Ръкописи и издания на Вулгата

01.08.2007 0 By Evangelsko.info

jerome_400Доний К. Донев

С бързото разпространение на копия на Вулгата в цяла Европа текстът на оригиналната ревизия започва да се променя. Наред с грешките на преписвачите, в текста се нанасят литургични бележки, поправки и пояснения, маргинални анотации и лекционерни деления. Това променя текста до толкова, че днес не съществуват два абсолютно идентични преписа на Вулгата. До нас са достигнали над 8000 преписа на Вулгата. Повечето от тях датират от 12 век. Ето и списък на някои от по-важните ръкописи:

1.    Амитиански кодекс (А) 8 век, във Флоренция, съдържащ цялата Библия и представляващ италианския тип Вулгата.
2.    Кавенски кодекс (С) 9 век, в Неапол, съдържащ цялата Библия и представляващ испанския тип Вулгата.
3.    Дунелмански кодекс (Δ) 7-8 век, в катедралата Дърхам, Англия. Текстът на Евангелията е близък до Амитианския кодекс.
4.    Фулденски кодекс (F) 541-546 г. във Фулда, Германия. Съдържа пълния текст на Новия Завет. Текстът на Евангелията от Вулгата е заменен със старолатинския Диатесерион на Татиян от епископ Виктор от Капуа.
5.    Сангермански кодекс (G) 9 век в Париж, съдържащ цялата Библия с уникален текст на Деяния Апостолски.
6.    Хубертиански кодекс (H) 9 век в Британския музей в Лондон, съдържащ цялата Библия в текст много близък до Теодулфинския кодекс.
7.    Теодулфинския кодекс (Θ) 9 век в Париж, Лондон, съдържащ цялата Библия.
8.    Каролински кодекс (K) 9 век в Британския музей в Лондон, съдържащ цялата Библия.
9.    Оксониенски кодекс (O) 7век в Оксфорд, съдържащ Евангелията на английски, с ирландско влияние.
10.    Оксониенски кодекс (O2) 8 век в Оксфорд, съдържащ Деяния апостолски.
11.    Кенанески кодекс (Q или Книгата на Келс) 8 век Дъблин, съдържащ Евангелията.
12.    Стонихърстенски кодекс (S) 7 век, съдържащ Йоан.
13.    Валицелиански кодекс (V) 9 век в Рим, съдържащ цялата Библия.
14.    Линдисфарненски кодекс (Y) 7 век, в Британския музей в Лондон, съдържащ Евангелията. Литургичните бележки по текста показват, че е копие на ръкопис, направен в Неапол.
15.    Хаериански кодекс (Z) 6-7 век, в Британския музей в Лондон, съдържащ Посланията и Апокалипсис.

Около 550 г. Касиодорий прави опит да възстанови текста на Вулгата в първоначалния й вид. През 801 г. Алкуин Йоркски представя на Шарл коригирано копие на Вулгата. Опити за корекции правят и Теодулфий, епископ на Орлеан (787-821), Ланфранк, архиепископ на Кантърбери (1070-1089), Стефан Хардинг, абът на Цито (1109-1134) и дякон Николас Маниякория (13 в.). Впоследствие, Парижкият университет събира списък на корекциите по Вулгата, известен като Correctoria.

Първото печатно издание на Вулгата е т.нар. Мазаринско издание, публикувано от Йоханес Гутенберг през 1455 г. А през 1504 г. подобен вариант е издаден и в Париж. В началото на 16 в. е издадена и Комплутенската многоезична Библия, която, освен коригиран текст на Вулгата, съдържа първото печатно издание на гръцкия Нов Завет, цялата Септуагинта и текста на Таргум Онкелос. През 1516 г. Еразъм Ротердамски също публикува издание на Вулгата, коригирано според гръцки и еврейски. Други ранни корекции на Вулгата включват: изданието на Пагниний през 1518 г., Стеухий 1529 г. и Кларий 1542 г.

През 1528 г. Робертус Стефанус публикува първото критично издание на базата на късните Систинско и Клементинско издания на Вулгата. Второ критично издание на Джон Хентений от Лувана следва през 1547 г. През 1555 г. Стефанус имигрира в Женева, където публикува финализирано критично издание на текста на Вулгата. Това издание е първата Библия, разделена с глави и стихове, и става стандартен текст на Библията за реформираното богословие през 16 век.

В момента се използват три стандартни издания на Вулгата, които са публикувани и в интернет. Ключ към разпознаването на всяко от изданията е изписването на името на Ева в Битие 3:20:
1.    „Хева” е използвано в Клементинската Вулгата, официалната Библия на Римокатолическата църква от 1592 г. до 1979 г. Текстът е с модифицирано изписване на думите и пунктуация, и е маркиран според разделението на женевската Вулгата от 1555 г.
2.    „Хава” е използвано в критичните издания на Вулгата (Щутгарт, Уърдсуърт и Вайт). Тези издания се стремят да реставрират текста до състояние най-близко до първото издание на  Йероним, като отстраняват множество неправилни вариации, които са били публикувани в Клементинската Вулгата. Текстът е придружен от стандартен апарат.
3.    „Ева” е използвано в т. нар. Нова Вулгата (Nova Vulgata), официалната латинска Библия на Римокатолическата църква от 1979 г. до днес. Тя е по-скоро нова версия, отколкото ревизия, базирана на Клементинската Вулгата в светлината на множество авторитетни вариации.