение му било казано да отиде в Македония. Когато пристигнал във Филипи, той срещнал една жена, която се казвала Лидия, продавачка на морави платове, която приела благата вест и била новородена.

Когато Павел бил във Филипи, той и Сила отивали всеки ден в синагогата, за да обсъждат Писанията. И един ден като отивали на молитвеното място, ги срещнала една мома, която имала предсказателен дух. Чрез предсказването си тя докарвала голяма печалба на господарите си (Деяния на апостолите 16:16).

Това момиче вървяло след Павел и Сила и викaло, казвайки:”Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва път за спасение” (стих 17). Това, което тя казваше, бе истина, но кой иска дяволът да свидетелства за него!

Деяния на апостолите 16:19–23: ”А господарите и, като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила, та ги завлекоха на пазара пред началниците. И като ги изведоха при градските съдии, рекоха:”Тия човеци са юдеи и смущават града ни, като проповядват обичаи, които не е позволено на нас като римляни да приемаме или да пазим. На това народът купно се подигна срещу тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заръчаха на тъмничаря началник да ги варди здраво”.

Макар че, Павел беше в затвора, той не се тревожеше и притесняваше. В Деяния 16:25 и 26 пише, “Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха и оковите на всичките се развързаха”.

Обърнете внимание на това, че отговорът не дойде докато те се молеха. Те бяха освободени докато хвалеха Бога! Не ме разбирайте погрешно. Молитвата има своето място. Но ако всичко, което правите е молитвата, то тя не е достатъчна. Трябва да започнете да хвалите Господа! Когато един човек счита за пълна радост когато пада в различни изпитания, според Яков 1:2, той ще хвали Господа. Той ще благодари на Господа. Устата му ще бъдат пълни с хвала.

Какво правеха Павел и Сила, когато те преживяваха изпитание, при което животът им бе под заплаха – когато гърбовете им бяха в кръв и бяха в изключителнанищета и болка. Те се молиха и пееха хваления на Бога. С други думи, те считаха това изпитание за пълна радост. И отговорът дойде докато те пееха хваления.

Вярвам, че Павел е имал предвид точно това преживяване, когато е написал думите, “Не се безпокойте за нищо” и “Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете” (Филипяни 4:6,9). Дори когато бяха в затвора, Павел и Сила не бяха разтревожени и обезпокоени. И макар, че те преживяваха болка и нещастие, “и стъпалата им бяха оковани”, те пак не се безпокояха и тревожеха. Вместо това те се молиха и отправяха просби. А след това с блгодарност те се молиха и пееха хваления.

Много християни не контролират своите мисли и точно поради това те търпят поражение. Някои могат да кажат,”Аз не мога да контролирам мислите си”. Да, но според Библията вие можете! Вижте, Бог няма да ви каже да направите нещо, което не бихте могли да направите. Ако Той наистина ви каже да направите нещо, което не бихте могли на направите, то тогава вие бихте имали право да оспорите Неговата справедливост.

Спомнете си какво пише във Филипяни 4:8, “Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно – ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте”. Някои неща са истинни, но не са честни. В Библията пише, че нашите мисли трябва да бъдат истинни и честни. Някои неща са истинни, но не са праведни.

Не можем просто да вземем една дума от стиха като например, “всичко, що е истинно” и да не живееем в съгласие с останалата част от стиха. Трябва да вземем целия стих. Някои неща са истинни, но не са чисти. Така, че не ги зачитайте!
Например, може да е истина, че един човек е убил друг човек. Истинно е, но не е чисто. Може да е истина, че един човек е бил нападнат или е извършил престъпление, но не е чисто. Много неща са истинни, но не са праведни или чисти. Като християни, ние трябва да зачитаме или слушаме само това, което е истинно, но и това, което е праведно и чисто. Нашите мисли трбва да съответстват на целия списък набожни атрибути, изброени във Филипяни 4:8.

Много християни ще станат победители в живота си, когато променят начина си на мислене – своя мисловен живот. Някои християни се молят и чакат Бог да промени това, за което мислят, но от тях зависи да променят собственото си мислене.
Запомнете, че ние не можем да спрем врага да ни навява разни мисли, но ние можем да контролираме това, върху което да се фокусираме. Трябва да изберем да мислим с Божиите мисли. Като християни ние трябва да зачитаме това, което е истинно, честно, праведно, чисто, любезно, добродетелно, благодатно и похвално.
Когато променим начина си на мислене в съгласие с Божието Слово, ние ще започнем да считаме за пълна радост различните изпитания и несгоди, на които се натъкваме. И Божията радост ще бъде наша сила и ще ни даде възможност да живеем победен живот в Исус Христос!

Превод: Соня Илиева