ПР и църквата

06.05.2011 0 By Evangelsko.info

ivo_1_400Визитка: Ивайло Белитов е роден на 7 март 1975. Повярва в Правец през 1991г. Завършва ТУ София със степен магистър. От две години заемам длъжността продуктов мениджър във водеща българска фирма. Щастливо женен с дете

e.info: Бихте ли дефинирали понятието PR, най-вече в настоящия български контекст?

ИБ: Съкращението PR идва от Public Relations и би трябвало да се превежда като Обществени Връзки (или Отношения). Истината е, че има понятия, които ако се преведат (буквално или не) стават неразбираеми и това води до естественото им използване в „натурален вид“. PR е смесица от изкуство и наука, което има за задача да изгражда добри взаимоотношения между обществото и водещите личности в него. PR е сериозна част от изучаваните предмети в повечето световни университети. У нас понятието битува от скоро в общественото пространство. Дори можем да кажем че е модерно да си PR! Но историята започва още през 1897 година в САЩ.
PR е професия, от където следва, че не всеки PR специалист е професионалист. Което води и до конкретния въпрос. В България има не много, но качествени PR специалисти и много, но некачествени такива. Всеобщото мнение е, че всеки би могъл да упражнява тази дейност, но от резултатите е явно, че не е точно така!
Ще си позволя да направя сравнение с една друга професия – тази на системните администратори. По моему и PR специалист и системния администратор са добри, ако … са „невидими“ за всички за и със които работят! Отново за българския контекст – виждаме че добрите PR-и у нас правят от техните работодатели всеобщи любимци на публиката (разбирайте обществото)!
Някой не знае кои са тези любимци може би? Това са лицата, които виждаме усмихнати или сериозни (в зависимост от образа, който се гради) отвсякъде – вестници, списания, интернет, телевизия. Това са обикновено хора с висок рейтинг на обществено доверие, ако говорим за политици или национални герои, от типа на голмайстори в националния ни отбор.
e.info: Има ли полза от PR на църквата в България днес, и какъв би бил неговия ефект?
ИБ: Този въпрос е много опасен! За това предварително искам да направя разделение между църквата в България и „църквата“ в България. Църквата в България Христовото тяло съставено от всички православни, католици и протестанти, които слагат Господа винаги пред себе си, пред нуждите си, пред желанията си. Поглеждат милостиво на сирачето, на вдовицата, на немощния и болния. Тези, които проповядват без да се срамуват името Христово навсякъде, независимо от положението си – не само на думи, но оживяват вярата си с дела! Тези които приемат да бъдат ощетени, но само и само те да не ощетят някого! Тези които търсят мир и в тях всеки вижда Спасителя! „Църквата“ в България са всички останали „вярващи“, които са се заловили с дела, с плановете за бъдещето, с идеите за развитието, строежи на скъпи и луксозни храмове и църкви, организиране на супер скъпи събития, увеселения и забави …

Като в опиянение стоим от блясъка и величието на този век. И за нас са тези думи: „Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, или като един, който би лежал на върха на мачта“ (Притчи 23:34).

Извинявам се за дългия увод, но сега ще ми е по-лесно да отговоря на въпроса. Отговорът е „Да и Да!“ Да – Църквата в България има нужда от PR, който би работил в следната насока – да покаже и ясно очертае положителните качества на православна, католическа и протестантска И така да се намерят общите точки, които ще ни доближат и обединят. Трябва този PR да работи за единство, а не като светския – за индивидуализъм и егоцентризъм! Да – „църквата“ в България има изключително голяма и неотменима нужда от светският PR. Този, който е застанал като художник с четка в ръка да рисува лицето на „църквата“ или лидерите й, така че те да са лицеприятни за вярващите. Замазвайки всеки от многото грозни линии и прерисувайки ги върху образа на другата църква, в другата сграда, с другия пастор или отец или свещеник!

Вярно е, че всеки от нас е призован да е „ловец на души“, а не само рибар! Но улови ли Христос някой с измама, преструвка или капан? Така и църквата трябва да е чиста и свята. Това, е което (според мен) иска Бог от нас сега.
e.info: А смятате ли, че PR от типа маркет мениджмънт който се базира на търсене и предлагане е опасен като църковна стратегия?
ИБ: На базата на предния въпрос и отговор, тук вече е малко по-лесно Църковната стратегия трябва да научи хората да търсят първо Бога, по всяко време и на всяко място. В църквата има много добре образовани специалисти във всички области. И това не е случайно! Какво значение имат подходите тук, след като повечето от нас предпочитаме да сме само зрители, но не и участници. Участваме само с думи, съвети, мнения – най-често под формата на критика и отричане!
Търсене-предлагане … това е опасна плоскост! Всеки лидер лесно би се подхлъзнал. Какво ще стане, ако някой пастор, проповядва само това, което хората очакват да чуят? И какъв е пред Господа този труд? Не е ли само суета и гонене на вятъра … труд на плътта?
Липсата на дейности, в който да се включат младите, ги отблъсква и отдалечава. Общите дейности са тези, които създават важните и постоянни връзки между отделните части на тялото. Липсата на инициативност води до отдалечаване и отделяне на младите. И така те (младите) или заравят талантите си под земята или ги използват за суета …
Този вид глад, породен от търсене и НЕпредлагане идва и от липсата на лидери в църквите и хора, готови да поведат дадено служение … и пак може би защото сме свикнали да гледаме и да цъкаме с език, както правеха „приятелите“ на Йов!
Мисля си, че църквата ИМА НУНЖДА от всички видове специалисти, които Бог е предузнал и предопределил да са там – в църквата. Но има една голяма пречка, която възпира много умни, млади и талантливи хора да се включат и да дават добри плодове. Пречката се нарича – гордост и всеки трябва да се откаже от нея, за да може да прави отстъпки, за да може да се жертва сега, за да може утре този, който го е ощетил да прогледне в „невидимия свят“ . А който е проглеждал в невидимия свят знае, че Бог е истински и жив.
e.info: В кое събитие или обстоятелство църквата се нуждае най-много от PR в момента?
ИБ: За конкретно събитие може би още не е настъпил момента :)! Ние обаче живеем в обстоятелствата и събитията около нас. Всеки малко или много се влияе. Дори от рекламите по улиците или по радиото.
Колкото и да се опитваме да се убеждаваме, че сме твърди и непреклонни към ценностите на тоя свят. Истината е, че ние ВИНАГИ сме повлияни! Нека бъдем честни със себе си поне!
Повечето обстоятелства са доста смущаващи за нас вярващите. Събитията от последната седмица например с Църквата ръководена от пастор Павел Игнатов в София ни карат да се чудим, къде ли е сега Христос? Изгонен ли е Той от въпросната сграда или тепърва ще влезе там?
Друг пример е „роенето“ на евангелските църкви, което от няколко години вече е разцепление? Или пък пасивността на православната църква, която разполага с толкова много „скъпоценни камъни“ от историята си? Постоянното хулене между православни и протестанти в България, ни объркват още повече, нали? Какво ли е на небето в тези моменти? Кой се радва и кой скърби? Кой PR би помогнал тук? Това са проблеми, които не биха се разрешили с инструментариума на PR-a! Трябва ни молитва и смирение – толкова е просто! Трябва да се научим да пием от чистата вода.
e.info: Коя църква според вас в България има най-добър PR в момента и монополен ли е религиозния PR в България?
ИБ: Хммм, интересен въпрос! PR е израз, който разбират най-вече младите. Коя църква ли? Ами мисля си, че все още няма такава у нас. А това което забелязвам че започва да става е че все повече светския PR се настанява в църквите!
e.info: Тогава как могат евангелските църкви да заемат стратегически PR позиции?
ИБ: Всъщност … май това го казах преди малко. Някъде там, където обсъждахме църквата и „църквата“. Мъдростта е у Бога! А ние хората често търсим сложни решения и изрази. Стратегическите PR позиции за църквата са тези, в които използваме мъдростта от Бога, за всяко движение на четката, за всеки изказ пред медиите или от амвона, за всяко действие!