P64: Магдаленският папирус

24.07.2006 0 By Evangelsko.info

magdalen

Доний К. Донев

Магдаленският папирус е закупен в Луксор, Египет през 1901 от пр. Чарлз Б. Хулит (1863-1908). Хулит определя текста като части от Евангелието според Матей 26:23 и 26:31 и ги предоставя на Оксфорд, където са каталогизирани като Папирус Магдален гръцки 17. Грегори-Аланд каталогизират с по-известното му наименование P64. Фрагментите са публикувани от Колин Робъртс през 1953, който определя датата на написване около 200 г. Това е първата реконструкция на шестте страни на ръкописните ръкописа.

Фрагментите са изписани с двуколонен текст от двете страни, което показва, че са били част от кодекс, а не свитък. През 1956 се установява, че фрагментите P64 и P67 вероятно са принадлежали на един и същ кодекс. P67 се пази в Барселона и съдържа Матей 3:9, 15; 5:20-22, 25-28.

Известна е и друга прилика като папирус P4, който се пази в Националната библиотека на Франция в Париж. P4 датира от 2 в. и съдържа фрагменти от Лука 1:58-59; 1:62-2:1, 6-7; 3:8-4:2, 29-32, 34-35; 5:3-8; 5:30-6:16. Текстът на P4 се счита за прото-Александрийски. Обикновенно се предполага, че трите групи фрагменти, P64, P67 и P4 са принадлежали към един и същ кодекс.

През 1994 Карстън Тийд претендира за по-ранна дата на ръкописа. Статията му се появява в Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik през 1995, а през 1996 заедно с Матю Дънкън написват „Папирусът на Исус”, издадена от Weidenfeld & Nicolson, London. На базата на използвания ръкописен почерк, Тийд твърди, че P64 е писан или през, или по-рано от 66 г. Това става причина за широка дискусия, но общият консенсус сред учените отхвръля твърдението, за да се съгласи с по-късна дата на ръкописа около 200 г. Причини за неприемането на ранната дата са характеритсики на ръкописа като изпозлванитео nomina sacra и съкращения, чието използване свидетелства за една доста развита (разбирай по-късна) Християнска култура.